Политически портрет на

Маргарет Тачър

Поля Бачийска 

Маргарет Хилда Тачър, Баронеса Тачър (родена на 13 октомври 1925 г.) е първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 до 1990. Още преди да дойде на власт, тя е наричана Желязната лейди прозвище, останало до днес.

Носител е на титлата "Орден на жартиера".

 По време на изборите през 1950, тя е най-младата жена кандидат сред консерваторите, но спечелва сигурно място при либералите в Дратфорд. Тя отново го печели на изборите през 1951. Нейната дейност в Консервативната партия в Кент я довежда до контакт с Денис Тачър, с когото се женят през 1951.

   Тачър започва да търси сигурно място сред консерватоите и съвсем малко не и достига, за да стане кандидат в Орпингтън през 1945 г. Следват още няколко отхвърляния, докато я изберат във Финчлей през април 1958. Тя лесно печели през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините..

   Преждевременно (през септември 1961) получава място на предната скамейка като парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното осигуряване, като се задържа на поста до загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. Когато сър Алек Дъглас-Хоум се оттегля, Тачър гласува за Едуард Хийт в изборите за лидер на консервативната партия и е наградена с работа като говорител за жилищното строителство и земята.

   Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща опозиция за отменянето на смъртното наказание. Отличава се като говорител на конференцията през 1966 г. със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство, определя я като стъпки не само срещу социализма, но и към комунизма. Тачър печели място в кабинета в сянка като говорител за горивата през 1967 г., след това се издига до Транспорт и накрая Образование преди изборите през 1970 г.

   Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г. Тачър става Секретар на Министерството на образованието и науката. В първите месеци в кабинета е принудена да въведе намаление на бюджета за образованието, тя решава, че премахването на безплатното мляко в училищата би било по-безболезнено от другите мерки. Въпреки всичко, това провокира вълна от обществен протест, който и спечелва прозвището "Maggie Thatcher, milk snatcher".

Нейното време се отличава с много предложения за повече местна образователна власт, за отхвърляне на хуманитарните училища и приемане на многопрофилирано средно образование, което тя одобрява, дори тогава на това се гледа като политика на левите. Тачър също защитава бюджета на Свободния Университет от опитите да бъде намален.

След загубата на консерваторите през февруари 1974 г., тя отново е назначена - за Екологичен секретар в сянка. На тази позициятя обещава да премахне класовата система, която заплаща за работата на местните правителства, което се оказва популярна политика в консервативната партия.

   М. Тачър става лидер на опозицията през 1975г. На 19 януари 1976 тя изнася реч в Кенсингтън, в която прави язвителна атака срещу Съветския Съюз. Най - дискутираната част от речта й гласи:

"Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империалистическа нация, която света някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията."

В отговор, вестникът на Съветското Министерство на Отбраната Червена Звезда й дава прозвището Желязната Лейди , което скоро е пуснато по целия свят чрез Радио Москва. Тя приема името с наслада и то скоро се свързва с нейния образ - на непоколебим и постоянен характер.

   Тя съставя правителство на 4 май 1979 с мандат, с който да преобърне спада в икономиката на Великобритания и да намали разхода на държавата. Тачър е разгневена от един съвременен поглед в чиновничеството, чиято работа е да се справи с упадъка на Великобритания от дните на империята, и иска държавата да отстоява за по високо ниво на влияние и ръководене в международните афери. Тя е сродна душа с Роналд Рейгън (избран през 1980 в Съединените Щати) и с Брайън Малрони (който е избран по същото време в Канада). За известно време изглежда сякаш консерватизмът може да се окаже доминиращата политическа философия в главните английско-говорящи държави на това време.

   През 1981 няколко затворници от Времената Ирландска Републиканска Армия (ИРА) и Ирландската национолно освободителна армия в затвора Лонг Кеш обявяват гладна стачка, за да си възвърнат положението на ролитически зятворници, което им е било отнето преди пет години от предишното правителство. Боби Сандс, първият сред стачкуващите, е избран за член на парламента няколко седмици преди смъртта си. Първоначално Тачър отказва да подкрепи връщането на политическия статус, много добре декларирайки престъплението си е престъпление, то не е политическо. След като още девет мъже умират от глад стачката е прекратена и някои права отнасящисе до политическото статукво се връщат на полувоенните затворници.

