Основни аспекти на „Арабското Злато”

 

 

 

Петър  Христев

                                                                                         

 

 

·       Петролът в Ирак

·       Заинтересувани страни

·       Нарастващата роля на Китай, като втори най-голям петролен консуматор

 

 

 

 

 

Петролът в Ирак

 

 

Ирак разполага с втория по големина петролен резерв в света. Според петролните експерти новите петролни разработки в Ирак ще качат добивът до над 200 милиарда барела висококачествен и сравнително лесен за предобиване петрол. Разположените в САЩ четири фирми гиганта в петролния бизнес нямат търпение да се завърнат в Ирак от където бяха изгонени с национализацията през 1972 година. През последните години от ерата на Садам те завиждат изключително много на компаниите на Франция, Русия и Китай които имат главно участие в преразпределянето на иракския петрол. Но Обединените Нации (подтиквани от САЩ и Великобритания) обявиха техните договори за невалидни. От инвазията и окопирането на Ирак през 2003 насам всичко се промени и американските компании се надпреварват една с друга за по-голям дял от пая. Сега когато Вашингтон движи нещата, „приятелските” компании очакват да получат повече от съблазнителните петролни сделки, които ще бъдат оценени на стотици милярди долари в печалби през следващите десетлетки. Новата иракска конституция от 2005, изключително много повлияна от САЩ, съдържа език, който гарантира глявната роля в страната на чуждите компании. Преговарящите скоро се надяват да приключат сделките, които ще гарантират на компаниите контрол над десетки полета, включително и над изключително важното и гигантско поле Маджнун, чийто 21 милиарда барела се оценяват на 1,5 трильона долара. Но докато чужди правителства спорят за влияние над чуждия петрол, повечето иракски полета са под контрола на националната компания и могъщия профсъюз на петролните работници, който се противопоставя на денационализацията. Политическото бъдеще на Ирак все още не се знае, но петролът остава централен въпрос на политическия пайзаш.

            Ирак разполага с 113 милиарда барела от доказани резерви, само Соадитска Арабия (лидер на ОПЕК) разполага с повече 262 милиарда барела. Но заради двете десетилетия война, петролния потенциал на Ирак остава сравнително неразкрит. Енергийния Департамент на САЩ предполага, че Ирак разполага с над 220 милиарда барела в неоткрити резерви, това е еквивалентно в предвид настоящия щатски годишен петролен внос, на 98 години постоянен внос. Предвижда се, че след отхвърлянето на Хюсейн, продукцията на петрол ще се покачи от 2,5 милиона барела на ден до 7 милиона барела на ден до края на десетилетието. Финансовата ситуация в страната е такава, че всяко правителство след Садам ще се нуждае от огромни количества пари и ще се опита да произвежда толкова петрол кокото може.

            Войната не е продиктувана от миролюбиви мотиви, тук се корени желанието на САЩ да разполага с по-голям контрол върху световния петрол. „Администрацията на САЩ иска да унищожи Ирак с цел да контролира петролът в Близкия Изток, следователно и икономическата политика на света.” – това е изявление на Садам в писмо до ООН.

 

 

     Френски интереси в Ирак.

Френският петролен гигант TotalFinaElf разполагаше с най-големите позиции в Ирак, с изключително запазени права за разработка на полето в Маджнун, поле близо до иранската граница за чийто потенцял вече споменах. Москва разполага с инвестиции в размер на 3,5 милиарда долара и с 23 годишно споразумение за разработка на няколко изключително големи иракски полета, което дава водеща роля на руския петролен консорциум воден от ЛукОил. Това от части обяснява неохотата на тези страни към администрацията на Буш, която искаше смяна на режима. Изказва се опозиционната на тях страна, че ако Франция, Русия и Китай не подкрепят САЩ в Съвета за Сигурност на ООН, тяхните петролни фирми ще бъдат изключени от разработването на иракския петрол. – „Ние ще проучим всички договори сключени от Садам Хюсейн, и ще прекъснем тези които не са в интерес на иракския народ.” – казва Файзал Караголи, оперативен офицер на Иракския Национален Конгрес, опозиционната коалиция в Лондон, която играе централна роля  в стратегията на САЩ срещу Садам.

