Силвия Балева,

четвърти курс политология (2008-2009)

в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"

 

 

 

„Многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив” АД

 

  

    Град Пловдив разполага с 5 болници, 16 поликлиники (10 от които стоматологични) и 5 диспансера. На територията на града функционират и около 600 частни лекарски кабинети, над 30 държавни и над 120 частни аптеки.

 

 

 

  „Многопрофилна болница за  активно лечение - Пловдив” АД  е разкрита през юли  1952 г. като Околийска болница - Пловдив на базата на  кооперация “Здравна самопомощ” и ІІ-ра градска болница, която, както е известно, до 31.12.1951 г. изпълнява роля на скарлатинозна. По тази именно причина животът и дейността на Околийската болница започва още от 1.І.1952 г., като приема от ІІ-ра градска болница /инфекциозна/ както имуществото, така и лежащо болните. Първоначално Околийска болница – Пловдив е разположена в сградата на Ефория Зограф на ул. “Райко Даскалов” 73. Първият главен лекар е д-р Георги Иванчев – акушер-гинеколог, пред който е поставена отговорната задача да създаде здравно заведение, което да обедини лечебната и методична помощ с участъковите лекари на село. Д-р Борислав Танев – началник-отдел “Народно здраве” към Околийски народен съвет, от своя страна държи да свърже новото лечебно заведение с хората, които създават медицинското обслужване в селата от района на болницата. Околийска болница обслужва населението на север от р. Марица без град Пловдив.

    През 1952 г. болницата е разкрита с 75 легла и с откритите вътрешно и хирургично отделение. През 1957 г. болницата функционира общо със 150 легла, от които 60 терапевтични, 60 хирургични, 20 детски и 10 очни, а през 1971 г. леглата са 272. Със заповед от 13.Х.1953 г. на министъра на здравеопазването двете отделения на болницата са определени за бази за специализация и усъвършенстване на лекарите, както следва:

1. Вътрешни болести със зав. отделение – д-р Иван Цончев;

2. Хирургия със зав. отделение – д-р Стефан Стайчев.

    През 1952 г. поликлиниката на Околийска болница – Пловдив се състои от консултативен вътрешен кабинет, консултативен хирургичен кабинет, рентгенов кабинет. В болницата функционира лаборатория с един лаборант и отговорник завеждащ вътрешно отделение – д-р Иван Цончев, който много бързо разширява лабораторията, увеличава персонала и въвежда необходимите съвременни изследвания.

1952 г. е разкрит аптечен пункт към Околийска болница – Пловдив.
През 1953 г. - детски кабинет и детско отделение с 20 легла и зав. отделение д-р Любомир Алексиев. 1955 г. се въвежда съвременното диетично хранене в болницата.

    Гастроентерологичен кабинет поема стомашните и минутираните сондирания. По-късно се въвеждат инструменталните изследвания ректороманоскопия, гастроскопия, лапароскопия. През 1977 г. се въвежда фиброгастроскопията – първи за град Пловдив. В болницата се извършват апаратни и функционални изследвания от лекуващите лекари до 1960 г., когато се създава функционален кабинет с отговорник д-р Георги Толедов – ординатор във вътрешно отделение. Този кабинет прераства в мощен сектор за функционални изследвания под ръководството на д-р Михаил Даскалов от 1965 г. През следващите години продължава разкриването на кабинети – очен, ушен, стоматологичен, неврологичен, физиотерапевтичен, кардиологичен, урологичен, ендокринологичен, фитотерапевтичен и др.

    От 1959 г. болницата се преименува като Окръжна болница – Пловдив. Болницата получава признание на мощен диагностично-лечебен и методичен център.

    Главните лекари през годините са: д-р Георги Иванчев /1952-1954 г./, д-р Милка Паунова /1954-1956 г./, д-р Стоил Кушев /1956-1961 г./, д-р Арсо Арсов /1961-1972 г./, д-р Иван Станев /1972-1991 г./. Заместник главни лекари са д-р Михаил Паскалев, д-р Павел Павлов, д-р Никола Дахтеров, д-р Христо Христозов, д-р Борис Дочев, д-р Румен Мишев. Главни медицински сестри: Минка Тунева, Елисавета Шираева, Величка Тонева, Герга Атанасова, Мария Пейчева, Ценка Шекерлетова.

