Милена  Гинева, Снежана Карамфилова - политология втори курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

 

Хигиенните стандарти в България от 9-ти септември 1944 г. до сега

 

Ограничение на темата:   тук разглеждаме нормите, стандратите, а не как те са реализирани в социалната практика.

 

 

Хигиената е наука за здравето – най-висшето и ценно благо! Вероятно поради това хигиената е и най-старата наука, стара колкото човечеството.

 

Като изучава законите на живота, хигиената си поставя за цел не само да съхрани, опази и укрепи здравето на човека, но и още по-висшата цел – да подобри и усъвършенства това здраве така, че човек да може да развие максимално своите психофизически и морално- нравствени способности и да постигне най-висшето земно щастие – максималната си творческа реализация.

 

Началото на българското здравеопазване, хигиената, а по-късно и на училищната хигиена у нас се слага от руските лекари и руската медицина още по времето на самата Освободителна руско- турска война.

 

На територията на България по време на Освободителната война, след 500 години османско иго, няма нито една болница, а за здравеопазване, санитарно-хигиенни и профилактични дейности въобще не може да се говори.

 

По време на Освободителната война и по време на Временното руско управление (до 1879 г.) с безвъзмездната помощ – материална и кадрова – на Руския червен кръст и Руската военно-медицинска служба се създават първите 10 болници в страната ни (Габрово, В. Търново, Казанлък, Пловдив, Бургас, Сливен, Ямбол, Свищов, Разград, Тутракан), с което се слага началото на българското здравеопазване.

 

*    *    *

 

От това как и доколко е решен жилищният проблем, се правят изводи за социалното благополучие на населението в дадена страна. Увеличаването на градското население и свързаното с него териториално разрастване на градовете поставя за решаване редица проблеми от хигиенно-благоустройствен (водоснабдяване, канализация, електрификация, топлофикация), организационен, транспортно-комуникационен, социално-икономически и т. н. характер.

 

Концентрирането на промишлеността в някои градове и райони поставя много остро проблема за замърсяването на въздуха. В много райони то се причинява от множество предприятия от различни отрасли на промишлеността. Автомобилният транспорт, особено разрастнал се в последно време, също е един важен замърсител на въздушната среда в населените места.

 

 

Всенародно движение за благоустрояване и хигиенизиране на населените места – важен фактор за подобряване здравното състояние на народа

 

 

Една от най-масовите инициативи в нашата страна е движението за висока здравна култура, за хигиенизиране, благоустрояване и разхубавяване на населените места. То е поставено на широка обществена основа благодарение на организационно-масовата работа на народните съвети и комитетите на Отечествения фронт и разяснителната здравно-просветна работа на здравните работници и Българския червен кръст.

 

През 1951 г. се слага началото на движението за почистване на селата. То се заражда в Станкедимитровската околия, но скоро излиза извън рамките на околията и обхваща цялата страна. Министерският съвет издава на 3 юли 1952 г. 537-ото постановление за хигиенизиране на населените места. То обединява в себе си провеждането на редица масови оздравителни хигиенни мероприятия от партията и държавата с активното включване на населението в изпълнението им.

 

Преминали през няколко етапа и регулирани с редица правителствени документи (постановление на Министерския съвет № 537 от 1952 г.,  № 206 от 1959 г.,  № 60 от 19962 г.,  № 36 от 1965 г. и № 8 от 1975 г.), трудовите инициативи на населението успешно се насочват към провеждане на мероприятия за подобряване хигиенното състояние на населените места, предприятията, личните домове.

 

През първия етап, обхващаш периода 1952-1955 г., се започва изграждането на санитарни съоръжения (отходни места, помийни ями, торища) в отделните домакинства с подръчни материали и средства и се обърна по-голямо внимание на почистването на селищата и оздравяването на водоизточниците.

 

През втория етап – 1955-1957 г. – наред с обзавеждането на жилищата се изградиха трайни санитарни съоръжения. Изниква инициативата на с. Завет, Русенски окръг, за създаване на образцов дом. Подемат се редица почини – хигиенизиране на училищата, хранителните заведения и стопанските обекти на ТКЗС. През 1956 г. в Пловдивски окръг се слага началото на извършване на големи благоустройствени мероприятия, осъществявани с доброволен труд и средства от населението.

