Таня Матова - политология четвърти курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Бай Ганьо прави избори

 

В социалните науки обикновено стереотипите са разбирани като съчетание от предразсъдъци и ясно изразени реакции на харесване или отхвърляне. Всяка национална или етническа група се представя често чрез стереотипи както в писаните текстове, така и на сцената. Но те не ограничават стереотипите до предразсъдъци, а подчертават техния произход като груби опростенчески класификации на обикновено многообразни характери и ситуации.

Процесът на създаване и развитие на националните стереотипи в частност, както на тези за собствения народ, така и на онези, касаещи околните, зависи до голяма степен от конюнктурата на историческия момент, която експонира на преден план едни или други черти.

Алеко Константивнов е един от найдобрите писатели, успели да пресъздадат националния ни образ в своето произведение Бай Ганьо. Олицетворение на всичко отрицателно и порочно, срещу което воюва авторът, е неговият герой. В негово лице Алеко Константинов открива деформирани до неузнаваемост онези нравствени ценности, които народът грижливо е съхранявал в продължение на столетия. Бай Ганьо не притежава чувство за мярка, деликатност, вежливост. Пословична е неговата безскрупулност и ненаситна алчност. Изследвайки своя тип, Алеко установява, че Бай Ганьо е не само човек без идеали и морал, той е разпространител на всевъзможни пороци, като се тръгне от скъперничеството и се стигне до полицейщината.

Поставяйки героя си в различно обкръжение, авторът изгражда у читателя ясна представа за неговия характер и манталитет.

Бай Ганьо влиза в образа на политик, чрез който Константинов умело представя реалността на политическата ситуация в България.

Осъзнаваме, че всички черти, които осмиваме у героя, са качествата на политиците, за които гласуваме днес. Дори цената на гласовете ни се е запазила; за 50100 лв. ние оставаме неми пред подлостта и пошлостта на купувачите ни! Не се е променила родната действителност. Доказва се, че за българина е поценно материалното, парите; за него няма стойност правото на избор, собствената воля, свободата... Демокрацията! Не е истинко!

Алеко проследява освирепяването на героя, превръщането му в морален и социален изрод. В Европа Бай Ганьо е смешен, дори жалък, но в България той става страшен, защото има претенции да властва. Врял и кипял из Европа", героят се заема да "поевропейчва и "цивилизова" България според собствените си мерки за европейско. В "Бай Ганьо прави избори", авторът разкрива потъпкването на демокрацията, насилието и терора при провеждането на изборите, политическото хамелеонство на Бай Ганьо и обкръжаващите го. Героят е за" или против властта, когато му е угодно, и не намира в това си поведение нищо неестествено. Цинизма и пороците Бай Ганьо утвърждава като добродетели. Идеалите за него са "бошлаф". Това противоречие между порок и добродетел в образа поражда комичното. Обществено-политическата деятелност на Бай Ганьо има за основа територия, утвърдена от насилието и беззаконието. От лъжата и демагогията, учейки се от европейската цивилизация, Бай Ганьо всъщност показва на света нейното опако, всичко това, което не е.

Създаденият от Алеко тип, колкото и разпокъсан и противоречив, колкото и карикатурен, събира в себе си несъвършенствата на нашия тогавашен и сегашен културен и обществен живот. Той е в стадия, когато вижда в Европа само туй пусто опаки, а в политическите борби - не състезание на идеи, а преди всичко на лични интереси. Че Бай Ганю диша в една преходна атмосфера, че той е тип не национален, а по-скоро социален.

Под отрицателното у него, като го освободим от карикатурни крайности, бихме могли, чрез известно разсъдъчно усилие, да отличим и нещо положително - напр. способността му да се приспособява, да се измъква невредим из много трудни положения. Способности, които ни могат и сега, качества, чрез които оцеляваме след толкова години на физическо и емоционално робство!

          Ако тонът на Алеко Константинов е твърде строг и звучи наказателно, като противодействие на високата литература и като насмешка към високата култура е хуманистът Чудомир. Насмешка обхватна, включваща и обекта си и изразителите си, и самата себе си. Насмешка многопосочна, подгавряща се и с много други точки на културата - между тях и поредния порив към европеизация. Насмешката към високата литература и култура в Чудомировите разкази се поражда не само от простото обстоятелство, че водещ повествователен тип в тях е устното разказване на битов разказвач.

Шеговитият тон на Чудомир също умело описва българската действителност. При него не се усеща пряка критика и неудовлетворение от нашия бит, а хумористично описание на ежедневието. Битие, което откриваме и след 100 години.

         Ние съществуваме! Такива, каквито сме, със своите положителни и отрицателни черти! Бай Ганьо и героите на Чудомир са част от нашата култура и ние го откриваме в нашия социален и политически живот. Не можем да се отричаме от себе си, но трябва да намерим сили да се променим...

Не е достатъчно само да влезем в Европейския съюз, да смятаме, че сме направили нужното да се наричаме европейци... трябва да се научим да уважаваме себе си...

     

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.