Движение за права и свободи

Ивалина Бешкова

 

Движение за права и свободи е специфична политическа партия в българския политически живот, без исторически корени в периода отпреди 1989г. Тя се появява след легитимирането на демокрацията и политическия плурализъм, но и в известна степен като протестна формация на основното етническо малцинство в страната - турците, много от тях изповядващи исляма като религия.

Протестният елемент при формирането на ДПС бе резултат от антихуманната политика на комунистическия режим през 80-те години. Чрез политика на репресии и насилствено експулсиране в Турция комунистическият режим наруши етническия мир в страната и предизвика остра негативна реакция сред турците.

Историческият път на ДПС се характеризира, от една страна, със сложните взаимоотношения с държавните институции и особено доминиращата в администрацията БКП и после БСП. Утвърждаването на ДПС като самостоятелна партия се посрещна на нож от много представители от стария политически елит и особено БСП, подкрепяно от не малка част от българските граждани, постави въпроса за конституционосъобразността на съществуването му. Под давление на БСП конституцията от 1991г. в чл.11 изрично забранява формирането на партии на етническа и религиозна основа. Противниците на ДПС инициираха Конституционния съд отхвърли искането и с това ДПС окончателно бе легитимирано като политическа партия.

Междувременно ДПС участваше в политическия живот и още на първите избори за Великото народно събрание получи 21 места в парламента. След тези избори то неизменно - самостоятелно или като водеща партия в изборни коалиции присъства в парламентарния живот на страната. Нещо повече, като трета  по сила парламентарна група след изборите от 1991 и 2001г. от неговите гласове зависеше формирането на правителството на страната. ДПС бе своеобразен балансьор между политически сили - БСП и СДС, в периода 1991-1994г., а след 2001г. е коалиционен партньор на НДСВ, а след 2005 и на БСП.

В редица периоди ДПС неформално(1992-1994г.) или формално (след 2001г.) участва в изпълнителната власт със свои представители.

 

С други думи, след 1989г. ДПС успя последователно да се пребори с враждебното отношение към него, наслоено сред част от политическите сили и гражданското население, и да се утвърди като важен фактор на политическия живот, интегрирано в основните институции на страната и допринасящо за запазване на етническия мир в България.

В годините непосредствено след 1989г. СДС подкрепи каузата на ДПС и бе фактически партньор на Движението в общата им борба за утвърждаване на демокрацията и премахване на тоталитарната система. Антикомунизмът бе обединяващата основа, която ги правеше политически съюзници срещу БСП. В определени периоди ДПС се присъедини към исканията на най-радикалните антикомунисти в СДС, като отказа да даде съгласие нейните представители във Великото народно събрание да подпишат конституцията и впоследствие, след победата на СДС на изборите през 1991г., поиска и забраната на БСП.

През 1991г. ДПС подкрепи в парламента правителството на СДС. С течение на времето обаче отношенията с ръководството на СДС се влошиха, особено след като ДПС подкрепи правителството на Любен Беров, заменило кабинета на СДС през 1992г.

Отношенията със СДС се затоплиха през 1996-1997г., огато бе формирано така нареченото реформаторско мнозинство в подкрепа на основните приоритети, предложени от правителството на Иван Костов. Много скоро след това обаче настъпи нов период на влошаване и противопоставяне между двете партии. След 1998г. СДС си постави за цел да стесни позициите на ДПС начело с лидера Ахмед Доган и да създаде лоялна на СДС нова политическа сила. Тези опити доведоха до разрив помежду им и до остро противопоставяне между двете ръководства.

След 1999г. се наблюдава затопляне на отношенията на ДПС с БСП. За тава допринесе формулата на социалистическата партия за социалнолиберално управление, обединяващо центристките и левоцентристките политически сили. Движението бе включено като потенциален партньор на левицата в управлението. ДПС прие тази формула като реална възможност и направи крачка за установяване на нормални отношения с БСП. Те прераснаха в коалиционен съюз след изборите през 2005г.,когато ДПС и БСП влязоха в ново правителство.

След 1992г. ДПС положи усилия да формира центристки политически блок, в рамките на  който да си сътрудничи с различни политически сили. В този смисъл през 1993г. по негова инициатива бе създаден Съвет за сътрудничество, в който освен ДПС влязоха и Българската социалдемократическа партия, Зелената партия, АСП и други партии.

През 1997г. бе създадено Обединението за национално спасение (ОНС) като предизборна коалиция, в която влязоха земеделската формация, Зелената партия, либералната партияНов избор и монархическа формация. По-късно те формираха и парламентарната група, която към края на мандата на 38-то Народно събрание се разпадна.

Върховен момент в политическото развитие на ДПС стана включването му за първи път в правителствените институции на страната след изборите през 2001г. като младши коалиционен партньор на Национално Движение Симеон Втори. В правителството на Симеон Сакскобургготски ДПС получи две министерски места и реалната възможност да утвърди своите позиции в структурите на изпълнителната власт и държавната администрация.

То затвърди своите позиции в управлението след парламентарните избори 2005г., като за пореден път се включи в управлението на страната заедно с БСП и НДСВ.

 

Идейно-политически облик

Въпреки че от гледна точка на социалната си база ДПС е предимно етническа партия, в идейната си еволюция то се стреми да се утвърди като общонационална партия с либерално-демократична програма и ценности. Те са основани на базовата либерална ценностна система на Европа.

ДПС се самоопределя като центристка партия с готовност да сътрудничи с други центристки, десно- и левоцентристки сили, редовен член е на Либералния интернационал.