   Тачър започва с увеличаване лихвените проценти, за да потисне паричния резерв. Тя има предпочитания за косвени данъци върху данъците за приход, данък добавена стойност (ДДС) нараства рязко с 15%, в резултат на което инфлацията първоначално се увеличава. Този ход удря бизнеса, особено в производствения сектор, безработицата бързо преминава границата от 2 милиона.Нейната начална данъчна политика е основана върху икономическите запаси. Има суров спад в началото на 80-те години и икономическата политика на правителството е остро обвинявана.

Политически коментатори се връщат назад към политиката на правителството на Хийт, като смятат че г-жа Тачър ще последва примера му, но тя отрича този подход на конференцията на Консервативната партия през 1980 г., като казва: Аз мога да Ви кажа само едно: Обръщайте се ако желаете, дамите не се обръщат. Тя има предвид, че каквото е казала е потвърдено в бюджета за 1981 г., когато въпреки отвореното писмо от 364 водещи икономисти, данъците са увеличени по средата на спада. Затова през Януари 1982 нивото но инфлацията изостава на 8.6% в сравнение с преди от 18%. Безработицата продължава да расте, достигайки до официалната цифра от 3.6 милона, въпреки че критерия за определянето на безработните са изменени, позволява на някои да смятят, че всъщност безработните са 5 милиона. През 1983 г. икономиката е рестабилизирана по нов курс, и е много по-силна в икономически и предприемачески аспект от когато и да било. Този подход за понижаване на инфлацията става широко практикуван.

   На 2 април 1982, аржентинските сили окупират Фолкландските острови, Британска територия искана от Аржентина. Тачър незабавно изпраща военноморски сили на Фолклaндите, които побеждават Аржентинските, резултата е вълна от патриотичен ентусиазъм и подкрепа за нейното правителство, когато популярността на Тачър е ниска докато заема поста на министър - председател. Голямата изборна победа на консервативната партия на изборите през юни 1983 година е често приписвана на Фолклaндския ефект.

Политическата и икономическа философия на Тачър набляга на свободните пазари и предприемачеството. От момента, в който получава власт тя експериментира с разпродажба на малката национализирна индустрия, националната компaния за транспорт, на народа, с изненадващо голям отзвук. След изборите през 1983 г., правителството става по-смело и разпродава повечето от големите удобства, които са принадлежали на народа от 40-те години. Голяма част от населението се възползва от преимуществата на акционерните предложения, въпреки че много от тях продават акциите си веднага за да реализират бърза печалба. Политиката на приватизация става синоним на Тачеризма и започва да се разпространява по целия свят.

По време на Студената война г-жа Тачър подкрепя американската политика водена от Роналд Рейган за неизползване на военни сили срещу Съветския Съюз. Тачър допуска Военните сили на САЩ да разположат ядрени ракети в Британски бази, което предизвиква масови протести от страна на Кампанията за Ядрено разоръжаване. Тя се възпротивява срещу използването на Британски бази при бомбандирането на Либия от страна на САЩ през 1986 г. Желанието и за защитна обвързаност със Съединените Щати е демонстрирано в Уестландската афера, когато Тачър, заедно с колегите си, полага усилие да предотврати свързавнето на производителя на хеликоптери Уестланд (важен защитен предприемач) с италианската фирма Агуста, за сметка на корпорацията Сикорскай Еъркрафт в САЩ. Секретарят по защитата Михаел Хесълтайн, който лансира сделката с Аугуста, напуска в знак на протест на нейния начин на управление, в следствие на което се превръща във възможен конкурент за лидерското място в Консервативната партия. През 1985 г. Оксфордският Университет гласува да отнеме почетната й степен в протест срещу това, че тя намалява бюджета на образованието. Тази награда винаги се е давала на Премиер - министри, които са завършили Оксфорд.

Между 1983 и 1987 г., Тачър има два успеха във външната политика.

       През 1984 година посещава Китай и подписва Китайско-Британска декларация за свързаност с Денг Ксяопинг на 19 декември излагайки основните политически идеи на Народна Република Китай считайки връщането на Хонг Конг през 1997 година.

       На срещата в Фонтейнеблю през 1984 година, Тачър спори, че Обединеното Кралство е направило повече на Европейската Икономическа Общност, от колкото е получило и преговаря бюджетно намаление. Често се цитира израза й Искаме си парите обратно.

