Снежана Карамфилова  - Политология, II курс (2007-2008), ПУ “Паисий Хилендарски”

 

Промените в моя роден град през последното десетилетие

(есе)



        Обликът на дадено общество, начинът на неговото функциониране и развитие е ярко доказателство за промените, съпътствали го от самото му зараждане и обособяване до вида на неговото съвременно съществуване. Промените са фактор, който на може да бъде игнориран, особено когато се правят опити за прогрес на това общество, опити, които непосредствено оказват влияние върху връзките и взаимоотношенията между самите хора в него. В резултат на това социалните отношения, създаденият социален ред и действие променят границите и насоките на своите измерения, създават се условия за социална промяна. По своята същност социалната промяна представлява изменение в състоянието на социологическата система на обществото или на нейни елементи в хода на функционирането и развитието й.

        Факторите за промяна могат да бъдат природни богатства, климат, национален морал, икономическо състояние, плурализъм, демографска структура, географско положение и др., но от каквото и естество да са те, по-съществени са резултатите, които предизвикват, състоянието, в което привеждат обществото.

        Факт е, че разнообразните параметри на социалната промяна- като обхват, предмет на съдържание, сфера, скорост, начин, посока на промяната- се откриват навсякъде в съвременния многополюсен модел, силно влияние за което имат динамично протичащите процеси на глобализацията. Като следствие от това обстоятелство все повече се забелязва тенденция към стремеж на по-слабо развити общества към следване моделите на по-развитите страни. Особено важно значение имат и действията, насочени към интегрирането на отделните общности и изграждането на едно цялостно общество. Подобни опити се наблюдават както в границите на националната държава, така и извън тях.

        Най-често процесите на социална трансформация или самата тя обслужват целите на глобализацията, което особено много касае страните в преход. Всеки опит за реформиране крие риск за изостваване на страни, в които липсват възможности за инвестиции, технологични решения, решения, свързани със заетостта, бедността, маргинализацията и др. Това задържа конструктивните промени в условията на живот на хората, в техния стандарт, създава вакуум в ценностната система, поставя пред изпитания социалната политика. От своя страна това създава предпоставки за промяна на нагласата за значимост в общественото съзнание, в очакванията в социалната сфера.

        Технологичната, икономическа, политическа, културна глобализация поставя съвременния свят и отделния човек пред постоянна необходимост за ориентация и действия в условията на интензивни рискове. Особено сериозни са рисковете в резултат на икономическо неравенство, масова бедност, трайна безработица, маргинализация. Под тяхно влияние биват нарушавани социални права на големи групи хора, при което съшествува опасност от изолация, увеличава социалните рискове и конфликти в обществото. Социалната изолация трансформира социалните ценности на групово и личностно равнище. Като уязвими са преди всичко общества, които на могат да се справят с предизвикателствата на глобализацията. В такава рискова ситуация се намира и България, както и други трансформиращи се общества.

        Наличните рискове и непрекъснато разрастващия се обхват на подобни негативни тенденции крият опасност както за териториалната цялост и единство на страната ни, така и за нейните съставни части- области и общини. Това поражда необходимостта от създаване на ефективна социална политика, имаща за цел повишаване на жизнения стандарт, на заетостта, остойностяване на човешките ресурси, недопускане на социални конфликти, интегриране на хора в неравностойно положение, действия, насочени към преодоляване на демографкия срив, повишаване на гражданската активност в регионите, тяхното благополучно развиитие, подобряване на образователния процес и т.н.

        Всички тези проблеми стоят в основата на различни платформи, проекти, разработвани на национално ниво и следвани на местно равнище. Всяка една община си поставя за цел тяхното осмисляне и търси насоки за ефективното и трайното им решаване, което от своя страна превръша социалните промени в приоритетна задача и един от основните фактори, влияещи съществено върху гражданските нагласи.

        Подобен е примерът с една сравнително малка община, каквато е Златоградката- разположена в Източни Родопи, в най-южната част на България, близо до границата с Гърция. Самията факт, че на редица хора не им е известно нейното местоположение сам по себе си свидетелства за мащабите й. Това обаче съвсем не е критерий за определяне на нейната известност. Самият Златоград, известен повече като градът на Дельо войвода, е селище с богата култура и многовековна история. За българските етнографи и историци той е средище на най-стари традиции на материалната култура и бита на народа ни.

