Петър Димитров - политология четвърти курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Учителската стачка в България

   (есе)

  

В продължение на над 40 дни България живя в сянката на масовата стачка, която бе осъществена от една от най-големите професионални прослойки в държавата, тази на преподавателите в средното образование. Едва в началото на тази седмица ефективният протест завърши и учителите най-после се завърнаха в училищата и започнаха нормална работа. Краят на стачката остави чуството в повечето хора, че в тази борба, на чиято арена бяха учителите и синдикатите от една страна и управляващите от друга няма изявен победител. Може би истината е, че загубиха и управляващите, наложи им се да остъпят пред социални искания, нещо от което се пазеха като дявол от тяман. Учителите също загубиха, защото техните искания бяха изпълнени само на по-малко от 50%. Стачката несъмнено превърна управляващите в антигерой на преговорите, но най-лошото обаче е, че учителите бяха предадени от собствените им синдикати, получи се истински хаос. И не можа да се случи най-важното, дискусията за промяна на образователната ни система. Едно по едно ще бъдат въвеждани недоизпипани бюджети, външни оценки, което ще е по-скоро запазване на ситуацията отколкото за решаване на проблема, просто в този момент реформата в образователната система няма да се състои. Специално в мен остава чуството, че това не е съвсем краят на този много сериозен проблем и съм съгласен с някои мнения, че още на пролет ще има нова учителска стачка, която този път ще съсипе окончателно учебната година. Има и една друга група част от образованието, която не участва в стачката, но най-силно бе засегната от нея учениците. Прокарват се мнения, че изпуснатият материал не може да бъде наваксан, без да има съкращаване на ваканциите, орязване на част от материала и т.н., все неща, които участниците в протеста обещават, че няма да се случат, но да видим. Съвсем естествено възниква въпросът дали не са демотивирани учениците след неочаквано дългата ваканция, на чийто въпрос може да отговори само времето. И в края на нещата бих изказал собствена позиция за това, което се случи. В началото бях доста предубеден спрямо учителите, защото все пак те работят средно по четири часа на ден, та какво увеличение тогава. Необходим бе един разговор с участник в стачката, който разясни как стоят нещата в действителност. Наистина като се замисли човек, с 250 лв. на месец е доста трудно да издържаш семейство, затова намирам протеста за напълно основателен. Дано в бъдеще не се стига до тази масовост, просто управляващите да стоят по-малко по седенки и да вършат реална работа.

    

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.