Надежда Иванова - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

 

ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА

 

Със смъртта си един родолюбив българин спасява парче наша земя зад южната ни граница. Днес потомците на дедите ни в Одринска Тракия са една шепа.

И един българин да остане в тоя град, тая църква ще я има. Много години никой не се интересуваше от нея. Беше почти рухнала. Спаси я стария Филип Чакарък, бащата на отец Александър. Цели петдесет години той подпираше старицата да не падне. И черквата оцеля. Съхрани я силата на християнската вяра.

Това го разказва  найстарият българин в Одрин 77-годишният бай Атанас Димитрий Кириакиче. Предстои освещаване на новата камбана на храма Св. Георги. Преди години старата камбана се пропукала и онемяла. Сега бай Атанас не може да се нарадва, че е доживял това парче земя на двадесетина километра от южната ни граница пак да се буди от чист камбанен звук.

Бай Атанас е доволен и от това, че скоро е получил и заветното българско гражданство. На личната му карта пише християнин, изписана с латински букви. Турците отбелязват в личните си документи не народността, а вероизповеданието. За бай Атанас е важно да умре като българин. Той е роден в Одрин. Има деветима братя и сестри, но само той е останал в Одрин. Не се оженил, защото не успял да намери българка. А той е на мнението, че ако доведеш в къщата си мюсюлманка, и ти ставаш турчин.

Няколко автобуса с християни от различните краища на Турция и България са отишли за освещаването на новата камбана. Бай Атанас разказва в своите спомени как през детските му години храмът отеснявал по великденските празници. Толкова много българи имало тогава в града. Днес целия квартал Къиък в махалата Барутлук говори на български. 25 хиляди са българомохамеданите в североизточната част на Одрин. От потомствените българи християни обаче са останали едва 15ина. Още толкова са и сънародниците ни, които са дошли в последните години и работят в Одрин.

До Освобождението тази част от Източна Тракия е населявана от 400 хил. българи и около 100 хил. турци и гърци. Малко по малко етническата общност в областта се стопила. Дълго време се смятало, че от българската колония е оцеляло едно единствено семейство това на Филип Чакарък и брат му Христо, а край тях и бай Атанас. През последните години още три семейства, които преди са се писали турци, признават българския си корен. Случва се и българомохамеданин да приеме Христовата вяра. Общността нараства и от смесени бракове. От време на време някой куфарен търговец вземе, че се влюби в българка, женят се и свиват гнездо в Одрин.

През годините заедно с потомствените българи се стопява и броят на православните храмове. От общо 17 църкви в края на XIX в., днес са запазени само две Св. Георги и Св. Св. Константин и Елена, която е в окяно състояние и спешно се нуждае от ремонт.

Паметник на културата, храмът Св. Георги е построен с разрешението на областния управител Рауф паша и на султан Хамид II през 1880 г. Първоначално богослуженията в него са се извършвали на гръцки. До 1951 г. църквата е стопанисвана от фондация Св. Георги, след което храмът затваря врати. Богослужения в него не се извършват и сградата започва да се руши. Тогава българинът Филип Чакарък поема сам в ръцете си опазването на храма. Половин век той крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар. Свещената книга с кадифени черни корици, инкрустирана с чисто сребро, е изработена в Москва през 1875 г., и е дарена на църквата Св. Георги при откриването й. Днес реликвата стои в олтара на храма. Има и малка музейна сбирка за историята на тракийските българи, дар от тракийското дружество Свиленград, както и малка българска библиотека. А всички икони са дарени от родолюбиви българи. За да има кой да обслужва църквата занапред, Филип Чакарък изпраща сина си Александър в България, който завършва у нас Богословския факултет. След това е ръкоположен за свещеник от старозагорския митрополит Галактион, а преди четири години получава разрешение да служи в храма от Вселенския патриарх Негово светейшество Вартоломей.

Името на Филип Чакарък в Одрин се произнася като светиня. Местните разказват как този родолюбив християнин дори след смъртта си още веднъж спасява българщината по тия земи. Филип Чакарък умира през 2006 г. и е погребан в българското гробище в Одрин, където лежат костите и на загиналите през 1913 г. в битката край града български воини. Последното погребение в него е от 1949 г., кръстовете и паметните плочи са отдавна изкъртени, а 7те декара българска земя са заравнени от багер и превърнати в пасбище на домашни животни. Местната власт отдавна била хвърлила око на имота, заобиколен от разрастващия град. Смятала да го предаде на инвеститори. В предсмъртното си завещание обаче българинът изрично настоявал да бъде погребан в старото гробище. Така след полагането  на тленните му останки, мястото станало действащо. Идеята е да се превърне в зелен парк с параклис, а имената на близа 2 хил. загинали български воини да бъдат изписани върху няколко гранитни паметни плочи поставени в двора на една от двете ни църкви.

В града усилено се учи и български език. Тракийския университет в Одрин е открил и специалност Български език.

Кой обаче ще наследи един ден отец Александър? Отецът е спокоен, че има кой. Синът му е кръстен на църквата Георги. Детето още отсега твърди, че той е следващия пазител на Божия храм.  

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.