                                                       

 

        Ето защо една от основните насоки за развитие на града през последните няколко години е и продължава да бъде съхраняването на архитектурните богатства. Реставрацията на постройки от XIXв. с типично родопски и беломорси елементи се явява стъпка към формирането на един от най-автентичните етнографски комплекси в България, спечелил Златен приз през 2005г. Изграденият през 2001г. Етнографски ареален комплекс педставлява уникален по своя характер показ на музейна експозиция и демонстрация на традиционни трудови умения. Тук, наред с другите забележителности, могат да се видят килийно, взаимно училища от средата на XIXв., явен израз на стремежа към знания и напредък на местните хора. “Златоградският писмовник” от същия период няма аналог сред откритата до този момент книжнина в България.  

 

 

                                        

 

        През последните години обновяването и развитието на комплекса придобива внушителни размери и се превръща в един от основните източници, допринесли за славата на града. Той служи като извор за знания за миналото на града , като център за сблъсък между Възрожденска култура и Съвремие, като база за обучение на студенти, а със своите над 100 архитектурни и архелогически паметника привлича не само туристи от България и чужбина, но е и повод за гордост у златоградчани, за формиране на тяхното самосъзнание и нагласи.

 

                                                                             

 

        Културната идентичност и културното самосъзнание са по-решаващи от всякога в процеса на глобализация. Връзките между наследство и промяна, между изолация и отвореност, между традиционно и модерно е основна насока на културата. Тя има способността да поставя важни социални въпроси и извежда на преден план актуални проблеми. Допринася за укрепване на гражданското общество, създава усещане за близост между хората. Новите информационни технологии и процесите на съвременния свят изискват от обществото адекватни на социално-културната среда подходи и решения. От изключителна важност са принципите на конкурентност и многообазие, диалогичност, социална и икономическа ефективност и др. Осъзнаването значимостта на културата като важен феномен в развитието на общността, както и разумното използване на силата й, създават възможност за просперитет дори и на малки райони, какъвто е Златоград.

 

                                              

 

        Градът има население приблизително 8500 души. За съжаление обаче, въпреки напрекъснатите опити от страна на местната администрация за обновяване и развитие на града, неизбежни остават тенденциите на миграция към големите градове, валидни за цяла България през последните години. Естествено този процес е съществувал и преди, но напоследък неговите мащаби непрекъснато нарастват. В резултат на по-голямата мобилност, с оглед на по-благоприятните възможности, които предоставя големия град за работа, обучение, дори и по отношение на забавления, потикват все повече хора да се отказват от традиционния начин на живот и да напускат града.

 

     

 

       Небезучастно и бездействено се оказва местното управление на Златоград по този въпрос, на повечето опити за “задържане” на предимно младото поколение, често не постигат съществен успех. Причините за това са различни, но най-голяма бариера като че ли остава самата нагласа на хората, за които създадения социален ред не е напълно достатъчен, за да удовлетвори техните потребности. Това довежда до непрекъсната промяна на възгледите, очакванията им, до формиране на идеята, че новото, другото че бъде по-добро.

       

 

        

 

       Неизбежно е да се спомене и друга негативна промяна, обхванала града и целия регион в последно време. Става въпрос за демографския срив, за отрицателния естествен и механичен прираст. Според лични наблюдения, подкрепени и с официални данни на общината, с всяка изминала година броят на жителите намалява драстично. Случаите на смъртност в града значително превишават темповете на раждаемост, въпреки че все още процесът на застаряване на населението не е толкова явно изразен, както в някои други райони. Не така ще стой въпросът обаче след още няколко години, ако продължава действието на горепосочените негатични тенденции. Те биха предизвикали увеличаване делът на възрастното население за сметка на младото поколение.

        Една от основните дейности на местно равнище има за цел симулиране на хората да не напускат града и опити за повишаване на раждаемостта чрез подобряване на условията и жизнения стандарт. Активност има по отношение развитието на културата, подобряването на образователния процес, осигуряване на възможности за по-голямо гражданско участие, откриване на нови работни места, развитие на инфраструктурата, премахване на неефективни структури, въпроси, свързани с опазване на околната среда и защита от бедствия.

