Илияна Тодорова - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008  

 

 

Промените в град Враца

 

Град Враца е разположен в източната част на северозападна България. Той е най–големият административен, стопански и културно–просветен център на Северозапада. Градът се разстила от планината към равнинните простори. В различните исторически епохи Враца е значимо обществено, пазарно и културно средище. В сегашния си състав община Враца е създадена на 5 Декември 1978 година. За 2001 г. населението в общината е 85 853 души, и е по–малко в сравнение с предходото преброяване в края на 1992 г. с 8333 души. По обхват заема 16 място в страната.

Девизът “Град като Балкана – древен и млад“ отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще на развиващ се европейски град.

Първият демократично избран кмет на Враца след политическата смяна на системата е Чавдар Савов, чиято кандидатура е издигната от СДС. Савов печели изборите през 1991 г. и управлява общината до 1995 г. През 1995 г. за кмет е избран Румен Стоманярски (БСП), печели изборите и през октомври 1999 г. По време на втория си мандат е член на ръководството на Националното сдружение на общините в България. От 1999 г. председател на общинския съвет на Враца е Димитър Гъндев. От 2003–2007 г. кмет е Войслав Бубев. През 2007 г. за кмет е избран Тотю Младенов, издигнат от ГЕРБ.

През последните години в град Враца настъпват значителни промени във всички сфери на обществения живот.

В началото на 2000 г. във Врачанска област се произвежда 1,29% от общата промишлена продукция на страната, която спрямо 1989 г. е с над 10 пъти по–малко. През 1999 г. нетните приходи от продажби са с 12.3% по-малки в сравнение с 1998 г., а от износ с 22.2% по–малки. Причината за спада са загубите на пазари, големи задължения на предприятията, перманентна смяна на ръководни кадри, инфлация, слаба финансова дисциплина, липса на свежи пари и на инвестиции, амортизираща се и нископроизводителна техника. Приватизирани са по–големите предприятия в областта – “Белоизворски цимент”, “Химко“, “Химремонтстрой“, “Центромет“, “ Вратица“.

  В края на 1996 г. 25% от капитала на “Химко“ е продаден чрез масова приватизация, а през 1999 г. чрез касова приватизация са раздържавени още 57%  от завода. Мажоритарен собственик става американската компания IBE TRANS OF NY. Като перспектива през 2001 г. мажоритарният собственик залага да инвестира 170 млн. долара в реконструкция на основното карбамидно производство. Целта на модернизацията е до две години “Химко“ да започне производството на гранулиран карбамид с високо качество и по–ниска себестойност, за да бъде конкурентноспособен на международния торов пазар. От 1.06.2001 г. основният пакет акции е прехвърлен на кипърска компания, която участва във финансирането на инвестиционния заем. Новият собственик се ангажира да разкрие след реконстукцията 600 нови работни места, да финансира екологични проекти, да утвърди дружеството като водеща компания в продажбите на азотни торове в България и на регионалния пазар.

  Не по–различно е и  положението в селското стопанство. Обработваемата земя в областта към 1.08.2000 г. е 2.9 млн. дка. Тя подсигурява 5.97% от селскостопанската продукция на страната. Над 600 000 дка е пустееща. От 2001 г. започва комасация на земята. Поради липса на средства и техника кооперациите и сдруженията ограничават дейността си главно в производството на зърнени култури – ечемик, пшеница, царевица, слънчоглед. Унищожени са голяма част от лозовите, зеленчуковите и трайните насаждения.

  Драстично намалява броят на животните, които се отглеждат предимно в частния сектор.

  Преструктурирането на икономиката и аграрната реформа в годините на преход към пазарно стопанство водят до драстично увеличение на безработицата. Недостигът на средства в семейния бюджет подтиква безработни хора, голяма част, от които са от ромски произход, към социални протести, стигащи до гражданско неподчинение. Със съдействието на бюрата по труда и общините безработните се включват в програми за временна трудова заетост и в проекти по трудова заетост, сред които “Красива България”, в дейности със сезонен характер, както и проекти, финансирани от чуждестранни организации, като Pledj, Ispa, Sapard.

  Друг аспект от развитието на града е обновяването на няколко сгради от централната  градска част по проект “Красива България”, сред които Възрожденския комплекс, църквата “Св. Николай”, Митрополитския дом, Математическата гимназия, както и градинката зад паметника на Христо Ботев и пространството около двореца на културата. По проект “Регионално депо за твърди битови отпадъци” се изграждат 2 клетки, които осигуряват събирането на отпадъци за период от 12 до 15 г. В обекта са вложени 4 164 000 лв., от които 1 163 000 лв. са инвестирани от Датската агенция за опазване на природната среда, 2 775 000 лв. От Национален фонд за опазване на околната среда и водите и 225 000 лв. от община Враца. Със средства по програма “Фонд за регионални инициативи” е изградено новото радиологично отделение към “Онкологичния диспансер”.

  Във връзка със засилване ролята на общината в решаване на социално–икономическите проблеми е изработена стратегия за развитие на община Враца. Основните приоритети в нея са свързани с подобряване развитието на техническата инфраструктура. Стратегическата цел в социалната област е да се спре обедняването на населението, да се повишат доходите и да се постави началото на подобряване качеството на живот. Конкретните разработки са насочени към по–нататъшно развитие на културата и образованието, спорта и туризма, подобряване на екологичната среда на територията на общината.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.