Ваня Гачева Петрова - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008  

 

Мартин Лутър Кинг

Кинг-младши e роден на 15 януари 1929 г. в Атланта, Джорджия. Син е на Мартин Лутър Кинг старши и Алберта Уилиамс Кинг. Има по-голяма сестра и по-малък брат. През 1948 година завършва Морхауз Коледж, специалност социология, а през 1951 година Крозбърската теологична семинария в Честър, Пенсилвания. Получава докторска степен по философия от Бостънския университет през 1955 година.

През 1953 година, на 24 години, Кинг става пастор в Монтгомъри, Алабама. На 1 декември 1953 година Роза Паркс е арестувана за неподчинение на законите на Джим Кроу и по-специално за отказа си да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж. Това става причина за автобусния бойкот в Монтгомъри, организиран от Е. Д. Никсън и воден от Мартин Лутър Кинг, продължил 381 дни. Последният е арестуван по време на бойкота и неговата къща бомбардирана. Но в крайна сметка бойкотът се увенчава с победа, когато Върховният съд на САЩ отменя законите за сегрегация в обществения транспорт.

През 1959 година Кинг посещава Махатма Ганди в Индия. От дълго време той черпи вдъхновение от него. Това му пътуване го променя завинаги, защото получава много по-дълбоко и обстойно разбиране на методите на ненасилие като форма на съпротива и взима решението да посвети живота си на борбата за граждански права.

През 1961 година ФБР започва да подслушва и следи М. Л. Кинг под предлога, че комунистите се опитват да внедрят свои хора в движението. Всички акции, речи и инициативи се следят отблизо и от телевизията, радиото и вестниците и пасторът получава широка известност и подкрепа. Понякога мирните протести се превръщат в кървави сблъсъци с полицията. Но борбата бележи успех, когато американският закон е променен с Акта за граждански права от 1964 година и Акта за право на гласоподаване през 1965 година.

Кинг изнася най-известната си реч, „Имам една мечта!“, през 1963 г.

 

Маршът до Вашингтон за работни места и свобода

Кинг е лидер на една от така наречените "Big Six" (6-те големи) организации за граждански права, които организират похода (марша) до Вашингтон през 1963 година, наричан марш за работни места и свобода. Президентът Джон Кенеди в началото се противопоставя на този поход и след разговори с лидерите и по-специално с Мартин Лутър Кинг, фокусът и целите на марша са променени. Поради тази причина Малкъм Екс (Malcolm X) го нарича вместо Марш до Вашингтон Фарс до Вашингтон.

Въпреки всичко по време на този марш са направени съвсем конкретни искания:

Въпреки противоречията, напрежението и несъгласията, възникнали преди и по време на похода, той може да се характеризира като успешен. В него участват около 250 000 души от различни етнически и социални групи, включително известни личности като Хари Белафонте, Сидни Поатие и Марлон Брандо. По това време е събитието, което събира най-много хора в цялата история дотогава. От стъпалата на паметника на Ейбрахам Линкълн Мартин Лутър Кинг произнася своята знаменита реч "Имам една мечта" (I Have a Dream), която е посрещната с много ентусиазъм и одобрение. Тя остава и до днес една от най-известните речи в цялата история на САЩ и завършва с думите:

"...Имам една мечта, че четирите ми деца един ден ще живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по силата на характера си."

В речта си лидерът призовава към световен мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. Кинг често говори и от позицията на пастор. Той посвещава живота си на борбата за социална справедливост. През 1964 година става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир, дадена му за усилията му да прекрати расовите предразсъдъци с помощта на мирни средства.

На няколко пъти Кинг споменава, че чернокожите в Америка и всички други онеправдани, срещу които са били извършени неправди, трябва да бъдат парично компенсирани. Той предлага държавна програма за подпомагане в размер на 50 билиона долара, разпределени за период от 10 години. Той също така счита, че това ще е добра инвестиция, защото ще подобри образованието, ще намали престъпността и като цяло ще закрепи семейството.

На 25 март 1965 година Мартин Лутър Кинг прави опит да организира друг поход - от Селма до Монтгомъри. Първият му опит от 7 март се проваля, защото се посреща с полицейски насилия и атаки от страна на мафията. Оттогава този ден е известен като "кървавата неделя". Маршът се състоява на 25 март и Кинг изнася реч, известна като "How Long, Not Long". След няколкото местни победи през 1966 той решава да разшири движението за граждански права и на север, по-специално Чикаго. Там той организира няколко марша, но те не се посрещат така радушно. По това време той започва да получава и смъртни заплахи.

