Десислава Молева,

четвърти курс политология (2008-2009)

в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

 

Светъл поглед върху едно българско село в един мрачен ден през декември

 

 

 

 

Село Мало Конаре едно от най-големите село в община Пазарджик. Към 1.01.2007 населението на селото е 4646 души. Отстои на 7 км от гр Пазарджик и на 28 км от гр Пловдив.

Преди Освобождението на мястото на днешно Мало Конаре е имало две села – Доганово и Конаре, които в последствие се сливат в едно. В землището на селото е имало 25 тракийски могили, а на 4 км източно от селото е имало тракийско селище, където са намерени монети от времето на император Гордиан. В южния край на селото, до шосето, което днес свързва Пловдив и Пазарджик, има останки от римски път и крепостна станция. Там са намерени плочки с надписи на тракийския конник, релефи на боговете Асклепий, Хигия, Телесфора, Хера и Дионис.

След идването на турците по тези земи, селото придобива името Корукьой (Горско село), защото на югозапад от него е имало гъста дъбова гора. Второто си име Конаре добива поради обстоятелството, че в селото е имало конюшня, от която са се изпращали коне за Цариград. Другото село – Доганово, също е съществувало преди идването на турците. Но при нашествието в него се заселват 2000 турци и превръщат местната черква в джамия. Допуска се, че името Доганово идва от факта, че в селото са се отглеждали ловни соколи за високопоставени турци. След Освобождението, догановци се преселват в Конаре и селото се нарича Доганово Конаре.

През 1836 г. в селото се построява църквата „Св Атанас”, която по тогавашните изисквания на турците е вкопана в земята. Тази църква днес се намира непосредствено до по-новата църква на селото, построена през 1934 г., която носи същото име.

 

 

През 1867 г. се поставя началото и на училищното дело в селото, като за училище се ползвали помещения от църквата. По-късно, през 1879 г., с помощта на дарителя Калофер Натов, е построена сграда с три класни стаи, наречена Калоферовото училище. През 1967-68 г. година, с помощта на родители и ученици, сградата е реконструирана, изградена е и парна инсталация. Към момента в сградата функционира и музей с етнографска сбирка, както и художествена галерия с експонати на творци от селото, сред които и проф. Величко Минеков, автор на композицията "Сердика" пред Централна гара в София, паметника на Съединението в Пловдив, на хан Аспарух в Добрич, "Конница" и "Клетва" от скулптурния мемориал на Априлското въстание в Панагюрище и още десетки паметници в цялата страна.

 

 

 

 

 

Паметникът и сградата на ТКЗС на центъра на селото – преди и сега...

 

Калоферовото училище през 1881г.

Училището днес

 

През 1958 г. в селото е построен стадион, който функционира и до днес.

 

 

 

 

В средата на миналия век Мало Конаре е било в своя разцвет и все повече е придобивало вид на малко китно градче. За съжаление промяната, която по-късно настъпва в страната ни спира този процес и връща селото назад. И все пак добрата новина е, че въпреки тежките условия, в които са принудени да живеят, въпреки нищетата и липсата на възможности, хората все още са запазили своя усет към подобренията и се опитват да си създадат едно по-добро място за живеене. Както навсякъде, и те имат своите проблеми и трудности, и те са до голяма степен сломени, но въпреки това сред тях има наистина силни личности, решени на всяка цена да запазят и облагородят своето родно място.

С една от тези личности имах удоволствието да се срещна в един мрачен ден през декември.

Кметът на селото, г-жа Зоя Пенова,

ме впечатли със своята решителност да внесе положителна промяна не само в облика на Мало Конаре, но и в душите на хората живеещи там. Да им подскаже, че отвъд ежедневните необходимости за физическо оцеляване има и други, също толкова важни, нужни за оцеляването на духа. И да ги убеди, че наистина е нужно търпение. Г-жа Пенова е кмет, който отдавна е излязъл извън рамките на задълженията, които закона за местната администрация предвижда. От кабинета й си тръгнах с ясното съзнание, че тук има още много, много работа, но и заредена с оптимизма, че отново слънцето ще огрее прашните улици на това българско село.

 

 

 

Какво ви накара да се кандидатирате за кмет? С каква мисия – лична и обществена, дойдохте на тази позиция?

