Мартин Цветковски - политология трети курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008  

 

 

ПЛОВДИВ

 

 

Съвременник на Троя, построен на седем тепета като древния Рим и с над осем хилядолетия история, Пловдив е един от малкото български градове, които те оставят без дъх и се влюбваш в тях от пръв поглед.

 

 

Днес, в началото на 21 век, градът, вдъхновявал художници, поети, музиканти, домакин на първото българско изложение с чуждестранно участие, градът, в който са построени една от първите железници в България и е открита първата пивоварна в нашата родина,е бледо копие на промишления и търговски център, който е бил през ХХ век.

 

Изоставането на „града под тепетата” се вижда с просто око.

 

Според скорошно изследване на цената на труда, изготвен от "Индъстри Уотч", Пловдив се нарежда едва на 6-то място след София, Варна, Хасково, Бургас и Стара Загора. Данните са стряскащи, тъй като едва преди 5 години Пловдив се намираше на четвърто място, а преди около 10 години на трето място.

 

Пловдив е градът с най-запазените исторически артефакти не само в България, но и на Балканите. Въпреки това, туристическият поток е сравнително слаб, а паметниците на културата не се рекламират и популяризират успешно извън страната.

 

Още преди 8 години в общината бе прокаран проект, целящ да преобрази главната улица на Пловдив в привлекателна туристическа дестинация. Проектът включваше разкопаване на главната улица с цел да се разкрие една голяма част от античния колизеум, като върху него се поставят прозрачни плоскости с осветителни тела. Безспорно, макар и труден, проектът щеше да донесе невиждани дивиденти на общината и пловдивчани, привличайки десетки хиляди туристи. Амбициозният проект имаше за цел и да даде начален тласък и да спомогне за развитието на малкия и средния бизнес в „града под тепетата”.

 

Освен гореспоменатите факти, съм длъжен да отбележа, че бе намерен и японски инвеститор, който бе готов не само да спонсорира изкопните работи, но и поставянето на прозрачните плоскости и осветителните тела. Както е видно, златната възможност бе отхвърлена от тогавашния кмет на града. Вместо това преди около 2 години цели четири месеца централната улица на Пловдив приличаше на бойно поле, а резултатът бе отблъскващи на цвят и в гротескни форми плочи, в които бе застлана главната.

 

От „града под тепетата” има реална опасност Пловдив да се превърне в „града под търговските центрове”. Т.нар. молове и търговски центрове никнат буквално като гъби след дъжд. Честно казано, вече изгубих броя им. Вместо да се насочат инвестициите към инфраструктурата на града, те биват насочени към и без това вече намалял и отеснял за Пловдив пазар.

 

Новопостроените два търговски центъра на улиците „Капитан Райчо” и „Петко Д. Петков” са най-светлите примери за отрицателния ефект на инвестициите в тази сфера. Те не само са причина за невиждани в последните години задръствания по централните улици на града, но и са построени в такава близост до тротоарите, че пешеходците са принудени храбро да се сражават с прелитащите в опасна близост до тях превозни средства. По последни данни в Пловдив се планира изграждането на още седем на брой търговски центъра в различните части на града.

 

Пътната инфраструктура на града не е пригодена за броя на колите, които в момента Пловдив може да приюти. Тесните улици и булеварди не са готови да се справят с наплива на коли, който се увеличава с всеки изминал ден. Според неофициално проучване, което прочетох, всеки ден в последните 3 години се регистрират около по 160 коли на ден, което дори и в най-груби сметки означава 175 000 коли. Задръстванията в града, които бяха нещо рядко преди пет години, днес са на път да станат ежедневие. Километричните опашки започват от около 7 сутринта до 9. Втората вълна започва от около 2 часа следобед до поне 6 и 30 вечерта. За жалост отново общината не взема позиция по този наболял проблем. Вместо израждането на надземни и подземни паркинги, които не само ще влеят допълнителни средства в касата на общината и ще олекотят трафика от превози средства, общината се бие в гърдите, че е асфалтирала за четири месеца 500-метровата отсечка до стадион „Христо Ботев”.

