Маргарита Иванова Вармезова
Политология ІІ курс, 2007/2008
ПУ „Паисий Хилендарски”

 

Българските домове

 

България е разположена на важния кръстопът между Европа и Азия, а днешните български земи са заселени от дълбока древност. Всички народи, живели по тези земи - траки, българи, славяни - оставят своя отпечатък в световната културна съкровищница. Това е предпоставка голяма част от тези култури да присъстват и днес в нашите домове. Българският дом, разбира се, е специфичен, но по много показатели прилича и на традиционния европейски дом. Първият български дом, който ще разгледам по–детайлно, е разположен в централната част на град Пловдив. Намира се между две от тепетата - Бунарджик и Джендем тепе. Домът обхваща 100m2, а изложението е север-юг. Разпредлението на стаите е традиционно - кухня, гостна и две спални помещения. Също така къщата разполага с тавански етаж, избено помещение и приличен двор. Какво представлява кухнята? Тя е неголяма по площ. В нея има всичко необходимо за една домакиня, за да се чувства комфортно и да бъде улеснена в ежедневните си задължения. В дясно от вратата е разположена кухненската мивка с редица шкафове и аксесоари. Към това се включват и съдомиялна машина и хладилник, както и готварска печка. В средата на стаята има правоъгълна маса за хранене с шест стола. Кухненските прибори са разнообразни и в това число влизат сребърен комплект прибори за хранене, както и няколко комплекта сервизи за хранене от дуралекс или порцелан. Специфични за българската кухня са гювечетата, които биха могли да бъдат видени в почти всеки български дом. Те представляват малки купички с капачета, в които може да бъде приготвено ястие за един човек. Подобно на тези малки купички трябва да отбележим и присъствието на един голям пръстен гювеч, който също е популярен и често срещан в българския дом. В него се приготвят по-големи количества храна, като ястието в него винаги се готви бавно, но винаги е с неповторим вкус, който не може да бъде постигнат с използването на обикновена тенджера. Интересно за бългаската кухня е хаванчето. То присъства в този дом и представлява дървен съд, може да се изработи и от метал. В него се счукват подправки. Освен хаванчето можем да видим и джезве, в което се приготвя т.нар. турско кафе. В първото чекмедже под кухненския плот можем да намерим традиционни български покривки за хранене, изтъкани от фина прежда, като преобладаващите цветове са червеното и бялото. В шкафа над кухненската мивка има специален рафт с традиционни за българската гастрономия подправки. Там можем да срещнем чубрица, джоджен, редица билки като жълт, червен кантарион, мащерка, листа от мента и горски ягоди или шипки. В непосредствена близост до кухнята е разположена гостната. Обзавеждането е така подбран , за да се настаните с удоволствие и да почетете интересна книга, да погледате интересен филм или да послушате приятна музика. В единия край на стаята има удобен диван с ниска маса, срещу които е разположена малка секция, на която е поместен телевизор. Интериорът е в бежова гама, което прави обстановката успокояваща и релаксираща, а по средата на стаята е постлан килим с традиционни за българския фолклор мотиви. Осветлението е разнообразно, като това го прави подходящо за всякъкъв случай и вкус. От гостната има непосредствен изход към тераса, на която е разположена пейка с подходяща маса за сутрешна лятна закуска и следобеден чай или кафе. От интериора на гостната се пренасяме в едната спалня. Помещението е разположено от южната страна на къщата, което го прави много светло и слънчево. Обзавеждането е характерно за средата на XX век. Спалнята е голяма, а към нея в комплект има красив и удобен гардероб, както и две нощни шкафчета и тоалетка за дамите. Мебелите са дъбови. Това ги прави не само красиви, но и много здрави, което е всъщност причината те да са запазени в първоначалния си вид и до днес. Другата спалня е малко по-малка като квадратура. Там изложението отново е южно, а обзавеждането се състои от единично легло, малък гардероб, библиотека, бюро и малък диван, където човек може да почете или да релаксира. Това е жилищният етаж на къщата. Освен него обаче над този етаж е разположено таванско помещение, което е много широко и просторно.То е подходящо предимно за да поместим багаж. Освен таванското помещение на приземния етаж на къщата се намира избено помещение. Там са поместени всички необходими инструменти, за да поддържаме красива малката градина в средата на двора, като гребло, лопати, мотика, лейка за поливане. Дворът е малък, а в градината растат красиви лалета, които през пролетта придават свежест и красота.