 

 

    Заинтересувани страни

 

Бейджин - Техеран

Една от заинтересуваните страни в търсене на алтернативна енергия е Китай. Нейната непрекъснато развиваща се икономика започва да се нуждае от по-големи енергийни ресурси, вносът на петрол се е удвоил в последните 5 години. Китай търси енергийно споразумение с Техеран, за да намали своята зависимост от „относително про-американски правителства” в Близкия Изток. Иран се нуждае едновременно от чуждестранни инвестиции и политически съюзник в битката си с Вашингтон заради ядреното си развитие. Китай е вето-носител в Съвета за Сигурност, и след подписването на споразумение за петрол и газ с Техеран, се изказва против изправянето на Иран пред Съвета за Сигурност заради нейната програма за ядрено обогатяване.

 

Вашингтон – Израел

Вашингтон често бива обвиняван, че използва Израел като „американски боен кораб” в Близкия Изток с цел да спре богатите на петрол страни като Иран да станат регионални сили, които биха застрашили петролните запаси на Запада. Израел се страхува, че богата на петрол страна като Иран може да застраши или да подтисне нейната политика в Близкия Изток. И Израел и САЩ се притесняват, че петролът обединен с нарастващата сила на Иран могат да разпалят военен конфликт в региона.

 

ОПЕК – картела на производителите на петрол. ОПЕК е на път да стане най-важната част от световния енергиен пазар, поради това, че държи световните енергийни резерви. Петте члена от персийския залив – Соадитска Арабия, Кувейт, Обединените Арабски Емирства, Ирак и Иран – са най-богатите петролни страни.

 

     Индия

Надпреварата между Индия и Китай в търсене на петролни полета и газ започва да се затяга, Индия разбира, че тя се нуждае от стягане на своите петролни компании за да се спрявят с другите петролни сили. „Китай е пред нас в планирането на своята енергийна сигурност – Индия не може повече да стои безучастно.”- казва Манмохан. Индия не разполага с богато находище на горива, по този въпрос премиерът също казва „Предизвикателството пред нас като нация е да посрещнем енергийните си нужди във всеки сигмент на населението с цел да запазим дългосрочна стабилност.”

      Дипломатическите сигнали които изпраща Индия са добре посрещнати и на тях отговаря Соадитска Арабия, която търси начин да увеличи износа си като се обвърже с индийски компании. – по този начин вноса на Индия се увеличава на 450 000 барела на ден. Двете страни обсъждат въпрос за рафинерия в Соадитска Арабия, която има капацитет 400 000 барела на ден, соадитците се интересуват от големия индийски пазар като следващ етап в своето развитие. Индийския петролен министър събира петролните фирми в страната за обсъждане на новия петролен източник на страната. Той предлага няколко от тях да се слеят за да имат финансовите възможности да се мерят с китайските фирми на международната арена. Сливането на няколко петролни фирми ще създаде голяма компания, която се нарежда на 34-то масто на световните лидери в бранша – това е Petrotech-2005.

 

 

Главни петролни компании сред най-големите транснационални корпорации(2002г.):

Данните са в милиарди долари

 

Фирми (подредени погодишен доход)

Годишен доход

Печалба

Актив

Walmart (1)

220

7

83

Exxon (2)

192

15

143

General Motors (3)

178

0.6

323

BP (4)

174

8

141

Ford Motor (5)

162

-5

277

Enron (6)

139

N/A

N/A

DaimlerChrysler (7)

137

-0.6

185

Royal Dutch/Shell (8)

135

11

112

General Electric (9)

126

14

495

Toyota Motor (10)

121

5

150

Citigroup (11)

112

14

1,000

Mitsubishi (12)

106

0.5

61

Mitsui (13)

101

0.4

50

ChevronTexaco (14)

100

3

76

Total Fina Elf (15)

94

7

79

 

 

 Нарастващата роля на Китай, като втори най-голям петролен консуматор

 

 

      Китайския потребителски коефицент на консумация на петрол се качи с 9,1 % през 2003г. и така тя подмина Япония и стана втория по големина петроло-вносител след САЩ. Но за да поддържа темповете на своето икономическо развитие тя разчита на внос от вън. Очакването, че Китай ще се нуждае все повече от петрол преоформя политиките на предоставящите страни, това има ефект върху „войната стещу тероризма” на Щатите.

