Надежда Фотева,

четвърти курс политология (2008-2009)

в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"

 

 

  

ИНТЕРВЮ С КМЕТА НА С. МОМЧИЛОВЦИ – Г-ЖА МАРИЯ НИКОВА

 

 

 

 

Село Момчиловци се намира в котловина в Средните Родопи с изход на юг към извора Хубча. От север е защитено от голямото вододелно било Рожен, Караманица, Калъчборун, Момина вода, Имарет дере. Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр.н.е.). Монети, керамика и сечива се съхраняват в местния музей.                                                                                                    

За хода на завладяването на Родопите от османците няма запазени достоверни документални сведения, а легендите и преданията ни говорят за полумитичните имена на Енихан баба, Саръ баба и др. След османското нашествие в землището на селото се преселили юруци - тюркски скотовъдци и пастири, които търсели по-удобни пасища за своите стада. През 18-19 век земите на юруците постепенно са изкупени от местното българско население

           До 1912 година границата между България и Османската империя минава по билото на Роженския дял на Родопите, на около 7-8 км северно от Момчиловци, което по това време е на османска територия. Берлинският конгрес през лятото на 1878 година потвърдил оставането на селото в Турция. Новата граница минавала по водораздела, който от стари времена бил границата между Рупчос и Ахъ Челеби. В границите на България Момчиловци е от Балканската война. През 1934 година по настояване на писателя и общественик Васил Дечов селото е приеменувано на Момчиловци, за да се увековечи името на  Момчил юнак в паметта на идните поколения.

Днес Момчиловци представлява предпочитана туристическа дестинация за тези, които търсят спокойствието и автентичността на китното родопско село. То, казват туристите, които са били примамени от чудната му природа, има странна атмосфера. „В него има някаква магия” – това споделя с мен Алисън, англичанка, решила да прекара остатъка от живота си в Момчиловци. 

Жителите на селото са горди родопчани, сърдечни, приветливи, но в същото време взискателни. Взискателни към своите управници. В този смисъл не е лека задачата на кметицата на Момчиловци – Мария Никова, която преди 14 месеца  спечели изборната надпревара в селото.

Тя е родена именно тук и милее за своето свидно Момчиловци. Желанието й да бъде полезна на своите съжители, както и непримирението с проблемите, които среща ежедневно в селото, я карат да се кандидатира за кмет, а дългогодишната й работа в общинската администрация й помага да получи доверието на хората. Така на 04 ноември 2009 г. издигнатата от ГЕРБ Мария Никова печели втори тур на Местни избори 2007.  

 

 

Уговорих срещата си с кметицата изключително лесно. Тя няма приемен ден. Вратите на нейния кабинет са винаги отворени за жителите на Момчиловци. Отивам в уреченото време в кметството. Г-жа Никова ме посреща с широка усмивка и готовност да отговори на всичките ми въпроси.

 

 

 

Г-жо Никова, разкажете малко за себе си, за своя житейски път. Каква беше причината, която Ви накара да се кандидатирате за кмет на селото?

Аз съм на 37 г. (не съм от жените, които крият годините си). Родена съм и съм израстнала в Момчиловци. Имам две дъщери. Желанието ми да се кандидатирам за кмет бе породено от факта, че никога не ми е било безразлично какво се случва тук. Може би това е черта на характера. Винаги съм се опитвала да помагам с каквото мога на селото и на хората, които са около мен. Трябва да отбележим и това, че ние живеем в едни изключително динамични времена, в които хората в управлението би следвало да бъдат компетентни и запознати с материята в каквато и да е сфера. Смятам, че имам необходимия опит. Работила съм в община Смолян в продължение на четири години, след което съм била и общински съветник. Тоест, работата с общински бюджети и други атрибути на местната власт ми е добре позната. В същото време имам една много интересна професия - инженер-технолог. Завършила съм Университета по хранителни технологии. Занимавала съм се с проектиране на заведения. Участвала съм в различи неправителствени организации, като консултант. Никога не си бях правила равносметка колко спечелени проекта имаме в рамките на три години, но когато се кандидатирах за кмет се оказа, че вследствие на моята работа и на работата на екипа имахме седем одобрени, защитени и финализирани проекта, в резултат на което бяха създадени 105 работни места. Освен това различните длъжности, които съм изпълнявала, са били свързани с много пътувания, както в България, така и в страните от Европейския съюз.

