Благовест Андонов - политология втори курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Храната и облеклото в България

 

 Храната и облеклото две неща без които хората никога не са могли. Две неща, които допринасят за еволюцията и развитието на човешкия род. Храната е от четирите жизнено необходими физиологически нужди наред с въздуха, водата и съня.

  А чрез облеклото хората са се справяли с природните и климатичните промени. С течение на хиляди години тези две неща освен като необходимост са се превърнали и в показател за социален статус.

Храната и храненето са тясно свързани със здравето на хората. Но те зависят и от много други фактори - историческия развой на всеки народ, екологичната среда, производствените отношения, културата и бита.

 Традициите в храната и облеклото в България носят в себе си три различни култури и традиции, тези на трите основополагащи етноса във формирането на българския народ, а именно на траки, славяни и прабългари.

  Траките се хранели с растителна храна, консумирали овче месо, пиели мляко и познавали доста млечни продукти. Славяните се занимавали със земеделие, а храната им била брашнена и растителна. Основната храна на прабългарите както на Балканите, така и в прародината им била от животински характер, те били типични скотовъди.

 С течение на времето и влиянието между трите култури, всеки от етносите започнал да придобива хранителни навици от другите. И така до около Х век, когато вече е формирана българската нация, може да се твърди, че вече е имало и единна българска кухня и храна. Тя била доста богата с оглед на храненето на другите народи, живеещи по това време, и благодарение на богатата природна среда на българските земи.

Независимо от историческите превратности в съдбата на българската държава в периода от Х до ХVII век храната на българите дотогава е относително бедна по състав и еднообразна. Основната храна на населението е хлябът. Ястията и супите са от бобови растения, цвекло, гулии и други плодове и зеленчуци. Наред с млечните продукти и месото овче и свинско, което се консумирало изключително и почти само през зимата. Всичко това се е дължало на закрепостения феодален  строй.

Около ХVII век настъпва бавно изменение и обрат в храната на българите, предизвикан от т.нар. нови култури ориз, пиперки, американските  домати, картофи, боб и др, които значително обогатили храната на хората. Процесът продължава до XIX век

След Освобождението на България от османско иго и навлизането на капиталистическите отношения в стопанството се обособяват два типа храни градска и селска. Селската запазва характерните особености на традиционната  българска народна кухня. В част от градската започват да навлизат по-сложни технологии за приготвяне пържене на продуктите, както и подмяна на рецептурата под влияние на западноевропейската и руската кухня. Така постепенно се разрушава традиционното рационално хранене на българите като и новите социално-икономически отношения довеждат до обрат в храненето. Промените, настъпили след Първата световна война до 40-те, когато постепенно се премахва натуралното стопанство, като до 50-те години е затвърдено и се отварят магазини за хляб и др. хранителни стоки във всички селища, довеждат до изоставянето на отглеждането, производството, консервирането и самата консумация на храната.

 

*  *  *

 

Историята на облеклото по българските земи до 1944 г. също започва с идването на славяните и прабългарите. Те носят един нов начин на живот, който се отразява не само на обикновения бит, но и на тяхното облекло.

Според древните автори характерната дреха на славяните е широката и права риза, която е изработена обикновено от лен или коноп. Те се носели както от мъжете, така и от жените. Въпреки това тя се различавала. Ризата при мъжете стигала до бедрото, а при жените до глезена.

За разлика от славяните, чиито облекла са направени от материали от растителен произход, то ежедневното облекло на българите е приготвено от животинска кожа. Вида на суровините издава до голяма степен техния начин на живот.

Наред с това влияние в тогавашната народна носия оказват и текстилните традиции на завареното местно тракийско население.

След приемането на християнството през 865 г. с новата религия в българските земи навлизат редица луксозни стоки в това число и дрехи. Така българската аристокрация, чиито висши представители са българските владетели, започват да следват начина на облекло на византийските владетели и аристокрация. По този начин те се разграничават от обикновения народ. Въпреки това местните български традиции в областта на облеклото продължават да съществуват.