Много са нещата, които ме провокираха да стана кмет. Дълги години живея в село Мало Конаре, макар че не съ ”Св св Кирил и Методий” в село Мало Конаре. В един момент реших, че това вече не ми е достатъчно, че вече знам много за училището, за образованието и ми се ще да направя нещо повече за селото. Почувствах, че мога да се справя, че имам сили и възможности за това. Разбира се, има и други неща, които ме подтикнаха към тази важна стъпка в моя живот, все пак това е и нещо много отговорно, но основната ми идея беше да направя нещо добро за Мало Конаре, да стане то едно по-добро място за живеене.

 

Какви  бяха вашите основни приоритети, когато встъпихте в длъжността кмет на Мало Конаре?

Когато изборите вече бяха приключили, и бях наясно, че вече съм кмет, в началото се уплаших, защото очаквах да се сблъскам с много трудности и неприятни моменти. Беше ми трудно в началото. Но постепенно, след като се запознах с новата си работа, нещата потръгнаха. Обърнах най-напред внимание на състоянието на самото кметство – на финансовото състояние, административното обслужване. Исках да видя кои са най-належащите неща, с които трябваше да се заема. Аз бях наясно кое на този етап изисква най-много внимание – и уличната мрежа, и парка, и училището, детската градина... Исках да отсея това, което е най-важно в близък план, и онова, което трябва да се свърши в по-далечен план. А има и доста неща, които не зависят от кмета на Мало Конаре, а от община Пазарджик, от кмета на община Пазарджик, от общинския съвет. Освен това, за да се направи нещо, най-важното условие е да има средства, които се отпускат от община Пазарджик. Не мога да отрека обаче, че тази година немалко средства се отпуснаха за Мало Конаре. И така, въпреки трудностите в началото, една година по-късно вече съм наясно какво мога и какво бих искала да постигна.

 

Измина вече една година от вашия мандат – какви са най-големите ви постижения, постигнати през този период?

Аз съм човек оптимист, до голяма степен даже максималист, иска ми се повече и повече неща да направя. Но както преди малко споменах, не всичко зависи от мен. Първото и основно нещо, което направих, когато встъпих в длъжност, беше да променя облика на самото кметство като сграда. Тя вече коренно е променена.

 

 

 После обърнах внимание на начина на работа със служителите на кметството и се заех с подобряването на административното обслужване. Смятам, че успях до голяма степен с тази задача. Всеки, който идва в кметството трябва да бъде посрещнат с уважение, спокойно, без излишни емоции, без повишаване на тон.  Това действително помогна да се подобри административното обслужване на населението. За сравнение, през изминалата година сме издали два пъти повече документи от предходната година. Може би до края на годината ще станат още повече.

 Мало Конаре е едно от най-големите селища в община Пазарджик, сред първите и в цяла Южна България. Средствата, които бяха отпуснати от община Пазарджик, бяха използвани доста разумно и бяха направени много подобрения. Направен беше ремонт но културния дом, на читалището, там сменихме дограмата. Видът му отвън все още е лош, но да се надяваме, че през 2009 г., когато ще честваме годишнина от неговото основаване, и фасадата ще бъде коренно променена. Направи се и ремонт на кметството, в училището се направи ремонт на парната инсталация за около 60 000 лв. Сменена е и дограмата на част от сградата, като предстои смяна и на останалите части. Коренно промени външния си вид и ОДЗ „Детство”, което бе включено към шест детски заведения в община Пазарджик, участващи в проект. Сградата беше санирана, извършен бе ремонт на парната инсталация, вътрешен ремонт и така придоби един съвсем нов, съвременен вид и в момента е можеби едно от най-хубавите заведения в община Пазарджик.

 

Направихме ремонт и на 12-та улица, една от главните улици, преасфалтира се улицата пред кметството, смениха се плочките. Преди една седмица асфалтирахме и част от улица 2-ра, която беше в най-лошо състояние. Бяха чакълирани две улици в ромските махали. Почистихме парка, който беше в ужасно състояние. Но все още не е във вида, в който желая да бъде.

 

Какво е вашето виждане за осъществяване на интеграцията на ромското население? Как осъществявате контакт с ромите, как се осведомявате за техните проблеми, искания и настроения? Как работите с тези хора?