        Под въздействие на провежданите в продължение на няколко години опити за реформи в образованието, обхванали цялата страна, град Златоград също полага усилия за подобряване на учебната дейност. На територията на общината се затварят училища, които не са в състояние да покрият необходимите изисквания. Това предизвиква определен прилив на ученици от околията в града, още повече, че преди близо 2 години се формират паралелка за активно изучаване на чужди езици, профил “Туризъм”с цел придобиване на квалификация и подготовка на нови кадри във връзка с прогресивното развитие на туризма в града , което създава възможности за по-добро обучение и на самите златоградчани.

        В периода 1998-2001г. са отправени предложения от едно от местите училища за създаване на приятелски отношения с гръцки ученици. По този начин се формират обективни предпоставки за по-задълбочено опознаване на учениците и педагогическите колегии от двете страни. През 2002г. общинска делегация от Хрисуполис посещава златоградското училище и дарява средства за ремонт и създаване на клуб “Приятели на училището”. 2004г. се подписва протокол, задължаващ двете училища да подготвят конкретна програма за по-задълбочена работа на равнище учители и ученици. Следва протокол за трансгранично сътрудничество, имащ за цел да допринесе за приобщаването на младите хора към Европа, за обмяна на опит, утвърждаване и разширяване на положителните педагогически практики между двете страни.

 

            

        Друга практика, която се забелязва на територията на града е отчитане значимостта на проблема за младите хора и тяхното участие в местното самоуправление.

        Реално формирането на гражданина е непосредствен резултат от стандарта на живот. Гражданинът е продукт на обществените условия и чрез своите умения и способности участва в промяната на публичните форми на живот на това общество, той се интегрира според наличните знания за явните и скрити правила на съжителство с другите, т.е съгласно създадените социални отношения. В този смисъл гражданското образование е система от средства за осмисляне на принципите, нормите, ценностите на обществения живот. Това е една от причините, поради които общината цели засилване на подобно участие, формиране на политика за работа с младите хора. В резултат на това се образуват младежки структури, от които постъпват конкретни предложения за приемане на Европейската харта за участие на младите хора в живота на общините и по-специално на нейното практическо приложение.

        Тези изменения са налице в участието на младежки представители в работата на Общинския съвет и комисиите в Златоград, с реализиране на съвместни инициативи за подобряване на градската среда, еко-акции и други младежки прояви. Подобно взаимодействие се оказва повече от полезно поради креативността на младежките организации и ролята на общината като партньор по дискутираните проекти. То има съществено значение за Общината, тъй като създава възможност за по-широка предтавителност и прозрачност на работата по различни общински дейности, за изграждане на база за спортни и културни прояви на млади хора, за стимулиране на гражданската активност като цяло.

        Икономическото развитие на Златоград през последните години се характеризира с общи белези на икономическо развитие на страната като цяло. Природните дадености създават благоприятни предпоставки за развитие на туризма. Неговото водещо място в стратегиите за икономическо развитие се дължи и на високия ръст на безработицата и миграцията на местното население, което налага необходимостта от конкретни действия в тази насока с цел повишаване благосъстоянието на местната общност, превръщането на града в привлекателно място за живот и работа на младите хора и причина те да не напускат неговите предели.

        Почти във всеки сектор на икономиката се извършва преструктуриране и приватизация на държавни предприятия. Очертава се липса на достатъчно подготвени кадри за специализираните производства. Сред основните сфери на икономическо развитие са добив на оловно-цинкова руда, производство на сурови памучни, медицински и технически тъкани, производство на дървообработващи машини.

        Изгражда се добра производствена база в областта на частния сектор, който има определяща роля в икономиката на града. Главната насока е към третичния сектор-услугите и по-специално търговията. Златоград участва в проекти по програмата САПАРД по усвояване на геотермални ресурси в околността. Широко развитие получава шивашката дейност, открити са няколко шивашки предприятия-източник на нови работни места. По-голямата част от тях имат изградена търговска мрежа с офиси, складове и магазини не само в рамките на града и околността, но и в цялата страна. Поддържат се търговски взаимоотношения с клиенти от Чехия, Словакия, Гърция, Германия и др.

        Важно значение има и транспортното обслужване на населението, което през последното десетилетие значително се подобрява. Предоставянето на комфорт, удобство и сигурност на клиентите са от първостепенно значение на разрастващия се брой транспортни фирми в града. Покрити са всички населени места, а линиите са съобразени изцяло с потребностите на хората.