По време на Второто българско царство тенденциите в българското облекло се запазва. Различието между това на аристокрацията и това на обикновения народ продължава да съществува. Тези различия в българското облекло отпадат, след като България пада под турско робство.

Богатата украса на българския официален и традиционен костюм изчезва. Новата историческа реалност налага тези промени. Българите като подчинен народ губят повечето свои права. В това число и правото да обличат дрехи, изработени от скъпи материи и богато украсени. Тази привилегия получават турските велможи.
Въпреки това тези промени засягат преди всичко облеклото на българската аристокрация. За сметка на това българският традиционен костюм си останал същия. По българските земи продължавало да се носи чернодрешна и белодрешна носия.

 За България след Освобождението настъпват съдбовни години, в които динамично се формира българската държавност. Успоредно с това, една от най-забележителните новости в страната е промяната в начина на обличане на населението. Отново се обособяват два центъра на начин на обличане селски и градски. Докато селският начин на обличане не се различава особено от този отпреди Освобождението, при градския начин на обличане, както при храната, навлизат нови модни европейски тенденции.

Успоредно с превръщането на София в столица на младата българска държава се осъществява и бързото навлизане на модното европейско облекло. Софийският градски сецесионен костюм се развива под силното влияние на модата във Виена, Париж и Русия, като от своя страна оказва влияние върху развитието на костюма в останалите големи градове, някои от които приемат европейската мода и по свой самостоятелен път. Но разбира се това е облеклото на новите аристократи капиталистите. Докато болшинството от градското население, които работили из фабриките, носели стари костюми, често останали по завещание от страна на роднина.

  

Този исторически поглед от създаването на българската държава до 1944 г. показва традицията и бита на българина в областта на храната и облеклото. В ХХ век храната и облеклото са неизменно свързани с политиката, икономиката и стопанството на държавата. Навиците, традициите, технологията за произвеждането и консумацията на стоките минава пряко под контрола на държавата. От началото на века, когато се извършва Българското чудо до 1944 г., макар страната ни да има капиталистическа организация на икономиката, икономическият либерализъм определено липсва. Което е следствие на европейската практика по това време.

 България винаги е била аграрна държава и селското стопанство е било основният източник на препитание. Като в началото на 20 век настъпват важни промени в аграрно-производствените структури, извършват се важни технически трансформации и видимо нараства производителността на труда, а и за пръв път се наблюдава спояване на селското стопанство с индустрията. Това една от основните исторически промени в хода на индустриалната революция в България.

 В навечерието на Балканските войни продуктивността на селското стопанство нараства в сравнение с началото на века. При зърнените храни това нарастване е с 1.5 пъти, а при маслодайните и индустриалните растения 2 пъти. В животновъдството също е голям подем. Овцевъдството и свиневъдството увеличават продукцията си почти 2 пъти. Като тези култури  и животни са основната част от прехранването на българския народ. А хранително-вкусовата промишленост е най-мощно развиващата се част от индустрията. Цялото селско стопанство нараства с близо 150 % в сравнение с началото на века. Копринената индустрия успява да осигури всички необходими суровини, благодарение на развитието на бубарството. Към 1912 г. България има съвременна текстилна индустрия, като се отварят множество заводи и предприятия за дрехи, които постепенно заместват вече остарелите абаджийски еснафи.

За пръв път в историята на държавата, България може сама да осигури храната и облеклото на целия български народ, без необходимост от внос на различи суровини и продукти.

 След края на Балканската война, България губи 60 хиляди войници, а близо 11 хиляди остават инвалиди или близо 8 % от цялото мъжко население. А със загубата на Добруджа, която е житницата на България, и други земи, държавата губи 8 % от територията си и 6 % от населението си, половината от всички едри и модерни стопанства и от земеделски машини. Въпреки загубите не се стига до криза в икономиката на страната.

