Милена Гинева

 

 

 

 

 

Кафенетата

 

 

 

 

Пиенето на кафе е ежедневен ритуал за стотици милиони хора по цял свят. То е неразривно свързано с техните навици и заряда на техния ден. Самото кафе е цяла индустрия – има многообразие от сортове, начини на приготвяне, допълващи продукти, машини и прибори за приготвянето му, дори техники за предсказване на бъдещето и не на последно място цял сектор от обществените услуги по предлагането му в готов вид и консумация на място – това са така наречените кафенета.

 

            В своето историческо възникване и развитие кафенетата са имали и продължават да имат своеобразна роля като социален и културен фактор. Може да звучи странно от съвременна гледна точка, но някога тези малки заведенийца са били символ на прогреса, дори носители на цивилизационни белези.

 

            Малък исторически преглед:

 

            За да се открои това напълно ярко е необходимо да хвърлим кратък поглед към историята на неговото появяване и разпространение по света.

 

            Кафето е открито около 1000 г.пр.н.е. в Етиопия от местен козар, който забелязал странния, ободряващ ефект, който имали плодовете на един храст върху козите му. Решил и той да ги опита и според преданието веднага почувствал прилив на енергия и веселост. Така бил открит първия сорт кафе в света – „Арабика”.

 

Предполага се, че кафето е пренесено от Етиопия в Арабия от търговци на роби. Арабите започнали да култивират кафето и така се появяват кафеените плантации и най-важните търговски центрове за кафе. През 14 и 15 век в Йемен се отглеждало кафе, което се изнасяло от пристанището Мока. По-късно кафето било разпостранявано по пътя на керваните от арабските камилари и пътешественици. Местата на които те спирали да починат започнали да се наричат кафенета.

 

            Разпространението му по света започва чак през 16-17 век, като дълго време то е привилегия само на богатите граждани и аристокрацията. От арабските страни то преминава в Турция около 16 век, по времето на султан Сюлейман Велики. Така първото кафене в света е отворено в Константинопол през 1475 г. и се наричало „Кива Хан”. То било последвано от откриването на още кафенета. Първоначално те били посещавани от учени, философи и хора на изкуството, като специфичното за турското кафене, е че в началото то било поле за музикални, театрални и литературни постановки. По това време кафенетата дори били наричани научни кръжоци. След време обаче се заговорило и за политика, започнали да се издигат лозунки за справедлива власт и да се кроят заговори. Тези кипежи достигнали и до ушите на султана и той издал заповед, с която искал да се отърве от това „дяволско питие”. Тя гласяла :

 

"Величественият, най-прочутият, най-силният в света владетел и господар, халиф и падишах Мурад IV, господарят на света взе мъдро решение: затваря всички кафенета. От тази вечер нито едно кафене няма да работи. Няма да се продава тази язва, този стълб от шатрата на пиянството и разврата. Нека не се намери неразумен човек, който да не се вслуша в заповедта, защото отсичането на главата му ще бъде най-малкото наказание..."

 

Резултатът от проверката на заповедта му бил 146 заловени, заклани и окачени на показ кафеджии и верни до гроб техни клиенти. Всичко това само засилило недоволството, но не спряло практиката – дълги години в задните дворове на къщите съществували тайни кафенца, където „сърбането на кафе” и приказките продължавали да текат с пълна пара. Самите гонения били прекратени 18 век, с което кафенетата веднага процъфтяли отново.

 

Дълго време кафето било екзотично и скъпо удоволствие за западно европееца. Арабите строго пазели монопола си над търговията с него и зорко охранявали суровите зърна, за да не може някой чужденец да отнесе и засади в страната си кафеено храстче. Опити за това не липсвали, но най-ловки изглежда били холандците, които успяли да откраднат няколко кафеени зърна от йеменското пристанище Мока (от където идва името на сорта „Мока”). Така в Амстердам били отгледани няколко фиданки, които по-късно дали началото на холандските плантации кафе в колониите им на о-в Цейлон и о-в Ява.

 

На французите не се наложило да продължават с опитите още дълго, тъй като френския крал Людовик XIV получил от султана на Йемен, като подарък за услуга, шепа кафеени зърна, от които по подобен начин били създадени плантации във френските колонии в Южна и Централна Америка и Карибите. Иначе първото кафене в Париж, което функционира и до днес - „Café de Flor”, отваря врати през 1672 г. Друго много прочуто парижко кафене, наречено на първия си собственик - „Le Procope”, открито 1686 г. било любимо място на такива имена като Дидро, Ж. Ж. Русо, Волтер, Робеспиер и др. Смята се, че именно на една от масите му Б. Франклин, Дж. Поп Джоунс и Т. Джеферсън поставят последните поправки върху американската конституция.