С тези хора работя откакто се помня, защото голяма част от учениците в училището са от ромски произход. Сега като кмет вече е естествено, че трябва да работя с ромското население, тъй като то също е част от Мало Конаре. Те все още не са достигнали  50% от общото население на селото, някъде около 1500 души са, което е малко над 1/3 от общото население. В училището вече 2/3 от децата са от ромски произход. Интеграцията на ромското население е един модерен проблем. Откакто се помним, ромите живеят заедно с нас и интегрирани или не, ние просто сме обречени, колкото и грубо да звучи, да живеем заедно. Те също са хора и съвсем естествено имат нужди като всички нас. А тук основен проблем и за българските, и за ромските махали е уличната мрежа. Тя в доста занемарено състояние и са малко асфалтираните улици – дори и по тях дупките вече са толкова много, че трудно бихме могли да говорим за добра инфраструктура.

Действително при интеграцията на ромите в посока да бъдат част от България огромна роля играе училището, образованието. Има нещо, което от дълги години се опитвам да коментирам и пред децата, и пред родителите – докато хората от ромски произход не разберат, че обазованието трябва да е приоритет за тях, просто нищо няма да се промени. За тях на този етап приоритет е да се облекат, да се нахранят. Те спират до 8 клас и повече не продължават своето образование, макар че има много умни деца сред тях. И много пъти съм казвала пред тях, че те сами са си виновни за това поведение, за това отношение на всички останали етноси към тях. Защото ако те имат достатъчно образовани хора, ако посещават средните училища, а оттам и висшите училища, положението ще е много различно. В момента те просто не могат да се защитават, не могат да застанат наравно с останалите в един открит словесен двубой. Естествено аз съм много далеч от мисълта, че към тях трябва да се отнасяме като към население, което заслужава някакви специални предимства.

 

Всъщност точно това тях най-много ги отдалечава от равенството.

Да. Те трябва да се чувстват наравно с всички останали. Трябва да си плащат данъците, и вода, и ток и всичко останало, за да бъдат част от всички нас – жителите на Мало Конаре.

 

Работите ли по някакви конкретни програми за образование на ромските деца?

Специално проект, който да сме спечелили по програма за интеграция на ромите няма. Миналата година опитахме с един проект точно в тази насока, но не успяхме да го спечелим. През 2007 г. обаче МОН обяви програми за участие с проекти. Ние участвахме с 5 проекта, от които спечелихме 3. Един от тези проекти е за извънкласна и извънучилищна дейност. В него включихме и деца от ромски произход и истината е, че без тях нямаше да можем да го осъществим. Те активно се включиха в заложените в проекта извънкласни дейности. Освен това спечелихме и един друг проект за юбилей на училище – миналата година чествахме 140 години от създаване на училището, с ритуал „Памет и съдба”. Голяма част от децата, които се включиха в тържествения концерт, бяха децата от ромски произход. Години наред в училището всички заедно правим страхотни концерти по различни поводи. В този смисъл тази интеграция, която толкова се коментира и от едните, и от другите, и в положителен, и в отрицателен аспект, при нас си съществува може би още преди масово да се заговори за това в световен мащаб. 30 години съм била учителка в училището и този въпрос винаги е стоял на дневен ред и сме го разрешавали по един или друг начин.

 

Вие сте бивш директор на училището в селото и имате поглед върху дейността му. Училището действително много промени своя облик, ремонтирано е, изглежда привлекателно за децата. Как стои въпросът с преподаването на компютри и чужди езици? Разполага ли то с необходимата материална база и преподаватели?

Да. Преди около 3 години беше създаден първият компютърен кабинет с нови компютри от МОН. Преди това, чрез училищното настоятелство, също бяхме направили опит, но с компютри втора употреба от дарение. Децата ат втори до осми клас изучават предмета „информационни технологии”. Разполагаме и с подготвени по този предмет преподаватели. Що се отнася до чуждите езици, тяхното изучаване започва от 2 клас по желание на родителите, децата и според възможностите на училището. В момента децата изучават английски и руски език.

 

 

Каква културна дейност се развива в селото и среща ли тя подкрепа от страна и на управлението, и на самото общество тук?