Вторият български дом, който ще разгледам, отново е къща. Разположен е върху Сахат тепе, Стария Пловдив. Фасадата на къщата е в синхрон със стилистиката на Стария град. Специфичната архитектура е впечатлителна, както и цветовото оформление с редица орнаменти. Жилищният етаж е разположен на около 90 м2. Разположението на стаите е север-юг, като съответно на юг са разположени спалня и гостна, а на север кухня. Кухнята е малка. В нея е поместен кът за готвене и кът за хранене с елипсовидна маса и удобен червен диван. Обзавеждането, в което влизат съответно кухненските шкафове и кът за хранене, са изработени от естествено дърво. Това придава топлина и уют, което е характерно за традиционния български дом. Цветът на стените е бледооранжев, т.нар прасковен, като впечатление правят красивите ръчно нарисувани орнаменти с по-тъмен цвят. Тъй като къщата е скоро реставрирана, в нея се примесват два стила в интериора - както античност, така и съвременност. Гостната е просторна и много слънчева. Южната стена е само от прозорци,така направени, че да са типично в стила на античните къщи, т. е. малки крила с малки стъкла, но многобройни и разбира се, от натурално тъмно дърво. Подът също е дървен, вписващ се напълно в интериора. Стените са бледожълти и отново с традиционните орнаменти от по-тъмна боя. Прави впечатление таванът, който също е дървен, но е дърворезба. В единия ъгъл е разположен диван, който е покрит с български тъкан китеник. Това го прави много примамлив особено през зимата, когато е студено, а вълната придава топлина. В другия край на стаята има пиано. То напълно се вписва в интериора и придава специфична античност. Над него от тавана виси фенер , който придава мека и успокояваща светлина. Близо до пианото е поместена малка масичка, отново дървена, върху която можем да видим меден сервиз за кафе. И няколко трикраки столчета, отново характерни за българския античен интериор. Непосредствено от гостната се влиза в спалнята. От едната страна отново можем да видим витражна стена, а срещу нея вграден в стената дрешник. Спалнята, изработена от натурално орехово дърво, а в синхрон до нея е поместена и малка библиотека. Цветът на стаята е бледозелен отново със специфични орнаменти, а дървеният под е постлан с жакардов килим в зелена гама. Впечатление в цялостния интериор правят античните сандъци, които можем да видим във всяка стая. Те са различни по големина и уникални по външен вид, защото всеки от тях е обрисуван ръчно по различен начин с различни цветове. В коридора непосредствено до входната врата е поместен шкаф, над който е поставено огледало в рамка, която е уникална дърворезба. Разбира се, както всяка къща тази също има двор, в средата на който расте голяма череша и през пролетта е отрупана с бели цветове. Под жилищния етаж с изход към калдъръмената улица е разположен антиквариат, където могат да бъдат видени всички традиционни за българската култура вещи. Там е събрана българската духовност и традиция. Като започнем от българските плетени от вълна чорапи и терлици, преминем през национални носии и стигнем до килими и черги с традиционни български цветове и мотиви. Освен това творчеството си там са оставили и редица български, предимно пловдивски художници, като картините им съчетават старинната духовност и специфична красота. Разбира се, всичко се продава и всеки може да намери интересни неща за особата си.

