Ивалина Бешкова - политология четвърти курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Пловдив

Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски и градът е с ново име - Филипополис (градът на Филип). През 72 г. от н.е. градът е завладян от римския пълководец Терентиус Варо Лукулус и попада в пределите на Римската империя, като отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Около средата на VI в. в Пловдив идват славяните, с което постепенно се променя етническият облик на региона. Славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив. През Средновековието Пловдив е търговски и стратегически център с голямо значение както за българската държава, така и за Византия. През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша, завладяват града. Турците наричат Пловдив Филибе. Попадайки във вътрешността на Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост. Постепенно всички следи от древността изчезват и започва ново строителство на обществени сгради като джамии, ханове, страноприемници и бани. Така градът се променя коренно и неговият архитектурен облик придобива типични ориенталски черти. В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е голям икономически център, наред с Истанбул, Солун и Одрин.

Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която е равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. В 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище Св. св. Кирил и Методий. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква Св. Богородица, Коледата през 1859 г. е отслужена на български за първи път в България. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части, Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия. От пролетта на 1885 г. сформираният в града, под ръководството на Захари Стоянов, български таен централен революционен комитет се заема с активно пропагандиране на обединението на Източна Румелия с Княжество България. След Съединението Пловдив остава и до ден днешен вторият по-големина и значение град след столицата София.

През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. Обликът на икономическата инфраструктура на града не би бил пълен без придобилия световна известност Международен панаир Пловдив. От 1933 година провежда ежегодни есенни издания, а от 1981 година и пролетни. Това са многобраншови изложения, като пролетното е за стоки за широко потребление, а есенното изложение е техническо. Международен панаир Пловдив, е член на Съюза на международните панаири (ЮФИ) от 1936 година. Панаирното градче е разположено на 510 000 квадратни метра, от които 165 000 кв. м са изложбена площ. Освен за панаири и изложения, той е специализиран и за провеждането на семинари, конференции и научно-технически прояви от различен характер. Ежегодно се провеждат и специализирани изложби за пивоварство, винарство и лозарство, селско стопанство, хляб и хлебни изделия, хранителни стоки и кулинария, отбранителна техника, банково дело, клинично оборудване, стоматология, фармацевтика и други. Мястото на Свободната безмитна зона Пловдив, сред институциите, даващи облика на града, е безспорно. Тя е създадена през 1987 година. СБЗ предоставя условия за монтаж, демонтаж или производство както на чужди, така и на смесени фирми, дистрибуция и реекспорт, съхранение, складиране и обработка на стоки и много други. Днес в рамките на националната промишленост в Пловдив и областта успешно работят много фирми от текстилната, обувната, шивашката, електротехническата, химическата промишленост, машиностроенето, цветната металургия и редица други почти от целия спектър на индустриалните подотрасли През 1990 година в града е възстановена и дейността на Търговско-промишлена камара, основана през 1895 година. През последните години тя активизира международната си дейност, създавайки контакти с подобни камари от Великобритания, САЩ, Гърция, Турция, Израел, Франция, Германия и Италия. В града функционират и Стопанска камара, Транспортна камара, Стокова борса и др.

На територията на град Пловдив има шест районни администрации, чиито кметове се назначават след одобряване от Общински съвет. Кметът на Община Пловдив заедно с шестте районни кметове представляват местната изпълнителна власт. Общинският съвет, състоящ се от 51 общински съветници, олицетворява нормотворческата власт в града и е избран по пропорциалната система чрез партийни листи. Функционалната система на община Пловдив се състои от кмет, избран мажоритарно, пет заместник-кмета и един секретар. Към всеки от отделните заместник-кметове и секретаря са придадени на подчинение съответни структурни звена.