 

През 18 век  броят на кафенетата в Париж бил между 700 и 800. по популярност те дори започнали да изместват кабаретата, като формирали своя специфична аудитория с вкус към по-задълбочените политически разговори, вестниците и забавленията от типа на шаха и билярда.

 

В Италия кафето се появява също през 17 век. То спечелило както горещи привърженици, така и върли противници. Някои го обявили за отрова и поискали от папа Климент VIII да забрани това питие на неверниците. След като го опитал, папата заключил мъдро:

 

"Би било грехота само неверниците да се радват на това чудо, нека победим Сатаната, като благословим това питие и го направим християнско".

 

Първото кафене в Европа – „Кафе Флориан” е отворено през 1645 г. на площад „Сан Марко” във Венеция и до днес е сред най-известните и най-скъпите кафенета из цял свят. Когато през 18 век Съветът на десетте забранява дамите да посещават кафенета, забраната била отменена единствено за кафе Флориан, защото само това кафе се ползвало със статут на образцово и в него никога не избухвали скандали. През 19 век през него минава не малка част от литературната аристокрация на Европа. Какво е било мястото и значението на това кафене, а и много като него говорят думите на Оноре дьо Балзак :

 

"Флориан е нещо средно между борса, фоайе на театър, читалня, клуб и място за излияния, той отлично съответства на многообразието от сделки в града и много венецианки въобще не знаят с какво се занимават мъжете им, тъй като те, когато имат да напишат писмо, отиват да го напишат там".

 

Венецианските търговци създават първия европейски пазар за сурово кафе. Магазин за продажба на кафе се отваря през 1683 г. отново на площад Сан Марко. Италианците толкова обикнали кафето, че му посвещават дори редица театрални представления. Издават и списание „ll Caffe”, в което се обсъждали политика, право, наука и литература – обичайните дискусионни теми в едно кафене по това време.

 

В Англия първото кафене е открито в академичния град Оксфорд някъде през 1650 - 52 г., след което бързо започнали да се откриват кафе след кафе. Те се посещавали предимно от студенти и били места за оживени дебати, поради което станали известни като „Университети за едно пени”, тъй като това била цената на чашка кафе по това време. Студентите смятали, че за 1 пени в кафенето научават повече, отколкото на лекции в университета.  И тук дебатите на по чашка кафе често ставали антиправителствени и революционни. Чарлз II опитал да закрие кафенетата, но забраната му не успяла да изтрае и две седмици.

 

Интересни са фактите, че Кралското научно дружество е правоприемник на Оксфордския клуб-кафене, а лондонското кафе на Едуард Лойд, в което се събирали търговци и морски застрахователни агенти се превръща в „Лойдс” – най-известната застрахователна компания в света. Въпреки всичко в Англия кафето остава в сянката на чая – традиционната английска напитка.

 

В Русия пък били открити първите кафе-сладкарници, последвани от първите „литературни кафенета”, където се събирала интелигенцията. В края на 19 век женската прислуга в Русия вече поставяла условие за полагаща й се „кафе почивка”.

 

Историята на появата на кафето в Бразилия има романтични отенъци. В началото на 17 век, в ролята на посредник в спора между Френска и Холанска Гвиана Бразилия пратила полковник Франческо де Мело Палета да уреголира конфликта. Той освен, че разрешил спора успял да спечели и личните адмирации на съпругата на френския губернатор на Гвиана. И макар Франция да пазела зорко своите кафеени плантации, тя подарила на полковника букет със скрит разсад за кафе. Благодарение на тези клонки Бразилия се превръща в кафейна империя след време...

 

В Индия легендата гласи, че мюсюлманският поклонник Баба Будан изнесъл от Мека 7 кафеени зърна скрити в пояса му, които после посадил в родния си град в Южна Индия. А първите големи плантации в Индия са дело на англичаните. В момента Индия е сред най-големите производители и износители на кафе.

 

Германците се запознали с кафето също през 17 век. През 1680 г. в Хамбург било отворено първото кафене. Немският израз „KaffeeKlatsch” визира женското клюкарстване по време на следобедното кафе.

 

Историята на кафето във Виена също е интересна. След като не успели да завладеят града през 1683 г. турците се оттеглили, като обаче забравили да си вземат чувалите с кафе. Местните хора не знаели какъв е този „сух черен фураж” и мислели да го изхвърлят, но един полски офицер на австрийска служба го прибрал и в последствие отворил първото виенско кафене.