    На 28.05.1975 г. е положен основният камък за строителството на нова Окръжна болница – Пловдив. От 1984 г. здравното заведение се премества в нова база на бул. “България” 234. Главен лекар е д-р Иван Станев. Болницата е разположена на обща площ 92 584 кв. м., застроена площ 14 568 кв.м., и разгъната площ 45 500 кв.м.

    Разкрити са пет вътрешни отделения:ендокринологично – зав.отделение д-р Величка Миладинова, нефрологично – д-р Георги Толедов, гастроентерологично - д-р Георги Попов, кардиологично – д-р Лазар Каварджиков, онкохематологично – д-р Миланка Гяурова, отделение по интензивна терапия – д-р Пенка Цанкова, отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение – д-р Нинко Радивенски, хирургично отделение – д-р Тодор Тотев, урологично отделение – д-р Иво Илчев, отделение по акушерство и гинекология – д-р Павел Данданов, детско отделение – д-р Динко Демирев, неврологично отделение – д-р Ангел Тунев, отделение за новородени с интензивен сектор – д-р Атанас Петров, отделение за недоносени деца – д-р Константин Колишев, център по хемодиализа – д-р Георги Лазаров. Към поликлиничното звено са разкрити 43 консултативни кабинети. Болницата разполага с клинична лаборатория – завеждащ отд. – д-р Здравка Григорова, рентгеново отделение – д-р Атанас Талаганов, отделение по функционална диагностика – д-р Михаил Даскалов, отделение по физиотерапия и рехабилитация – д-р Асен Пачев, отделение по патоанатомия – д-р Арон Коен, отделение хемотрансфузиология – д-р Сийка Георгиева, микробиологична лаборатория – д-р Магдалена Апостолова, химико-алкохолна лаборатория – Костадин Бахчевански, отделение по съдебна медицина – д-р Христо Пеев и административно-стопанска част.

    През 1987 г. болницата разполага с 860 легла. В този период в лечебното заведение работят над 800 души персонал. Болницата е окръжен консултант и методист.

    В следващите години се разширява дейността й. 1990 г. се разкрива ушно и очно отделение. От 1.12.1998 г. се пребазира хирургичен блок на І-ва общинска болница - Пловдив: хирургично отделение, ортопедия и травматология, урологично отделение и част от ОАРИЛ. Това позволява болницата да поеме 15 дни от месеца хирургичната спешност на град Пловдив и региона. Обособяват се като самостоятелни отделения – УНГ и Очно отделение. Терапевтичната, неврологичната и акушеро-гинекологичната помощ е осигурена 24 часа в денонощието. Ситуирането на спешно-приемно отделение на територията на болницата осигурява бързо и своевременно обслужване на всички пациенти, нуждаещи се от медицинска помощ, както и тяхната хоспитализация при необходимост.

    От 24.08.2000 г. болницата функционира като акционерно дружество и носи името “Многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив” АД. Лечебното заведение се управлява от Съвет на директорите.

    В изпълнение на наредба на Министерство на здравеопазването през август 2001 г. се провела акредитация на болницата за цялостната медицинска дейност на институцията и на отделните видове медицински дейности. Крайната оценка, присъдена от Висшия акредитационен съвет, е “Отличен” с пет звезди за три години.

     “МБАЛ-Пловдив” АД се състои от четири функционално обособени структурни блока:

I. Диагностично-консултативен блок с представени приемно-диагностични кабинети, представляващи всички профили на стационарните отделения и диагностични звена;

II. Стационарен блок;

III. Административно-стопански блок;

IV. Болнична аптека.

    Наред с лечебната работа лекарите в болницата се занимават и с научна работа, участие в симпозиуми и конгреси с научна доклади, публикации в медицински списания и др. От създаването на болницата до сега в нея работят специалисти със защитена научна степен: д-р Иван Цончев, д-р Стойчо Янев, д-р Кирил Симеонов, д-р Димитър Бакърджиев, доц. Нисим Калев, д-р Борис Дочев, доц. Иван Василев, д-р Тодор Тотев, д-р Николай Белев, д-р Николина Конарева, д-р Анеса Георгиева, д-р Райна Ангелова, д-р Илия Баташки.