Какво Ви направи впечатление по време на тези пътувания? Донесохте ли нещо от опита на европейските ни съседки?

Винаги съм се учудвала от факта, че в Европа има определени организации и начини на държавно управление, в които се обръща много голямо внимание на малкия, на семейния бизнес, на едни типични малки производства, които всъщност формират автентичността на дадения регион. Участник съм в една световна организация, наречена “Slow Food. Това ще рече буквално “бавна храна”. В тази организация се търсят точно такива храни, които се произвеждат в много малък периметър от света, които са специфични и се съхраняват. Отпускат се различни субсидии за такива производства. А в Момчиловци има много автентични елементи, включително храни, за които ние малко по малко забравяме, а именно това очарова всеки гост на селото. Тук той намира естественото, близкото до природата – човещината, усмихнатите хора, невероятната атмосфера, която се предлага, както като природна даденост, така и в самите семейни хотели. В Момчиловци туристите не срещат модерното, луксозното, а една приятна, спокойна почивка. В същото време навсякъде могат да открият, както в заведенията ни за хранене, така и в малките семейни хотели, магията на родопската музика, на гайдата, на родопския танц. Пък и родопският танц може да се противопостави на модерния фитнес.  

Разговорът ни води към сферата на туризма, която е определяща за селото. Какви са атракциите, които Момчиловци предлага на своите гости? Как е развит туризмът в това населено място?

Вече споменах, че тук туристите са малко по-различни. Те търсят спокойствието, уюта разходките из природата. Землището ни е много красиво, има и горски пътища. Има маркировки от стари проекти, така че не е необходимо човек да има туристически гид. Той може да отиде където и да било. Характерното за Момчиловци е, че около него са изградени 26 параклиса. Тук населението е много богобоязливо и има уважение както към Бога, така и към християнските ценности. Зачита се всеки празник подобаващо, като дори празникът на Момчиловци е посветен на равноапостолите Константин и Елена. Той се чества на 21 май. Започва се с празнична литургия в църквата, след което се преминава към общоселско увеселение.  

 

Другият голям празник е Тодоров ден.

 

  

 

Тогава се провеждат конни надбягвания. Миналата година събитието беше грандиозно. Имахме над 30 участника. Бяхме подготвили различни игри – за най-стар кон, за най-красив кон, за най-як ездач,

 

 

който се определя според това колко пъти ще вдигне един чувал пълен с фураж. Имаме 15 големи празника в Момчиловци, като отделно се провеждат събори за почитане паметта на християнските светци. Всеки параклис има организационен съвет от хора, които се занимават с подготовката на събитието. През изминалата 2008 г. разработихме проект с община Смолян и сдружение Българско наследство за изграждането на старото училище. Освен това, нашите партньори от програмата Иновация Норвегия бяха очаровани от това, че тук ценим старото, че традицията се спазва и се предава на поколенията. През м. април предстои да подпишем договор с норвежките ни партньори за изграждане на център за културно-исторически изследвания и управление на туристическата дестинация в с. Момчиловци. Над селото, по посока на хижа Момчил юнак работи сноуборд парка. Там всеки гост може да практикува различни зимни спортове, далеч от натоварените писти на Пампорово.

          

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А как стоят нещата с придвижването на туристите от селото към пистата? Има ли организиран обществен транспорт?

Пътят към пистата е много добре поддържан и една част от туристите отсядат в хижите около Момчиловци. Така че повечето от почиващите предпочитат да не се ангажират с такъв обществен транспорт, но когато има достатъчно желаещи се организира тяхното превозване до пистата.