Политическата активност на пловдивчани остава непроменена, като има чисто исторически корени. За политическия характер на пловдивчани се е запазил непроменен и до по-ново време. Пловдивските избиратели участват активно на изборите за сваляне на комунистическата власт в страната. Градът неслучайно получава названието Синята Крепост. През първите години на прехода политическата ориентация на пловдивските граждани е силно дясна както на местно, така и на държавно равнище. Градът подкрепя силно всички десни кандидати и сякаш като награда успява да получи и президент родом от Пловдив Петър Стоянов. Отношението на гражданите към политиката от този период е предимно позитивно.

Но в края на ерата на Костов и провалената кандидатура за втори мандат като президент на Стоянов тенденциите се изменят. Както повечето български граждани, така и пловдивчани започват да стават по-негативно настроени към своите доскорошни любимци. Върху този процес оказват влияние множество разкрития около провежданата от сините политика, както и появата на нов играч на политическото поле НДСВ. Разочаровани от твърде дълго продължилия преход, пловдивските граждани търсят начин да променят статуквото и виждат алтернативата тъкмо в новото явление НДСВ. След първите месеци на управление на новото правителство и първите разочарования в Пловдив се заражда една нова тенденция. Вниманието на гражданите сякаш се пренасочва към местната политика. Освен управниците на местно ниво и самите граждани сякаш съзнават до каква степен законодателството на страната ограничава отделните общини. На местните избори за кмет през 2003 г. става ясно, че това всъщност ще е един от основните въпроси, по които ще се противопоставят кандидатите. Резултатите потвърждават, че градът традиционно дава най-висок процент гласували за политическите представители на Обединените демократични сили на президентски, парламентарни и местни избори. Кмет на града за втори пореден мандат бе д-р Иван Чомаков от Съюза на демократичните сили. На местните избори през 2007 СДС за пръв път от 17 г. загуби кметското място във втория по големина град на България.

Възходът на ГЕРБ и ВМРО за сметка на десните партии (и особено на СДС) в Пловдив, се отчете в проучванията, а по-късно реално изразен. На първи тур кмет стана Славчо Атанасов (ГЕРБ и ВМРО) с 53.65% Съветници от 11 партии влезнаха в Пловдивския общински съвет, според окончателните данни от Общинската избирателна комисия. ГЕРБ печели 13 мандата, ВМРО и Коалиция за Пловдив влизат с по 10 съветници, Атака с 5. По двама съветника вкарват ДПС, Земеделски народен съюз Александър Стамболийски, Граждански съюз за нова България, Десен Алианс за Пловдив, ДСБ и ССД. ДЕР имат един съветник и това е бизнесменът Любозар Фратев председател на Съвета по туризъм в Пловдив. Съветниците на ДПС са Мехмед Асан, досегашен заместник-кмет в район Източен и бивш общински лидер на движението, и Яшар Асан, който вече има зад гърба си един мандат като съветник през периода 1999-2003.

Впечатление прави, че пловдивските граждани не са безразлични към проблемите на града. Те проявяват активност, като най-често тя се изразява в събиране на подписки, които се представят пред Общинския съвет, независимо дали се отнасят за защита на нещо чисто пловдивско като Международния панаир, или правата на учителите и участие в националния протест. Една от особеностите на събирането на подписки в Пловдив и изобщо проявата на повечето форми на гражданска активност е, че те се провеждат непосредствено пред сградата на общината в центъра на града. Въпреки това не са редки случаите на затруднена политическа комуникация между местния политически елит и гражданите. Често се случва въпреки представените подписки да няма предприети действия от Общинския съвет, случва се също и граждани да не бъдат допускани до заседанията му поради факта, че могат да възникнат неудобни въпроси. Въпреки всичко пловдивчани продължават да проявяват своята политическа култура и непрестанно да се интересуват от съдбата на своя град.

Бъдещето на града е пряко свързано с развитието на страната ни и членството на България в Европейския съюз. Приоротетите за развитие на Пловдив са в няколко направления - промишлен, аграрен, инфраструктурен, социален. Важен фактор за просперитета на града е събирането на общински данъци и такси, чието разпределение да не минава през централния бюджет на страната, а да остава в общината. В една такава среда политическата далновидност на пловдивчани би могла да се прояви истински свободно за доброто на града. 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.