Политическата нестабилност в България

    Велко Мушков

Страната ни днес изживява тежък момент на икономическа разруха, придружена от политическа неспособност за разрешаването на налeжащите проблеми. Последният български парламент включи в състава си разнородни политически партии, основаващи своята платформа на популистките идеи за несимволично увеличение на доходите на населението. Само че, те не обясняваха как, след като икономиката ни едва крета, разрушена от "шоковия удар" в началните години на " демокрацията ", която така и я няма все още в България в истинския и вид.

В същия дух популизмът продължи да бъде водещ и от парламентерната трибуна, от която старите комунисти (управляващите) бяха обвинявани от младите комунисти (опозицията), че не провеждат правилната "демократична" политика. Чувства се нагнетената обстановка на ясна нестабилност в България, изразяваща се в липса на изявени лидери с чувство на отговорност, открито търсене на решения на проблемите на обществито ни, липса на желание за работа, липса на способности.

Органичната връзка между парламентарна сила и избиратели се загуби и това личи все повече. Стачните действия на хората по различни въпроси, за които едно управляващо мнозинство не намира отговори в продължение на цял един мандат, подсказват нежеланието да се работи за преодоляването на проблемите на населението.

Едва ли обаче би се стигнало до събития подобни на тези от 1997 година. Причината е най-вече икономическа. По начало българското население се затвори в икономическите проблеми на своето всекидневие. Все по ясно е на всички, че за собственото си благосъстояние човек трябва сам да се погрижи, а не да се надява на държавата. Другата причина - загуби се вярата в политическото у нас. Българинът осъзна, че не иска и не може да е марионетка в ръцете на управляващия "елит".

Политическата нестабилност в страната ни се утвърждава и благодарение на водената от правителството рестриктивна икономическа политика, която позволява да остава бюджетен излишък, чието разпределение после никой не знае къде отива. България е изправена пред демографска криза. Младите българи все повече излизат зад граница за да търсят своя късмет,посърнали от несправедливостите спрямо тях в България. Явно обаче на управляващите това им е изгодно. Може би, това е гаранцията те да останат на власт колкото се може по дълго. Но цената , която българското население плаща за да може този демократичен елит, закърмен с комунистическите идеи да властва е прекомерно висока.

Нека уважаемите господа, демократизирани комунисти, да обърнат внимание на случващото се около тях, че България не е държава само за едно или две поколения управляваща посткомунистическа върхушка, а е страна преодоляла много трудности в историята си, надживя комунизма и навярно ще преодолява още повече, независимо колко политически сътресения я очакват, без значение колко още комунисти ще я управляват, декларирайки вярност в демократичните ценности и идеали.

България пое по труден път в началото на прехода. Грешките бяха повече, но нацията ни оцеля. Не бива обаче тези грешки да се повтарят, особено когато вече сме членове на голямото европейско семейство и когато трябва да решаваме съдбините на своите деца.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.