СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

пролет

автори

без редактор

КОСОВО

ЮСМЕНИ И МАЙНИ В ХИКСЛАНДИЯ

животоописания

идеалният тип човек при капитализма

мечтата за българия

автори

без редактор

 

 

Величка Крендова  - политология III курс, Пловдивски университет "Пайсий Хилендарски", учебната 2007/2008  

 

Моята мечта за България

  

            Мечти. Всеки си има, нали заради тях живеем, за да ги създаваме, търсим, постигаме и заместваме с нови, когато ги изпълним. Мечтите ни в повечето случаи са свързани с нас самите, постиженията ни, със семействата ни, с мястото, където живеем, и с живота ни като цяло. Мечтата е едно желание за промяна, а самият факт, че мечтаем, е доказателство за готовността ни да се променим, да променим околните, да променим живота си или дори, ако искате го приемайте като желание да променим света - може пък и да е възможно. Те са доказателство за готовността ни да действаме, да се развиваме, да живеем. Мечтите са стимулът да правим всичко това.

            Моята мечта за България. Тя може да е розова картина, изпълнена с благоухание на рози и лавандула, как хубаво ще си живеем в нея. Мечтата ми не е такава, не звучи неестествено и нереално, а е съвсем простичка - България да започне да се развива наред с останалите европейски страни, но не само на думи, да докаже, че е част от тях, и ние гордо да носим и произнасяме името й, а не тихичко да го смрънкваме. Да стане страна, в която бихме живели спокойно без да ни тормозят мисли, подобни на тази дали не ще сме по-добре, ако заминем да живеем някъде другаде. Да не ни изглежда, че единственият начин и място да се живее добре и да се развиваме е като се изнесем от собствената си страна или просто заминем да работим някъде другаде. Да не мислим за бягство, да не се питаме дали да го направим или не и да не се чудим как ще живеят децата ни, ако все пак останем тук. Да се усмихваме при мисълта, че живеем в страна, в която се чувстваме добре, нали все пак това е най-важното, и както ние работим за нея, така и тя работи за нас, а не с тежка въздишка, след като се събудим, може би от собствените си мечти за България, да се сещаме къде сме всъщност и да се чудим на късмета си да се родим тук.

            Едва ли това може да се нарече мечта, то просто е част от естественото развитие на всяка една цивилизована държава, изчезването на тези мисли и притеснения от съзнанието на гражданин на една нормално развиваща се страна рано или късно става. Но въпросът е кога ли ще стане и тук? Просто ние вървим прекалено бавно по пътеката на икономическо и социално развитие, може би не мечтаем достатъчно и не вярваме, че е възможно и ние да живеем като европейци в една добре уредена държава, а може и просто да не сме готови за тази промяна и да не работим за изпълнението й. Дано само не е станало прекалено късно, когато това все пак се случи и тук, и дано се намери някой, който да е останал да го изчака.

 

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

есен

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

есета по зададена тема

 

автори

без редактор

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.