       Китай планира да похарчи 24,2 милиарда долара, за да построи нови електроцентрали, които да генерират 3 пъти повече електричество от колкото ползва Ню Йорк. Големите разтежи на китайската икономика са на гърба на остаряла енергийна система. Сега тя трябва да се изправи пред задачата да оправи сегашната система, за да акомодира бъдещия си разтеж, всичко докато преватизира жизненоважните монополиси, което разбирасе не става без участието на някоя мултинационална компания като General Motors. Нуждата от електричество се е увеличила с 11 % само тази година. Непрестанното търсене на електричество принуждава Китай да фокусира своето внимание към търсене на чужд източник на петрол и газ. Страната разполага с големи количества въглища, но правителството иска по чист (не замърсява околната среда) източник. Нейия внос на петрол скача от 31 % през 2003 година до 55 %. Високите цени които плаща страната я принуждават да подсигури по-надежден петролен източник. Китай се надява да построи газопровод от Русия, за да избегне по-скъпото транспортиране с кораби през Черно море, но Русия показва, че не е най-добрия възможен партнъор. Страната се съгласява да транспортира петрола от Русия по релси, което не е много изгодно защото излиза значително по-скъпо отколкото чрез газопровод, а и Русия си запазва 51 % от сделката. Китай предпочита да купува петрола от руснаците порди значително по-ниската му цена от тази определена от ОПЕК.

       Непрекъснатия разтеж на китайската икономика кара, Русия и Соадитска Арабия да работят заедно относно продажбите на суров петрол, това е с цел да се балансират и да се получи всеобща изгода от него.

       Походът за петрол на Китай в Близкия Изток застрашава енергийните интереси на Америка в региона. Като доминираща геополитическа сила в района САЩ се стреми да се сдобива с евтино гориво, но както казва Буш „някои от народите на които разчитаме за гориво имат нестабилни правителства, или са настроени враждебно към Щатите. Тези страни знаят, че ние се нуждаем от тяхния петрол, това намалява нашето влияние, нашата способност да поддържаме мира в тези райони.” Целта на Китай е да се снабдява с петрол именно от тези „враждебни народи”.

  Китай инвестира 8 милиарда долара в Судан, която сега задоволява 7% от нуждите на азиатския гигант. Тя също  инвестира 70 милиарда долара в иранската петролна индустрия, от която сега получава 11 % от тоталния си обем от вносен петрол. Отплатата която тези страни получават от Китай е свободен достъп до нейния пазар, икономическа помощ и подкрепа в Съвета за Сигурност, кдето вече казах, че тя е ветоносителка. Нейната нужда от петрол е главен фактор за отказа и да подкрепи по-сериозни мерки срещу тези 2 страни, тя се интересува от поддържането на мира в Залива ,за да подсигури своите енергийни инвестиции.

Прогнозата е, че китайските петролни нужди ще се покачат с над 6 пъти между 2002 и 2030г., от 1.7 до към 11 милиона барела на ден. С други думи вноса на азиатския гигант ще нарастне със степен равна на пълния производствен капацитет на Соадитска Арабия.

Междувременно, производителите от Близкия Изток гледат на Китай като алтернатива на Американската хегемония в района. Те виждат в нея не само потенциален икономически партнъор, но и потенциален политически противовес на САЩ. Дори антикомунистично настроените соадити, чийто петролни полета са разработени от американци, гледат на Китай като потенциален консуматор на тяхния нефт, ако дипломатическите отношения между тях и Америка се влошат.

Предсказва се, че към 2015г. 70 % от китайския петролен внос ще идва от Близкия Изток.

             

 

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.