     Непрекъснато се усъвършенства квалификацията на работещите в лечебното заведение. Организирани са четири научно-практически конференции:

1. 1973 г. - по случай 20 години от създаването на болницата;

2. 1977 г. - по случай 25 години;

3. 1982 г. - по случай 30 години;

4. 1987 г. - послучай 35 години.

    Ръководството на болницата в периода 1984-2007 е:

ü       д-р Иван Станев

ü       д-р Глинка Комитов

ü       д-р Жеко Фотев

ü       д-р Янка Георгиева

ü       д-р Илия Баташки

ü       д-р Никола Измирлиев

ü       д-р Георги Кръстев

ü       д-р Евгений Стателов

ü       доц. д-р Георги Йорданов

    През 2007 г. ръководството на МБАЛ ”Плодвив” АД направи възможно възстановяването на екипа за транспорт чрез осигуряване и оборудване на специална линейка.

    Отделенията в болницата са следните:

  1. Ендокринологично отделение;
  2. Нефрологично отделение;
  3. Кардиологично отделение;
  4. Първо хирургично отделение;
  5. Първо ортопедо-травматологично отделение;
  6. Акушеро-гинекологично отделение;
  7. Детско отделение;
  8. Неврологично отделение;
  9. Очно отделение;
  10. Урологично отделение;
  11. Отделение по образна диагностика;
  12. Клинична лаборатория;
  13. Патологоанатомично отделение;
  14. Съдебна медицина;
  15. Специализирана химическа лаборатория;
  16. ТЕЛК;
  17. Отделение по физикална и рехабилитационна медицина;
  18. Ревматологично отделение;
  19. Гастроентерологично отделение;
  20. Пето вътрешно отделение;
  21. Второ хирургично отделение;
  22. Второ ортопедо-травматологично отделение;
  23. Отделение по стерилитет и инфертилитет;
  24. Отделение за новородени и недоносени деца;
  25. ОАРИЛ;
  26. УНГ отделение;
  27. Спешно приемно отделение;
  28. Отделение по хемодиализа;
  29. Микробиология;
  30. Отделение по функционална диагностика;
  31. Oтделение по хемотрансфузия;
  32. Аптека;
  33. Административно-стопански блок.

 

 

 

    Отделните отделения имат следните характеристики:

 

 

 

  АГ отделение с интензивен сектор за новородени деца. Има договор с НЗОК за изпълнение на всички пътеки в АГ. Приемат се пациенти с талон от цялата област. Приемат се рискови жени и недоносени деца. Разполага с дихателни апарати за недоносени деца, кувьози, уреди за ранна диагностика.

 

 

 

д-р Анеса Георгиева. Детско отделение - детска нефрология, гастроентерология, неврология, пулмология. Има договор с НЗОК за лечение на пневмонии, хроничен обструктивен бронхит с остър пристъп, остър пиелонефрит, захарен диабет и  диабет с хипогликемична кома. Приемат се пациенти с талон. Отделението разполага с електроенцефалограф, ехограф за паренхимни органи и за сърце.

 

 

д-р Костадинка Игнатова. Нефрологично отделение - бъбречна недостатъчност, бъбречни инфекции,нефропатии .Има договор с НЗОК.Разполага с ехограф ”Сименс”.

 

    Отделение за интензивна терапия - инфаркти на миокарда, нарушения на сърдечния ритъм, сърдечна недостатъчност. Има договор с НЗОК за миокарден инфаркт, ритъмни нарушения, ангина пекторис и сърдечна недостатъчност. Приемат се всички спешно болни и се лекуват безплатно. Разполага с ехограф за сърцето, трансторакален пейсмейкър.

 

 Отделение по гастроентерология с чернодробен център - диагностика и лечение на всички стомашно-чревни заболявания. Има договор с НЗОК за лечение на стомашно-чревните заболявания. Приемат се с талон болни от Пловдивска област. Разполага с лазер за лечение на доброкачествени тумори, лазер за лечение на кръвоизливи.