И така се пренасяме към третия български дом. Той отново е къща и е разположен в покрайнините на Пловдив. Къщата е двуетажна и е ситуирана в предната част на обширен двор. Квадратурата е 120 м2 разгърната площ. На първия етаж се намира кухнята, както и гостна. Кухнята е малка с изглед към двора, който целогодишно представлява своеобразна картина за окото. В дясно от вратата са разположени кухненският плот с мивка и хладилник в съседство. От ляво на вратата пък е поместена готварска печка и кухненски шкафове. В центъра на стаята има кръгла маса за хранене с 4 стола в тъмно дърво, което се синхронизира и с цвета на шкафовете. Правят впечатление отново пръстеният гювеч и гювечетата, които присъстваха и в първия дом. Освен това и подправките и красиви керамични чинии, обрисувани с фолклорни мотови. Другото помещение е гостната. Това е просторна стая с изглед към пътя. Намира се в непосредствена близост до кухнята. Мебелите са ниски и са разположени в единия край на стаята. От другата страна едната стена е библиотека, а също там има и голям телевизор, който примамва да се настаним удобно и да изгледаме любимия ни филм. От гостната, в дъното на стаята, е обособен специален кът с още една по-малка библиотека и пиано. Осветлението там е по-слабо, а над пианото е поставена голяма картина, на която е изобразена голяма бяла птица. Тя напълно се вписва в атмосферата на приятната музика, която един добър пианист може да сътвори в пръстите си. Подът е направен от врачански камък, който напълно се вписва в цветовото оформление на стаята. Също така има и малък персийски килим, ситуиран в средата на помещението. На втория етаж са разположени три спални помещения, както и малка баня. В първата спалня мебелите са от тъмно дърво като съответно обзавеждането се състои от спалня, гардероб и тоалетка. До гардероба е разположена и малка библиотека. От стаята се излиза на тераса, която е просторна и слънчева, защото изложението е южно. Другата спалня е по-малка от първата. В нея е поместено единично легло, гардероб и маса за компютър с необходимото компютърно обзавеждане. Разбира се, има и малка библиотека, която е предимно с компютърна литература. Третата спалня е средна по квадратура. В нея отново има традиционно спално обзавеждане, но тя се използва по принцип за гости на семейството. Къщата разполага и с просторен двор. Там са оформени градини с цветя, а също така има и редица овощни дървета като кайсия, круша,череша и праскова. През пролетта е много красиво, когато всичко е в цветове, а през лятото се превръща в изкушение за почитателите на плодове.

Четвъртият дом, в който ще надникнем, е български, но се намира в Германия. Това ясно показва способността на българина да съхрани българското не само в душата си, но и в дома си дори на разстояние от родната България. Домът принадлежи на семейство, в което се преплитат и българското, и немското, но наддлелява българската традиция и духовност. Домът е разположен в северозападната част на града Франкфурт/Майн. Апартаментът е около 120м2 и е на такова място, че е зобиколен от зеленина и спокойствие. Жилището разполага с малка кухня. От дясната страна на кухненската врата се намира кухненският плот, както и хладилник и готварска печка. Плотът завива под ъгъл и минава под прозорец, който прави кухнята светла. Срещу кухненския плот е разположена малка масичка за бърза закуска или кафе, а по-голямата е в трапезарията, за нея ще поговорим малко по-късно. Над плота, както и под него се намират кухненските шкафове. В тях можем да открием типичните за българската традиция керамични чинии, които са ръчно изрисувани, говечета, пръстен говеч. Впечатление правят дървените лъжици за готвене, дръжките на които са обрисувани с пирограф. На полица в ляво от плота можем да видим характерната за българската кухня солница, в която има сол, пипер и чубрица, разбира се, специлано взета от България. Непосредствено до нея място е намерил е българското хаванче. В него лесно и удобно се счукват различни подправки или ядки например. И така, след като разгледахме кухненското помещение, е време да се отправим към гостната и трапезарията. Те са в едно помещение, но са обособени като два отделни къта. В дясната половина на стаята е поместена маса за хранене с шест стола и покрити с българско плетено на една кука каре. Масата и столовете са изработени от дъб. От другата страна на помещението е поместена холова гарнитура с ниска масичка и малка секция на едната стена. Те общо обособяват другия кът в помещението. Холовата гарнитура е в бежов цвят, а масата е мраморна. Подът е постлан с тъмнозелен килим, който подходящо се вписва в интериора. Впечатление правят многобройните гоблени, окачени по стените на стаите, а в гостната е истинско изобилие. Те са избродирани от домакинята и сред тях можем да видим и творби като „Тайната вечеря”, изгледи от Стария град в Пловдив, храм паметника „Александър Невски” и още стотици. От гостната има излаз към тераса, която е отрупана с цветя. Разбира се апартаментът разполага и със спални помещения. Те са две. И двете спални са еднакви по квадратура и са почти еднакво обзаведени, като едната се използва в повечето случаи за гости на семейството. Както всички спални обзавеждането се състои от спалня, гардероб, две нощни шкафчета и тоалетка. В едната спалня мебелите са от тъмно дърво, а в другата от светло. В апартамента има още една стая, която всъщност е кабинет. В нея обзавеждането е съобразено с целите й. Едната стена е библиотека от горе до долу. Това прави част от книгите недостъпни за човешки ръст, затова има и специална стълбa, с която можем да си помогнем, когато е необходимо. Разбира се в единия край на стаята има и бюро. То е голямо и към него има и голям стол, в който да се чувстваме комфортно дори когато работим. Срещу библиотеката има още един шкаф, който съхранява спомените на смейството от техните пътувания. В него са поместени редица албуми със семейни снимки, а непосредствено до тях и стотици грамофонни плочи с всякаква музика, разбира се и българска също. Този дом често става място, където се срещат роднини и близки на семейството особено тези, които често пътуват.