 

Кафенето в началото:

 

В началото поради липсата или недостатъчността на вестниците хората ходели на кафене за да научат новините, които се разпространявали устно по тези места. Те ги обсъждали, дискутирали ги и спорели по философски и политически въпроси. Постепенно вестниците започват да се предлагат и в самите кафенета. Тази практика е запазена и досега на много места в Европа. В България също, но тук е свързана със специфични особенности.

 

Вестниците се четяли на глас и всеослушание за да могат да ги чуят повече посетители. Това е давало възможност за спорове и коментари. Всеки е можел да вземе думата и да изскаже мнение. Друг е въпросът, че то е можело да бъде чуто не от когото трябва, понеже кафенетата са били пълни с шпиони на управниците. Някогашния еквивалент на днешното „чух по радиото или видях по телевизията” е бил просто „прочетох в Кафе ...”.

 

В самото си зараждане кафенетата са имали визията на място, където се събират образовани и будни граждани. То е било център на един усилен интелектуален кипеж. Място където да намериш събеседник, опонент или поддръжник. Да завържеш познанство, да обмениш опит, да поиграеш карти, шах или билярд и най-вече да си прекараш приятно. Кафенето е било познато като място за развлечение и фактор със силно социално-културно значение.

 

Кафенетата са били любими места и на много писатели, художници и музиканти. Кафето е било неразделна част от творческия им процес със своите ободряващи способности. Алфонс Але е казал по този повод:

 

 

"Кафето е напитка, от която на човек му се доспива, когато не я изпие".

 

 

 Самите кафенета представлявали за творците източник на впечатления, идеи, теми за размисъл и вдъхновение. Някои писатели освен освежителната сила на кафето стоейки по цял ден в някое кафене извличали наготово и цели сюжетни линии, клюки и скандали, които после ловко вмъквали в разказите си. Мнозина от тях дори са смятали, че няма да могат да напишат и ред повече, ако спрат да го пият. Талейран, който бил негов поклонник е казал за кафето:

 

"Черно като дявола, горещо като пламъците на ада, чисто като някой ангел, сладко като любовта"

 

           

        Смята се, че освен революцията и кубизмът се е зародил в едно парижко кафене. Всъщност развръзвайки езиците на хората и предразполагайки ги да говорят за политика и да философстват, кафенето създавало доста главоболия на официалната власт, като са известни няколко исторически опита тези места да бъдат затворени. В мюсюлманския свят след като забраната на Мурад IV предизвикала само по-големи размирици, Великата порта прибегнала до пращането на шпиони, които да подслушват разговорите. Опитите на Чарлз II били дори по-неуспешни, като се наложило той бързо да отмени решението си. Във Венеция пък се разпространявала пропагандата, че ходенето по кафенета покваря жените и изнежва мъжете.

 

            През 18 век кафетата са един активен център на социалния обществен живот, не по-малко притегателен от църквата и училището. Любимо място на интелектуалци, творци, революционери и доносници.

 

            Появата на мелничката за кафе дала възможност за пиенето му в домашна обстановка. Дотогава главно собствениците на кафенета са разполагали с нужните средства за приготовлението му.

 

            Кафенето и българското Възраждане

 

            Кафенето играе важна роля през българското Възраждане, заемайки позицията на съществена част от бита на българина, средище на социален живот и културна практика носеща цивилизационни елементи. Всеки е чел откъси от възрожденската литература, описващи сцени на българи обменящи в някое кафене вести и мнения за новите събития и бистрещи политиката. Може би оттам идва и слабостта на българина и до ден днешен да „решава” сложни политически въпроси, именно на маса с питие.

 

            През Възраждането кафенетата са били черта отличаваща града от селото. Намирали са се главно на мегдана, където са се пресичали пътищата и са се координирали комуникациите. В тях българите са открили начин да запълнят една празнина и да отговорят на жизнени свои потребности. Открили са място, където да се събират „свои хора”, да четат вестници и да разискват върху главните въпроси на социалната действителност – националната борба за освобождение, за самостоятелна българска църква и българско образование. За проблемите, възможностите и пътищата пред тях.

 

            В условията на липса на собствена държава, държавни органи и институции, кафенето е изиграло ролята на един своеобразен „малък парламент”. Тук се зараждат различните политически идеи и течения, характерни за българското общество след Освобождението.

