Учителската стачка

 

Иван Аргиров - политология четвърти курс (2007-2008), Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

    

     Учителството в България от дълбоко хуманна професия и крепител на просветата се превърна в долнопробно и непрестижно занимание. Българската традиция в образованието и науката, която е градена в продължение на векове, е дълбоко нарушена в наши дни. Бездействието на институциите е пословично. С всяка изминала година нивото на образованието вместо да се подобрява и да отговаря на съвременните изисквания, то напротив се влошава и изостава. Негативизмът и безразличието на подрастващото поколение спрямо учителите и образованието като цяло се засилва.

      Каква е днешната реалност? Понастоящем българските учители стачкуват. Те протестират срещу своите ниски заплати и мизерно съществуване.  Чувстват се унизени и пренебрегнати. От своя страна Правителството демонстрира високомерие и неспособност да води диалог с тях, оправдавайки се с липсата на пари и с недовършените реформи в сферата на средното образование.

      Жертви именно на недовършените реформи станаха самите учители, но учителите не могат да реформират сами. Това не е тяхно задължение, не е тяхна задача и отговорност. Те са потърпевшите от липсата на воля за продължаване на реформата и от неспособността на Министерство на образованието да изисква и да управлява необходимите финанси. Институционалното безсилие на Министерство на образованието е пагубно за обществото като цяло.

    Днес българските учители имат пълното право да протестират. Цинично е да бъдат призовавани да имат разбиране към държавната власт, която проявява престъпно бездействие и не гарантира достойно обезпечаване на техния живот и труд. Аз съм солидарен с тях и не приемам да бъде поставяна под съмнение справедливостта на исканията им. Не приемам бездействието на Правителството да бъде скривано зад твърденията, че тези искания са нереалистични. Българският учител заслужава повече. Тази моя констатация не е подвластна на емоция, а е напълно рационална.

Учителите днес живеят в унизителни материални условия, които нямат нищо общо с достойнството и значимостта на техните задължения към обществото и към бъдещето на България. Не е възможно да съществува просперираща и модерна държава, когато онези, които най-непосредствено работят за нейния духовен потенциал, живеят унизени, неуважавани, бедни. Изпреварващото развитие на съвременните страни се дължи на умствения потенциал на съответната нация. Изграждането на такъв потенциал е сложен и продължителен процес, който изисква съответно и множество капиталовложения за различни иновации, преквалификации и специализации. Днес е особено важно средствата да се влагат целево, а да не се пилеят напразно. Именно в тази връзка съм поддръжник на тезата, че пари трябва да се дават, но само ако насреща има стратегия за развитие на образованието. Трябва да има ясни цели, които да са максимално изпълними, като съответно се защитават интересите както на учителите, така и на обществото като цяло. В така разразилата се криза най-доброто решение би било проблемите на образованиео да се решат чрез диалог между засегнатите страни, но за съжаление на този етап такъв диалог е трудно осъществим.

   Циничен се оказва опитът на министър-председателя Сергей Станишев да манипулира общественото настроение във вреда на учителите, казвайки, че за да им се даде исканото увеличение на заплатите, трябва да се вземе от полицая и офицера. Циничен е опитът да се противопоставят обществени групи и професионални среди, ангажирани в най-големите и значими обществени сектори, каквито са образованието, здравеопазването, сигурността. Това е груба манипулация, разделяща нацията, противопоставяща нейните граждани, удряща тежко върху един от основните крепители на всяка общност чувството за солидарност. За съжаление няма единство сред българското общество относно решаването на изключително сложния проблем с образованието. А когато има разделение и настроенията са разнопосочни, то решаването на проблема е полувинчато и неефективно.

Цинично е отношението на министъра на финансите Пламен Орешарски и министъра на образованието Даниел Вълчев. Окачествяването на преговорите със синдикатите на седянка от Орешарски показва пренебрежението и безразличието на властта. Това е криза от една страна на сриналата се с годините легитимност на синдикатите и от друга на липсата на приоритети, поради оправданието с фискалната политика. Властимащите се оказаха неспособни да водят политика за благоприятен изход от така създалата се ситуация. Решаването на кризата с образованието изискава смелост и решителност, която за съжаление управляващите не притежават. Обществото ни трябва да си зададе въпроса: Каква нация искаме да бъдем благоденстваща и силна или изостанала и слаба?"

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.