Значи за любителите на зимните спортове не съществуват никакви пречки за упражняване на любимото им хоби. Но нека се върнем към мероприятията, които се организират в селото. Те не са никак малко.

Да, така е. Нещо много интересно и уникално за Момчиловци е, че миналата година поставихме началото на празнуването на златни и диамантени сватби. С колегите от кметсвото сметнахме, че подобно събитие е удачно, тъй като ще дадем добър пример на младите с това, че не е необходимо само да съжителстваш с един човек. Когато има брачно обвързване по друг начин се възпитават децата в  семейството, защото в брака има неписани закони, които се предават да идните поколение. Така проверихме каква е традицията при подобни чествания и видяхме, че част от обичая е подменянето на брачните халки. Съответно халките бяха подменени, като също така направихме подарък на всички двойки – шампанско с комплект от чаши. Посрещнахме ги в ритуалната зала с песента „Ела се вие, превива”, като внуците и празвнуците на двойките свиреха на гайди. Беше изключително емоционално.

Споменахте гайдарската школа и бързам да Ви попитам има ли други подобни формации в селото, които да се занимават с традиционна родопска музика?

Това е дейност, за която основно се грижи читалището. Освен гайдарската школа имаме и танцов състав, както и два самодейни състава. Единият е чисто дамски, а другият – смесен. Смесеният ни състав миналата година спечели първо място на пенсионерското надпяване в гр. Смолян, за което сме много горди. Тази година се сформира и детски състав за родопски песни. Така, когато в Момчиловци има събор се стичат хора от всички краища на страната, защото знаят, че на площада  ще има поне три ката хоро. Няма човек от Момчиловци, който да не може да играе всички видове хоро. Това е характерно за нас.

Всичко, което казахте до тук е положително и представя селото в една много добра светлина. Но, когато заехте кметския пост с какви проблеми се сблъскахте в сферата на туризма, какво успяхте да преодолеете и какво остава за вече започналата 2009 година?

Проблемите винаги ги има, но за да бъдат те разрешени човек трябва да бъде положително настроен и да има убеждението, че може да се справи. В Момчиловци, специално, се тръгва от това, че когато туристът дойде, той трябва да има малко повече информация. Селото е голямо, 19 км вътрешна мрежа и за туристите е трудно да се ориентират къде се намира техния хотел например. Но, съвместно с община Смолян, тази година предстои изграждане на общински туристически център в Момчиловци, който ще се занимава точно с този проблем. Това лято направихме една регионална инициатива, под патронажа и с помощта на евродепутатите Душана Здравкова и Владимир Уручев, която бе насочена към развитието на малките и средните предприятия в родопския регион, възможностите за реализация на местните занаяти, философията „Слоу фууд” и нейното приложение в предприемачеството.             

 

Да продължим разговора си в една малко по-политическа насока. Вашата кандидатура беше издигната от ПП ГЕРБ. Защо именно тази партия? Кое беше нещото, с което тя Ви спечели?

В своята работа съм се сблъсквала с немалко партии. Бидейки на такава позиция, се е налагало да контактувам с много хора. Общуването ми с хората от ГЕРБ, без значение на местно или национално ниво, винаги ме е впечатлявало с това, че те са много отзивчиви, реагират много бързо. Условия няма никакви освен това да бъдеш открит и честен и да принесеш тези качества в своето управление. През тази една година аз винаги съм се стремяла на събирания да информирам в детайли какво се е случило до момента. Всеки може да ме попита каквото желае. Аз нямам приемен ден – всеки ден е приемен. Няма нищо скрито. Това е нещото, което ми допада в политическата визия на ГЕРБ. В същото време по никакъв начин не съм разделяла хората политически, на базата на това в коя партия членуват. Защото исканията на хората са едни и същи, а когато не се водиш от политическите им пристрастия и си вършиш работата, те са доволни и те подкрепят.

Например?