Със спечелването на общите избори през 1987 година тя става първия Премиер - министър на Обединеното кралство, който печели три пъти подред изборите от времето на Лорд Ливърпул, Повечето вестници от Обединеното Кралство я подкрепят, с изключение на Дейли Мирър, Индипендънт и Гардиан. В таблоидите става известна като Маги, което води до добре познатата песен - протест Вън Маги, пята в този период от някои нейни опоненти. През 80 те години Тачър започва да се занимава с екологичната политика, която досега пренебрегва. През 1988 тя изнася реч, с която приема проблеми като глобалното затопляне, озоновите дупки и киселинния дъжд и през 1990 отваря центъра Хадли за предсказване на времето и за изследвания, които самата тя поръчва.

В Брюж през 1988 г. Тачър изнася реч, в която посочва своята опозиция срещу предложенията от Европейската Общност за федерална структура и увеличаване централизацията при вземане на решения. Въпреки че подкрепя членството на Великобритания, Тачър вярва, че ролята на Европейската Общност трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция. Тя се страхува, че новите изисквания на Европейската Общност ще провалят промените, които е предприела във Великобритания. Особено негодува срещу Икономическия и Валутен Съюз, през който единна валута ще замени националните валути и за който Европейската Общност се приготвя. Тачър започва да губи популярност през 1989 г., тъй като икономиката страда от високи лихвени проценти, въведени, за да спрат спада. Тя обвинява Канцлера Найджъл Уоусън, който следва икономическа политика, която е подготовка за валутния съюз; Тачър твърди, че не и е било казано и не признава.

На европейското заседание в Мадрид, Уоусън и секретаря по чуждестранните въпроси Джефри Хоу карат Тачър да се съгласи с обсоятелствата, при които ще се присъедини към механизма за курсов размени, подготовка за валутния съюз. Тачър си отмъщава и на двамата като понижава Хоу и по въпросите, касаещи икономиката се вслушва в своя съветник Сър Алан Уоутърс. Уоусън напуска същия октомври, чувствайки че Тачър го е подкопала.

През ноември Тачър е предизвикана за лидерството на Комунистическата партия от Сър Антъни Майър. Като Майър всъщност е неизвестен и съвсем обикновен член на Парламента, той е считан за прикрит кандидат за по-важни членове на партията. Тачър лесно побеждава предизвикателството му, но има 60 бюлетини, които или са подадени за Майър или са въздържали се, изненадващо голям брой.

Новата система на Тачър да замени местните правителствени данъци е издадена за Щотландия през 1989 и за Англия и Уелс през 1990 г. Те са заменени от Обществените Такси (по познати като изборни такси), които са с еднаква стойност за всеки един местен жител, като има само ограничени отстъпки за социално слабите. Това се оказва най-непочитаната политика от нейното управление. Таксите са въведени рано в Шотландия като при всички случаи облагаемата стойност би била преоценена през 1989 г.; но, това довежда до обвинения, че Шотландия е място за тестване. Тачър очевидено вярва, че новите данъци ще бъдат одобрени, и е убедена от Шотландските консерватори да ги въведе по-рано и че ще потръгнат. Въпреки нейните надежди, ранното въвеждане води до рязко спадане на популярността на Консервативната партия в Шотландия.

Допълнителни проблеми се появяват, когато много от данъчните норми наложени от местни съвети се оказват много по-високи от предвижданията.

Едно от последните и действия в кабинета е да окаже натиск на президента на Щатите Джордж Х. У. Буш да разгърне армията си в Близкия изток и да изкара армията на Саддам Хюсеин от Кувейт. Буш е някак си неспокоен за плана, но Тачър отлично му казва няма време за губене.

В петък преди конференцията на Консервативната партия през октомври 1990 г., Тачър убеждава новия си канцлер Джон Мейджър да намали лихвите с 1%. Мейджър от своя страна я убеждава, че единственият начин да поддържа валутната стабилност е Великобритания да се присъедини към Механизма за Разменни Курсове по същото време, въпреки че не съвпада с условията от Мадрид. Конференцията същата година се сблъсква с известно разединение в Консервативната партия. Малкото, които се явяват, осъзнават, че на Тачър и остават няколко седмици в кабинета.

                                                                 

 

Източници: Интернет,

 Речник по международни отношения- Евгени Александров

 

 

 

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.