Севим Тахир - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

    

 

 

 

Жената  в Исляма

 

„О, хора ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме  народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен из между вас е най-богобоязливият.”

(49:13)

„Ислямът признава жената за пълноценен партньор на мъжа в запазването на човечеството. Мъжът е бащата, жената е майката и двамата са необходими за живота. Нейната роля  е не по-малко важна от неговата. В това партньорство тя притежава толкова качества и човечност, колкото и нейния партньор.”

Стойността на личността не е въпрос на полова характеристика, а лични умения и качества. Жената не е еднаква на мъжа, а му е равна. Правата и отговорностите на жената са равностойни на тези на мъжа. Жената се е борила упорито столетия, за да придобие право на учение и свобода на работа и печалба. Съвременната жена е постигнала сегашното си положение с усилия, а не в резултат на божествени учения, защото Ислямът по своята същност е религия, която от момента на своето възникване като такава не е била изменяна по никакъв начин. Ето защо основните положения в нея са адекватни на особеностите на епохата,  в която възниква.  Също така не бива да забравяме, че религията е един от основните стожери на обществото и нейното предназначение е да опази ценностите в него.

Ислямът като религия е утвърдил за жената онова, което подхожда на нейната природа, дава й пълна сигурност и я защитава от трудните обстоятелства и несигурния начин на живот. Равенството между мъжа и жената се изразява още при поемането на личните и общите отговорности и при възнаграждаване на нейния труд. Ислямът гледа на жената като на самостоятелна личност, която притежава човешки качества и има своите духовни стремежи. Един от основните призиви в Свещената книга на мюсюлманите  е свързан със стремежа на всеки и най-вече на жената към знание и себеусъвършенстване.

Историческите летописи показват, че жените са участвали в обществения живот на първите мюсюлмани и тяхното участие в обществените процеси  е от съществено значение.

Интересен е фактът, че въпреки тези установени от Корана препоръки в повечето страни с ислямско вероизповедание настоящата реалност е коренно различна и се наблюдава системно нарушение на правата на жените. Имайки предвид социалната реалност, духовното развитие, както и икономическата слабост на по-голямата част от тези страни, където населенито е фанатично привързано към религията, е съвсем  логично да се наблюдава изкривяване на същността на Исляма.

Тълкуването на религиозните норми е повлияно от духовната и културна ограниченост на индивидите, което безвъзвратно води до „кривото разбиране” на религията като цяло.

Въпреки това в съвременния свят на динамично развиващите се технологии и непрекъсната модернизация социалният тип на поведение търпи промяна, за да отговори адекватно на нуждите на заобикалящата го реалност. Жената в Исляма със своето целомъдрие, стремеж към знание и себеусъвършенстване, проявяваща милосърдие също се стреми към успешна реализация в обществото и пълноценен живот.

 Религията е създадена от човека не за да бъде признак за деление на личностите в общетвото, тя е тази, която учи на нравстеност и до голяма степен изгражда идеалния тип на съществуващото. От тази гледна точка религията е опора за личността и коректив за неговото поведение в съответствие с общоприетите норми.  

Не е възможно едностранно да се разгледа положението на жената в Исляма, без да се вземат предвид конюнктурните различия на районите с мюсюлманско население, а още по-малко без да се познава самата религия и нейните повели. Жената в Исляма може да бъде както образована и модерна, така и привързана към традицията и религията личност. Неправилно е да се говори генерализирано за нейната личност, като се вземат предвид отделни, частни факти.

Основавайки се на действителсността у нас, бих си позволила да направя заключението, че жената с ислямско веризповедание притежава в повечето случаи висок образователен ценз. Запазвайки своята нравственост, тя се стреми към моделиране на своето поведение в унисон с заобикалящта я действителност. Това е своеобразен опит да се запази традиционното начало и фундаменталните ценности на религията и в същото време да се мисли модерно и адекватно на социалната реалност. Резултатите от подобно съвременно и разумно тълкувание на религията, както и осъзнаването на факта, че религията е предназначена да носи духовна опора и ценностни ориентири за социално действие, а не да ограничава правата на личността, е от полза за всеки, устремен към пълноценно реализиране на житейския си път.

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd All rights reserved.