Георги Първанов - президент на всички българи

Елка Руменова

Георги Първанов е най-добрият президент и не случайно му бе гласувано доверие за втори път. На президентските избори тази година той убедително спечели. Доказа за втори път качествата си на умел политик и може да се гордее, че е първият демократично избран президент с два мандата. Политическият му път е дълъг, през цялото време той пряко наблюдава политическия живот и се подготвя за бъдещата си политическа кариера.

Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област. Женен, с двама сина. Учи първо в математическа гимназия, а през 1981 г. се дипломира в историческия факултет на СУ „Климент Охридски”. През 1988 г. защитава дисертация по история. Още същата година постъпва на работа в института по история на БКП, като научен сътрудник. През 1992 г. постъпва в Центъра за история и политически изследвания към Висшия съвет на БСП. Като там до 1996 г. е директор на центъра.

Политическата му кариера е доста интересна. Още в началото си проличава неговото желание за успех, целеустремеността му и през 1981 г. става член на БСП. През 1991 г. е член на изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП, като отговаря за процеса на подготовка на нови програмни документи и дискусиите по тях. Три години по-късно през 1994 г. Георги Първанов е избран за зам.-председател на Висшия съвет на БСП. А да оглави партията е избран само две години по-късно и то в наистина труден период за партията и за страната. На неговите плещи стои и трудният въпрос пред управляващата тогава БСП да се откаже от властта и да се насрочат предсрочни избори или да продължи макар и вече изчерпаното управление на БСП. Той избира първото, за да се успокои социалното напрежение и да се преодолее кризата. От 1997 г. до 2001 г. е председател последователно на парламентарната група на Демократичната левица и на Парламентарната група на Коалиция за България в Народното събрание. Качествата на Георги Първанов са явни за всички. Той наистина умело ръководи партията и постепенно я трансформира. Има пълното доверие и подкрепа от съпартийци и не изненадващо е преизбран за председател на БСП през 1998 г. и 2000 г. Като лидер на БСП Георги Първанов успява да обедини българската левица и създава „Нова левица”, която ориентира към европейските социалдемократични ценности. Той изиграва доста важна роля за нейната модернизация и помага да се заличат спомените за миналото и в хората. Управлението на БСП отворя нова и може би най-важната врата пред политическата реализация на Георги Първанов. По време на управлението й, но и преди това, той стъпка по стъпка доказва възможностите си и се издига в очите на всички. През 2001 г. той достига върхът в своята политическа кариера, като на проведените президентски избори е избран за президент и встъпва в длъжност на 22.01.2002 г. През 2006 г. той е преизбран, което е прецедент в българската демократична история.

Георги Първанов изпълнява отлично политиката си, както във вътрешен, така и във външен план. Могат да се разгледат няколко основни роли: баща на нацията; защитник, обединител, представител на нацията; посредник, балансьор и обединител на партиите и институциите с една единствена цел интересите на страната. Баща на нацията изпълнява всеки президент, защото той заема най-висшия пост в държавата, той е последна инстанция за проблемите на хората и за решенията на управляващите. Защитник на нацията е защото той постоянно се опитва да работи по социални въпроси - повишаване на пенсиите, младежката безработица, студентите, инвалидите и т.н. Представител е защото представя нацията на международната сцена, той е лицето на нацията пред света. Работи активно за европейската и евроатлантическата перспектива на България, за нейното достойно място в Европа. Първанов беше един от първите, които прекараха линията за НАТО, а по-късно като президент бе един от най-ревностните защитници на тази идея. Той се стреми с всички сили да посредничи между партиите за общите интереси, да утвърди езика на политическия диалог, да обедини партиите и институциите около стратегическите цели на страната. Например при даването на мандат на последните парламентарни избори президентът изигра важна роля при създаването на тройната коалиция. Днес може да се каже, че Първанов олицетворява статуквото на властта в управляващата тройна коалиция.

Георги Първанов е най-достойният български президент, много интелигентен и образован. Обигран и умел политик, винаги способен да отговори на запитвания. Отличен политически играч, знае както своите, така и интересите на нацията. Устремено следва поставените си цели. По време на първия си мандат, той отдели най-голямо внимание на социалните проблеми на хората, като никога не е делял хората по етнически или религиозен признак. Особено важно за него са и външните отношения на държавата с други държави. Основна ненавист срещу Георги Първанов, като изключим политическото му минало, е породена още с образуването на „тройната коалиция”, като с действията си по това време печели голям брой сигурни избиратели за президентските избори. Мисля, че поне отчасти той трябва да бъде оневинен с подписването на указа за принципа за отседналост в Закона за изборите за народни представители.

Някои обвиняват Георги Първанов, че прекрачва границата на правомощията си и се опитва да изгради президентска република. И това може би е вярно. На речи и в телевизионни предавания, често може да се усети стремеж му към по-голяма власт. При един добър анализ може да се види, че в момента президентът има повече власт от тази, която му дават правомощията. Той има доста сериозно влияние в политиката и властта като цяло - законодателна, изпълнителна и съдебна. През 5–годишния си мандат той успя да превърне поста държавен глава в силна институция и оръжие срещу партиите. Въпреки, че в настоящия момент това е само една химера, би било интересно как биха се развили действията на политическата сцена, ако вместо парламентарна република, България беше полу-президентска или президентска република. Според мен, разширяването на правомощията на държавния глава е добра стъпка с цел „дисциплинирането” на политическия живот в България. Президентът Георги Първанов работи за държавата, докато сегашното правителство видимо се опитва, и може би успява, да постигне обратното. Струва ми се, че една политически силна фигура с широки правомощия би успяла да възстанови баланса на политическите везни. Тъй като, той като президент няма нито един гаф, има и визия, умен и с дар слово, а около него екипът му е също от професионалисти, които не се опетниха със политически гафове и икономически лакомии.

Президентските избори в края на 2006 г. са като съдбоносен момент в края на българския преход. Държавният глава не е просто лице на страната пред света. Той е водачът с нелеката задача да изгради новия демократичен облик на България в рамките на Европейския съюз. И ако продължи да спазва собствения си принцип „Да учиш. Да мечтаеш много - останалото е лесно!”, може и да успее.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2010 OMDA Ltd.  All rights reserved.