Още през 1914 г. започва оживление в стопанския живот - това се дължи на благоприятните природни условия и проявения български патриотизъм.

  Избухването на Първата световна война прекъсва започналото оживление в икономиката. Въпреки неутралитета е ясно, че България ще участва във войната.

 През 1914 г. се издават укази за забрана на износа на зърнени храни, вълна и др.

Въпреки забраната от 1915-1918 година от България са изнесени значителна част от резервите на зърното и вълната за Германия, Австро-Унгария и Турция. Което е една от основните причини за глада и бунтовете на населението и войниците в края на войната.

 Един от основните проблеми в изхранването на българския народ и армия по време на войната са спекулантите и черноборсаджиите. В опит да се справи с тях правителството гласува два закона през 1915 и 1916 г.- Закон за обществената предвидливост, като се създава Централен комитет за стопански грижи и обществена предвидливост. Комитетът контролира снабдяването и разпределението на 66 стоки от първа необходимост храни, дрехи, топливо и др. Но той претърпява крах от недостатъчното количество на стоките и високите спекулативни цени, които им се поставят от търговците.

 Новият Закон за обществената предвидливост създава нов комитет, но този път под контрола на армията - създава се ДСГОП (Дирекция стопански грижи и обществена предвидливост), която да края на войната не успява да се справи с изхранването на армията и народа.

Войната предизвиква много трудности в изхранването и обличането на народа, като по време на войната са мобилизирани 860 000 души или 20 % от цялото население и 40 % от мъжкото. Изхранването и обличането на народа зависи предимно от жените, децата и старците, които работят в заводите и на полето, което естествено намалява производителността на труда и произведената храна и дрехи спада значително.

 След грабителския Ньойски мирен договор от 27.11.1919 г. от България се отнема Южна Добруджа, която дава от 1/5 до 1/4 от зърнения запас на България.

Освен земята и парите, дадени като репарации, България е задължена с контрибуции в натура на Югославия, Гърция и Румъния в размер на 13 500 крави, 12 500 коне, 2 500 мулета, 33 000 овце и други.

В България настъпва истинска катастрофа, зърното и добитъкът са малко, макар България да дава 150 хиляди жертви, населението нараства с притока на 250 хиляди бежанци от отнетите български земи. Така населението се увеличава, а храната намалява значително. Настъпва глад.

Благодарение на БЗНС и къртовския труд на българския народ  продоволствената криза е преодоляна след 6-7 години. Благодарение на аграрната реформа, проведена от правителството на Александър Стамболийски, нацията е в подем и успява до голяма степен да осигури прехраната и облеклото. Като в периода между двете световни войни голяма част от  нуждите на народа са осигурени.

В навечерието на Втората световна война българското стопанство се нуждае от мобилизация, за да отговори на нарастващите потребности на българските граждани. Като отново, въпреки че България е обявила неутралитет, тя е заставена на участва във войната. 

 През 1942 г. се изготвя първият общодържавен план за гражданска мобилизация на икономиката, който се отнася за 1942/43 година. Той предвижда увеличаването на производството от земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Като планът включва и т.нар. разпоредба за национално самозадоволяване или държавата да произвежда всичко от първа необходимост за населението. Той обаче не успява по ред причини. Основната е сериозната намеса на Германия в икономиката на държавата.

 Създават се редица дирекции - комисарства за разпределението на хранителните ресурси Дирекция Храноизнос и Главно комисарство по снабдяването. Със задачата да образуват обществените запаси. Като от ноември 1940 г. стоките за населението започват да се разпределят чрез домакински картони, купони и наряди

 В началото на Втората световна война България се намира в подем в селското стопанство, хранително-вкусовата и текстилната промишленост. Като в края на войната производството на храни спада значително. Но като цяло отражението на войната върху различните подотрасли на селското стопанство не е еднакво. Промяната в производството на основните видове култури се илюстрира най-добре от следните таблици:

Производство на хлебни зърнени храни  на глава от населението:

 

Години:

Производство:

1938/39

346,9 кг.

