СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

пролет

автори

без редактор

   КОСОВО

ЮСМЕНИ И МАЙНИ В ХИКСЛАНДИЯ

животоописания

идеалният тип човек при капитализма

мечтата за българия

автори

без редактор

 

 

Димитър Тодоров Митрев  - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008

  

Идеалният човек при капитализма         

Темата за идеалния човек е вълнувала философите през цялата съзнателна човешка история. Като в различните епохи разбирането за идеална човешка личност е било различно, това се дължи на комплексни причини в зависимост и основно от това, каква е политическата обстановка в дадена държава. Така например в условие на криза, когато държавата е заплашена от гибел, като идеал се приемат силният, властен характер, който много често се доближава до тираничния, но въпреки това хората без уговорка приемат неговия авторитет, като го посочват и за модел на поведение. По този проблем Алексис дьо Токвил в своята книга Америка и американците пише следното: Когато държавата е застрашена от големи опасности, народът избира с радост найподходящите граждани, за да го спасят от тях....Тогава силните характери се очертават ясно също. като онези паметници, скрити от мрака на нощта, които се обрисуват внезапно пред нас в светлината на пожара.

Това показва, че простата необходимост е генератор на различни образи за идеалния човек, в зависимост от конкретните обстоятелства. От тук произтича и големия проблем. Кои образи са всъщност идеални и има ли в действителност такива? Така например да вземем образа на Васил Левски, нашия идеал за поведение: Това е човек, ще кажат едни, който се бори за събаряне на държавни институции, човек който убива, за да вземе пари от друг човек, който подготвя терористични актове, който няма собствено семейство и найнакрая няма образование. Някои при тези думи биха възкликнали днес Ужас! Такъв идеал днес е несъвместим с ценностите и принципите и въпреки това той е личността, която ние приемаме за съвършена. Но как може при такова голямо противоречие ние да приемаме образа на един такъв човек като модел за поведение, това означава, че има нещо общо и универсално, което е характерно за всеки идеален човек, това е съзнателността.

В крайна сметка конкретните исторически обстоятелства са го задължавали той да постъпва точно по този нехуманен начин, за да осигури свободата и независимоста на българския народ. Защото в крайна сметка малко хора при тези исторически обстоятелства биха се нагърбили с неговата дейност, която изисква висша форма на съзнателност. Защото кое би накарало един човек да гледа общия интерес, а не своя собствен частен интерес, който във всички случаи няма как да отговаря в тази конкретна обстановка на общия?

Именно съзнателността, че трябва да се постъпи точно така, донякъде показва, че мисленето за колектива не трябва да минава на втори план. Но тук, разбира се, имаме конкретна историческа определеност, която в нашето общество я няма.

Днес ние имаме съвсем други разбирания за идеалния човек, който съдържа много и разнообразни качества, много често нереалистични за определена конкретна личност, но това е формирано в нашето съзнание, идеален тип, към който ние трябва да се стремим, но въпреки това има качества, които са базови и трябва всеки, що-годе съзнателен човек да ги притежава, за да бъде уважаван от другите хора. Това са качества като скромност, дипломатичност и други такива

Има едно качество, което днес е водещо, и това е стремежът на човека към индивидуалността. Това е хубаво качество, като се има предвид и човешката природа, която винаги се стреми към различие, но различието в крайна сметка е онова, което прави човека точно такъв, какъвто е. Тоест формира неговата личност като такава. Но индивдуалността обаче има своята граница, тъй като може в даден момент да се превърне в разрушителна сила. Това се дължи на факта, че в стремежа си към различие от другите, може да премине в открит егоизъм и ако в чисто битовите отношения начините за неговото овладяване са лесни, то в икономическите такова поведение има страшни последици.

Нека приемем, че даден човек има свое собствено предприятие и в него работят 2000 души, така също да приемем, че стремежът му към различие е преминал тънката граница и се е трнсформирал в егоизъм и този егоизъм се проявява в икономическите отношения. Тоест, този човек иска максималното от своите 2000 души, тогава се получава следната картина: колективът удовлетворява индивидуализма на един. Ето как една обшествена група създава колектив под влиянието на капитала, който в същото време ни насърчава към индивидуализъм.

В крайна сметка ние, хората живеем в общество, което изисква от нас да решаваме проблемите си колективно. Русо пише следното: Тъй като обаче хората не могат да създадат нови сили, а могат само да обединяват и да ръководят съществуващите, те нямат вече друг начин да се съхранят освен като се съберат и образуват сбор от сили, способен да надвие съпротивата, като пускат тези сили в ход чрез един самодвигател и ги карат да действат съгласувано. Този сбор може да се роди само от съвместното участие на много хора, тоест колективизмът във всички случаи, искаме или не, в човешкото общество съществува още повече, че той навлиза по-силно с установяването на днешния начин на производство, така че колективизмът и индивидуализмът се намират в обща връзка, която ако бъде нарушена, се изпада в крайности, което не води до така желания от всички прогрес, а точно обратното, има регресивна роля. Това важи както за прекаления индивидуализъм, така и за прекаления колективизъм, който се свежда до просто уравняване.

За да се постигне този баланс, се изисква огромна доза съзнателност от отделния индивид. Затова човек, било то индивидуалист, или не, преди всичко трябва да е съзнателен да си дава реална оценка за заобикалящата го среда и преди всичко да се ръководи от принципа за общото благо, защото съзнаването на това благо като общо всъщност е съзнаване на собствената свобада, а: който вижда в свободата нещо друго освен истинската свобода е роден за робство.

 

 

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

есен

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

есета по зададена тема

 

автори

без редактор

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.