Учителската стачка

коментар

Иван Анастасов - политология четвърти курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

   В последните дни, най-коментираното събитие е стачката на българските учители. Най-духовната част от българското общество воюва за най-материалното - парите. Парадоксално, но факт! Колко ли разочарования, обиди, напрежение трябва да са натрупали в душите си, за да се взриви така учителското недоволство?

  Всеки един от нас е минал през училище, всеки един от нас е научил нещо от него - някои повече, други по-малко. Ето защо ролята на школото, в това число и на учителя, е твърде важна за обществото ни. По своему стачката е своеобразен феномен в условията на българската действителност, превърна се в един он най-големите социални конфликти. Казвам феномен, защото такова сериозно надигане на такава голяма маса от хора аз поне не помня  в най-новата ни история (може би събитията от зимата на 1997 г.), но те имаха и други измерения. Тя е феномен, защото най-накрая хора от един и същи сектор се обединиха от различни краища на страната в името на една цел по адекватно заплащане и незабавна реформа в средното ни образование. Стачката провокира цял един възел от най-различни противоречия: между учители и правителство, между учители и родители, между учители и деца. Основното послание на правителството е: първо реформи, после пари. Учителите искат първо пари, после реформи. Получава се омагьосан кръг като за кокошката и яйцето и в последна сметка противоречията стават седенка. Според мен чашата отдавна е преляла и реакциите на учителите са закъснели! Защо беше нужно да се чака толкова време! Държавата е стигнала дъното. Тя не може да осигури нормално препитание на хората, заети в държавните сектори.

  Аз подкрепям стачката поради две причини. Първата е, че тя е напълно справедлива. Не може един учител да получава 110 евро заплата. И втората причина според мен е по-важна - забелязват се наченки на гражданско общество, което отстоява своите идеи по начин, по който може да бъде чуто. Учителските искания са напълно справедливи.  Те са отговор на култовата реплика, изказана по тоталитарно време от директорката на класическата гимназия Гергина Тончева що за държаве сме, в която учителят получава по-малко пари от полицая. Сега не полицаят, а шофьорът от градски транспорт получава двойно повече.

  Разбира се, стачката има и своите недостатъци. Какви ще са последствията за завършващите ученици и не можеше ли поне те да учат, и как ще се навакса пропуснатият материал? Друг недостатък е непрекъснатото повтаряне за 100% увеличение, което наистина е нереално. Дали исканията не трябваше да бъдат за по-скромно увеличение още от самото начало. Това са все неща, които дразнят обществото, а и последните социологически проучвания сочат, че 69% от обществото смятат, че учителите са прекалили в исканията си. Не е ясно и друго. Какво ще стане след стачката, дали и другите държавни служители няма и те да поискат своето? Предстои да видим.

 

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.