Силвия Балева  - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

    

 

 

Цар Иван Асен I

(1190-1196)

  

    Един от водачите на освободителното въстание на българите през есента на 1185 г. е Иван Асен I. На него съвременниците приписват изключителната заслуга за възстановяването на българската държава. В българските документи името му се изписва като ”цар Асен”, което старите българи произнасяли като”Асян” - това било народното му име. Както бележи изрично патриарх Евтимий, в „своето кръщение” той приел името Йоан. Като отличителна характеристика му било прикачено прозвището „Белгун” - в основата му лежи българският корен bel - зная. А това трябва да се тълкува в смисъл на знаещ, мъдър, умен човек - характеристика, която може би  съответства най-много на забележителните му способности. Доскоро се приемаше, че тюрското име Асен („лек”) свидетелства за куманския му произход, а оттук се приемаше заключението за наличието на куманска кръв в жилите на Асеневци.

     Името на Иван Асен I се споменава за пръв път (заедно с това на брат му Петър) в самото начало на освободителното движение на българите. При срещата на братята с византийския император Исак II Ангел през есента на 1185 г. Асен бил този, който произнесъл дръзкото предизвикателство, че били „пренебрегнати”. Асен и Петър били из средите на българската аристокрация, която разполагала с огромна власт и влияние сред съплеменниците си и само номинално признавали властта на византийския император. Исак II Ангел не изпълнил българските искания и Асен и Петър след завръщането си в Търново увлекли българите към въстание чрез иконата на св. Димитър, която „по чуден начин”  пристигнала от Солун в Търново.

       И тези действия, както и в последвалите по-късно, главна фигура е Асен с неукротимата му енергия и изобретателност. Трябва да се отбележи, че там, където става дума за активни военни и политически действия, на преден план винаги изпъква името на Асен.

     Още в началото на въстанието Асен освободил територията на днешна Северна България, след което пренася военните действия в Тракия. В началото на лятото на 1186 г. Исак II Ангел поема на поход срещу въстаниците, но заради своята неопитност те губят срещу него. Сключено е примирие, което обаче не е спазено от българите и Асен I с куманска помощ разбива лагера на Йоан Кантакузин. През пролетта на 1187 г. походът бил възобновен. Но обсадата на Ловешката крепост била неуспешна и Исак II Ангел се принудил да сключи мир с българите, което означавало признаването на възобновената българска държава. Съгласно договора най-малкия от братята - Калоян, трябвало да отиде като заложник в Константинопол, за да служи като гарант за мира. До 1189 г. мирът бил спазван и от двете страни. Исак Ангел започнал нова подготовка за поход срещу България, който се осъществил през 1190 г., но отново Асен I победил, като си послужил с хитрост (изпратил мним избягал българин, който съобщил на императора, че кумански войски напредват към обсадения град Търново). Победата на Иван Асен I имала важни последици за българската държава. Дотогава за пръв владетел се броял цар Петър, а Асен се споменавал като негов съуправител. От този момент Асен I бил официално бил провъзгласен за пръв цар на българите. Петър запазил царската си титла, но отстъпил мястото на брат си. Извършена била подялба на царството - Асен отстъпил на брат си земите около Преслав, а Търново, където резидирал Асен, бил обявен за столица на българската държава. Исак II Ангел през 1195 г. се подготвил за нов поход срещу българите, но в разгара му бил детрониран от брат си Алексий, който предложил мир на българите. Асен I изискал от него неприемливи за ромеите условия, с които те не се съгласили, и това позволило на Асен да продължи освободителния си поход на югозапад. При Сяр той разгромил една византийска армия и пленил севастократор Исак. Завръщането на цар Асен в Търново, вместо да се превърне в истински триумф, завършило трагично. Малко преди да стигне Търново, той станал жертва на заговор и бил убит от един от своите приближени - братовчед му Иванко, който след това избягал в Константинопол.

           Малко знаем за делата на цар Иван Асен I като първостроител на възстановената българска държава. Но няма съмнение, че с неговото име трябва да свържем всички важни преобразования в държавните дела. Цар Асен I  пръв започнал широко църковно строителство в Търново, задължителна дейност на всеки християнски владетел. Истинската стихия на цар Иван Асен I била войната -- ам той записал най-бляскавите си дела. Името му се радвало на голяма почит сред потомците му и не случайно всички търновски царе водят родословието си „от корена на преизящния цар Асеня” - чак до залеза на средновековната българска държава. 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd All rights reserved.