1939/40

247,1 кг

1940/41

215.6 кг

1941/42

136.8 кг

1942/43

236.7 кг

1943/44

193.4 кг

                              


 

 

 

Година:

Численост на добитъка

(в хил. глави)

Производство (в хил. тона)

говеда и биволи

овце, свине, кози

месо

мляко

яйца

1939

1762

10746

158

652

31

1940

1831

10588

168

611

37

1941

1973

11806

170

533

38

1942

2103

10522

167

456

24

1943

1817

8798

149

377

20

1944

1661

7676

141

496

17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Както се вижда от таблиците, 1939 г. е била най-производителната, като след спада през 1940 г. настъпва увеличаване на хранителните ресурси през 1941/42г. А през 1943/44 г. производството на основните  храни - хляб и месо, спада почти двойно.

 Макар и голямата намеса на държавата в стопанството тя не успява да задържи производството на продукти от първа необходимост на населението.

От Втората световна война България излиза като загубила страна. След победата на съюзниците над Германия и оста България влиза в нова сфера на влияние, а именно под СССР. Идва нов политически, социален и икономически строй, който променя облика на страната радикално.

По-време на войната, която е най-голямата в историята на човечеството, снабдяването с храната и облеклото в България е било на сравнително добро равнище. Макар Германия и другите държави от оста да черпят много от хранителните ресурси на България. Населението е било добре снабдено с неща от първа необходимост. Голям  глад както в много други държави не е имало, което се е дължало не толкова на правителствената политика, колкото на българския народ, на обикновения човек, който въпреки трудностите е успявал да поддържа едно високо производство на храна и облекло за нуждите на армията и народа.

 Преходът от капитализъм и стопански либерализъм към планова икономика далече не започва с първото комунистическо правителство на Кимион Георгиев.

През Втората световна война намесата на държавата в стопанския живот достига връхна точка. В навечерието и по време на войната стопанският либерализъм е изместен от дирижирана икономика, върху която се базира авторитарно политическо управление на страната. Елементи на планиране и създаването на специални държавни органи за регулирането на производството и снабдяването на населението са сериозни предпоставки за прехода от пазарна към планова централизирана икономика след 1944 г.

  Комунистическата идеология високо манифестира колективистичната идея. Тя отрича частната собственост върху средствата за производство и провъзгласява необходимостта от нейната експроприация и преобразуването й в обществена.

 За България най-характерно от прехода от капитализъм към социализъм е оформянето от система на сложни икономически взаимоотношения, като новата икономическа организация обхваща времето от 1944 до 1948 г.

 В програмата на правителството на ОФ от 17.09.1944 г. стопанската политика, която следва да се провежда, е обрисувана с ярки краски, без никаква социалистическа насоченост. В нея се пледира за ликвидиране на частните стопански монополи и привилегии и за обявяване за държавни онези, които не могат да се премахнат; за обществено организиране на индустрията върху основата на най-ниски цени и разноски в производството; нова индустрия, насочена към масовата консумация; за насърчаване на кооперативното дело и облекчаване на земеделието.

 Декларацията на ЦК на  БРП(к) от 28.09.1945 г. се казва, че партията счита за главна и основна цел на правителството на ОФ да облекчи и ускори стопанството и индустрията за снабдяването на целия народ с вещи от първа необходимост, т.е. храна и облекло. Като постепенно България да се превърне в модерна аграрна държава, която да осигурява всичко необходимо без зависимост от развитите индустриални държави.

  Едно от основните препятствие по това време били спекулантите и черноборсаджиите, както и хаосът в земеделието и селското стопанство в първите години на прехода към планово стопанство и коопериране, който намалил значително производителността на труда.

  Върху министерството на търговията и промишлеността и министерството на земеделието пада основната отговорност за излизане от кризата. Чрез редица постановления и закони против спекулантите и черноборсаджиите правителството успява да се справи до голяма степен с проблема. Смъртното наказание за спекулантите и черноборсаджиите, което се гласува в закона за снабдяването и разпределението от Министерството на търговията и промишлеността през юли 1945 г., както и възстановените от военно време Комисарство по снабдяването и Комисарство по спекулата и черните борси окончателно решават проблема.

