Милена Гинева - втори курс политология, ПУ "Паисий Хилендарски"


"Промените в моя роден град Пловдив през последното десетилетие"



            Пловдив е вторият по-големина град в България и един от най-старите градове в Европа. Понастоящем тук се съчетават предимствата на големия град, като добрата инфраструктура, наситеността на обекти със социална насоченост и добрата свързаност със света, съчетани с предимствата на провинцията – по-спокойният, чист и ненатоварен живот. Съответните недостатъци са по-нарушените социални контакти в големия град, и по-малкото възможности на провинцията.

                                                                           

            По етническо разнообразие Пловдив е на първо място в страната. Преобладаващ е българския етнос, като други често срещани етноси са арменци, евреи, турци, роми, гърци и др. Населението на града нараства стабилно – за 2001г. то е било 340 700 граждани, а през 2007 е нарастнало на 375 137 граждани.

            Самият град никога не е спирал да се развива, да създава нови удобства за гражданите си и да поддържа обликът си на културен, образователен и промишлен център.

            Повече от десет години от общинския бюджет се отделят средства за безплатни трапезарии за социално слаби граждани, които се откриват ежегодно през зимните месеци в шестте района на града. Доскоро бройката на хранещите се в трапезариите бе до 1000 човека, но в бюджет 2008г. на Общината тя е увеличена двойно на 2000 човека, като навярно ще продължава да расте и през следващите години.

            Пловдив бележи постепен ръст в произведения от него БВП. За 2007г. градът е произвел около 8.3% от БВП на страната, докато процентът за 1999г. е бил само 7.5%. Безработицата е около 7%, което е под средното равнище за страната.

            Пловдивска стокова борса притежава лиценз №1 за извършване на дейност като законен борсов пазар издаден от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата с протокол №51 от 4.05.1998г. Най-значими сред тържищата са „Тракия” и „Родопи-95”.

            Пловдивска общинска агенция за приватизация (ПОАП) е създадена към Общински съвет – Пловдив през 1993г. 81% от приходите от приватизацията се управляват от Специализирания общински фонд и съответно са изразходват за извършване на инвестиции и придобиване на нови ДМА в сферата на образованието (училища, детски градини), здравеопазването и социалните грижи, инфраструктурата на града, жилищното строителство и благоустрояване и други. 9% от приходите от приватизация са за издръжка на ПОАП.

            През периода 1994-2007г. са сключени общо 516 приватизационни сделки, на обща стойност 41 386 475 лв., като 796 фирми и граждани включва списъкът на новите собственици на приватизираните обекти.

Година Сключени сделки Процент Стойност - лв.
1994 36 7% 83 639
1995 161 31.2% 610 716
1996 78 15.1% 440 546
1997 68 13.2% 4 366 746
1998 51 9.9% 7 570 174
1999 21 4.1% 3 853 073
2000 20 3.9% 3 581 416
2001 6 1.2% 1 341 503
2002 7 1.4% 1 286 181
2003 34 6.6% 3 985 283
2004 8 1.6% 1 029 288
2005 13 2.5% 2 107 881
2006 7 1.4% 2 013 467
2007 6 1.2% 9 116 562
Общо 516 41 386 475

            През последните години сериозен проблем за града бе приватизацията на общинската фирма „Градски транспорт” ЕАД гр.Пловдив процедура, която бе проваляна на няколко пъти. Сред най-сериозните проблеми на „Градски транспорт” се нареждат лошата материална база, недостигат на автобуси, неизплатени задължения към доставчика на гориво, ниските заплати, забавянето на изплащането им и др.

            В началото на 2007г. бе проведен търг с явно наддаване спечелен от „Транс сити” АД гр.Пловдив за 5, 128 млн лева. Тя притежава мажоритарният дял от 67 процента от акциите на общинската фирма "Градски транспорт", останалите 33 на сто остават собственост на община Пловдив. Новият собственик заяви, че няма да съкращава работници, кондукторното таксуване ще остане, но за момента е основен проблем, тъй като няма качествена система за контрол и това води до множество злоупотреби.

