Ивалина Бешкова - политология четвърти курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Що е то толерантност?

 

Най-кратко пояснена за толерантността е изтърпяване или понасяне на различията с другите в отношението им към нас. Такова е и значението на думата tolero в латинския език – понасям, издържам, претърпявам. Затова Джани Ватимо в труда си, включен в сборника “Qui sommes-nous? Les rencontres philosofiques de L’UNESCO” (1996) говори, че толерантността е проявление на известна “еластичност” на собственото ни битие, готово да се протегне към другото с цел да разпознае самото себе си. Тази еластичност, това ще рече толерантността, не е природно заложена, не е резултат на някаква “абсолютна” нагласа за готовност да се реагира с разбиране, доброжелателно. Като добродетел, като качество на човешкото поведение зависи не само от характера, темперамента, но и от възпитанието да се понасят различията. Това качество се проявява не по принцип, а при конкретен повод, в конкретни условия, интуитивно и нееднакво. Тази мисъл не е чужда още от времето на Аристотел – ІV в. пр. н.е. В “Никомаховата етика” той различава доброжелателството от приятелското отношение по това, че първото възниква внезапно и пак внезапно изчезва, изблик е на симпатия и на благоразположение. За да бъде добродетел, толерантността трябва да бъде нещо повече, да съдържа нещо по-важно – съгласието. А съгласието означава да се гледат и оценяват по един и същи начин общите интереси. И още една уговорка.Толерантността има свои граници, праг, отвъд който индивидът престава да бъде личност, свива се минималното проявление на неговата идентичност и се разтваря в другия, другите. Това е възможност да се опознае другия. Това е възможност да разберем чувствата, емоциите и реалността на околните.

За ползите от междуличностното съгласие и разбирателство имат трайно присъствие, историческо и географски пространствено, но толерантността е основа на философията за обществените отношения от епохата на Просвещението – европейският ХVІІ и ХVІІІ в. Изискването за толерантност е в пряка връзка, непосредствено следствие от трагичния опит на религиозните войни, избухнали непосредствено след Реформацията – преследванията на хугенотите във Франция, гражданската война в Нидерландия, Тридесетгодишната война, пуританската революция и последвалата я диктатура на Кромуел в Англия. От отношение между отделните хора търпимостта се издига в социална морална норма. Прочутото “Писмо за толерантността” на Джон Лок от 1686 г. подкрепя идеята, че религиозната търпимост не е само препоръка, а неотменно условие за мирно и справедливо съжителство на гражданите в една държава. След Джон Лок толерантността се превръща в изконно човешко право – в свобода на съвестта, подчинена на разума. Неговата роля е да бъде съдия в съревнованието, да гарантира равни условия в надпреварата между религии, а оттам – между общности и между държави. Толерантните отношения са възможни само когато има убеждения за необходимостта от толерантност. Преминало през окървавения ХХ в., човечеството отново търси толерантността. И в нашата съвременност повикът за единство и разбирателство е с добри подбуди, но не бива да се забравя, че зад него не рядко се прикриват престореност, надпревара в измами, пресметливост по отношение на интереси, които подкопават толерантността.

Въпросът за толерантноста е актуален в особено висока степен за българите днес. За народопсихологията ни, твърдят философи, социолози и историци, е характерна толерантността. Не бива да се спестяват аргументи в полза на всепризнатото твърдение, извлечено главно когато се обсъждат въпросите за междуетническите отношения и етническия модел у нас. Но не бива да спестяват обаче и наличието на тревожни симптоми. Вера Мутафчиева прави констатацията: “У нас българите толерантността е примесена със снизхождение и някак разсеян скепсис, с любопитство спрямо чуждостта, но и също с едно свойство, което до някъде противоречи и до някъде допълва тази позиция – свойството да се изолираме пасивно, ала непроницаемо”. Истината е, че историческите факти не могат да се променят, не може да се пренебрегне толерантността, която българите като народ проявяват спрямо различните от тях. Било на религиозна,етническа ,езикова или друга основа.

След Освобождението от османска власт на България, по силата на Берлинския договор, е отредена окастрена територия, върху която живеят не само българи, но по-големи или по-малки по численост етнически и религиозни малцинства. В първата българска Конституция (в сила от 1879 г. до 1947 г.) православието се детерминира като "господстваща вяра", но на "друговерците" се гарантира свобода на вероизповеданието. Малцинствените етнически и религиозни групи са признати за равноправни поданици и се ползват с всички права, които се предоставят на българските граждани. Турците, които остават в родните си места, демонстрират нееднократно своята лоялност към държавата, включително и чрез участие в българската армия и във войните, в които България е въвлечена. Добре функционира през вековете системата на мирно съжителство между християни и мюсюлмани, турци и българи, изградена върху взаимното уважение на традициите, битовите специфики и "комшулука". Особено значение има общата политическа и психологическа атмосфера, при която започват демократичните промени в България. Преди всичко мотивът за защита правата на малцинствата се възприема като основен диференциращ признак, когато българското общество се идентифицира и разделя двуполюсно - демократи и комунисти (социалисти). Първите актове на демократизъм в България след падането на тоталитарния режим са насочени към възстановяване на потъпканите права на турците и помаците. Заедно със създаването на Съюза на демократичните сили се създава и обявява своя програма за толерантност и помирение в междуетническите отношения Комитет за национално помирение (създаден през 1989 г. и саморазпуснал се през 1991 г.), който обединява главно интелектуалци от столицата и провинциалните градове, представители на всички етнически и религиозни групи в страната. Комитетът активно съдейства за възстановяване правата на мюсюлманите в България и действа превантивно при сигнали за възникнало напрежение в районите със смесено население.Като особеност на българския преход без съмнение може да се изтъкне отсъствието на краен национализъм. Възникналите

През 1990 и 1991 г. малки партии с националистически, расистки и антималцинствени платформи нямат успех сред обществеността. Създаването на собствена партия на турците и мюсюлманите в страната, която привлича и значителни маси от циганите, е реална необходимост и в сложните преходни години вдъхва спокойствие и увереност на малцинствата, че в обстановка на резки промени и несигурност във всички сфери на живота, могат да защитават своите права, както и да участват пълноценно в политическия и икономическия живот на България. В последните години става ясно,че прякото влияние на крайния национализъм в българския политически живот е слабо. Откровено националистическите партии и организации не завладяват съществено политическо пространство и не срещат широка подкрепа. Изключение е ВМРО, която успява да се домогне до управляващи властови и икономически позиции, има значително влияние сред младите поколения и широка мрежа от организации в страната.

Съществуват възможности и опасности за популистки игри с националистическите, особено с антитурските и антиислямските настроения. Опасността става особено голяма, когато управляващата в момента сила в страната, разполагайки с всички механизми на властта, се увлече прекалено силно в националистически спекулации.

Десетилетен исторически опит на Балканите и особено този през последните години съвършено ясно очерта за специалистите факта, че в България и в другите балкански страни съществуват икономически, властови и политически противоречия и интереси. За съжаление те обикновено биват облечени във формата на междуетнически или религиозни конфликти. Поради това е единствено в нашите ръце да поддържаме мира, междуетническата толерантност и политическата стабилност в България. 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.