Маргарита Варимезова

 

 

 

 

Тепетата на Пловдив

 

            Пловдив е град с история от над 6000 години, което го прави един от най-ранните европейски градове. Първоначално известен като Евмолпия, през 432 г. пр. Хр. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го прави своя столица и го преименува на Филипополис (Филипопол). По-късно траките си възстановяват контрола и го наричат Пулпудева (превод на „Филипополис“). Градът по-късно попада в пределите на Римската империя и отново е преименуван — Тримонциум (Град на три хълма) и служи за столица на провинция Тракия. Днес са запазени много римски руини.
Славяните превземат града през
VI век и го наричат Пълдин, така се нарича, докато не е превзет отново през 815 г. По време на турското владичество се е наричал Филибе. Днешното име Пловдив за пръв път се появява през 15 век.
От 1879 до 1885 г. Пловдив е столица на автономната област Източна Румелия. Населението на града е се състои от българи, но гърци, турци, евреи и  арменци са нацоналности, чиито представители също са  възприели Пловдив като място на живот.

           Пловдив се намира  на двата бряга на река Марица, в централната част на тракийската низина. Теренът е равнинен, като в града има шест хълма (тепета). До началото на ХІХ век те са били седем, но Марково тепе е било разрушено за чакъл. Имената на останалите (така, както са най-популярни в самия Пловдив) са: Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе (тези трите образуват трихълмието в централната част на Пловдив, върху което е бил първоначално построен и самият град в древността), Сахат тепе, Джендем тепе и Бунарджика. През Пловдив преминават основни транспортни артерии с международно значение: пътят София—Одрин — Истанбул, София — Стара Загора — Бургас, основна порта е към Родопите.

         Историята на тепетата и по-точно процесът на тяхното формиране се базира на предположения. Още няма научна обосновка за тяхната поява.  Съществува обаче легенда, която разказва...

     ...Войските на Филип Македонски неуспешно щурмували няколко пъти Тива, а градът определено не искал да се предаде. Тогава пълководецът издал заповед – който пръв се качи на крепостната стена, печели като награда управлението на града. Имало в армията му мнозина тракийци и един от тях успял да избегне вражеските стрели и мечове, да се покатери по стълбата и да стъпи на зъберите. След пробива градът паднал бързо и Филип Македонски изпълнил обещанието си – назначил смелия воин за управител. Минали години, утвърдил властта си новият управник, но пък съседите му заплашвали да го нападнат. Точно тогава получил вест от родното си място, брат му го молел да им се притече на помощ срещу варварските племена. Не се отзовал тракиецът, твърде много се боял за поверения му град. Минало десетилетие и той отново получил вест от брат си – майка им била на смъртно легло и искала да го види за последен път. Отново не отишъл тракиецът, дворцови интриги заплашвали управлението му и твърде много се побоял за властта си. Преди да издъхне обаче, майка му го проклела на камък да се превърне, ако отново стъпи в родния си край. Дошъл и краят на живота на управника, последното му желание било да го погребат там, където се е родил. Най-верният му слуга натоварил ковчега с тялото му на няколко камили и тръгнал на път. Дълго вървял, много земи прекосил и накрая стигнал земите на днешен Пловдив. Спрял вечерта огън да накладе, а ковчегът се изхлузил от камилата, която го носела, паднал на земята, отворил се и тялото се изтърколило. Мигом всички се вкаменили – и мъртвият вече тракиец и слугата му и камилите, така се образували хълмовете.

3tepeta.jpg

         Бунарджик е едно от седемте  тепета на българския град Пловдив, намиращо се на запад от централната част на града. Името му идва от турската дума бунар (кладенец), заради многобройните си водни източници. В римско време е бил известен като хълма на Херкулес, тъй като там е имало голяма статуя на митичния герой. Тепето е любимо място за почивка и излети на пловдивчани в миналото. Днес хълмът е обявен за природна забележителност. Първото му залесяване става покрай издигането на Руския паметник през 1881 година, а през 1901 година е построен и първият ресторант на открито (известен със своя специалитет - жабешки бутчета). След Втората световна война се издига и другият паметник, известен като "Альоша", както и Летният театър. По време на социализма официалното име на тепето е Хълм на освободителите, което не се ползва от пловдивчани. Освен Бунарджика, тепето се нарича и Альоша.

        Джендем тепе (от турски адски хълм), наричан официално през социализма до 1990 година Младежки хълм е най-високият (285 метра) от днешните шест хълма (тепета) на Пловдив. Тепето се намира в западната част на града. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. През османското владичество е преименуван на Джин тепе (Хълм на духовете), постепенно променено на Джендем тепе. Наричано още и Чигдем тепе — Хълм на минзухарите. Тепето е обявено за природна забележителност.

      

       Марково тепе е едно от седемте тепета в град Пловдив. То е разрушено преди време за направата на повечето улици в Пловдив - разбито е на павета. През 2005 г. строителен предприемач предлаг проект за построяването на 60-етажни кули небостъргачи близнаци. Проектът му бе отхвърлен. Сега на мястото на Марково тепе се строи модерен мол - Мол Марково тепе.

       

      Сахат тепе е  хълм с височина 221 метра и е разположен в централната част на града. Името му на турски означава Часовников хълм, заради Часовниковата кула, издигната през 16 век на върха му. Тя се смята за една от най-старите в цяла Източна Европа. Кулата представлява каменна призма с височина 17,5 метра. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които през 1812 година (според турския надпис над входа). Смята се, че през римско време на тепето се е намирал храм на Венера. По-късно Сахат тепе официално е преименувано на Данов хълм в чест на българския книгоиздател Христо Г. Данов, име, което не се използва от пловдивчани.

       

       Таксим тепе е един от седемте хълма, на които е разположен град Пловдив,  България. Името му произлиза от думата таксим, което ще рече разпределително място. Тук се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в различни посоки из града. През първата половина на Османското владичество го наричали Сарайтепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци или жилища. През години на българското Възраждане е известно и като Кесяково тепе, по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на тепето. Таксим тепе само по себе си е свързано с Джамбаз тепе и с Небет тепе. Върху тези три хълма в наши дни е разположен  Старият Пловдив, който е културно средище на града от древността до днес. Това трихълмие  съхранява  следите на много творци и изкуства, като художественото, музикалното. Старинният Пловдив приютява в шепите си Музикална академия, редица галерии, като тази на Златю Бояджиев, превръща се в дом на съвременни художници като Слона и Анастас Константинов, пази античния дух в музеи като Етнографския.  На Южния склон на Джамбаз тепе е разположен така известният Античен театър.

 plovdiv - ancient theatre.jpgИзграден в началото на II в. от н.е. по времето на император Траян /98-117/, театърът е бил една от най-значимите обществени сгради на Тримонциум, забележителна с архитектурната си представителност и великолепие. Античният театър побирал от 5 до 7 хиляди зрители. Сцената е била украсена с фризове, корнизи и статуи. Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 година от Археологически музей - Пловдив. От амфитеатралния театрон са оцелели 20 от всичко 28 реда. Включен в границите на архитектурния резерват "Старинен Пловдив", днес театърът се вписва в неговия ансамбъл като най-емблематичния паметник на непрекъснатата културно-историческа приемственост, осъществена върху Трихълмието през вековете. Възроден за нов живот, той е привлекателно духовно средище на града, в което съвременната култура взаимодейства с непреходните ценности на миналото.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd All rights reserved.