            Но сагата не свършва до тук. В края на февруари тази - 2008 - година Върховният касационен съд обяви фирма "Градски транспорт" в несъстоятелност. Решението е по исканe на фирма „Векта”, която има да получава за доставка на горива над 1 милион лева. Делото е заведено преди години, когато фирмата беше общинска и в много тежко финансово състояние. След приватизацията купувачът Ангел Батаклиев е инвестирал в нея 24 милиона лева.

            Сега съдът трябва да назначи синдик, а управлението да се поеме от Съвет на кредиторите. Новият собственик е съгласен веднага да преведе по сметките на "Векта" главницата по дълга за горива и задържания депозит на фирмата, които са на обща стойност 700 000 лева.

            Пловдив е определен като район за растеж в Националния план за развитие за периода 2000-2006г., който трябва да се превърне в един от основните двигатели за ускорено развитие на България. Очакванията са пловдивската икономика да бележи ръст на БВП над два пъти по-висок от средния за страната и рязко да повиши инвестиционната си привлекателност. Най-големите инвеститори в Пловдив са от Италия, Великобритания, Белгия, Холандия, Швейцария, Гърция, Унгария, Кипър.

            Сериозна спънка за икономическия просперитет на града е решението границите на общината да бъдат до тези на самия град. Така Пловдив е лишен от земеделски земи, а това ограничава възможностите му за развитие. Затова се работи в посока на приобщаване на съседните села. В настоящия момент са очаквани референдуми в селата Крумово и Ягодово.

            Предприемаческата активнос е насочена главно в строителството. В последните години се стрят ударно бензиностанции, жилищни кооперации, търговски обекти и офиси.

            След цялостен ремонт през 2002 година, Централни хали бяха отворени отново. Доста открити пазари със сергии бяха премахнати и на мястото им построени просторни и луксозни търговски центрове. Такава бе съдбата на пазара на „Капитан Райчо” и пазарът на моста на река Марица. В ж-к Тракия на мястото на пазара вече има „Форум Тракия”, но и голяма част от старите сергии още стоят. Постройките са наистина красиви, като подобряват обликът на градът и спомагат за комфортта на потребителите.

            Новата архитектура е модерна, красива и най-вече разнообразна. За сравнение, старите жилищни квартали от индустриален тип с панелни блокове са прекалено еднотипни и без всякакво въображение.

            Но за разлика от бизнес сгради, които изникват като за нощ има обекти, които се бавят с години, въпреки голямото желание и на община и на граждани. Примерът е пред очите ми всеки ден. В Тракия, вече не помня от кога, се строи нов православен храм "Св.Цар Борис І покръстител", която още е на ниво „стърчащи железа”. Тази мудност е лесно обяснима... църквата все пак не е бизнес организация, макар, че също задоволява определени социални потребности.




            Предвижда се новият храм да е с разгъната площ 2000 кв.м., височина на камбанарията 36 м., и да има уникален мраморен иконостас с дължина над 30 м. Строителството се финсира изцяло с дарения на пловдивската общественост.

            Пътната инфраструктура също се подобрява. През 2007г. от Общината е изтеглен банков заем в размер на 50 млн.лева от „Райфайзенбанк” за ремонт на пътната мрежа и тротоарите. Предвидено е с парите да бъдат ремонтирани 250 улици през следващите 4 години, като в дейностите се включват ремонт на всички основни булеварди в Пловдив, полагане на тротоарни плочки, оформяне бордюри, поставяне на шахти, преасфалтиране, монтиране на художествено осветление и текущи ремонти (кръпки).



            Общината заявява готовност да работи и по подобряването на градския трафик и намаляване на задръстванията. Предвижда се изграждането на "вътрешен и външен ринг" за извеждане на тежкотоварните автомобили от града, поставянето на нови светофарни уредби, както и преместването на контейнерите за смет в специално изградени "джобове".

            Преди около две години цялостно бе ремонтиран и Центърът на града – улица „Княз Александър I”. Поставени бяха нови плочки, засадени дървета, поставени пейки и различни скулптури. Лятото на 2007г. бе извършен и втория етап от ремонта, който обхвана площад „Джумая” и улица “Райко Даскалов” по-популярна като“малката Главна”.

            В началото на 2006 г., след няколко години строеж и слухове за тъмни сделки бе открита и новата автогара Родопи, която е на две нива и разполага с редица удобства за пътниците, сред които разбира се и обширен търговски център.