 

д-р Виолета Гълъбова. Отделение по ендокринология - захарен диабет и усложненията от него. Има договор с НЗОК за лечение на диабет с кетоацетоза и на диабет с хипоглекимична кома. Приемат се с талон болни от Пловдивска област.

 

 д-р Ангел Тунев. Отделение по неврология - всички неврологични заболявания без детски. Има договор с НЗОК  за всички видове инсулт. Приемат се пациенти с талон. Разполагат с апарати за лазертерапия, електромиограф, електроенцефалограф.

 

   Отделение по ревмокардиология - лечение на сърдечноболни след прекаран инфаркт, на ритъмни нарушение, остър период на стенокардия, клапни пороци, възпалителни заболявания на сърцето. Има договор с НЗОК. Приемат се всички спешно болни и се лекуват безплатно. Разполага с електрокардиограф, мобилен сервокрад, кардиоверсия и електростимулация, холтер с компютър.

 

  Очно отделение-лечение на всички очни болести. Има договор с НЗОК, който не обхваща всички клинични пътеки. Приемат се болни от Пловдивска област с талон. При операция за премахване на перде и поставяне на леща се заплаща цената на  лещата. Разполага с ехографи, операционна техника.

 

 д-р Божидар Бегов. Специализирани отделения по ортопедия и травматология - лечение на травми, счупвания, наранявания, изкълчвания, детска ортопедия. Извършва ортопедични операции, артроскопия на колянна става. Има договор с НЗОК за лечение на ортопедични последици у пациенти, страдащи от диабет със сърдечни заболявания. Приемат се с талон болни от Пловдивска област. Разполагат с ехограф, компютърен периметър за очни изследвания, ИАГ лазер, рефрактометър.

 

  д-р Димитър Шишков. Урологично отделение - извършва всички видове урологични манипулации и операции с изключение на бъбречна трансплантация. Има договор с НЗОК за лечение на аденом и на злокачествени образувания на простата, камъни в уретера.

    Екипите на отделенията са както следва:

1. АГ отделение - д-р Атанас Петров; д-р Жорж Пелев; д-р Николина Стойчева; д-р Динко Николов Мандов; д-р Никола Белчев; д-р Ориета Каменова.

2. Детско отделение - д-р Ваня Деспотова; д-р Николай Цонев.

3. Нефрологично отделение - д-р Костадинка Игнатова.

4. Отделение за интензивна терапия - д-р Таньо Танев.

5. Отделение по гастроентерология с чернодробен център - д-р Георги Попов.

6. Отделение по ендокринология - д-р Виолета Гълъбова.

7. Отделение по неврология - д-р Ангел Тунев.

8. Отделение по ревмокардиология - д-р Боряна Чомпалова; д-р Цветана Атанасова.

9. Очно отделение - д-р Гергана Попова; д-р Диана Демирева; д-р Дафина Стаменова; д-р Матушка Лесинска.

10. Специализирани отделения по ортопедия и травматология - д-р Атанас Белев; д-р Чавдар Шоков; д-р Божидар Бегов; д-р Янаки Янакиев.

11. Урологично отделение - проф. Стефан Атанасов Мандевски; д-р Димитър Шишков; д-р Димитър Матеев; д-р Петко Касабов.

    През 2008 година кметът на град  Пловдив, Славчо Атанасов, разкри пред населението, че Окръжна болница - Пловдив, е била тайно подготвяна за приватизация от бившия министър на здравеопазването - Радослав Гайдарски. Представителите на общините са гласували против предложението за увеличаване на капитала на болницата с 2 млн.лв. и искането за създаване на смесено дружество с частна фирма. Областната многопрофилна болница е в списъка на лечебни заведения, които не подлежат на продажба. Най-потърпевша от вдигането на капитала е щяла да бъде община Пловдив, чийто дял е щял да се стопи от 26 на 15.5%. За щастие сделката не се е състояла.