 

 

 Проблемът със свиването на производителността на труда в селското стопанство се опитва да се реши освен чрез закони и разпоредби на правителството, така и с пропаганда върху населението чрез основния печатен орган на БРП(к) Работническо дело, като личат заглавия на статии като Засявайте повече, не оставяйте нито педя земя незасята!; Да увеличим фуражното производството; Да осигурим хляба до новата реколта и др.

 

 

  

Усилията на БРП(к) и на правителствата на ОФ са насочени към коопериране на стопанството. До 9 септември 1944 г. в България са създадени 28 земеделски кооперации, които обединяват 1677 земеделски стопанства с обща площ 40319 дка.

 Аграрна България има дребно разпокъсано стопанство с примитивна материално-техническа база. Всичко това се отразява на резултатите от селското стопанство, върху което пада основната отговорност за изхранване на населението.

 През 1944 г. продукцията на земеделието възлиза едва на 70% от довоенното равнище, с много усилие изоставането е преодоляно чак през 1948 г. Животинската продукция също изостава. Създадени са някои съществени преобразувания за количествения ръст на селското стопанство, сред които се откроява Наредбата закон за ТКЗС от 15 април 1945 г. и Законът за трудовата поземлена собственост от 9 април 1946 г.

 На първата национална конференция на ТКЗС през 1947 г. се стига до извода, че кооперативните стопанства трябва да бъдат главният път за развиването на селското стопанство и изхранването на народа. В името на тази цел се набляга отново на принципа на доброволността на коопериране и възпитанието в дух на предано отношение към ТКЗС, на солидарност и честен труд. В резултат на положението усилия кооперативните движения набира начална скорост. Количествените резултати стават по-чувствителни. Броят на създадените ТКЗС постоянно расте. През 1945 г. са 382 а през 1948 г. - 1100. Площта на земята (2 924 000 дка), включена в ТКЗС, съставлява около 7% от обработваемата земя. През 1946 г. от единица площ на зърнени култури в ТКЗС са получени 25% по-високи добиви от тези на едноличните стопанства. През 1948 г. средните добиви на пшеница, царевица и ечемик в ТКЗС са по-големи от средните добиви на страната.

 Равносметката от развитието на селското стопанство през 1944-1948 г. позволява да се отбележат някои особености, положителни и отрицателни на провежданата селско стопанска политика. На първо място трябва да се отбележи, че селското стопанство е възстановено и продукцията му надминава довоенното му състояние.

 

 

 

 

 

Страница от вестник "Работническо дело", в който се показва възходът на ТКЗС, - в седмичната рубрика Нашето село

 

 

 

  

Макар хранителната индустрия и селското стопанство да са в подем, изхранването на народа не е било от най-лесните задачи. Дневните дажби  хляб спадат значително в периода 1944-1948 г. в сравнение с годините преди 1939 г. и се увеличават почти незначително от военно време. За сравнение дневните дажби хляб през 1936 г. са 400 гр. хляб, по време на войната - 250 гр., а след 9 септември 1944 гр. - 280 гр., а към 1948 г. - 350 гр.

 Нееднократно представители на ОФ и на БРП (к) призовават за строг режим на икономии. Като се въвеждат безхлебни картофени дни. Органите по снабдяване доставят храна на близо 4 милиона души, като идва значителна  помощ в натура от СССР.

 Въпреки трудностите, както материални, така и природни, Комисарството по снабдяването успява да осигури продукти от първа необходимост на населението. ТЗКС също подпомага дейността, като разпределя храните и дрехите сред членовете си и другата част от населението.