В устава и програмните документи ДПС проповядва следните основни ценности и приоритети в политическия курс.

В устава ДПС се определя като независима обществено-политическа организация, създадена, за да допринесе за единството на българските граждани, като се зачитат правата и свободите на всички етнически и религиозно-културни общности в България в съответствие с конституцията и законите на страната, Международната харта за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата и свободите на човека, интернационалните договорености.

В програмата, приета през 1996г., е записано, че ДПС е универсална политическа организация, защитаваща правата и свободите на всички български граждани.

След основните ценности на ДПС първостепенно място заема свободата в нейната политически, икономически и граждански измерения. Като основен принцип се извежда свободният избор на идентификация-национална, етническа, езикова, културна и религиозна.

Друга основна ценност е демокрацията, определяна като ред,основан на законността. ДПС защитава пазарното стопанство, основано на частната собственост, и правото на индивида за избор и предприемаческата инициатива.

В политиката на ДПС се утвърждават приоритетите, целящи постигане на разбирателство, единство и сътрудничество на българските граждани, зачитане правата и свободите на всички общности в страната, осигуряване правата и свободите на етнически, религиозни и културни общности, недопускане на етническа и религиозна омраза и дискриминация.

Тези и други цели на политическия курс са конкретизирани в предизборните послания на ДПС и неговите коалиционни партньори. Във вътрешната политика там се открояват осигуряването на стабилен растеж и устойчива икономика, като особено значение се отдава на стимулирането на селското стопанство. Приоритетите са социалната политика и грижата за социално слабите с особен акцент за защита на малцинствената идентичност и интегрирането на малцинствата в гражданското общество и държавните структури,включително така наречените силови институции.

Във външната политика ДПС подкрепи курса на интеграцията на България в ЕС и НАТО.

 

Организационна структура и социална база

ДПС е типично членска партия със силно централизирана организационна структура. Възникнало като протестно движение, то прераства в партийна организация след регистрацията му по Закона за политическите партии. Още от самото начало тя е лидерски тип партия, в чието ръководство доминира фигурата на председателя Ахмед Доган. Сам инициирал създаването на ДПС, той съумя въпреки опитите за разкол на Движението да запази позициите си на доминираща фигура и лидер в партията след 1990г.

Уставът на ДПС предоставя значителни правомощия на председателя на партията, които му дават възможности да определя нейния курс и състава на ръководен екип. Лидерът е и председател на Централния съвет и на Централното оперативно бюро на партията. Той осъществява еднолично контактите с органите на държавната власт, управлението  и другите институции, като по своя преценка делегира тези права на друг.

Той еднолично утвърждава кандидатите за народни представители и общински кметове (чл.11,т.3), предлага структурата и състава на Централното оперативно бюро - постоянно действащ орган на Централния съвет, който ги избира (чл.12,т.3). По устав председателя на ДПС е и председател на парламентарната група (чл.21,т.3).

Ограничените прерогативи на парламентарната група са изложени в чл.22 а устава, където тя е определена катофункция на партията.

Централизацията на парламентарната организация се проявява и в регулирането на членския статут и особено в уставните положения относно изключване на членовете на ДПС. Те са обширно изброени и сред тях фигурират разтегливи за тълкуване основания като нарушаване на партийната тайна, превишаване на правомощията, злепоставяне на партията в средствата за масова информация, създаване на условия за разкол и фракционизъм и др. (чл.6,т.4,т.2 и 3). 

Безспорният авторитет и доминиращо присъствие на Ахмед Доган в ДПС при възникването и утвърждаването му като политическа партия поставя въпроса за приемственост в ръководството след евентуалното напускане или смяна на лидера. Конфликтите в партията периодично завършват с напускане на нейни ръководни дейци (Мехмед Ходжа, Гюнер Тахир, Юджел Атила, Осман Октай и други) и утвърждаване на позициите на Ахмед Доган. Историческият опит на подобни лидерски и организационно централизирани партии показва, че редица от тях трудно и конфликтно преживяват прехода от силния лидер към неговия приемник.

Същевременно ДС се ползва с привилегията да разчита на един твърд и силно дисциплиниран електорат, който в годините след 1989г. му осигурява достатъчно гласове за парламентарно представителство.

За разлика от останалите партии гласоподавателите на ДПС са със силна регионална концепция (предимно Югозападна и Северозападна България), където има компактно турско и помашко население. Това също така е електорат с минимална мобилност и флуктуация. Четири са силните региони на ДПС - Кърджали,Разград, Търговище, Силистра, Шумен и Благоевград.

От данните проличава, че социалната база и гласоподавателите на ДПС са сред турското население и помаците, слабо образованите, социално слабите и селското население, ангажирано със земеделски труд.

Подобна социална база предполага елитарна партия, в която доминира образованите ръководители, следвани от послушна електорална маса. Същевременно социалният профил на партията откроява силното присъствие на загубилите от прехода, социално слаби слоеве, които подсилват левоцентристките и социалните компоненти в идеологията и политиката на ДПС. Това до голяма степен ще определя и коалиционната му политика в бъдеще.

Според последните данни членската маса на ДПС наброява 57417 души,като над 7000 са българи.

Като представител на най-голямото етническо малцинство в страната ДПС остава изключително важен фактор на стабилност и етнически мир в регион с изострена чувствителност и тежко наследство в междунационалните и етническите отношения. В партийната система на България ДПС играе варна роля на нейната по-нататъшна консолидация. 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.