Кристи Терпо - политология четвърти курс (2007-2008), Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Религиозни общности на Балкана

 

ХРИСТИЯНСТВО

 

Християнството е монотеистична религия, свързана с Исус Христос - неговия основател и център на религиозно почитание. Възникнала в Палестина около 30 г., религията се разпространява бързо и в европейските земи на Римската империя, там главно чрез апостол Павел. Християните са преследвани от римляните до налагането на християнството като официална религия с Миланския едикт от 313 г. на император Константин.

От самото начало християнството се разклонява в различни направления, църкви и секти. Трите главни направления са православие, католицизъм и протестантство с общо над два милиарда последователи. През 1054 г. (Голямата схизма) християните в древната църква в Европа се разделят на православни и католици. През 16 в. от католицизма се отделя Англиканската църква, а по-късно протестантите, които имат най-много разклонения

Християнизацията е широкообхватен обществен феномен в световната история. Изразява се в подмяната на традиционните религии на определени общества или народи от различни форми на християнството.

Християнизацията довежда до сериозни промени във всички сфери на обществения живот и културата. Старите обичаи, вярвания и религиозни практики са изместени от нови форми, които с времето се развиват в нови културни традиции (европейска, несторианска, коптска, етиопска).

Макар на теория християнството да не приема езическите вярвания, в повечето случаи се запазва известна приемственост между дохристиянската и християнската митология, обредност и светоглед. Крайните форми на инкорпориране на езически форми в християнството са известни като двоеверие.

Форми на християнизация

В хода на последните две хилядолетия християнизацията приема различни форми, които най-общо могат да бъдат групирани като:

Мисионерство проповед на християнските възгледи и обединение на хората, които ги приемат в християнски общини. Тази форма е доминираща в Близкия Изток и Средна Азия, в Средиземноморието до началото на 4 век, при ранното разпространение на християнството сред съседните на Римската империя народи. След 17 век започва нова, продължаваща и днес, мисионерска вълна, довела до създаването на нови християнски общности в Африка, части от Америка, Азия.

Приемане на християнството за държавна идеология от обществените елити.

Налагане на християнството на завладени народи

С превръщането на християнството в политическа идеология, то започва да бъде налагано насилствено на новозавладени народи. Примери за това са покръстването на саксите (началото на 9 век), на Прибалтика (13-14 век), на мюсюлманите и евреите в Испания (15-16 век), на голям брой местни жители в Америка (16-17 век).

Съвременни оценки на християнизацията

Положителни

Християнизацията на Европа създава една нова цивилизация, която в продължение на векове оставя дълбоки следи в световната култура.

Някои хора твърдят, че основата на европейските ценности права на човека, уважението към личноста се коренят в християнското възлюби ближния си като себе си.

Според тях в християнската религия няма разделение на правоверни и рая или на евреи и гои, като в подкрепа на това се дават откъси от Библията, например: за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

 

Религиозните общности на Балканския полуостров 

Религията като форма на обществено съзнание е играла и продължава да играе важна роля върху обществено-икономическото развитие на Балканския полуостров. Тя е един от основните фактори, въздействащи силно върху културното развитие на народите, етническото им самоопределяне и поведение (включително и репродуктивното). Думата религия е от латински произход и означава благочестие, набожност, святост.

Днес населението на Балканския полуостров изповядва три основни религии: християнство, ислям и юдейство. В последните години (след 1989 година) в страните от полуострова навлязоха и т.нар. нетрадиционни религии (секти). Някои от тези религии са производни на християнството.

Християнството е най-широко разпространената религия на Балканския полуостров. Християнството възниква през І в.пр.н.е. в източните провинции на Римската империя. След разпадането на Римската империя през 393 година се извършва първото разделение на християнството на две основни направления католици и православни християни. Тяхното разпределение по територията на Балканския полуостров е неравномерно. Католиците заемат западните територии на полуострова, а православните християни заемат източната част на полуострова.

Двете форми на християнството се разграничават по някои несъществени признаци. През Средновековието католиците се свързват с институцията на Инквизицията.

Поради тази причина през ХVІ в. от католиците се отделят протестантите. Те заемат главно западните части на Европа, но отделни представители на това движение се наблюдават и по територията на Балканския полуостров.

Ислямът е другата широко разпространена на Балканския полуостров. Тя възниква през VІІ в. Ислямът също се характеризира с две основни направления сунизъм, което се явява ортодоксално направление, към което принадлежат 92% от мюсюлманите в света. Те са основната част от изповядващото исляма население на Балканския полуостров.

 Другото направление е шиизма, което днес е разпространено в страните от Близкия изток. Ислямската религия въздейства много силно както върху етническото самосъзнание на изповядващите го, така и върху тяхното репродуктивно поведение. Това намира ярко изражение и на Балканите, където мюсюлманската общност нараства с най-бързи темпове.

Юдеизмът е една от националните религии, разпространени на Балканския полуостров. Броят на нейните последователи не е много голям, но това е свързано с тяхното избиване и изселване по време на Втората световна война.

Разпространението на религиозни общности на Балканския полуостров е много разнообразно в различните страни. Различията в религиозно отношение се дължат главно на етническите различия и историческото минало на отделните страни.

Най-голямо е етническото разнообразие в Съюзна Република Югославия. Тази разнородност е породена от факта, че в територията й се включваха всички страни от западната част на Балканския полуостров. Сега Съюзна Република Югославия е населена от: сърби, албанци, черногорци, мюсюлмани, цигани и други. Въпреки голямото разнообразие на етническите групи се открояват две основни религиозни общности християнска общност и ислямска общност.

Християнската общност е представена от православни християни и католици.

Православните християни са с определено превъзходство, което се обуславя от факта, че сръбският етнос е доминиращ в страната.