Около 1965 година Мартин Лутър Кинг започва да изразява съмнения относно ролята на САЩ във войната във Виетнам. На 4 април 1967 година той изнася реч, в която заявява, че е време да се наруши мълчанието. В нея той се противопоставя на участието на САЩ във войната, като нарича американското правителство "най-големия носител на насилие в целия свят". Той обвинява Щатите в убийството на около милион невинни виетнамци - жени и деца. Кинг е мразен от много сегрегисти и расисти от Юга, но след тази си реч той печели много врагове. Статии против него излизат дори в такива реномирани списания като Вашингтон пост и Тайм.

От този момент нататък Кинг започва да говори за фундаментални промени в цялостната политика и икономика на Америка, като неведнъж говори против войната и против расовата и социална несправедливост. Той се изказва дори за възможността САЩ да тръгне по пътя на демократическия социализъм. През 1968 година той организира нов поход до Вашингтон с надслов "Кампания в защита на бедните". Той счита за неоправдано разхищаването на огромни средства за военни цели, а отделяне на мизерни такива за социално слабите.

Към края на март 1968 година заминава за Мемфис, Тенеси, където посещава стачкуващи работници. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на 2-ия етаж на 4 април 1968 година, е застрелян в 18:01 часа. Куршумът влиза през дясната му буза, разбива челюстта, поврежда гръбначния стълб и засяда в рамото. Според очевидци, последните му думи са към музиканта Бен Бранч да изсвири и изпее песента "Вземи ръката ми, скъпи Боже". Кинг умира в болницата Сент Джоузеф в 19:05 часа. Убийството му се посреща с вълна от бунтове в повече от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Мартин Лутър Кинг е първият чернокож, за когото се обявява национален траур. 300 000 симпатизанти присъстват на погребението му. Според неговото завещание той иска да бъде запомнен не с почестите и званията а като човек, който е нахранил бедните, облякъл голите, бил е прав за войната във Виетнам и е обичал и служел на хората. На погребението му любимата му певица Махалия Джаксън пее любимата му песен "Вземи ръката ми, скъпи Боже”. Два месеца по-късно в Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей. Една година след убийството на Кинг, той се признава за виновен и е осъден на 99 години затвор.

През 1999 година вдовицата на Кинг, Корета Скот, заедно с цялото му семейство печели гражданско дело срещу "неизвестните заговорници" в светлината на нови разкрития, че правителствени организации са взели участие в заговора и организирането на убийството на Мартин Лутър Кинг.

През 2000 година съдебният департамент на Щатите извършва разследване на обвиненията за заговор и участието на правителствени организации, но не намира достатъчно доказателства и приключва делото.

През 2004 година Джеси Джаксън (американски политик и борец за граждански права), който присъства на убийството на Кинг, заявява: "Никога няма да повярвам, че Джеймс Ърл Рей е имал мотива, парите и възможността да направи това сам."

Кинг е една от най-забележителните фигури в американската история. Нито обвиненията в изневяра, нито обвиненията в плагиатство, нито обвиненията в комунистически пристрастия успяват да накърнят репутацията му. С всяка изминала година след неговата смърт той се превръща в по-могъща фигура и получава ореол на светец, герой и лидер.

Най-големите успехи на движението за граждански права са постигнати около 1965 година и след това то не е така внушително и влиятелно, но популярността на Кинг не намалява.

На интернационалната сцена той успява да вдъхнови борбата на движението за граждански права в Южна Африка. Неговите речи и творби са цитирани често. Неговата съпруга следва неговите стъпки и до края на живота си през 2006 година се бори за социална справедливост, ненасилие и етническа и расова търпимост. През 1968 година тя създава центъра "Кинг" в Атланта, Джорджия и дълги години е негов директор. Понастоящем техният син, Декстър Кинг е директор. Дъщеря им Йоланда Кинг също е ревностен защитник на човешките права.

През 1980 година къщата му в Атланта и някои съседни сгради са обявени за Национален исторически обект. През 1983 година Роналд Рейгън подписва решение за обявяване на национален празник, посветен на М. Л. Кинг. Той се празнува за първи път през 1986. Всяка година оттогава насам се отбелязва 3-ия понеделник на месец януари. На 17 януари 2000 за първи път е отбелязан във всичките 50 щата.

 


Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd All rights reserved.