Човекът вълк или овца

                                                     /есе/

Милена Гергевска  - политология, четвърти курс

 

       Човекът е същество, което притежава разум и това е основната му разлика с животното. Разумът му от своя страна е регулатор на две от съставките, които присъстват в неговата същност. Това са проявленията му веднъж като вълк, друг път като овца. На нивото на разума му те се ограничават в някакви рамки, специфични за всеки отделен човек и са също така балансирани в степен, характерна за всеки човек.

     Следователно човекът притежава и от двете съставки. Може едната да е в повече, другата да е по малко или пък да са приблизително еднакви.

    Вълчето съдържание, в себе си концентрира това, което определяме като недобро, нехуманно, егоистично, непризнаващо другия. Или желанието да се навреди на другия. А може да се прояви и като апатия срещу затруднението на другия, нежеланието да му се помогне. Визирайки дълбочината на темата за това, което определяме като недобро и това, което определяме като добро, смятам, че вълчето съдържание в човека може да има и количество положително в себе си.

     Човекът като овца е миролюбивият и покорен. Този, който се води от другите. Но за да оцелее му е необходимо да отглежда в себе си по малко от вълчето в себе си. Ерих Фром казва, че историята на човека е написана с кръв и хиляди хора са убити заради водачи като Сталин и Хитлер. Те са вълци водачи на многото овце, които им се подчиняват и убиват за тях. Защото те сами, разбира се, не биха могли да причинят насилието, което са причинили в тези му мащаби. Овцата  застава зад вълка, когато за нея той извършва това, което е правилно за нея. И тя би го подкрепила, убедена в правилността на това, което се случва.

    Вълкът водач може да бъде позитивен, с добра енергия. Например в едно семейство, много често по слабата страна се подчинява на по силната, но когато това е в името на по доброто. Т.е вълкът е носител на воля за успех, прогрес. Това е добро.

    Човекът, който се характеризира с любов към живота и живите същества и се отвръщава от насилието, също притежава в себе си количество зло. Но то е зло, което може да бъде проявено едва след като е провокирано и то се изразява не в стремеж да навреди, а по скоро да съхрани себе си. При него доброто е в повече от злото.

    За да бъде повече злото съществува определена причина за това. Или причини, или обстоятелства, които са го породили. Злото съществува в човека и той е предразположен към него. Един повече, друг по малко. За да се прояви, то бива провокирано. Когато човекът е в по голямата част от себе си вълк отколкото овца, при него вълчата енергия се проявява в по-висока степен като рушаща, а не като вид самозащита. Тогава той може да навреди в най добрия случай или да нарани или убие в най лошия.

    Не се съгласявам с мислителите на Ренесанса, които смятат, че трябва да бъдат променени обстоятелствата, които пораждат зло за да се прояви естествената доброта на човека. Лошитията винаги съпътства човека в неговия живот и го прави по силен. Ако той е само добър не би могъл да й се противопоставя и да оцелява. Съгласявам се обаче с това, че човекат трябва да бъде оставен насаме със своите стремления доброто и злото като решението е само негово. Т.е смятам, че всеки може да определи за себе си към кое иска повече да се стреми.

   

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.