Гергана Демирева - политология трети курс (2007/2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"  

 

Косово една лесно постигната независмост или дълъг път през тръни

 

 

     На 17  февруари 2008 г. се появи нова независима държава на Балканите Косово. Обявяването на независимост от косовския парламент постави нов проблем пред целия свят. Той се отнася не толкова до признаването на Косово, въпреки че и това косвено е част от него, а по-скоро до тревожното очакване дали косовският случай ще предизвика ефекта на доминото, или ще остане откъснато явление.

          Балканите винаги са се славили като конфликтна зона, но след появяването на незавсимо Косово, положението изглежда още по-сложно - Белград е обхванат от размирици, в Косовска Митровица протестите на сърбите са ежедневие, Македония е настръхнала от евентуалните претенции на албанското малцинство за отделяне. Това обаче не важи само за Балканския полуостров, имайки предвид множеството малцинствени групи, заявили желание да последват примера на Косово като баските в Испания, народите в Чечения, Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия, турците в Северен Кипър и т.н. Предвид на това следва да се разгледа защо албанците в Косово избират пътя на независмостта, а другите народи все още не са избрали този начин на самоопределяне.

          Основанията за тази крайна стъпка на косовския праламент не се крие единствено и само в това, че съществува компактна малцинствена група, както тази на албанците  в Косово. Не е и само в очакванията тази независимост да доведе до бъдещ просперитет на държавата. Да се твърди, че положението на алабанците в Косово ще се подобри, изглежда меко казано нереалистично Сърбия има много по-големи шансове за по-бърз прием в ЕС и по-голяма стабилност. Сега Косово е обградено от насилие, обитавано от чужди войски и мирът в него изглежда като мираж, а не като действителност.

          Въпросът за тази независимост, бързото й реализиране и факторите за осъществяването й може да се открият в историята на областта.

          Косовската област е основата на сръбското самосъзнание през периода на османското владичество. На Косовско поле през 1389 г. се води прочутата битка между княз Лазар, предводителя на обединените християнски сили, и отоманските войски, завършила с поражение за сръбския владетел. В Косово се намират и старите сръбски църкви и други исторически паметници от този период. От XIX век насам митът за Косово навлиза сериозно в националната култура, прозата, лириката и особено в живописта. Култът към областта се развива  неимоверно, независимо от това, че сръбските земи в по-ново време се изместват по-встрани от Косово - в северна посока. Едва през 1912-1913 година, по времето на Балканските войни, сърбите успяват да прогонят турците от региона, така че след повече от 500-годишно прекъсване, Косово поле отново става сръбско владение.

          По тези причини през всичките тези векове Косово си остава национален култ и място, свързано с колективната памет. Югоизточно Косово е в границите на България по време на Първата световна война (1916-1918), когато е поделено с Австро-Унгария. По време на Втората световна война Косово е част от намиращата се под италиански протекторат Албания.

          В годините след Втората световна война комунистическият режим в Югославия принуждава значителна част от населението на областта да се изсели. Независимо от това етническият състав в Косово и Метохия се характеризира със значително превъзходство на албанския елемент (над 90% от 2 млн. население). Става абсурдно да се говори за албанско малцинство. Този факт принуждава югославското ръководство с Конституцията от 1974 г. да даде известна автономия на областта.

          Тази автономия е отнета 15 години по-късно от Слободан Милошевич. Ответната реакция не закъснява през 1991 г. в Косово се провежда референдум, който обявява Република Косово. Изборите от 1992 г. създават паралелни албански институции в областта. Албанската пасивна съпротива, под силното влияние на репресивните мерки на сръбските власти, постепенно прераства във въоръжена. През 1996 г. се създава Армията за освобождение на Косово (АОК). През есента на 1998 г. Милошевич дава тайна директива, съдържаща два момента пълен разгром на АОК и цялостно прочистване на албанците от областта. Операцията получава кодовото название Подкова. От средата на януари 1999 г. акцията е в пълен ход. Срещу косовските албанци е хвърлена 50-хилядна армия. До май 1999 г. от Косово и Метохия са прокудени повече от 800 хил. албанци. Проблемът се интернационализира. Реагират правителствата на повечето западноевропейски страни. Намесата на САЩ и после на НАТО предотвратява осъществяването на етническото прочистване на Косово и Метохия.

          Сръбският народ заплаща жестока цена за престъпната политика на правителството на Милошевич. Съгласно Резолюция № 1244 от 10 юни 1999 на Съвета за сигурност на ООН, с която се слага край на военното противопоставяне по време на Косовската криза от 1999, Косово е автономна област в състава на Република Сърбия от Съюзна Република Югославия, преименувана на Сърбия и Черна гора (разпаднала се през 2006). С тази резолюция се регламентира въвеждането на управление на ООН в Косово. Югославските военни и административни власти са изтеглени и е въведена администрация на ООН. Генералният секретар на ОOН назначава свой специален представител, на когото е поверено управлението на Косово под името Временно управление на мисията на Обединените нации в Косово (УНМИК). Цялата законодателна и изпълнителна власт, отнасяща се до Косово, включително и управлението на правосъдната система, е поверена на УНМИК и се изпълнява от специалния представител. Впоследствие започват преговори между държавите от ЕС, САЩ и Русия за евентуалното обявяване на незавивимост на Косово, като финалният етап от тях е едностранно обявената независмост от страна на косовския праламент.

          От направения бегъл исторически преглед може да се направи изводът, че независимостта на Косово не е едно самоцелно явление, възникнало внезапно. Неговите предпоставки могат да бъдат проследени и се крият в премахването на режима на Милошевич. С развитието на войната в Югославия става ясно, че страната никога няма да се върне в предишните рамки, което беше показано и от откъсването на Черна гора. Важно е да се отбележи фактът, че независимостта на Косово не е постигната бързо и лесно и не бива да става пример за подражание, тъй като ситуацията е в резултат на специфични условия. Както подчертава и немският канцлер Ангела Меркел, Косово е по-скоро изключение, а не някакъв общ случай. Не трябва да се забравя и подкрепата, която се оказва на Косово от страна на САЩ и също така  и от много от страните от ЕС.

          В този смисъл не може да се говори за някакъв прецедент и не трябва да се представя изборът на Косово като един възможен път пред други народи. Така идеята за независимостта придобива други измерения и не бива тя да се преекспонира и да се разглежда като лесна за реализация, защото това може да доведе не само до конфликти, но и до други опасни за обществото процеси.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.