 С наложената нова система, която се развива през периода 1944-1948 г., БКП открива в лицето на ТКЗС най-подходящата форма за производствено коопериране и преустройство на селското стопанство. Решенията на V конгрес на БКП през 1948 г., установяват новите производствени отношение, като ТКЗС играе основна роля в изхранването на населението през целия период на социализма 1944-1989 г.

 Макар в днешно време да се изтъкват хилядите недостатъци на кооперативния модел на производство в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, обективността налага да се отчета, че години наред селскостопанската продукция нараства само по интензивен път чрез повишаване на добивите в растениевъдството, продуктивността на животните и производителността на труда. Средните добиви на основните култури се увеличават многократно. Пикът на селското стопанство в България е през VI (1971-1975 г.) петилетка и VII (1976-1970 г.) петилетка. Данните от тогава са: през 1976 г. са произведени 3 152 мил. т. пшеница, 3 031мил т. царевица, 362 000 т. слънчогледово семе, 3 000 мил т. захарно цвекло, 800 000 т. домати, 1 300 000 т. грозде.

 В растениевъдството структурата на посвените площи по групи култури се изменя. Относителният дял на площите на техническите култури се променя. Като дори държавата претендира за челно място в света в някои сфери на селското стопанство като за изградените поливни площи(1 147 мил. ха) през 1976 г.

 Ръстът на производството на основните храни може да се представи чрез таблицата:

 

Производство на хранителни продукти на човек от населението

Видове

Мярка

1934- 1939г.

1944 1948г.

1971-1976г.

Пшеница

кг

287

185

362

Царевица

кг

142

76

190

Слънчоглед

кг

23

13

51

Тютюн

кг

5

4

15

Домати

кг

6

10

87

Грозде

кг

73

66

122

Мляко

л

101

82

195

Яйца

бр

112

78

204

Месо

кг

31

27

72

 

 От таблицата ясно се вижда, че производството на основните хранителни продукти нараства няколкократно. С тези факти трудно може да се обясни залеът на кооперативния строй в средата на 80-те години. Може да се твърди, че в средата на 70-те е достигнат пределът на производството, след което настъпва застой, последван от спад в селското стопанство. Затова спомагат и тежките климатични условия в периода 1980-1985 г.

Резултатите от 80-те години се оказват плачевни, а в същото време статистиката показва неспирен възход. Така социалистическа България навлиза в мизерия и глад, която само допреди 10 години е имала всичко необходимо от хранителна гледна точка, та дори и в излишък.

 Колкото и да се заклеймява днес периодът от 1944 до 1989 г. не бива да се забравя, че това е периодът на модернизация на България. Факт е, излизайки от войната, народът мисли единствено и само за дневната си доза хляб, а след 60-те години основните физиологични нужди са задоволени. Храната и главно месото вече не се определят като лукс. Българският народ свободно избира дневното си меню, като за пръв път се установява норма за закуска, обяд и вечеря. Няма ограничение в хранителните стоки, естествено сега се изтъква липсата на основни храни като ананас, банани и т.н.

Което, разбира се, е несериозно. Естествено режимът не бива да бъда идеализиран, напротив недостатъците са далеч повече от предимствата дори и в сектора на изхранването и обличането.

 След краха на режима България се оказва в изолация. Българската икономика  през 1989 г. е държавно централизирана  и зависима до 75% от СИВ(Съвета за икономическа взаимопомощ)  и до 60% от съветския пазар. Когато през 1991 г. изчезват СССР и СИВ, България се оказва в тежка ситуация. През първите години от прехода са приети закони и разпоредби за раздържавяване и за въвеждане на пазарни механизми, но реформите свиват българското производство дори на стоките от първа необходимост. Въпреки трудностите през последните 19 години, след влизането ни в НАТО и ЕС България има уникалния шанс да участва по нов начин в европейското историческо развитие.

 

Използвана литература:

1.Вестник Утро 1942-1944 г.

2.Вестник Работническо Дело 1944-1946 г.

3.Държавен вестник -1944-1946

4.Стопанска история на България   Казуси и документи

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.