Пламен Акалийски, III курс, специалност политология в ПУ „Паисий Хилендарски”

 

 

 

Политическата власт и базовите потребности на личността

 

Теорията за мотивацията на прочутия американски психолог Ейбрахам Маслоу хвърля ярка светлина в разбирането на човека и човешкото съзнание. Основната идея е гениално проста. Според него хората са водени в своето поведение от желанието да задоволят своите базови потребности. Тези потребности обаче не са с еднакво значение за индивида през целия му живот. Потребностите са подредени йерархично, както е изобразено на графиката отдолу, известна като пирамидата на човешките потребности или пирамидата на Маслоу.

Човешкото съзнание е така устроено, че да съсредоточава своето внимание и енергията на човека в задоволяването на потребностите в стъпаловидна последователност, от по-нисшата към по-висшата. Когато е задоволена една нисша потребност, например от храна, човек остава само временно удовлетворен от това, след което се появява отново безпокойство и неудовлетвореност, които го карат да преследва по-горната в йерархията потребност – сигурност и т.н. Задоволяването на всяка потребност отключва нуждата от задоволяване на следващата, а предходната губи своето водещо значение за мотивацията на човека. Последната в йерархията е потребността от себеактуализация, което означава човек да реализира себе си, да прави това, което е в своята вътрешна същност.

 

Веднъж изяснено това, изниква въпросът как тези потребности да бъдат задоволени. Човек може да задоволи самостоятелно само някои от най-нисшите си потребности, а други - чрез семейството, трети - с различни по характер човешки групи, а за някои от тях е създадена политическата власт (държавата). Подобно на индивида, политическата власт също съсредоточава своите сили върху най-ниската незадоволена потребност на обществото и върви последователно към по-висшите.

Според теорията на Джон Лок политическата власт слага началото си с обществения договор, който хората сключват, за да излезнат от естественото си състояние, описано като „война на всеки срещу всеки”. Т.е. според него държавата се създава за задоволяване на базовата потребност от сигурност. Това е може би най-важната функция на държавата във всички епохи – осигуряването на ред и сигурност, защитата от външна заплаха - чрез законодателната и правосъдната си дейност, органите на вътрешните работи (полиция), въоръжените сили и дипломацията. Тези задължения на политичската власт са неотменими дори в най-либералните общества.

По отношение на социалната дейност (преразпределението на благата) няма единно становище на политичските теоретици и практици каква роля трябва да има държавата. Политичските партии се разделят на „десни” и „леви” според вижданията им за това доколко трябва да се преразпределя благосъстоянието между всички представители на обществото. Комунизмът стига в това до крайността да се разпределя всичко поравно – „всекиму според потребностите”.

Според теорията на Маслоу незадоволяването (фрустрацията) на нисшите базови потребности (по-рядко и на висшите) води до психическо разстройство на индивида. А нездравите психически хора биха могли да бъдат заплаха за цялото общество, т.е. да застрашат сигурността на останалите. Например голямата бедност сред циганското малцинство в България пораждат високата престъпност сред тях. Те често след това се оправдават за своите действия по следния начин: „ами чакат ме жената, децата вкъщи гладни, няма работа, какво да правя”, но с това те не срещат разбиране сред българите, тъй като ние сме на друго, по-високо, ниво на незадоволеност на потребностите.

Затова държавата би било добре да гарантира един разумен минимум на задоволяване на най-нисшите потребности, за да бъде осигурена стабилност и сигурнист на останалите членове на обществото.

Теорията на Маслоу би могла да се използва за обяснението на множество явления и процеси в политичския живот на хората. Според него човек променя своите ценности и философия според нивото на задоволеност на своите потребности. Лишеният от храна индивид има склонност да определя целия живот през призмата на храната и по-малко или въобще да не се вълнува от свободата, обичта, уважението и т.н. От друга страна, себеактуализиращите се хора, които са задоволили по-нисшите си потребности, изпитват „повече от по-основните, от по-дълбоките нагласи (демократизъм, фундаментално уважение към всички човешки същества, любов към другите, любов и уважение към хората от различна възраст, пол, раса)”; „повече демократичност, по-малко авторитарност”. („Мотивация и личност”, 124, 125, 126 стр.)

Тези промени в човешките нагласи обясняват избора на политическо управление в различните държави. Например във времената на глад и смърт, липса на сигурност и ужасите по време и след Първата световна война се раждат тоталитарните режими в Европа – Русия (1917 г.), Италия (1922 г.), а в Германия това става по време на друго голямо сътресение – Великата депресия. Това е така, защото хората са готови да се лишат от (и не ги е грижа за) по-висшите ценности като свободата, демокрацията и равенството, в името на това да могат да задоволят глада и да имат сигурност. Тоталитарните държави освен това предлагат и други предимства за своите граждани – по-силна сплотеност (задоволена потребност от принадлежност), повдигат националната гордост, обещават възмездие (отмъщение) за унижението им, които са следващите потребности в йерархията.

Същото се наблюдава и след Деколонизацията на Африка и Латинска Америка, когато след изтеглянето си от тези земи европейците оставят демократична уредба на държавите, но те за кратко време след това са заменени с тиранични управления, които идват на власт в опит да спрат появилата се анархия и граждански войни.

Тук възниква въпросът съзнават ли това американците, когато се опитват да наложат с натиск и сила (вкл. военна) своята демокрация на някои от най-бедните и примитивни държави като Афганистан и Ирак и изненадани ли са от своя неуспех, или не са имали такива очаквания, а просто целите са били различни.