        Силно развитие през последните 3-4 години има и селското стопанство, в частност отглеждането на ориенталски тютюн, който придобива съществено икономическо значение за местното население и представлява добра алтернатива за общината при добри пазарни условия.

        Към 2006г. близо 1/4 е делът на заетите в страната в селскоспопанския сектор, като те формират около 10% от БВП. Тази тенденция е валидна и за община Златоград, но на фона на ЕС производителността на сектора е сравнително ниска. Отпусканите субсидии и липсата на достатъчно работни места кара доста хора от околията да се заминават със земеделие като източник на приходи.

        Като цяло през изминалите 10 години безработицата в Златоград се превръща в основен проблем, както за града, така и за цялата община. По данни на Дикерция Бюро по труда за 2004г. са регистрирани близо 2 350 безработни. Липсата на достатъчно работни места или наличието на такива, които не отговарят на придобитата квалификация са източник на негативни последици като загуба на социална и икономическа мотивация поради по-дълга безработица, намаляват шансовете за намиране на работа.

        Един от алтернативните методи за потискане на безработицата в региона е развитието на екотуризма-определен като приоритетен отрасъл в Стратегията за икономическо развитие на общината. В резултат на съвместни усилия и с финансиране по програма ФАР на ЕС (2004-2006г.) и от общината се изгражда комплексен устойчив туристически продукт, реализират се допълнителни туристически услуги, подобрява се квалфикацията и се развиват нови умения на работната сила в областта на туризма, стимулира се предприемачеството в тази насока.

        Изграждат се екопътеки (“Еко-ехо”, “Света Неделя” и др.) и туристически информационен център, което осигурява заетост на безработни лица, подобряват се условията на труд на заетите в сферата на туристическите услуги, повишава се и безопасността. Политиката по развитие на туризма в Златоград намира приемственост и в стратегиите на настоящия кмет. Основните насоки са доразвитие и изграждане на културния туризъм, като се работи и по разширяване на всякакъв тип туризъм в алтернативните му форми като спортен туризъм, селски туризъм, риболовен туризъм, за който са разработени и няколко проекта. През 2004г. възстановява дейността си едно от туристическите дружества в града, ориентирано към масовия туризъм ( пешеходен, велотуризъм и т.н.). Целта е съхраняване и популяризиране на природното и кулутрно наследство в региона чрез поддържане на музеите и другите културни паметници на територията на общината, рационално използване на ресурсите.

        През последните години Златоград се включва активно в проекти за разпределения на европейски пари, имащи за цел подобряване живота на населението. През 2001-2003г. се реализират проекти за заетост, които предоставят на гражданите шанс за повишаване на квалификацията и възможности за стартиране на самостоятелен бизнес на трайно безработни лица- 90 лица, подмомагане на фирми за функционирането им в рамките на проекта и др. Изграден е Информационно-обучителен център с цел повишаване квалификацията и конкурентноспособността на безработните чрез провеждане на езиково обучение,придобиване на компютърна грамотност, и спомагане за практическата им реализация на пазара на труда.

        Друга насока на действие по отношение на безработицата е проекта “Сдружение за социална интеграция” също по програма ФАР 2003-2004г., имащ за цел изграждане на капацитет в неправителствения сектор за решаване проблемите на лицата с увреждания и предлагане на алтернативни форми за осигуряване на заетост на уязвимите групи.

        Ограниченият и често невъзможен достъп води до ограничаване възможностите за образование, което влошава шансовете на хора в неравностойно положение на пазара на труда, както и за участие в социалния и културния живот. В опит да се помогне на хора с увреждания да намерят своята професионална реализация, в Златоград се изгражда Център за социална интеграция и рехабилитация. Неговото основно предназначение е създаване на възможности за устойчива заетост на тези хора, осигурява се квалификация, достъп до пазара на труда, трудова реализация на близо 60 души със субсидирана работна заплата.

        През настоящия момент се реализира и програма, одобрена за финансиране от 2006г. за създаване на условия за ефективна социална интеграция на деца с увреждания, преодоляване на тяхната социална изолация, с оглед на пълноценната им личностна реализация. Изгражда се “Дневен център на деца с увреждания”, който трябва да разшири спектъра на услугите, да създаде мрежа на взаимна и трайна подкрепа, подобри говорните и комуникативни способности на децата, повиши благосъстоянието на семействата им.

