СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

пролет

автори

без редактор

КОСОВО

ЮСМЕНИ И МАЙНИ В ХИКСЛАНДИЯ

животоописания

идеалният тип човек при капитализма

мечтата за българия

автори

без редактор

 

 

Лъчезар Кирилов Белански - Политология III курс, Пловдивски университет "Пайсий Хилендарски", учебната 2007/2008

                                                                                  

МОЯТА МЕЧТА ЗА БЪЛГАРИЯ    

 

Тоз, който падне в бой за свобода , Той не умира

 

  Колко прости и същевременно колко силни и изпълнени със смисъл и чувство звучат тези думи. Дори само тези стихове да бяха излезнали изпод перото на Ботев, дори нищо друго героично да не беше извършил в своя тежък и чуден живот, той пак щеще да остане в историята на България като човека, успял само в едно изречение да въплъти идеала , който е вдъхновил хиляди знайни и незнайни българи да жертват себе си в името на нещо свято - свободата.

  Какво обаче се случва само 132 години след събитията от Априлското въстание.

  На 2 юни станах свидетел на една гледка, която силно ме възмути и дори ме накара да се чувствам засрамен. В 12.00 часа, когато се включиха сирените в памет на Ботев, неговата чета и всички герои, паднали за свободата на България, никой, наистина никой, в рамките на моето полезрение, не се спря дори за 30 секунди,  за да почете това чудно дело. Нещо повече, дори чух една жена на средна възраст, която попита човека до себе си дали знае защо вият сирените.

Но ако това как да е се приема, то какво беше поведението на нашите държавници?

Нито един не отиде на паметника на Ботевата чета край Враца, може би изплашени от гъстата мъгла и дъждовното време, а може би на мястото на монумента трябва да се построи модерен Spa Хотел, за да може и те да се сещат да посетят това място. Е, това ли е България, за която даде живота си Ботев, това ли е мястото, в което мечтаем да живеем?

Така ли почитаме хората, на които дължим свободата си и заради които сега гордо се наричаме европейци?

Понякога се радвам, че Ботев не е жив сега, защото ако беше видял случващото се, би заплакал и казал: Боже, а аз съм дошъл народ да освобождавам. Някои ще кажат, че в обществото ни има много по-сериозни проблеми, с които да се занимаваме и навярно ще са прави.

Но моята мечта е да започнем да обръщаме по-голямо внимание на малките жестове, ако щете, на ежедневните неща, защото именно те правят разликата между културния цивилизован човек и посредствения. И тук не става въпрос само за това да се спрем на едно място за 3 минути, веднъж в годината. Става въпрос за това да бъдем по-вежливи и да обръщаме внимание на малките неща в живота - да кажем на някого благодаря, да се усмихнем, да държим опаковката от вафла в ръката си, докато не видим кошче. Наистина малки и незначителни неща, които обаче са в основата на промяната на целия ни манталитет. Или поне така се надявам.....

 

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

есен

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

есета по зададена тема

 

автори

без редактор

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.