    ”Многопрофилна болница за активно лечение-Пловдив”АД е разположена на голяма площ - около 92 584 кв. м. Болницата е добре устроена, с добра материална база, макар винаги да има какво още да се подобри, чакалните са уютни (доколкото може да присъства уютът в една болница). Един от недостатъците на болницата е нейното разположение, т.е. далеч в края на града, но има достатъчно автобуси, които водят до нея. Относно качеството на обслужването срещам различни мнения, които варират от краен негативизъм до умерен позитивизъм. Ще цитирам някои от пациентите, които срещнах в чакалнята или в коридорите на болницата. Ще отлича крайните мнения, като искам да отбележа, че от отговорите, които получих, не можах да си изградя напълно позитивна или негативна оценка, т.е. нямаше един преобладаващ отговор.

    При разговора ми с две жени за отношението на лекарите, за обслужването, за оплакванията им и т.н., едната сподели, че при постъпването й за раждане в болницата са искали неща като: чаршафи и завивки за детето, неутрален сапун, хавлии за лице и тяло, прибори за хранене, спирт, памук и т.н. Не са й обяснили как е трябвало да кърми, затова тя питала. Другата жена сподели, че в Окръжна болница Сливен не са искали нищо друго освен тоалетни принадлежности. По време на разговора ни се включи и друга родилка,к оято сподели, че не е доволна от цялостната грижа за нея. Друг пациент сподели, че е много доволен от грижите, положени за него.

    На въпроса ми: ”Как определят здравеопазването?”, като цяло мненията отново бяха доста противоречиви. ”От здравеопазването липсва” до „има какво още да се желае от него”.

    Що се отнася до българското здравеопазване (в частност и пловдивското) има и подобряване в известна степен. Положителни оценки има в редица насоки като: създаване на обществен фонд за „Ин витро”, който ще бъде към Министерство на здравеопазването и  в началото ще бъдат внесени 10 млн. лв. Друга добра новина е, че отпадат лимитите за прегледи при специалист и изследвания, които налага Националната здравноосигурителна каса на общопрактикуващите лекари. Отпада и изискването, въведено еднолично от НЗОК, да сключва договори само с лечебни заведения с акредитация, придобита по ред и условия, наложени от самата нея. Това означава, че занапред българските граждани със здравни осигуровки ще имат по-голям избор къде да се лекуват, тъй като всички болници, които искат да сключат договори с нея, ще могат да го направят, независимо дали това се харесва или не на нейния управителен съвет.

    Магистратите отмениха и условието, че ако един болен се лекува за няколко заболявания, НЗОК заплаща само за едно от тях. Това означава, че в бъдеще, когато лекуван бъбречно болен в клиника например и той вдигне кръвно, ще лекуват на място и хипертонията му. Сега при подобен "казус" медиците лекуват второто заболяване за сметка на пациента или пък го изписват от една клиника и приемат в друга в рамките на един ден, за да не прекъснат терапията. Ще се  отмени  и условието, че ако един болен се лекува два пъти в един месец по една клинична пътека, НЗОК заплаща само за едното лечение. Отпадат и редица изисквания за предоставяне на документи при сключване на договор с касата. Но докато това не се приеме окончателно и не се усети от обикновения пациент, всичко остава на теория.

    Негативен е фактът, че в бюджета на здравната каса са вложени 401 млн. лв., които ще бъдат замразени в БНБ. Като обяснението е, че тези пари са замразени заради финансовата криза. По този начин заложеният излишък не може да бъде похарчен за здравеопазване, а остава блокиран като резерв. Така на практика ръст в здравната каса няма да има и лечебните заведения  ще почувстват недостиг на пари.

    Както е известно, трябва по-голямо финансиране на болниците, на поликлиниките, на всички лечебни заведения. Трябва да се подобри материалната им база - трябва да се закупят нови линейки, апарти, които са нужни за диагностика и лечение,з акупуване на нови апарти, които да заместят старите и  нефункциониращи, подобряване на сградния фонд (визирам случая, при който по време на хемодиализа мазилка от  покрива на  стаята пада върху пациента), подобряване на „качеството” на персонала. Да се назначават високо квалифицирани лекари, които да са компетентни и да не застрашават живота на пациентите. Това са едни от многото изисквания, с изпълнението на които трябва да започне здравната реформа.

 

 

 

 

 


Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

 

 

 

Copyright ©1997-2009 OMDA Ltd. All rights reserved.