За съжаление в последните години в областта на културата бележим доста негативи поради различни причини. Читалището си функционира, има необхадимата му щатна бройка, но за съжаление желанието на децата и младите хора да участват в културната дейност намаля. Засега единствено се събират групи от жени, които се занимават с автентичен фолклор. Библиотеката също функционира – това е една от най-хубавите библиотеки в община Пазарджик. Моето обяснение за спада на интерес е следното – вината е във всички нас.  Ние изпуснахме младите хора – не им предлагаме нищо ново и съвременно. Дори и да се работи по посока например на възстановяване на фолклорни дейности, това не бива да става по стария начин. Младите хора искат нещо различно. Ако ние не им го дадем, културната ни дейност ще затихва все повече и повече. Затова една от основните ни задачи занапред, ще бъде тази. В училището също се развива такава дейност, но и там не е така, както би ми се искало.

 

Библиотеката към читалището

 

Каква е вашата политика по отношение на младите хора в селото? Какво се прави, за да бъдат задържани тук?

В Мало Конаре все още като че ли не се усеща напускане на млади хора. Много от тях работят в съседния до нас гр. Пазарджик, на 8 км от тук. В самото село обаче са много малко работните места за младите хора, именно от това се нуждаят те. Това е един от основните недостатъци на политическия, икономическия и социалния живот в Мало Конаре.

Но не само наличието на работни места е достатъчно, а и доброто заплащане.  За да искаш обаче добро работно място и добро заплащане, трябва да имаш и образование – нещата са свързани. В селото вече функционират различни цехове, предстои отварянето на нов търговски комплекс, което ще даде нови възможности. Но явно икономическата криза не подминава и нас, защото определено работните места никак не са много.

 

По какви проекти работите? Имате ли вече постигнати успехи? А как се отразява на това спирането на парите по някои програми? Засегна ли ви това пряко?

Не, не мога да кажа, че ни е засегнало пряко, тъй като по проекти се работеше основно в училището, със средства на МОН и в никакъв случай не е имало забавяне или спиране на средства. Ние като кметство в момента не можем да участваме самостоятелно с проект където и да било. Това може да стане единствено чрез община Пазарджик. В момента се работи по проект за изграждане на канализация в Мало Конаре. Уговорката е до края на тязи година да се подготви проектът, а следващата година да се планира  изграждане и на пречиствателна станция. Да се надяваме, че ще спечелим този проект и средства ще бъдат отпуснати.

 

Предвижда ли се ремонт на останалата част от уличната мрежа и евентуално в какви срокове?

Спомням си, че в първите месеци, в които започнах работа като кмет, където и да ме срещнеха, хората отправяха различни искания. Явно ме възприемаха като вълшебница с магическа пръчка, която с едно докосване ще промени коренно облика Мало Конаре. Ако нещата зависеха само от мен, ако имах финансовите средства, ако зависеше само от моето желание и упоритост, това щеше да стане. Но поради финансовите ограничения не мога да твърдя че всичко може изведнъж да се оправи. В края на бюджетната година община Пазарджик иска от нас да представим предложения за строителна програма за 2009 г. Аз съм предложила асфалтиране на две улици, преасфалтиране на няколко улици, както и чакълиране на няколко улици. Съмнявам се, че това ще се осъществи изцяло, защото не само Мало Конаре е в община Пазарджик.  Кметът на община Пазарджик е взел решение парите да се разпределят според числеността на населението, което според мен е много позитивно. Не защото съм кмет на най-голямото село, просто смятам, че така е по-добре. Надявам се да променим коренно уличната мрежа на Мало Конаре.

 

Село Мало Конаре е село с многогодишни земеделски традиции. На какво ниво в момента е земеделието тук и какво се прави за неговото поощряване?

По отношение на земеделието хората тук са обхванати и от апатия, и от оптимизъм, че нещо може да се промени. Като че ли години наред в страната се води една политика за облагодетелстване на търговците, а не на производителите. Дори самата аз съм част от тези производители, години наред съм се занимавала със земеделие, но поради тази политика и аз се отказах от това, защото почти нищо не оставаше като печалба. В Мало Конаре като цяло обаче, много от хората разчитат точно на това. Като произведат нещо обаче, просто няма как да го реализират и отчаянието е тотално. За да се промени нещо, трябва да има съответна политика на общината и на държавата, за да се чувстват сигурни хората, че ще продадат това, което са произвели. Съвсем близо до нас е борсата в Огняново, но там чакат търговците, за които основната цел е да изкупят продукцията на безценица. А разходите за отглеждането й са големи, изисква се и много време. И на края, както казват малоконарци, като поставиш чертата, се получава едва толкова, колкото да оцелееш през зимата.