Католици са предимно унгарците, населяващи областта Войводина с етнически малцинства. Другата е областта Косово, която е заселена предимно от етнически албанци (изповядват исляма).

Числеността на албанците в Косово нараства с бързи темпове, като само за около 20 години от малцинство в области станаха доминиращи сега от близо 2 млн. души в Косово 73188; са албанци, което стана причина за възникване на военни конфликти. С тях се отвори още едно огнище на военни действия, водени между християни и мюсюлмани.

Албанското население успя да извоюва полагащите му се права, получи по-големи правомощия и се превърна не само от малцинство в мнозинство, но и от управлявани в управляващи.

Освен етнически албанци, които изповядват исляма, съществува и коренно сръбско население, което е било помохамеданчено през годините на турското иго. Така ислямската общност в Република Югославия представлява около 20% от населението на страната.

Представителите на други религии съставляват около 0.5% от населението на Съюзна Република Югославия като превес имат представителите на юдеизма.

Македония е страна, в която християнството е широко разпространено, то представлява около 70% от населението.

Ислямската общност е представена предимно от етнически албанци, които съставляват около 25% от населението. Към тази общност се включва и турското население, останало от турското робство в Македония.те съставляват около 5%.

Друга бивша Югославска република с нееднородно по отношение на религиите население е Босна и Херцеговина. В нея християнската общност има сравнително малък превес над ислямската, като съотношението е 56% към 42% в полза на християните.

Християнската общност е представена от сърби и хървати, като първите са източноправославни, а вторите католици. Големият брой на сърбите се обуславя от факта, че Босна и Херцеговина е бивша югорепублика и че сърбите участват в етническия състав на почти всички свои републики.

И в тази република се водеха военни действия по политически причини, които преминаха и на религиозна основа между сърби (християни и мюсюлмани). Военните действия се прекратиха и сега тези две общности живеят в една обща държава.

За разлика от Босна и Херцеговина Румъния е еднородна държава в религиозно отношение. Преобладава християнската религиозна общност, която е представена в трите си форми православни християни, католици и протестанти.       

Православната религия се изповядва от приблизително 99% от населението на страната. Делът на изповядващите исляма е много малък под 0.5%. това се дължи на малкия брой на турското малцинство в Република Румъния, което заема предимно земите на Северна Добруджа.

Румъния е единствена от балканските страни, в която е регистриран брой на протестантите. Те представляват около 1% от населението на страната. Това се дължи на германското малцинство, населяващо западната част на страната.

България е страна със сравнително голямо разнообразие на религиозните общности. Това се обуславя от голямата етническа пъстрота в страната. Официална религия в страната е християнството.

Християнството, което е представено от източноправославното си течение. Малък е делът на християните католици. Християнската общност е представена от 87% от населението.

Сравнително висок е делът на изповядващи юдейската религия. Те са около 1% - България е единствената страна, която спасява своите евреи по време на Втората световна война. Делът на изповядващото исляма население не е голям. Те съставляват 12% от населението на страната.

Ниският дял на мюсюлманското население се дължи на т.нар. възродителен процес проведен през 80-те години. Характерна е тенденция за увеличаване на дела му поради високия естествен прираст.

Западната част на Балканския полуостров или по-точно територията на Република Хърватска и Република Словения се населява предимно от християни (католици). Делът им е над 98% от населението на тези държави.

Това се обуславя главно от факта, че са били по-изолирани от турската инвазия през Средновековието.

Предимно католическата ориентация на населението се дължи на близостта на тези държави до Западна Европа и Ватикана.

Пълна противоположност на западни (или по-горе споменатите държави) се явява Албания, където почти 99% от населението изповядва исляма. До неотдавна тя беше единствената страна в Европа, чиято национална религия беше ислямската (с изключение на Турция).

Има представители на гръцкия етнос. В страната има и малка група етнически българи, които изповядват предимно исляма.

Представителите на православното течение на християнската религиозна общност населяват предимно югоизточните части на страната, а католиците северозападната част. Това се обуславя от наличието на силни християнски общност по нейните гранични райони.

Такава силна християнска общност се намира на територията на Република Гърция. Християнската общност в Гърция е наследник на Древна Византия люлката на православното християнство.

Днес в Гърция 97% от населението изповядват православното християнство. Гръцката църква е първата самостоятелна църква, отделена от Ватикана. Години наред гърците са се опитвали да завземат съседни територии като България и да наложат гръцкия модел на тази религия.

Наличието на толкова висок процент на християните се дължи главно на силната националистическа политика, която провежда Гърция. Тя не признава малцинства и етнически групи в нейната територия.

 По официални данни гръцкото население съставлява над 95% от населението на страната. От малцинствата признават предимно турското. В близкото минало Гърция водеше политика на създаване на нова етническа група, т.нар. помаци. Тази политика се водеше с цел премахване на етническото българско население в Егейска Тракия.

Вземайки предвид особеностите на религиозните общности на Балканския полуостров, можем да направим следното заключение: на Балканския полуостров преобладава християнското население, представено от източноправославното течение на тази религия.

То е съсредоточено в източните и централни части на полуострова, а католиците са съсредоточени в западните части. Делът на християнската религиозна общност ще се запазва, дори в някои страни се наблюдава тенденция на намаляване на дела и поради ниския естествен прираст на населението.

 Ислямската общност се увеличава с бързи темпове, поради високата им репродуктивност, налагана от тяхната религия. Увеличава се броя на страните, в които официалната религия е исляма. За съжаление се наблюдава и една негативна тенденция на увеличаване броя на т.нар. нетрадиционни религии (секти). Това стана възможно в следствие на отварянето на духовния живот на населението на страните от Балканския полуостров след 1989 г.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.