Маргарита Иванова Вармезова
Политология ІІ курс, 2007/2008
ПУ „Паисий Хилендарски”

 

Отопление

 

Отоплението на жилището в миналото е ставало непосредствено от огъня в открито огнище. Огнището в традиционната българска къща е от типа на откритите огнища, които са разпространени на Балканския полуостров. Независимо от неговото място в къщата то се изгражда по един и същ начин. Най-примитивните и най-стари огнища са тези, които се намират по средата на помещението. Те представляват вдлъбнатина с кръгла, правоъгълна или елипсовидна форма. Тя е обградена от камъни или тухли, които не позволяват да се пръска жарта и пепелта. За отвеждане на дима над мястото за палене на огъня има комин. Обитаваните безогнищени помещения били отоплявани зимно време с жарава, черпена от огнищата или с разпалени вън дървени въглища, поставяни в специални жарници, наричани и мангали. Този начин на отопление е практикуван най-вече в градовете в големите къщи, където е имало повече соби.

Своето най-високо декоративно оформление огнището достига през епохата на Възраждането в големите и богати къщи на търговци и еснафи. В миналото огнището е имало и още едно предназначение освен отоплението - приготвянето на храна, даже и осветление, което през 30-те години на XX век отпада от употреба, появяват се газени лампи и свещници. На мястото на тези пещи през XVIII, XIX, XX век в народното жилище се появяват т. нар. зидани печки, мечета, камини, или джамали, които в някои случаи достигат високо художествено оформление. Зиданата печка е много характерна за Северна България, Стара планина и Средна гора, понякога и в Родопите. Височината на тези зидани печки достига до 1 метър, като първоначално печките са се изработвали от кал и постепенно технологията се усъвършенствала и иззиждането се извършвало от керемиди. След Освобождението и особено през 20-те и 30-те години на XX век зиданите печки се изместват бързо от ламаринени соби и кофтори, а по-късно от фабрични готварски или отоплителни печки.

С течение на годините начините на отопление се променят и разбира се, се усъвършенстват. За да илюстрирам този процес, ще обърна по-специално внимание на топлоснабдяването в периода след края на Втората световна война в град Пловдив. За целта ще споделя спомените на съвременник на епохата на следвоенния период. Какво разказва той?

Отоплението през 50-те се осъществявало предимно с печки на дърва и въглища, т. нар. твърдо гориво. В самото начало, когато започнало да се практикува това отопление, то се извършвало благодарение на дърва.

Впоследствие се появяват и въглищата

Снабдяването ставало бавно и чакането за доставка на дърва и въглища било продължително. Количеството, необходимо за отоплението на един среден по големина дом, възлизало на 2-3 тона въглища и от 5 до 6 кубика дърва. За отоплението на къщите населението разполагало основно с два вида печки. Едните били високи и тесни с формата на паралелепипед и служели предимно за отопление, a другите отново с паралелепипедна форма, но по-ниски и с по-широка основа. Това ги правело подходящи и за готвене. Освен плочи за приготвяне на ястия, те имали и фурни.

През 50-те години съществуват няколко вида въглища - пернишки и антрацитни. По-късно се появяват и т. нар. брикети, които се произвеждат от отпадъците, получили се при производството на останалите два вида. Това са въглищата, с които се снабдявали тогава големите градове. При отоплението с дърва и въглища се отделят голямо количество сажди и това налагало редовното почистване на т. нар. кюнци, през които минава димът, за да се издигне до върха на комина. Практиката населението да се отоплява по този начин създала и професията коминочистач.

Днес те са само атрактивни лица на града, но почти никъде не се срещат. Обикновено били облечени в черно и носели през рамо навита тел, която им служела, когато почиствали комините. Коминочистачът още оттогава се свързва и с така известното за всички ни суеверие, че предвещава щастие и приятни преживявания.

По време на военния и следвоенния период пред очите на всички се разгръщат проблемите на продоволствието. Вътрешният пазар и търговският стокообмен страдат и това рефлектира върху населението. Настъпва липса на хляб, на месо, олио, захар, вълнени платове, ризи, няма достатаъчно строителни материали. Цялото европейско и световно стопанство е под депресията на следвоенната епоха. Освен липсата на храна чувствителен е и дефицитът на гориво за домакинствата. През 1944 недостигът стига дотам, че се продават изрезки от дървен материал на цена 5 лв. за една връзка от 1 кг. и 4 лв. за несортирано снопче. Същата година се наблюдава и криза на електричество, поради което са раздадени 15 тона газ на домовете, които са в нужда. Организира се и раздаване на дърва и въглища на семейства с деца до 5-годишна възраст и на болни. Количеството възлиза на 230 т. въглища и 400 т. дърва.

Основният дърводобив за Пловдив в този период е в Чепеларска област. Често надморската височина създавала пречки, тъй като снежната покривка прогресивно се увеличавала и затруднявала процеса. През 1945 са въведени купони за отопление, които дават право на домакинствата да получат 300 кг. въглища и 100 кг. дърва. По-късно през 1946 започнало постепенно стабилизиране на обстановката и всяко домакинство можело да получи по 2 кубика дърва. В Пловдив тогава има 39000 домакинства. Осигурените въглища за тях възлизат на 33 200 т., което се равнява на половин тон за всеки дом. Въглищата, които били осигурени, са т. нар. кафяви въглища и се добивали в мина „Чукурово”, други доставки се осигурявали и от мина „Перник”, която с времето била пренасочена да снабдява само индустрията.

Започнало и снабдяването на домакинства по селата с петрол по 10 литра, а за тези в градовете по 5 литра. Освен петрола доставен бил и газ в достатъчни количества, за да задоволи нуждите на домакинствата от осветление. Електрическата енергия трябвало да се пести, защото е необходима на индустрията.

По-късно през 1947 се увеличава чувствително снабдяването с дърва, което възлизало на 127000 кубика. През 1948 „Топливо” вече стабилизира топлоснабдяването. Държавните учреждения са снабдени с отопление. Навлиза и продажбата на антрацитни въглища, но само срещу домакинска книжка. На всяко семейство започват да се раздават декларации, за да декларират от какво количество въглища се нуждаят, а запасите не се изземват.

Град Пловдив тогава е център, чрез който се снабдява и околията, всички ТКЗС-та, здравни служби по места и училища. През 1955 търговската мрежа има вече 13 склада, от които 10 в града и 3 в околията. Започва доставка на по-големи количества антрацитни въглища, които са висококалорични. В края на 1961 вече са разкрити 28 склада за отоплителни и строителни материали. По-късно се появяват нафтови печки и елетрическото отопление.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени