Вървим без да знаем на къде сме тръгнали

 

Велко Мушков ,Политология 3-ти курс, Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "

 

Извървяхме ли пътя към промените, демократизирахме ли се за тези 17 години или вървим, сякаш без посока? Комунизмът още напомня за своето съществуване със страшното наследство, което ни остави. Краят му върна загубената лична свобода, с която хората не знаят какво да правят, върна ни назад във времето на омразата и завистта един към друг, отне ни принципите, моралът, чувството за отговорност към бъдещето, откъсна ни от желанието за живот. Комунизмът бе лъжа, бе утопия, която целеше да поддържа властовите позиции на една върхушка незнаеща какво прави със собственото си съществуване, камо ли със съществуването на управляваните от нея хора.

Но дойде промяната,която открехна вратите на свободата, дари с лъч светлина забравеното българско племе, което помисли, че краят на мъките дойде. Но уви. Вече толкова години се залъгваме. Свободата я няма,или по скоро я има привидно, на думи, а икономическото подтисничество се превърна в заместител на комунистическото. Онази същата комунистическа върхушка взе да ни учи на демокрация и да продължава да присвоява и ограбва. Медиите все повече ни заливат с безсмислени статии, телевизионни предавания основаващи се на шоуто, усмиващи в повечето случаи глупостта на българина. Парите взеха надмощие над всичко.

Днес цялото българско общество преживява, а не живее. Едни преживяват мизерно, без средства, изливайки сълзи нощем и милеейки за "старото хубаво време на комунизма", когато всеки можеше да краде и да се залъгва, че живее добре. А заможните хора днес, които в по голямата си част се добраха до това богатство на гърба на обществото ни, когато карат своя последен модел автомобил също преживяват без дори да осъзнават смисъла на съществуването си.

И нека се запитаме - това ли е днес прехода, който всички ние искахме. Въобще извървяхме ли някакъв път на промяна или не? Сякаш комунизма е оставил своя черен отпечатък дълбоко в съзнанието на българина, който мисли, че все още е комунизъм. Днес всичко в България върви наопаки, а си мислим, че живеем, че вървим в някаква вярна посока, но уви, поели сме пътя към икономическото робство, от което няма измъкване. Пътят ни не е ясен и истинската промяна май все още липсва на хоризонта.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.