            В последните години изникнаха и места за забавление като замъкът „Ескалибур”, картинг писта „Лаута”, комплексът „Акваленд”, детското влакче бе пуснато отново през миналата година.

                                                               

            За изпадналите в нужда не липсват нито банки, нито аптеки, нито магазини. В Пловдив вече са такива търговски вериги като „Метро”, „Кауфланд”, „Билла” и др. Всичко това спомага активно за социалният комфорт на пловдивчани.

            Близостта на Пловдив до редица крупни инфраструктурни обекти с национално и регионално значение, създава допълнителни благоприятни възможности за развитие на фирмите от отрасъл „Строителство”.

            В реализация в момента е проектът за Олимпийски колодрум и спортна зала с 5000 места до зала „Академик”. Към спортния комплекс ще бъдат изградени и малък хотел със 140 легла, търговско-обслужваща зона, както и 450 надземни и подземни паркоместа. На трите надземни нива около залата са проектирани търговски обекти, офиси, зали за тренировки, модерен пресцентър, както и заведения за хранене.По първоначални изчисления реализацията на проекта ще струва около 5 млн. евро. Откриването на колодрума се предвижда за есента на 2008 г. и ще съвпадне с отбелязването на 110-годишнината от създаването на колоездачното дружество в Пловдив.

            Една от най-дискутираните теми през 2007 година бе Марково тепе, където ще се издигне модерен търговско- развлекателен център. Инвеститорът планира да вложи над 50 милиона евро в застрояването на над 64000 кв.м разгърната площ. Молът ще разполага с паркинг на 4 нива за приблизително 650 автомобила. И тази сделка на общината подобно на редица други е обвита с подозрения за корупционни механизми. Стоян Сариев закупува терена на Марково тепе за 1 301 600 лева, и го препродава на българо-израелското дружество "Мелина ООД" за 11 750 000 евро. Мнението на редица обществени дейци е че през последните години общината губи милиони от подобни сделки и обслужва частни интереси в ущърб на обществото.

            Предприети са и няколко големи инфраструктурни начинания. Като такова на първо място трябва да се спомене заводът за преработка на битови отпадъци край Шишманци. Той трябва да поеме боклуците на града след запълването на бунището в Цалапица и представлява основна нужда за града. Предприятието се изгражда върху 223-декарова площадка на територията на бившия Стоманолеярен завод в село Шишманци, община Раковски. Цялостната стойност на проекта е 18.5 млн. евро.

            Пускането на завода в употреба бе отлагано многократно, като целия процес по изграждането му е съпътстван със скандали. Чия ще е собствеността – на Общината или на частни лица? Как се оползотворяват средствата? До колко ще е безопасен „еко-заводът”? Желаят ли го хората от община Раковски?

            Ревизори са установили, че през юли 2003 година 30-годишният договор за изграждане и експлоатиране на завода е подписан така, че след това той на практика няма да бъде собственност на общината, а на консорциума, въпреки, че общината се е ангажирала да налее в изграждането му 37 107 354 лева. Междувременно пък бяха представени и копия на акт № 1030р и 1029р за публична общинска собственост, подписани от кмета на Пловдив д-р Иван Чомаков на 26 април 2005 година.

            От съществено значение в момента е да се отхвърли всякакво съмнение относно общинската собственост на завода, иначе не би било смешно само защото става въпрос за няколко милиона държавни пари.

            До сега в изграждането на завода за преработка на отпадъци са вложени 24.7 млн лева.

            Друг скъпо струващ все още само приоритетен проект е питейното водоснабдяване на Пловдив от каскада "Въча" на стойност 258 млн. лв. Проектът датира отпреди повече от 20 години. Според технико-икономическата обосновка в прединвестиционното проучване цялостното изграждане на водоснабдителната система може да се извърши за срок от 5 години - 2008-2009 г. за проектиране и 2010-2012 г. за строителство.

            Паралелно с водоснабдителния проект "Въча" през 2008 г. община Пловдив ще стартира строителството на южния обходен колектор и ускорено ще завърши северния обходен колектор. Тези две мощни канализационни съоръжения ще осигурят отвеждането на целия битов отток от южните и северните територии на града към пречиствателната станция за отпадъчни води - Пловдив.

