Соня Радева - политология четвърти курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Сне

Врагът

 

            Значението на враг, чийто синоним е противник, може да бъде човек или група от хора, които имат противоположни, несъвместими виждания и интереси по дадени въпроси. Разликите във вижданията често пораждат конфликт.

            Враговете могат да бъдат идейни, религиозни, или военни. Когато съществува особена непримиримост между две групировки, се използва израза смъртен враг.

            Към първите може да се причислят политическите врагове, като идеологията поражда нетърпимост. Такива политически врагове може да има в една държава или между две и повече държави. В една държава политически противници са партии, чиито идеологии са противоположни, като либерали и консерватори, демократи и социалисти. За България такъв пример може да се даде с Либералната и Консервативна партии, като конфликтът се заражда още в самото начало след Освобождението и Временното руско управление. Борбата между двете партии е продължителна и ожесточена и води дори до политическо насилие, репресии и убийство Стефан Стамболов.

            Политическите идеологии пораждат не само нетърпимост между партийни членове, но и в обществото, а дори и самата идеология е насочена срещу дадено съсловие. Такива са класовите борби, в резултат на които се пораждат изрази като Наши и Врагове. За този проблем пише и Георги Марков в Задочни репортажи за България.

            Желязната завеса е термин, който описва границата, която разделя идеологически и физически Европа на две зони Източна Европа, която е под политическото влияние на Съветския съюз, и Западна Европа, където страните са управлявани от демократични правителства. Названието Източна Европа става нарицателно за политическа и социална принадлежност по време на Студената война и много хора са обиждани, като са наричани източноевропейци. Тези държави са управляни от комунистически правителства.

            Вече все по-рядко се употребява терминът политически враг, защото в днешните условия то би изглеждало като фанатизъм.

            Религиозни врагове за съжаление след атентатите от 11 септември този термин отново придиби популярност и предизвика религиозни сблъсъци между християни и мюсюлмани. Макар и зад ислямския тероризъм да се крият икономически и политически цели, действията им предизвикват негативни настроения у християните. Кръстносните походи са пример за религиозната нетърпимост. Това са военни походи, предприемани, за да защитят интересите и идеологията на католическата църква, за разширяване или защитаване позициите на католическата религия, за превземане или защитаване на земи, намиращи се под властта на враждебни към християнството владетели или народи, за потъпкване на еретически движения, за разправа с непокорни на църквата или на отделни владетели хора, включително населението на цели области и държави. Един от основните мотиви за предприемането на такива походи е бил защитата на Светите земи. Кръстносците са воювали предимно срещу араби, турци и езически народи, както и срещу християнски еретици и лични врагове на папата и монарсите.

            За религиозните врагове може да се пише много, но най-общо те могат да бъдат обобщени до християни мюсюлмани. Първите наричат другите заплаха за християните, а вторите неверници. Двете убеждения привличат бойци за вярата и всяка страна е готова да проповядва и да действа според своята свещена вяра срещу враговете си. Техни врагове не са само друговерците, но също така и вътрешните дисиденти. В действителност дисидентите са най-опасни според тях. За войнстващите ислямисти, както и за християнските кръстоносци, първата задача е да се справят с единоверците, които твърдят, че са вярващи, но не желаят да се борят за вярата. Те са считани за лицемери, за отстъпници, еретици и врагове.

            Ако религията е мир, нито кръстоносците, нито мюсюлманските им двойници, са религиозни. Те търсят война, не мир. Голямото убеждение на апокалиптичната догма е войната в името на Бог, моята вяра срещу твоята, краят на света още докато сме живи.

            Освен като изброените до тук видове врагове може да се посочат и военните, когато две или повече държави воюват с използване на оръжие и за враг се възприема този, срещу когото воюваш.

            Изводът, който може да се направи от дадените примери за дефиниция на враг е, че непримиримото мислене, възприемането на противоложностите непременно като зло,  може да доведе до непоправими човешки грешки, дори и до отнемането на човешки животи, поради маниакалността на човек, че е заобиколен от врагове. Грешките от историята не трябва да се повтарят, а да се разказват, за да бъдат предупредени нашите собствени и бъдещи генерации. 

 

  

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.