Усетих селото обединено по време на нашия празник – 21 май, когато в прекъснатите взаимоотношения с нашето побратимено село Авдира, област Ксанти,  настъпи положителен обрат. На този ден присъстваха 52 жители от Авдира. Когато хората от Момчиловци разбраха, че очакваме такова посещение деца, майки, баби дойдоха при мен да предложат помощта си, за да не останат разочровани гръцките ни събратя. След това ние върнахме жеста, като изпратихме делегация отново от 52-ма души от Момчиловци, които дейно се включиха в орагнизацията на празника на селото.

Интересна е тази връзка между  двете села – Момчиловци и Авдира.

Да. Първите контакти установи г-жа Янкова, когато тя беше кмет на Момчиловци. За съжаление в последните осем години те бяха доста занемарени, дори прекъснати. Но с много усилия, с редица покани от моя страна те се съгласиха да присъстват на празника на Момчиловци миналата пролет. По време на кризисните години на нашето село, 1992 – 93,  хората от Авдира ни помагаха изключително много. Те изпращаха по цели тирове с брашно. Следователно разбираема беше радостта на жителите на нашето село, когато научиха за посещението на техните гръцки приятели.

Г-жа Дора Янкова първа е подела тази инициатива по време на мандата й в Момчиловци. Сега тя е кмет на община Смолян и участник във Висшия съвет на БСП. Вие сте издигната от ПП ГЕРБ. В този смисъл, срещате ли някакви пречки при партниирането Ви с общинските власти?

Не. Не съм срещала такива проблеми. Може би съвременните управници са надживяли онова, чисто партийното. Аз по никакъв начин не се чувствам  отделена. Освен това защитата на един проект или кандидатсването  за различни приоритетни оси и оперативни програми става под шапката на общината. Всеки от нас тук работи по съответния проект, но той се внася от името на общината. До момента имаме три спечелени проекта, което е знак, че работим много добре. Тоест съвременните управници са разбрали, че е по-добре да се работи за по-доброто на хората, на местно ниво, отколкото за по-доброто на партията.

Казахте, че хората не бива да се третират по различен начин на база политическа принадлежност и че исканията им винаги са били едни и същи. Какви са исканията на хората от с. Момчиловци?

Те не са само на хората от селото. Всички искат да им е светло, улиците им да са почистени. Това са малко странни искания за 21 век, но е факт. Специално за населението на Момчиловци мога да кажа, че е доста взискателно. А и след като  имаме претенцията, че сме туристическо село, трябва да бъдем поне едно стъпало над всички останали. Така направихме общоселски почиствания, засяхме теменужки на обществените места, разкрасихме. Дори с фирма „Титан”, която се грижи за чистотата в община Смолян осигурихме награди за най-дейните, които се включиха в почистването на селото. Така че хората освен, че изискват, също така и помагат. Важното е да видят водача, той да им даде пример, след което те го следват.

Значи Вие можете да се похвалите с едни много будни граждани, които ви подкрепят в начинанията, които предприемате.

Да. Към когото и да се обърна винаги се усещам подкрепена, за каквото и да било.  Пък и това е свързано с развитието, с дълга, който всеки от нас усеща, че трябва да изпълни пред идните поколения. Тази година в началото на май празнувахме 100 години от освещаването на Аязмото,

          един особен феномен в нашето село. Беше изградена арка от 48-ми набор по случай шейсетгодишния им юбилей. Традиция е всяка година на празника на селото да се освещават различни обекти, изградени от юбиляри. Предстои построяването на барелефи на тримата момчиловски будители – поп Алигорко, хаджи Неделчо Канев и Радич кехая. Разбира се едно такова изграждане си има своята административна процедура, затова всяка година „строителите” се съветват с мен за решенията си.

Радостен е фактът, че намирате такова съдействие у жителите на Момчиловци. Всяко малко населено място обаче, се сблъсква с проблема за демографския срив. Младите хора бягат от тези места, поради липса на работа или на такава, която да предлага възможност за развитие. Наблюдава ли се такова явление тук и ако да, какви мерки се взимат в тази насока?