Последният дом, който ще намери място в комплексното описание, отново е къща. Намира се в Стрелча на тиха уличка. Фасадата на къщата е в типичен за античната българска архитектура стил. Първият етаж е по-малък по квадратура от втория, защото на втория са изнесени еркери, а това предполага разширяване на пространството. Къщата разполага с красива градина, неголяма но затова пък много цветна и свежа. На първия етаж са разположени кухнята и гостната, които са на различни нива. Кухнята е на нивото на двора и има витраж (стена от прозорци и врата), през който се излиза на двора. Помещението е малко и разполага с необходимите за домакинята прибори и уреди, които включват мивка, печка, хладилник, кухненски шкафове под и над мивката, малък бюфет с витрина, в която е подреден красиво сервиз за кафе. Масата е също малка и правоъгълна с четири стола. Мебелите са от тъмно дърво, а масата е покрита с червена бродирана покривка, а в средата е поставена фруктиера, изработена ръчно от дърво. Изгледът от кухнята е много приятен, защото през витража се открива гледката на зелена през лятото градина и бял през зимата пейзаж. Гостната е на няколко стъпала по-високо от кухнята. От нея се открива гледка към пътя. Прозорците са в пеобразна форма, а под тях е поместен дървен миндер, покрит с красиви бели покривки. В средата на стаята е разположена голяма маса за гости, а срещу нея от другата страна на стаята се издига дървена стълба за втория етаж. Преди да се качим нагоре, не бива да пропускаме и множеството картини и снимки, които са окачени по стени на гостната. На тях можем да видим портети от семейството, което обитава къщата, а за това кой е собственика ще разберем малко по-късно. И така пренасяйки се на втория етаж, там можем да видим две спални помещения, които също са на различни нива, въобще архитектурата е много специфична. Тази , която е по-ниско, е малко по-голяма. В нея има две легла, а на прозореца са окачени и кокетно подредени завеси. Другата спалня е на няколко стъпала по-високо. Тя е по-малка от първата, а обзавеждането е идентично. Къщата е забележителност за Стрелча, защото от там започва житейският си път Георги Найденов, бюстът на когото и до днес стои до портата на дома. Истинската му дейност започва едно десетилетие след средата на века, когато е замислен знаменитият ТЕКСИМ. Цяла България усещаше във всекидневието си нещо ново, свеж полъх в икономиката и търговията, плодовете от него бяха осезаеми за всички. Рискът не е бил малък - да излезеш вън от рамките на централизираната икономика, да получиш пълна свобода на действие, да разгръщаш инициативи, които умножават общественото богатство.

 

Това са пет български домове, всеки от които е сам по себе си уникален, но същевременно се усеща спецификата на традицията, запазена през вековете до днешни дни.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.