 

Хубаво е, че в селото има здравно обслужване на ниво личен лекар, разполагате и с лаборатория, благодарение на която хората имат възможност да правят своите изследвания без да пътуват до гр Пазарджик. Проблем обаче е липсата на адекватна бърза помощ, която при спешни случаи пътува от Пазарджик, което отнема доста време. Смятате ли да промените това – например да се назначи дежурен екип, който да обезпечава спешните случаи в селото без да се налага да се чака толкова? Или пък селото да се посещава периодично от специалисти, които да консултират хората, без да им се налага да пътуват – все пак болшинството са хора на години, на които им е трудно да се придвижват?

Всички знаем проблемите на здравната реформа. Един кмет е почти безсилен и малко може да направи в сферата на здравеопазването, тъй като нито здравните работници са на негово подчинение, нито той може да се намесва пряко във въпросите на здравеопазването в селото. Това го прави здравната каса в Пазарджик. Но ако има един добър диалог между кмета и личните лекари, би могло да се постигне някакво подобрение. В момента имаме трима лични лекари. На този етап обаче бърза помощ не може да се осигури. Личните лекари тук са сключили договори с пазарджишките болници. Също така известно болнично заведение в Пазарджик е взело под наем две помещения в здравната служба в селото с идеята да се създадат два специализирани кабинета.

 

Хората се оплакват, че новото разписание на транспорта до Пазарджик не е никак удобно – автобусите са и с променен маршрут, който е крайно неудобен за тях. Също така от много години няма линия, която да свързва Мало Конаре с гр. Пловдив, където всеки ден отиват да работят и учат жители на селото. Знам, че надали това е във вашите правомощия, но склонна ли сте да застанете като все пак една обществена фигура с влияние зад един опит да се разрешат тези проблеми?

Естествено. Тези проблеми са ми ясни и аз организирах два пъти подписка още когато се обсъждаше новата транспортна схема. Беше  ясно, че тя няма да бъде приета добре от малоконарци. Новата автогара, на която спира автобусът в Пазарджик, е на около два километра от централната част на града, където хората ходят на работа и на училище. Няколко пъти изпращах докладни записки и до кмета на общината, и до общинския съвет. Писала съм и до министър-председателя преди по повод високите цени на предишния превозвач, но отговорът беше, че щом фирмата е сключила договор с общината, нищо не може да се направи. При стария си маршрут автобус 21 преминавал през централната част на Пазарджик и натоварвал движението. Разписанието е добро, има нови автобуси и вечерта, но често се пропускат определени часове, изпращат по-малки автобуси, а пътниците са много и няма места за всички. От всичко това страда преди всичко населението.

 

Положението на гробищата не е много розово. Оградата им очевидно не е достатъчна да се съхранят в добър вид, хората дори се страхуват да ходят дотам сами, защото моментално ги наобикалят ордите циганчета, играещи между гробовете. Да не говорим за куповете боклуци и мръсотията, която цари там. Как смятате да разрешите този проблем за в бъдеще?

Гробищните паркове в Мало Конаре са два. И двата са в лошо състояние. Това е един доста наболял въпрос. Два пъти почиствахме до степен да няма никакви отпадъци. Ако отидете да видите сега, ще установите, че отново там се създават сметища. Аз съм категорична, че ако всички ние не разберем, че чистотата зависи от всички, нищо няма да се получи. Миналия месец извозихме тонове боклук от едното сметище, но повече не може да се направи,при положение че се трупат наново боклуци, а за почистването им са необходими хиляди левове. Направихме проект за чиста околна среда, но съответната програма беше спряна, и по този начин няма да имаме възможност да усвоим средства в размер на 9000 лева. Но така или иначе до пролетта сметището до гробището ще изчезне. Категорична съм. Самите гробове смятам, че трябва да се поддържат от хората, чиито близки са погребани там. Също смятам, че там трябва да има пазач, но с такава щатна бройка аз не разполагам, средства за това не се отпускат. Щатните бройки на подчинение при мен са три – финансист, представител на служба ЕСГРАОН, и административно обслужване. Дори техникът и чистачките на кметството са към община Пазарджик.

 

Какво сочат вашите наблюдения – интересуват ли се хората от работата на местната администрация, извън нещата, които ги засягат персонално? Склонни ли са да дават предложения, идеи? Имате ли готовност да работите с обществеността по този начин?

