Лъчезар Кирилов Белански - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

БСП в Пловдив 

 

Пловдивската социалистическа организация е основана през 1892 г.

 

Пловдивската социалистическа организация се ражда под прякото ръководство на Димитър Благоев.  В продължение на цели 10 г. от Пловдив Благоев организира, ръководи и направлява младото социалистическо движение в страната. В същото време той ръководи укрепването и израстването на пловдивската партийна организация като политически фактор в обществения живот, утвърждаването й сред работническата класа и бедните пловдивски граждани, за защита на техните икономически, политически и социални интереси.
           

 Нов тласък в развитието на социалистическото движение в Пловдив дава Васил Коларов, който по поръчение на ЦК на Българската работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/ през 1904 г. се установява в Пловдив. Васил Коларов има значителни заслуги за по-нататъшното укрепване на организацията на социалистическата партия. Неговото петнайсетгодишно пребиваване в Пловдив дава силен отпечатък в цялостния политически живот в града.  Под ръководството на Васил Коларов започва изграждането на първите синдикални организации за противопоставяне на безмилостната експлоатация. През месец май 1904 г. в Пловдив се провежда поредният XI конгрес на партията, а непосредствено след него е учреден общ работнически професионален съюз /ОРСС/. Централите на два от отрасловите синдикати – “Тютюноранотническия” и “Кожаро-обущарския”, се установяват в Пловдив, където започват издаването на едноименни синдикални вестници
 

След края на войната БРСДП /т.с./ се преименува на Българска комунистическа партия /тесни социалисти/. Възприети са методите и средствата на борба на Комунистическия интернационал. През 1927 г. в Пловдив се създават едни от първите  работнически организации в страната – Работническата партия и Работническият младежки съюз /РМС/. Синдикатите се обединяват в Независим работнически професионален съюз /НРПС/, който възприема чисто синдикални средства и методи за защита на жизнените интереси на работническата класа. Пловдивската организация ръководи редица стачни борби и масови акции срещу безработицата, беднотията и експлоатацията..   В навечерието на 9 септември  1944 г. на територията на Втора въстаническа зона /Пловдивска, Смолянска и част от Старозагорска област/ действат четири партизански бригади с общ брой на бойците 2500 души, една четвърт от всички партизани в България.

   

След като описахме накратко ранните години на пловдивската организация на БСП, сега нека разгледаме тяхното развитие от 90-те години досега.

Трябва да кажем, че Пловдив никога не се е славил като „червен” град и БСП никога не се е радвала на голяма подкрепа тук (както между другото и в повечето големи градове в България). По-голямата част от избирателите на социалистическата партия са разположени в малките градчета и села. Нещо повече, на местно равнище не само че БСП не е водеща в Пловдив, а градът беше доскоро наричан „синя крепост”.

Доказателство за това са трите последователни кметски мандата, които СДС имаше от 1995 до 2007 г., които бяха съпътствани и от мнозинство в Общинския съвет.

Нещо повече, БСП дори не беше силен противник на СДС на тези избори като в два от 3-те кметски мандата СДС спечели още на 1-ви тур, а при изборите през 2003 г. БСП и техният кандидат Захари Георгиев губят на балотаж.

На последните местни избори от 2007 г. пловдивската организация на БСП таи големи надежди за победа, което се обуслявя от постоянно намаляващата подкрепа в цялата страна към СДС, а в последния момент преди изборите досега действащият кмет д-р Иван Чомаков обявява, че няма да се кандидатира за трети мандат. Въпреки тези благоприятни за тях обстоятелства БСП отново не успява да направи нещо значимо и губи още на пъви тур от кандидата на ВМРО и ГЕРБ, който получава над 50% подкрепа от гражданите на Пловдив.

Въпреки че не успява да бъде първа политическа сила в Пловдив, в последните години БСП се утвърждава като втора сила и защитава своите възгледи чрез големия брой представители, които има в Общинския съвет.

Българската социалистическа партия обаче трудно ще се изкачи на водещото управленско място в „града на тепетата”, тъй като се наблюдава едно постоянство на техния електорат (без резки увеличения или намаления), който не би бил достатъчен за победа на бъдещите избори, а и няма такава харизматична личност, която да привлече избиратели от друг диапазон.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd All rights reserved.