На фона на световната финансова криза такива проблеми се усещат определено. Наскоро едно голямо предприятние, което даваше хляб на поне 100 души приключи работа. И тъй като нещата са взаимно свързани, майката спира детето си от детска градина, следователно там децата намляват. Но пък в друг аспект нашето училище беше обявено от общинския съвет за средищно, след което съвсем наскоро министъра на образованието и науката го обяви за защитено. Вече е направен ремонт на котела, на парната изолация и на дограмата на стойност 110 хил.лв. така че има проблеми, но има и начини за решаване на тези проблеми.  Що се отнася до младите хора, известна част от тях се връщат в Момчиловци. Те предпочитат да пътуват до Пампорово, Смолян, Чепеларе и вечер да се прибират тук. Това е характерна черта от манталитета на родопчанина. Той много държи на дома си и на образованието на децата си. Затова 80% от младежите в Момчиловци са студенти в различни краища на България, а и в чужбина. От друга страна за изминалата година имаме малко повече новородени деца, осем, което прави една яслена група. Тоест, след четири години няма да имаме притеснения в тази насока.  Друго нещо, което се сещам в момента, по-скоро свързано отново с традициите е, че много млади семейства идват тук, за да кръстят децата си. Най-много са момчетата, които родителите кръщават Момчил.  Това лято имахме четири или пет такива деца. Другото нещо, което ме впечатли бе миналото лято, когато двама студенти, били в селото за студенстския празник, решиха да се врекат един на друг именно тук, в Момчиловци.  Дойдоха при мен с въпроса дали могат да сключат граждански брак в селото. Аз им отговорих, че това може да стане във всяко едно населено място на страната. Голямо беше учудването ни, когато в уречения ден и час младоженците, родителите им и кумовете  пристигнаха, облечени в родопски носии.

           Традицията беше спазена напълно – кумът носеше револвер, пръстените бяха направени от ковано сребро (годината беше високосна), присъстваха и двама гайдари. Така че в Момчиловци явно има някаква магия, нещо, което ние, като местно население,  едва ли бихме могли да усетим, но след като млади хора решават да сключат граждански  брак в родопска носия, значи атмосферата е особена. Освен това тази есен една варненска двойка влезе в брачен съюз тук, в Момчиловци. Тяхното условие беше церемонията да се състои на най-високия връх на селото. Те също бяха облечение в родопски носии, бяха поканили двама гайдари, а причината да изберат именно най-високия връх на селото бе желанието им да се врекат един на друг по същиния начин, по който са се врекли Манол и Елица от „Време разделно”.

Тоест, жителите на Момчиловци се радват на много и различни събития.

Определено. Дори  покрай гостуването и контактите с Гърция се сформира още една група в Момчиловци. Когато ние отидохме в Авдира бяхме посрещнати от тамошния Дамски клуб. Жените се грижеха за това да ни е комфортно, да видим колкото се може повече от селото. Така  се зароди идеята и в нашето село да се направи такъв клуб. Няколко жени подеха инициативата. Така на християнския празник Света Петка клубът беше учреден. На благотворителната вечер бяха събрани 1600лв. спонсорство от различи фирми и жители на Момчиловци, тъй като беше обявено, че средствата ще бъдат дарени на децата на Момчиловци.

Тъй като днес във в-к „Труд” излезе статия за момчиловското кисело мляко и по-специално за предлагането на такъв продукт в Китай, въпросът ми е функционира ли все още мандрата в селото и ако не защо.

Да, мандра наистина имаше, но за съжаления тя преустанови своята работа.   Тук вече говоря от професионална гледна точка. Не може в цял свят да се търси традиционното, чистото, а ние да допускаме да го загубим. Освен това отглеждането на крави дава допълнителен доход на доста семейства. Разбира се, че трябва да има някакви норми, които да важат в държавата, но в същото време не е възможно малките производства  да се съизмерват с големите такива. В този ред на мисли се сещам за ХАСЕП системата, която трябваше да бъде внедрена навсякъде – от най-малкия хотел, ресторант, до най-големите световни вериги. Но малкото производство е един вид бутик. Бутик за хранителни продукти. Всеки, който произвежда каквото и да било се старае то да бъде достатъчно добро, за да останат клиентите му доволни и следващия път отново да отидат при него.