 

            Успехът на кафето трябва да се търси и в многостранните функции, които е изпълнявало. Освен предлагането на кафе и вестници в него са се извършвали още бръснарски и магазинерски услуги.

 

            То не е било напълно безопасна територия. Винаги е било възможно да дебне някой предател и затова общуването е било съобразено с някои условности. Така се оформя и мрежа от хора, които си имат доверие, знаят към кого да се обърнат и по какъв повод. Кафенето е било своеобразно училище за политика имало е интриги, приятели, доносници, спорове, съгласия. Оформяло се е общественото мнение.

 

            Кафенето остава мъжко пространство до средата на 19 век, когато постепенно започва да се наблюдава и женско присъствие.

 

            Кафенето сега :

 

            Днес кафенето е общодостъпно. В него можеш не само да пиеш кафе, но и да ядеш. Заведения има във всеки град и всяко село. Секторът се е развил и предлага различни услуги, според нуждите и предпочитанията на любителите на кафето.

 

            Могат да се обособят различни видове кафенета, според няколко основни критерия. Според критерия местоположение съществува разделението квартални и централни кафенета.

 

 

Централните са по-облагодетелствани, защото около тях винаги има оживен трафик от хора и коли, който осигурява добрата посещаемост на тези заведения. Клиентелата в по-голямата си част е случайна, а постоянната се състои главно от хора работещи наблизо, които се отбиват в почивката или след работа. Интериорът им е предимно луксозен, което е необходимо и предвид местоположението им.

 

 

Колкото по-луксозно е едно кафене, толкова по-немислимо е в него да се предлагат вестници и списания. Щендерите с печатни издания се наблюдават в по-малките и непретенциозни кафенета. Това е обусловено до-голяма степен от данъчни съображения, тъй като данъците са по-малки, ако една фирма се занимава с две дейности.

 

 

Кварталните кафенета са най-разнообразни по вид, големина и асортимент. Ако дадено заведение се развива добре и спечели постоянни клиенти то често бива подобрявано и разширявано. Често разполагат с детски площадки, като тези удобства като че ли са по-характерни за кварталните кафенета.

 

Според асортимента, който се предлага има най-общо кафета-ресторанти, кафета-сладкарници и кафета-павилиончета. В първия вид асортимента е най-богат. Има топли и студени, алкохолни и безалкохолни напитки, предястия, ястия, скара, салати, десерти и други. Такива места са подходящи дори за честване на семейни и лични празници в големи компании.

 

В кафе-сладкарницата съчетанието кафе плюс сладко се прилага с особен успех. Предлагат се безалкохолни напитки - топли и студени и богат избор от сладкиши, торти, често сладоледи и други видове десерти. Тези кафенета са подходящи за детски празници, а някои изпълняват и индивидуални поръчки за вкъщи. Посетители са всички любители на сладките работи и главно майки с деца.

 

Кафе-павилиончета има на почти всяка крачка. Обикновенно те се позиционират до училища, университети, спирки или други ключови места и разчитат на сигурен трафик на хора. Освен кафе предлагат различни видове пакетирана храна, други напитки, цигари, понякога бира, често тестени закуски. Някои имат изскарани маса-две, други нямат. Това са места на които човек не се заседява много, след като е взел това, което му трябва.

 

Доста разпространени са и уличните кафемашини, които предлагат ограничен избор по отношение на кафето и някои други топли напитки.

 

По вид на обслужване кафенетата са или на самообслужване или със сервитьор. В първия случай даването и изпълняването на поръчката става доста по-бързо, за сметка на малкото неудобство да си пренесеш сам приборите до масата. Във втория случай чакането понякога се оказва дълго и изнервящо.

 

Има и кафенета, в които освен всичко друго се предлагат и условия за практикуването на някакъв спорт или развлечение. В едно квартално кафене съвсем необезспокоявано човек може да си донесе табла, шах или карти и да поиграе с приятели. В някои заведения специално са поставени маси за билярд или дъски за дарц. Да играят на тях отиват от професионалисти до пълни аматьори.

 

Обусловени от изискванията на новото време са интернет-кафетата и  т. нар. Wi-Fi кафенета за свободен достъп до интернет. При първия вид не е много ясно кое е водещото – кафето или компютъра, но така или иначе комбинацията съществува и е успешна. Допълнителни услуги са печат, сканиране, записване и обслужване от специалисти. При втория вид интернета е безжичен и безплатен. Ползва се лично компютърно устройство. Така кафенето се превръща дори във вид втори офис, в който можеш да свършиш някаква работа, докато пиеш кафе. Подходящо е и за един съвременен тип писател въоръжен с лап-топ и остър нюх.