        Не без значение за благоустройството на града е и обособяването на Координационен център- съвместен модел на общините Златоград и Хрисуполис за професионална квалификация, алтернативна заетост, интеграция, постигане на достъпна обществена среда, съвременен туристически облик чрез повишаване възможностите за работа на безработни лица. Проектът съдейства за осигуряването на сътрудничество между двете страни, за стимулиране на икономическото развитие, за понижаване нивото на безработица, подобряване на условията на труд.

        Основните насоки по отношение на инфраструктурата на града са извършваните ремонти на улиците (по програма САПАРД-отпусна ти са близо 2млн.лв.) и постъпите към културните и туристически атракции, поради обстоятелството, че добрата пътна връзка е едно от задължителните условия за развитието на туризма в общината. Програмата за управление на общината предвижда и стоежи на нови обекти, реставриране на културни паметници и създаване на нови. Цел представлява и довършването на пътя Златоград-Термес през вр.Костадин до края на 2008г., което ще даде нов тласък за развитието на туризма. Създаването на двустранни партньорства, сключените споразумения за сътрудничество и побратимяване с Гърция имат за цел подпомагане на европейската интеграция, отваряне на границите и нов ГКПП Златоград-Ксанти, по спогодба на България от 1995г.

 

                                                   

 

        Транспорната инфраструктура на общината, с важна роля за развитието на туризма, установяването на контакти с търговска цел в страната и чужбина, за съжаление не е на особено високо ниво. Общината се обслужва от автомобилен транспорт, пътищата са предимно третокласни и четвъртокласни, което поражда непрекъсната необходимост от строителство, поддръжка, ремонт и реконструкция. В противен случай незадоволителното ниво на пътната инфраструктура би представлявало сериозна пречка за местния бизнес, за инвестициите в региона, за развитието на туризма и трансграничното сътрудничество.

        На следващо място следва да се отбележат и предприетите местни екоинициативи през последните години. Те са насочени към формиране на екологична култура сред гражданите на Златоград и популяризиране на общинската екологична политика и законодателна уредба в областта на опазването на околната среда. Предприетите екологични действия обхващат почти всички проблемни обекти.

 

        Като цяло в Златоград, за разлика от други общини с развита индустрия, равновесието между общество и природа почти не е нарушено. Малкият брой население, липсата на прекомерна индустриализация, стремежите към правилно използване на ресурсите намаляват рисковете от замърсяване на околната среда. Основни източници на вредни емисии са предимно автотранспортът, минната промишленост, дърводобивът, битовите отоплителни източници. Във всяка една от тези области обаче са предприети някакви стъпки за предотвратяване на негативните последици.

       

 

       

        За това свидетелстват програми на някои предприятия за ликвидиране на стари щети от производствена дейност, строгите мерки срещу бракониерството, опазване чистотата на водите, опазване полулацията и разнообразието на животинския свят чрез зарибяване на водните басейни, стремеж към екологично чисто земеделие с цел избягване замърсяването с пестициди и др.Освен изграждане на екопътеки се извършва и подобряване на зелената архитектура на града, тротоарни настилки, паркове. Извършва се превантивен контрол за опазване на околната среда и срещу образуване на нерегламентирани сметища. Община Златоград разработва програма за управление на отпадъците, чиито резултати следва да бъдат подобряване облика на града, намаляване количеството на отпадъците и въздействието им върху околната среда. Реализира се колектор за отпадъчни води. В града е изградена и пречиствателна станция, която е една от най-ефективните в региона и се използва на 65%.

        Географското положение, природните дадености, социално-икономическата обстановка, нагласите на местното население създават множество предпоставки, свързани с амбицията за интегрирането на Златоград в рамките на ЕС. Всички тези промени през последното десетилетие са ярко доказателство за активността на златоградчани в стемежа им да превърнат града в един културен център, достоен за съревнование с редица други градове. Те са източник на надежда у хората за динамично и прогресивно развитие на родния град и изразител на желанието им той да се развива като типично европейски град.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2009 OMDA Ltd All rights reserved.