            Лошата ВиК мрежа е причина за постоянни аварии. За намаляване загубите на вода ВиК ЕООД - Пловдив, започва с кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 11.4 млн. евро, подмяна и реконструкция на старите водопроводи, съставляващи 61.5% от водопроводната мрежа на Пловдив. Предвидените реконструкции и модернизации ще бъдат извършени в рамките на 2008 и 2009 г.

            Пак с инфраструктура е свързано и другото голямо вложение в града. “Сити газ” инвестира близо 15 млн. лева през последните две години за газификация на Пловдив. През 2006 г. пред погледите на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и различни медии, прокуристът на “Ситигаз България” д-р инж. Александър Кожухаров и кметът на Пловдив Иван Чомаков, направиха първа копка за газификацията на град Пловдив. На първия етап от изграждането на газоразпределителната мрежа на Пловдив ще бъдат прокарани 98 км газопроводи, които ще бъдат изградени в рамките на две години. Те ще осигуряват доставка на газ до район “Южен”, Южна индустриална зона на район “Тракия”, район “Западен” – квартал “Хр. Смирненски” и район “Централен”.

            Градът е добре развит медиен център с 6 свои вестника, 4 телевизии и 5 радиостанции, както и множество интернет портали.

                                                                      

            Известен още като Културната столица на България, Пловдив има с какво да се гордее в културен план, като някои от факторите спомагащи за тази гордост са с доста древен произход.

            Поредно доказателство за това и нов повод за местна гордост е полученият от града съвсем наскоро – месец декември 2007г. - „Златен печат” за уникално европейско селище. Градът бе удостоен с приза от Европейския форум на експертите и Официалното представителство на уникалните селища в Европа. Така Община Пловдив получи и правото да подпечатва с получения печат всички свои представителни документи при кореспонденцията си в страната и чужбина.

            В градът се провеждат и множество културни прояви, някои от които датират сравнително отскоро, а други са с дългогодишна история.

            Античният театър (2 век сл.Хр.) е пригоден за провеждане на различни фестивали и концерти и побира около пет хиляди зрители. Домакин е на множество културни прояви, най-млади от които са Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, провеждан ежегодно от 1997 г., Международният фолклорен фестивал, провеждан от 1994 г., лятната кино панорама „Филмови нощи във Филипопол” водеща началото си от 1998 г. и др.

            В цар Симеоновата градина и парка на район Северен от 1999 г. се провежда международния симпозиум по скулптура, като скулптурите остават да красят облика на града. От същата година в Градския дом на културата се провежда и Фестивалът „С любов за танца”.

            През 2005 г. бе и първото издание на Международния фестивал „Пловдивски джаз вечери” в лятно кино „Орфей”, а през 2006 г. в Пловдив бе и първото издание на фестивалът “Хонки Тонк”. От 2006 г. сезонно се провежда и Бирфестът, като това специфично културно събитие събира в Пловдив известни лица от родната музикална сцена. За съжаление в градът рядко идват известни имена от световната сцена.

            Архитекрутните паметници се съхраняват с особенно внимание като се отделят средства за поддръжка и реконструкция. Римският Одеон бе реставриран през 2004 г. Той е построен през 2-5в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители.

            Пловдивските тепета Сахат тепе(Данов хълм), Бунарджик(Хълм на освободителите) и Джендем тепе(Младежки хълм) през 1995 г. са обявени за природно защитени територии.





            От 2004 г. в централната част на града, насред античният римски стадион, в съседство с близката Джумая Джамия гордо се издига и паметникът на македонският цар Филип Македонски. Поставянето на паметникът дори породи известен обществен спор на времето. Тогава според едни Филип Македонски бил нагъл завоевател, който някъде през 342 г. пр. Хр. си позволил да завземе градът ни и да го кръсти на свое име – Филипопол (град на Филип). Според други пък, отдавайки това съвпадение на случайността, той изобщо не е имал нищо общо с градът и мястото на паметникът не било тук. Той все пак бе поставен и седи там и до наши дни, онагледявайки многообразието от култури в градът.

 

 

 

 

            През 2007г. в ж-к Тракия бе открит и паметник на Кан Крум. Един наистина красив монумент галещ паметта на всеки родолюбив българин.