 

Научните спорове и интелектуални беседи не са сред най-характерните белези на едно съвременно кафене. Високите материи са отстъпили място на споделянето на ежедневни проблеми, невинното клюкарстване и търсенето на разтуха. В кафенето човек търси по-скоро малко почивка от напрегнатото ежедневие и преобладаващи са неангажиращите тематики.

 

Все пак има известни опити, ако не да се възроди, то поне целенасочено да се използва старата традиция в кафенето да се разсъждава и говори по конкретни, специфични проблеми от различни сфери. Такъв опит са така нар. „кафенета на знанието” (knowledge café). За целта се симулира неформалната обстановка на кафето и се организира дискусия върху конкретни теми, по които всеки се изказва. На всяка маса има домакин, който направлява разговора, а при всяка нова тема някои от участниците сменят масите си. Накрая се прави обобщение на наученото и основните идеи до които се е стигнало. Темите трябва да са актуални за съответната аудитория и по тях наистина да се търси решение. Този метод може да се приложи най-вече в бизнес сектора, главно от големите компании, които имат желание да експелиментират с различни средства и методи при търсене на конкретни бизнес решения.

 

Друга подобна инициатива е т.нар. „Политическо кафене” за водене на политически дискусии. То има за цел да направи политиката достъпна за по-широка аудитория и да засили интереса специално на младите хора към нея. Организира се месечно от фондация „Политик кафе”, като на всяка дискусия присъстват лектори. Това са известни политици, народни представители, министри, посланници и др.

 

Съвременните кафенета се посещават от различни социални групи. Значение за това коя ще е преобладаващата имат както местоположението, така и достъпността на услугите, които се предлагат в него за отделните слоеве на населението.

 

В едно обикновенно тип „народно” кафене, темите на разговор са предимно битови, житейски, свързани с работата и семейството. За политика говорят главно пенсионерите и хората над средна възраст. Младите хора не говорят за политика, освен ако по една случайност не са студенти по политология.

 

В луксозните кафенета, хора които говорят за темите на разговор са подобни. Може обаче да се говори за сделки или за търговия, или дори да се сключват сделки. Тези кафенета разполагат с повече удобства, като безплатен паркинг, летни градини с модерен дизайн, телевизори и други подобни.

 

За да бъде едно заведение посещавано от някоя гилдия то трябва да се намира в непосредствена близост неин съберателен център. Тогава такова кафе би могло с основание да се нарича „кафенето на художниците” или „кафенето на артистите” или „кафенето на политиците”.

 

Заведенията в България като правило са плътно задимени от цигарен дим, а понякога и опушени от скара. Правят се някакви опити да се следват европейски стандарти и да се налага разделението пушачи-непушачи, но то е само фиктивно.

 

Няколко конкретни заведения :

 

След общото описание идва ред и на конкретното разглеждане на няколко съвременни кафенета от различен тип. Те ще бъдат описани по 7 основни признака, по които може да бъде оценявано едно кафене : местоположение; помещения; асортимент; цени; интериор; обслужване; посетители.

 

               

 

 

 

Квартално кафене-ресторант

Местоположение

Квартално заведение. Намира се на оживено място. В близост има училища, множество жилищни блокове, големи магазини. Намира се на улица по която има сравнително оживен трафик. Няма други заведения непосредствено до него.

Помещения

Заведението е сравнително голямо. Има обширна външна градина с дървени маси и пейки, разстителност и детска площадка с пързалка и катерушки. Вътрешната част е от две помещения, които се водят за пушачи и непушачи. Пейките и масите са същите.

Асортимент

Богат асортимент. Има топли и студени, алкохолни и безалкохолни напитки. Има кухня и предлага разнообразни ястия, салати и десерти.

Цени

Средни към скъпи.

Интериор

Обстановката е приятна, има чувство за простор. Украсата по стените е в смесен – етно и битов стил. Има телевизор, музиката е ненатрапчива.

Обслужване

С около три-четири сервитьора. Обичайно е да се чака по-дълго за поръчка, но доставката по принцип е бърза.

Посетители

Заведението е пълно почти винаги. Посетителите са предимно хора от квартала, в който е заведението. Подходящо за майки с деца заради площадката. Обстановката е по-незаангажираща, сред посетителите има  хора и с по-домашно и с по-официално облекло. Има и редовни посетители.