Да се върнем към написаното в седмичника.[1] Как ще коментирате това наистина грандиозно за Момчиловци събитие?

Всичките ни жители са много радостни от факта, че в Китай се продава кисело мляко с името „Момчиловци”. Определено ние също бихме пуснали наш продукт с китайско име. Момчиловци винаги е представлявало интерес, както за българите, така и за чужденците. През 2008г, три независими чуждестранни телевизии  заснеха филми за селото. Те  снимаха традициите селото, традиционни местни ястия и занаяти. В един от филмите се показва, как по стара родопска рецепта в Момчиловци квасят домашно кисело мляко. Ние се стремяхме, подобаващо да рекламираме селото, за да може да привличаме туристи и да помогнем на малките фирми и ферми. Магията на Момчиловци е много голяма, както с природата, така и като население. Тук всички са сърдечни и гостоприемни и най-вероятно това е причината селото ни да се прочуе и в Китай.

Намираме се в началото на 2009-та година. Зад гърба ни са Коледните и Новогодишните празници, а по това време човек си прави равносметка за изминалите събития. Вие как оценяте работата си като кмет за 2008-ма година?

Тази година бих определила като добра не само за себе си, а и за Момчиловци.  Защитихме три проекта. От Министерство на околната среда и водите спечелихме 1058 754 лв. за техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект „Интегрирано управление на водите на село Момчиловци”. Чрез ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по околната среда) върви процедура за целево субсидиране на проект за изграждане на нов водоем на стойност 1млн.лв. Приоритетът ни за тази година ще бъде, с помощта на Иновация Норвегия, да се изгради център за културно – исторически изследвания, алтернативен туризъм и управление на туристическата дестинация в село Момчиловци.  Освен това сме изготвили проект за вътрешна канализационна система и пречиствателна станция. Проектирали сме четири улици, както и гробищния парк. Така че надеждата ни е всичко това през тази година да започне и да бъде реализирано.

Нека завършим нашето интервю с пожелание за хората в село Момчиловци. Какво е Вашето послание към тях?

Желая много здраве на всички. Да сме все така задружни, но в същото време да не се примиряваме. Това, което усещаме, че не е в интерес на по-доброто ни бъдеще да не го приемаме. Спокойно да можем да си казваме всичко и всеки ден да е пълен с положително емоции.

 

Г-жа Никова ме изпраща до вратата със същата усмивка, с която ме посрещна. Радвам се, че се запознах с нея. Сега съм спокойна, че свидното ми Момчиловци има един енергичен и открит кмет, който се гордее със своето родно място и искрено го обича. А и как може да не се влюбиш в този планински рай, който сякаш природата нарочно е скътала така, че  шумотевицата и бетонния вик на града да не достигат никога...

 


 

[1] В-к „Труд”, бр.6,стр.25-27. Една от водещите китайски компании за млечни продукти - "Брайт", пусна на пазара нов вид подсладено кисело мляко с името "Момчиловци". На по-големите опаковки на киселото мляко има текст: "В България, разположена в Югоизточна Европа, има планина, в която се намира мистериозно и красиво село. Хората там живеят дълъг и щастлив живот. От поколения местните хора имат навика да пият всеки ден приготвено от тях самите кисело мляко. Лактобактерията L 99 в това мляко е ключът към неговата магия. Като пионер на млечната индустрия на Китай, "Брайт" използва тази бактерия за приготвяне на истинско кисело мляко "Момчиловци", с което предлага здраве и качествен живот на китайските семейства".

 

 

 

 


Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

 

 

 

Copyright ©1997-2009 OMDA Ltd. All rights reserved.