 

През 2007 г. община Пловдив изтегли банков заем в размер на 50 млн. лева от „Райфайзенбанк” за ремонт на пътната мрежа и тротоарите, като целта бе да бъдат ремонтирани около 300 на брой улици в града и ремонт на главните булеварди, поставяне и ремонт на тротоарни плочки, поставяне на шахти и др. Днес, в средата на 2008 г., и 10% от обещанията на общината не са спазени. Дупките по уличните платна са реална заплаха не само за колите, но и за пешеходците.

 

Интензивният транспортен поток води до допълнително замърсяване на атмосферния въздух. Разположените пунктове за регистриране и изследване на нивото на замърсяване на въздуха в града сочат повишаване на вредните емисии. Зелените зони в Пловдив не са пригодени да се справят с нарастващото ниво на тези вредни емисии. Мерки все още не са взети от общината.

 

Друг наболял проблем е морално и физически остарялата водопроводна мрежа на града, която непрекъснато оставя без вода редица квартали на града и причинява постоянни изкопни и ремонтни дейности.

 

Икономическото развитие на Пловдив бива задържано от факта, че все още се бави приобщаването на съседните на града села към границите на града. Селата около Пловдив, като Ягодово, Крумово и Брестник, са с огромен икономически потенциал и големи площи с обработваеми земеделски земи.

 

Автогарите в града „Родопи” и „Автогара Юг”, да не забравяме и „Централна гара”, са не само далеч от европейските стандарти, но и падащата от тях мазилка е реална опасност за пътуващите. Обликът на „Централна гара” кара подтиква човек да си зададе въпроса дали градът с първата железница в България заслужава тази сива и неприветлива на вид постройка.

 

На входно-изходните артерии на града вече е типична гледката на нерегламентираните и незаконните сметища, за които допринасят не само гражданите, но и строителните фирми. Община Пловдив трябва да вземе спешни мерки, както и да започне да наказва сурово лицата, позволили си да замърсяват облика на най-красивия град в България.

 

 

 

Пловдив е градът, който е дарявал България с едни от най-видните спортисти, които са прославяли страната ни по света. Днес стадионите в града на двата водещи пловдивски отбора -  "Ботев" и "Локомотив Пловдив" са в окаяно състояние. Едва в средата на 2007 г. "Ботев" получи концесия над стадион „Христо Ботев” за период от 9 години, а неговият съсед "Локомотив Пловдив" води непрестанни преговори в продължение на над 6 години. Най-големият стадион в България с 55 000 седящи места е стадион „Пловдив”, където глава преклониха европейските футболни колоси "Байерн Мюнхен" и "Барселона", днес все още е с неясно бъдеще, въпреки непрестанния интерес от страна на концесионери. Надявам се като пловдивчанин да доживея деня, когато това безспорно невероятно съоръжение ще бъде реконструирано и националният отбор на България ще играе срещи на него. До тогава остава единствено да се молим общинарите да вземат правилното решение за Пловдив, а не за самите тях.

 

 

Трябва да се осигурят достатъчно спортни площадки, които да спомогнат за доброто физическо състояние на подрастващото поколение. При все по-гъстото строителство често не остава място за междублокови пространства, където нашите деца да могат да играят.

 

Тютюнопушенето е наболял проблем, особено в нашата страна, която е една от водещите по белодробни и сърдечни заболявания, причинени от цигарите. Необходимо е общината да спомогне за организиране на семинари или посещения в училище, които да запознават младото поколение с вредата от тютюнопушенето.

 

Мечтата на всеки пловдивски колоездач са т.нар. „колоездачни алеи”, които ще намалят до нула опасността човек да претърпи произшествие на улицата в безспирния трафик от коли. Раят на велосипедистите е гребната база, но не всеки има възможност да се придвижи лесно до нея.

 

Като културен и духовен център за нашия град е нужно да бъдат популяризирани всички културни прояви чрез по-солидно взаимодействие с електронните медии, телевизията, радиото и вестниците. Необходимо е да се даде повече гласност на „Сцена на Кръстопът”, Филмови нощи Филипополис, фестивала „С любов за танца”, международния симпозиум по скулптура и др.

Нужно е да се реставрират редица обекти в Стария град, както и да се стопанисват много по-съвестно архитектурните и историческите паметници като Римския Одеон и Античния театър, които са изключителни културни забележителности на града.

 

 

Пловдив заслужава да заеме челно място като културен и икономически развит център не само в България, но и на Балканите. Община Пловдив трябва да вземе незабавни мерки, за да спре изоставането на града.

 

 


Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.