СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

пролет

автори

без редактор

   КОСОВО

ЮСМЕНИ И МАЙНИ В ХИКСЛАНДИЯ

животоописания

идеалният тип човек при капитализма

мечтата за българия

автори

без редактор

 

Делян Маджаров - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008  

 

 

Идеалният човек при капитализма

 

 Според повечето разбирания капиталистическият човек е човек работохолик. Човек, чиято най-голяма ценост е печеленето на пари по различни начини за собствено и семейно благо. В България това личи осезателно поради простата причина, че ние копираме американския див капитализъм вече 18 години без особен резултат. Цялото ни общество е болно, но лекарството така и не идва. Ние подражаваме погрешно на САЩ, вместо да градим наш собствен вариант на капитализъм в социална държава. Такива са Западно-европейските демокрации.

Принципно идеални хора няма и няма да има в никоя система още по-малко в капиталистическата, в която Аз е по-важно от ние. Така се създава едно егоистично общество което не се интересува от общото благо, а от личното такова. В този си вид сегащното потребителско общество едва ли още дълго ще може да съществува. Светът има много проблеми, които големите икономически и социални мислители не биха могли да предвидят за толкова години напред, въпреки че знанията им са решаващи за превръщането ни в личности от капиталистически тип. Хората се борят против ниското развитие, болестите, неграмотността, но все още не е намерено глобално решение на проблемите на човечеството. Тези проблеми не се решават на национална основа, защото днес повече от всякога господството се осъществява на базата на глобалността: това е така наречената неолиберална глобализация, опряна на мощта на САЩ и нейните съюзници. Световната търговска организация, Световната банка, Международният валутен фонд установяват на практика правилата на ситуацията на владичество, еднаква за всички или в някой случаи по-лоша, с по-злокобни последствия от тази на колониалното робство.

Тези проблеми са трудни за разбиране, защото в повечето страни болшинството от хората не получават съответното икономическо, историческо или политическо образование. Народите реагират пред икономически и социални проблеми, които са и ще стават все по- непоносими. Имаме примера на Аржентина, победата през май 2003 г. на Нестор Кирхнер, а също и сгромолясването на неолибералната глобализация в тази страна в решаващите моменти на международната криза. Не става въпрос само за криза в азиатския югоизток, както през 1997 г., това е криза в целия свят плюс войната в Ирак, плюс последствията от огромен дълг, плюс нарастващото разточителство и последвалата цена на енергията, плюс фатализма, че парите девалвират и изчезват поради свръх печатане и дефицит от страна на главната политическа  и военна сила на планетата.

Друга опасност не само за капитализма, но за целия цивилизован свят е населеността на планетата. Населението наброява повече от шест милиарда и половина и нараства годишно с по 80-100 милиона. Късмет е, че Китай благодарение на здравата комунистическа власт там успява да ограничи раждаемостта.

Глобализацията продължава да игнорира тази взривоопасна действителност. Правилата на Международния валутен фонд ще продължават да водят към пропаст много страни и множество хора, защото диктатът им продължава да е валиден с пълна сила. В същото време империализмът, който обича да защитава интереса на големите компании, прави каквото си иска, даже с цената да се противопостави на целия свят. Налага произволен данък, на когото си поиска, дори на Канада веднъж наложи данък от 30% за експорт на дървен материал, ощетявайки пазара за милиони долари. Освен това съществува един господар на света. Когато САЩ решиха да взривят няколко страни, те наложиха страхотен данък върху вноса на стомана, и то на най-малките фирми, които в същото време продължавха да им правят всякакъв вид концесии. Никога икономическата политика на САЩ не е била толкова егоистична по отношение на съюзниците им и въобще на целия свят. В света се развиват силни националистични движения. А това не е хубаво. Време е страните да се тревожат не само за националните, но и за световните интереси.

В тази връзка има още една голяма заблуда при капиталистическия човек, а именно консумацията. Това е една от най-тъмните измислици на развития капитализъм и още повече днес, във фазата на неолибералната глобализация. Едно наистина пагубно явление, защото си представям един милиард и триста милиона китайци, достигнали нивото на собственици на американски леки коли. Не мога да си представя Индия с население от над един милиард и сто милиона жители да живее в консуматорско общество.

Не мога да си представя 600 милиона жители на Южна Африка, които нямат даже и електричество и където на места повече от 80% от жителите не умеят да четат и пишат, как те ще живеят в консуматорско общество.

Този тип общества за пет или шест десетилетия ще изчерпи запасите от горива. Не съществува в момента никаква ясна и последователна идея по въпроса за енергията, който след петдесет години ще трябва да движи милионите моторизирани превозни средства, наводнили градовете и шосетата на богатите страни, а в последно време и тук в България.

Поради горепосочените причини, факти и доказателства не смятам за реално да се говори за капиталистическо общество при всички тези проблеми и недъзи, които то има.

 

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

есен

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

есета по зададена тема

 

автори

без редактор

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.