Сто процента. Аз съм за такава работа. Дори ако се намерят хора от Мало Конаре, които да дават идеи, аз съм готова да работя с тях за реализирането на тези идеи. Но като че ли все още хората малко трудно проумяват, че за да живееш по-добре, ти трябва да участваш в подобряването на средата, в която живееш. Ако само стоиш като страничен наблюдател, просто си обречен на застой. И ако малоконарци не проумеят, че Мало Конаре е преди всичко тяхното място за живеене, мястото, където вечер се прибират и нощуват, че тук вероятно ще бъдат и в бъдеще, и спрат да бъдат  просто наблюдатели, много неща ще се променят. Човек колкото и да има амбиция и желание за промяна, ако няма хора около себе си, които да го разбират и подкрепят, е невъзможно да постигне много неща. Може да оправи улица, да ремонтира сграда, да сключи договор, но що се отнася до опазване на чистотата, до осъзнаването, че не само вкъщи и в двора трябва да се почиства и поддържа, а и извън него – това зависи от всички. Но хората като че ли се страхуват да поемат инициатива, защото се страхуват, че нищо няма да се промени и предпочитат, както се казва, да си държат гърба до стената и да не влизат в евентуални спорове и конфликти.

 

Ако имахте тази възможност, какво бихте искали да промените в статута на   кметската институция – например да придобиете някакво ново конкретно право, или пък да делегирате друго на друга институция с цел оптимизиране на управленския процес?

Наскоро бях на един семинар в Пловдив, където направих някои предложения в тази насока. Ако зависеше от мен, може да ви прозвучи смешно, но бих забранила партиите, когато се провеждат местни избори. Също така смятам, че кандидат-кметът трябва да участва в изборите заедно със своя екип. И така няма да се получава така, че кметът е от една политическа сила, общинските съветници от друга, общината от трета и така нататък. И всеки да се опитва по някакъв начин да пречи на другия. В името на какво – не мога да си го обясня. В крайна сметка всички се нуждаем от това да има нещо на масата, имаме едни и същи основни нужди. Това няма да стане най-вероятно, но така би се работило много по-лесно.

Друга промяна – вече съвсем реална – кметовете на селата да имат повече правомощия. Да не са само едни фигури, които изпълняват нечия воля, а действително кметът да бъде този, който  управлява селището. Трябва естествено да носи и съответната отговорност. Не бива целият мандат да преминава в стремеж да убеждаваш някого, че си прав или че искаш да направиш нещо.

 

Вече настъпва краят на годината, какво бихте си пожелали в професионален план за следващата година?

На първо място бих си пожелала повече средства за Мало Конаре, защото определено умея да ги използвам, и няма да допусна нито един лев да остане неизхарчен за селото. Иска ми се също повече от моите предложения да бъдат одобрени от община Пазарджик. Ще ми се и паркът в центъра на селото да стане още по-добро място за отдих и почивка на хората. Да има по-естетически приятен вид – да се оправи парковото осветление, да има повече цветя и дървета. Но основно ми се иска хората да са живи и здрави, по-малко да страдат, да има повече оптимизъм.  Да бъдем по-позитивни, да не търсим какво не е направил кметът, или директорът, или който и да е, а да се опитаме да му помогнем. Ако някой ден наистина хората се включат с желание да помогнат, това ще е най-приятният ден за мен. Най-голямото ми постижение ще бъде да накарам малоконарци да повярват, че трябва да работим в една посока.

Много често си мисля за хората на власт, в това число и аз като кмет – ще ми се по-често да препрочитаме една прекрасна творба на Христо Смирненски  - „Приказка за стълбата”. Смятам, че ако я четем по-често много неща ще се променят. Ще разберем, че не е важно от къде си тръгнал, а до къде ще стигнеш. И след това, в края на своя професионален път хората да кажат за тебе – „Той не се промени, той си остана честен и почтен и всичко, което правеше, беше в името на хората”. Има една прекрасна мисъл – когато се изкачваш по стълбата на успеха, не бъди жесток с хората, защото може би ще ги срещнеш и на връщане. Ако човек проумее това, няма да се страхува, когато вече не е кмет, депутат или президент, ще може да погледне хората в очите и да не се притеснява  от това.

 

 

 

 

 


Copyright ©1997-2012 OMDA Ltd. All rights reserved.

Обратно