 

 

 

                 

 

 

 

 

Квартално кафене-сладкарница

Местоположение

Също квартално заведение. Мястото отново е оживено, има силен трафик на коли в близост до заведението. 

Помещения

Разполага със места на открито. Помещенията отново са две – обширно за пушачи и сравнително малко непушачи.

Асортимент

Предлагат се топли и студени безалкохолни напитки и богат асортимент от десерти.

Цени

По-скоро високи.

Интериор

Обстановката е по-модерна. Масите са стъклени, сяда се на канапета. Музиката в модерен стил.

Обслужване

Със двама-трима сервитьори.

Посетители

Кафенето има добра посещаемост. Предимно млади хора, но не само от квартала. Заведението има и редовни клиенти. Въпреки, че е квартално заведение не е място, където човек би отишал по домашен анцунг.

 

 

 

 

Кафене в близост до центъра

Местоположение

Заведението се намира в малка уличка в централната част на града. В близост има две училища. Като изключим учениците мястото не е толкова оживено.

Помещения

Малко заведение. Не разполага с градина, но има изкарани около две маси до самия вход на кафенето. Помещението е само едно и в него са разположени около шест маси.

Асортимент

Предлагат се топли и студени безалкохолни напитки, някои видове десерти и ограничен асортимент тестени закуски.

Цени

Нормални.

Интериор

Обстановката е сравнително непретенциозна. Масите и столовете са метални. Има малък бар-плот със столове тип щъркел. Има телевизор. Пуска се и музика.

Обслужване

На самообслужване. Поради самообслужването механизма е бърз.

Посетители

Главно ученици от близките училища и малък брой редовни клиенти, които го знаят.

 

 

 

 

 

 

Кафене със скара

Местоположение

В малка уличка в непосредствена близост до университет. В близост има няколко други заведения.

Помещения

Също малко заведение. Не разполага със специална външна площадка, но има няколко външни маси. Вътрешното помещение е едно с място за около пет маси.

Асортимент

Има малка кухня и предлага няколко вида салати, тостери и скара. Напитките са безалкохолни – топли и студени и бира.

Цени

Средни.

Интериор

Отново непретенциозна обстановка. Масите са дървени с пейки.

Обслужване

На самообслужване.

Посетители

Главно студенти в почивките между лекциите и случайни минувачи. За капацитетите му напливът от хора е добър.

 

 

 

 

 

 Кафене на центъра

Местоположение

Намира се на главната. Покрай него минава оживен поток от хора. Има множество подобни заведения в близост до него.

Помещения

Има сравнително голяма открита част с гъсто наредени маси и столове. Закритите помещения са две. Има и малък вътрешен двор.

Асортимент

Богат асортимент. Топли и студени, безалкохолни и алкохолни напитки. Мелби, десерти, леки закуски. Ядки.

Цени

По-скоро високи.

Интериор

Модерен интериор. Помещенията са притъмнени със стъклени маси и канапета. Обстановката може да се определи като луксозна.

Обслужване

Със сервитьори.

Посетители

Посетителите са случайните минувачи по главната. Макар, че изборът на кафене в тази част на града е богат заведението има и редовни клиенти, които го предпочитат пред другите.

 

 

 

От самото си зараждане кафенетата придобиват функцията на активен социализиращ фактор, наред с училището и църквата. В тях не просто се пиело кафе и отбивало време. Всъщност времето прекарано в тях никак не било загубено, а ползотворно използвано за придобиване на нова информация, създаване на социални контакти, разширяване на общата култура, участие в спорове и дискусии. Някога кафенето се е ползвало с висок обществен статус и престиж. Постепенно то започва да ги губи. Появяват се радиото и телевизията, а вестниците стават достъпни за всеки. Средствата за масова информация  изземват информационната функция на кафенето пренасяйки информацията директно в дома на хората. Появата на мелничката за кафе и кафемашините нанасят още един удар върху притегателната сила на кафенетата. Кафето става масов и общодостъпен продукт.

 

 

 

Кафенето вече няма този висок статус, с който се е ползвал в миналото. Функциите му са се изменили, като някои са изчезнали, а са се появили други. Кафенето сега е място за срещи, за прекарване на свободно време в приятелски разговори или игри. Понякога то прилича на ресторант, понякога на сладкарница. То винаги ще има своите социални функции, но те вече далеч не са съизмерими с тези на училището и църквата. Кафенето не е заплашено от изчезване обаче. Напротив то е поело и опазило ролята си на място където хората общуват, опознават се, обменят информация и развиват социалните си контакти.

 

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите

 йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd All rights reserved.