            Пловдивския панаир е най-голямото търговско седалище в България и един от водещите панаири на Балканите. Организира множество изложения 4 от които членуват в Съюза на международните панаири: Международния технически панаир; Международния панаир на потребителски стоки и технологии; Международни изложби „Винария” и „Агра”.

 

 

            Чрез изложбената си програма панаирът съдейства за международната реализация на националните експортни производства и стимулира притока на чуждестранни инвестиции. Панаирното градче със своите 360 000 кв. м площ и 24 изложбени палати, с общата си изложбена площ 95 000 кв.м. е вече тясно за увеличаващите се по брой и мащаб прояви. През последните 4 години в него са вложени инвестиции за 16 млн.лв., модернизирани са пет палати, като има голям проект за изграждането на 7-етажен покрит паркинг с вертолетна площадка на покрива му.

            Панаирите в Пловдив и Милано ще обменят ноу-хау и ще организират съвместни прояви, за да се активизират деловите отношения между двата града. Това предвижда Меморандумът за сутрудничество, който бе подписан в Милано. Подготвя се и побратимяването на двата града.

            Подобен договор бе сключен с Лайпцигския панаир през 2007 г. като част от стратегията на най-големия изложбен център на България да засили международните си контакти, за да създаде повече възможности за изява на българските фирми на външни пазари и за контакти с външни инвеститори.



 

            Специфичните символи на градът, като Стария град, Панаира, площад Съединение, Античния театър и др. спомагат за развитието на града и имат огромно значение за цялостния му облик като изключително ценна културно туристическа дестинация.

           

 

 

Пловдив е побратимен с 26 града от 23 различни държави.


1. Барселона  / Испания / 11. Кирения  / Кипър / 21. Сантяго де Куба  / Куба /
2. Бирмингам  / Англия / 12. Кишинеу  / Молдова / 22. Солун  / Гърция /
3. Бордо  / Франция / 13. Колумбия  / САЩ / 23. Трухильо  / Перу /
4. Булавайо  / Зимбабве / 14. Кутаиси  / Грузия / 24. Тянзин  / Китай /
5. Бурса  / Турция / 15. Лайпциг  / Германия / 25. Ферара  / Италия /
6. Бърно / Чехия / 16. Ло Ян  / Китай / 26. Холон  / Израел /
7. Валенсия  / Венецуела / 17. Окаяма  / Япония /  
8. Ескишехир  / Турция / 18. Охрид  / Македония /  
9. Загреб  / Хърватия / 19. Познан  / Полша /  
10. Истанбул  / Турция / 20. Санкт Петербург  / Русия /  


            Това спомага за поддържането на културни и икономически връзки между градовете. През месец май.2003г. ”Съюзът на счетоводителите в България клон гр.Пловдив”, установи колегиално творчески връзки със „Съюза на свободните счетоводители и финансови съветници на гр.Бурса”.

            През август 2003 г. от Специалния японски фонд към ЮНЕСКО бяха отпуснати около 1 млн. щ. д. за реставрация на културни паметници в Стария Пловдив.Реставрационната и консервационна дейност по проекта се развива успешно.


            Градът е също и университетски център с шест висши учебни заведения имащи дългогодишна история. В отговор на социалните промени и новите изисквания на социалната действителност, през последните години биват разкривани нови факултети и специалности към университетите.
 

            Факултетът по икономически и социални науки на ПУ „Паисий Хилендарски”, към който се изучава и политология е основан 1994 година, а през 2004 г. с разрешение на МС е създаден и Философско историческия факултет. Юридическият факултет на университета е основан 1992 г.

            Факултетът по икономика е най-нов и за Аграрен университет, създаден е през 1995 г. като отговор на прехода към пазарна икономика. От 2003 г. Медицинския университет има и Фармацевтичен факултет.

 

            Интересът към новите специалности е голям и Пловдив се нарежда сред най-развитите образователни центрове, въпреки, че все още кръгът от предлагани специалности е твърде тесен и много хора остават извън желаната от тях.