Същото важи и в другата посока. Трайно задоволените със своите физиологични нужди, сигурност, принадлежност и любов, народите на Източна Европа по време на социалистическото управление там, в края на 80-е, а дори и по-рано, отново се чувстват неудовлетворени и жадни да задоволят новите си потребности. Системата вече е изчерпала себе си. Когато хората не са дотолкова застрашавани от физическа разправа, ако изразяват убежденията си, започват да искат демократични промени. След задоволяването на нисшите потребности, обществата сами започват да искат и да защитават правата и свободите си, равенството и демократичността. Тогава политическото управление става длъжно да гарантира тези ценности и да работи, зачитайки ги.

По-трудното е политичското управление да се опитва да бъде демократично и прозрачно, когато обществото не е достигнало до това ниво на развитие, безразлично е към управлението, тъй като е загрижено за своето оцеляване, както е в България. Затова може да се наблюдава и известно отстъпване от тези висши ценности в някои източноевропейски държави, като Русия например. Там демокрацията и свободата по времето на управлението на Борис Елцин довежда до разпад на държавността, престъпност, корупция, огромно социално разслоение и разграбване на богатствата на страната от една шепа олигарси. За народа настъпва време на мизерия и несигурност. Затова силната ръка, с която управлява Путин в името на националните интереси, се харесва особено много на руснаците и те му поверяват всичкото си доверие да управлява страната по този начин. Русия отнася непрестанни критики от Запада заради демокрацията, свободата на словото, нелиберализираната си икономика и т.н., но управлението на Путин има за цел да задоволи най-желаната потребност на населенито – тази от сигурност. Наред с това той работи и за повишаването на националната гордост и за това да се чува гласа на Русия в международните дела.

По подобен начин могат да се обяснят и други процеси от историята. Разпадането на Римската империя под натиска на варварските нашествия оставя след себе си хаос и страх. Хората, отчаяно търсещи сигурност, са готови да се лишат доброволно от своята свобода и от голяма част от продукцията си, заради възможността при опасност да се скрият зад дебелите каменни стени на замъка на своя господар и да бъдат бранени от неговите рицари. Те се обръщат за закрила и към Бога. Религията заема своето място в живота на хората, за да разсее страха и несигурността. Със своя авторитет тя дава неоспорими обяснения на света и случващите се събития и създава строги правила на поведение и мислене, за да намалят до минимум страха у хората от неизвестното, от новото и различното. Инквизицията има за цел да изгаря на кладата всеки, който е различен и непознат, защото той може да разклати крехката сигурност в живота на хората. Това е феодалният свят на Средновековието.

След като опасността започва да изчезва, хората започват да се чустват спокойни, те вече нямат пред себе си единствената цел – оцеляване (храна и сигурност) и започват да не се страхуват от непознатото и неизвестнто, а да бъдат заинтригувани от него (потребност от познание). Преоткрива се миналото – гръко-римската цивилизация, появяват се пътешественици, откриватели на нови земи, откриватели на законите на природата, мислители и творци (себеактуализиращи се хора). Архитектурата има за цел да създава не толкова сгради за защита и подслон, а да задоволява естетическите потребности на хората. Изкуството също е в разцвета си. Това е Ренесансът и Новото време.

    Страхът на хората от Средновековието от новото и непознатото е бил основателен. Разрушаването на феодалния строй и създаването на модерните общества носи със себе си революции, граждански войни и всякакви други сътресения, но свикналите на сигурност хора са готови да заплатят тази цена, за да задоволят своите по-високи потребности.

Политическата власт само следва естественото развитие на обществото и работи за задоволяването на настоящите му потребности. Доброто общество е това, което дава на членовете си възможност да бъдат здрави и себеактуализиращи се човешки същества. Политическото управление трябва да създаде предпоставките за задоволяването на базовите потребности. Институциите му трябва да развиват, насърчават, награждават и създават максимум добри и минимум лоши човешки отношения. За създаването на себеактуализиращи се хора управлението освен това трябва да гарантира „свободата да се изразяваш, да правиш онова, което желаеш, стига да не причиняваш вреда на други, свободата на словото, свободата да търсиш и получаваш информация, свободата да се защитиш.” („Мотивация и личност”, 90 стр.)

Според Маслоу едно общество, в което 8 % от хората са себеактуализиращи се, то скоро самото общество става себеактуализиращо се. Едно добре устроено общество като американското според изследванията на Мичъл през 1990 г. е достигнало делът на себеактуализиращите се хора да бъде 1/3 от цялото население.

Вероятно Хегел, развивайки теорията си за „духа на нацията” под думата „свободен” има предвид именно „себеактуализиращ се” човек. В историческото развитие на човечеството той вижда три основни етапа: 1. Ориенталският, в който един човек е свободен (тиранинът); 2 Класическият, в който малцина са свободни (аристокрацията, гражданите, но не и робите); 3 Германският (модерният), където всички хора са смятани за способни да бъдат свободни. Днес всички ние живеем в определения от него като „германски свят” и имаме уникалната възможността да се възползваме от правото си да бъдем свободни и самоактуализиращи се личности. Въпрос на личен избор и труд е всеки от нас да го постигне като индивид, за да можем всички заедно да го постигнем и като нация.

 

 

 

Използвана литература:  Ейбрахам Маслоу, „Мотивация и личност”

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd All rights reserved.