            Социална промяна има и в мисленето и нагласите на хората. Като цяло хората са по-предубедени едни към други и най-вече към непознатите. Животът е труден особенно за пенсионерите, а след това за хората на средна възраст, колкото до младите смятам, че за тях се разкриват и нови възможности. Мисленето най-вече сред тази група търпи силно западно влияние, най-вече в представата за правилен, съвременен начин на живот. Тази представа включва известни материални ценности, които модерният човек би искал да постигне в животът си. Може би балканските нрави влияят, пътя към тези цели все повече да се измества в разбиранията на мнозина от доброто образование и професионалната реализация, към някои други по същността си по-асоциални явления разнасящи славата на България из света.

            Престъпността расте прогресивно навсякъде, не само в Пловдив, но поради това, че градът е по-голям смятам, че остава по-скрита. Най-явните й проявления са главно предизвикващите силна подозрителност в градския транспорт „добре облечени” роми и изобщо целия контингент на няколкото ромски махали в градът. Негативния образ по отношение на тази малцинствена група е ясно изразен в града.

            Предприетата стратегия за интеграция на малцинствата на Община Пловдив за периода 2004-2007 г. доколкото бе проведена по-скоро не оправда очакванията на създателите си. Най-съществените проблеми сред малцинствата – лошите жилищни условия, високата безработица и инвалидизация, високия процент на неграмотност, бедността, зависимоста от социалните помощи, лошото здравеопазване – продължават да не дават изгледи за скорошно разрешаване.

            Повишаването на нивото на образованието сред децата и младежите от малцинствата е основна предпоставка за реалното им интегриране в обществото. На проблема се обръща все по-голямо внимание сред управленските звена. Образованието не е безплатно, но тази инвестиция се възвръща многократно. То е условие за по-висока заетост, която от своя страна води до спестяване на средства от помощи за безработица и за социални помощи, и увеличаване на приходите на съответната община и на държавата като цяло, посредством различните видове данъци. Сред предвидените в стратегията мерки:

            ... няма нещо, което действително да гарантира, че тези деца със сигурност ще постъпят в училище или, че няма да прекъснат след време. Сред самите ромските общности липсва подкрепа на индивидуални или групови успехи в образованието или стремеж към по-високо образование. За съжаление подобни ситуации изискват по-специални мерки адекватни на съответния проблем. Връзката между доброто образование и по-добрия жизнен стандарт трябва да бъде осъзната от тези общности. Държавата трябва да се заеме сериозно с разрешаването на този проблем и да намери формулата, която ще накара ромите да пращат децата си на училище.

            Други предвидени интеграционни мерки са:

            Възможностите за работа в Пловдив навярно са доста по-добри от тези в повечето български градове, но далеч не са блестящи. От една страна се наблюдава прилив на хора от съседните на града области, но от друга все повече млади хора от самия град предпочитат да търсят кариера в столицата или в чужбина. Разбира се с развитието на града и нарастването на инвестициите постепенно се откриват и нови перспективи, но засега те не са достатъчни да спрат „износа на кадри” за столицата.

            Според доклад на „Индъстри Уотч” от 2007г. София предлага най-високите заплати за средни позиции, следвана от градовете Варна, Хасково, Бургас, Стара Загора и Пловдив. През последните две години Пловдив изостава от двата морски града като цена на труда, при доста голямо предлагането на труд. Може да се каже, че от второ падаме на шесто-седмо място по икономическо развитие.

            През последните две-три години раждаемостта в Пловдив се увеличава и това е видимо и с просто око. По улиците, градинките и парковете се забелязват все повече бременни жени и майки с колички, видимо от български произход, напук на някои скептици. Радостен факт говорещ за това, че условията в града се подобряват и че младите двойки намират стабилност, която им позволява да мислят за отглеждане на деца.

            Едно от най-тъжните явления на новото време, които съм забелязала обаче е все по-нарастващия брой стари хора, пенсионери от български произход, които просят по улиците... Когато видиш млад човек, който проси си казваш, че има и други варианти за него, но когато видиш старец, който няма друг избор ти става наистина тъжно.

            Като заключение може да се надяваме, че следвайки пътя на усиленото икономическо развитие градът няма да изгуби своя автентичен дух и облик, със своите възрожденски къщи, със своите антични символи и своята все още добре запазена зеленина, а ще продължи да ги облагородява и съобразява градоустройствените планове с тях и с реалните нужди на гражданите.

                                                                  

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd All rights reserved.