 

Свързването на хигиенизирането на населените места с провеждането на благоустройствените мероприятия обезпечи получаването на трайни успехи в движението за висока здравна култура. Разгръща се съревнование между селищата и окръзите, обменя се опит между селищата. Установява се традицията да се провежда ежегодно пролетна и есенна акция за благоустрояване и хигиенизиране на населените места. Силен тласък за развитието на движението дават провежданите ежегодно национални прегледи във връзка със съревнованието за най-добре благоустроено и хигиенизирано село, град и окръг.

 

 

През 1974 г. Министерството на народното здраве, съгласувано с Комисията на изпълнителните комитети на народните съвети при Министерския съвет, Министерството на строежите и архитектурата и Националния съвет на Отечествения фронт, предлага на окръжните народни съвети показатели и изисквания за създаване във всеки окръг на село, образец (образцово село) в благоустройствено и хигиенно отношение.

 

През 1966 г. е одобрен Правилник за чистотата на населените места (публикуван в „Държавен вестник”, бр. 79 от 11.12.1966 г.), който определя задълженията на ведомствата, учрежденията, народните съвети и гражданите по опазването и поддържането на чистотата в населените места.

 

Така органите на Народната милиция контролират спазването и поддържането на чистотата на обществените места: улици, площади, градини, паркове, обществени превозни средства, обществени тоалетни, места за паркиране на коли и др.

 

Органите на управленията и службите „Архитектура и благоустройство” контролират спазването на разпоредбите на Закона за плановото изграждане на населените места и правилника за приложението му при направа на второстепенни постройки (тоалетни, помийни ями, обори, кочини, други), както и за своевременното отстраняване на повреди във водопроводната и канализационната мрежа.

 

Органите на окръжните ветеринарно-медицински центрове при окръжните народни съвети следят за спазване на ветеринарно-санитарните изисквания в предприятията и заведенията за хранителни продукти от животински произход, както и при отглеждане на животни в домакинствата. Правилникът възлага на здравните органи да контролират спазването на хигиенните изисквания и санитарните правила и норми в хранителните заведения и предприятията за производство на хранителни продукти, в промишлените обекти, заведенията за лична хигиена (бани, перални, бръснаро-фризьорски салони), в детските и учебно-възпитателните заведения.

 

В останалите случаи контролът се осъществява от предприятията „Благоустройство и комунална дейност” при народните съвети. Всички нарушения по чистотата на населените места се разрешават по компетентност от съответните органи, които контролират опазването и поддържането на чистота в населените места.

 

 

Набляга се на ролята и активното участие на отделния гражданин и цялата общественост в този процес. За изграждането на трайни здравни навици сред население важна роля се отрежда на агитационно- разяснителната и здравно-просветната работа, провеждана от здравните работници и Българския червен кръст.

 

 

 

Задачите, поставени от XI партиен конгрес и Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1977 г., за нов подход и нови принципи в териториалното и селищно устройство на страната, за последователното прилагане на икономическия подход и неговия механизъм, изискват разгръщането на движението на още по-широка обществено- държавна основа.

 

Решението на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт от 6.12.1979 г. изиграва голяма роля за следващия етап на движението, което се разгръща във всички обекти, където се труди, живее, почива човекът. То става всеобхватно, в него вземат дейно участие широките слоеве на народа, то става масово, общонародно.

 

Едно от основните направления на движението, формулирано в решението на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт, е „издигане на по-високо равнище здравната култура на населението и санитарно-хигиенното състояние на селищата и селищните системи, като се развива все повече дейността по здравната профилактика”.

 

Главната цел на движението е осигуряване на такива условия на труда и бита, на такава здравна култура, които да съответстват на етапа на цялостното ни политическо, социално и икономическо развитие, на изискванията на зрелия социализъм и социалистически начин на живот. На създаване на обществена нетърпимост към санитарните неблагополучия.

 

Създаването на здравни навици у децата е най-стабилната и нерушима база, от която се тръгва при решаване на големите проблеми по опазване на средата, в която живее, труди се и почива човекът.

 

В заведенията за обществено хранене особенно внимание следва да се обръща за спазване изискванията за разделно и поточно обработване на хранителните продукти, осигуряване на санитарен режим (чистене, миене, дезинфекция) във всички етапи на технологическия процес, порядък в битовите помещения, добра лична хигиена на работниците, редовно измиване на амбалажа.

 

В детските и учебно-възпитателните заведения особени грижи трябва да се положат за благоустрояването и основното почистване и поддържане на сградите и дворовете, както и на санитарно-техническото състояние на тоалетните в тях.

 

Комуналните обекти (бани, перални, бръснаро- фризьорски салони, киносалони и др.) трябва да се поддържат в приветлив вид при спазване изискванията на личната и производствената хигиена, поддържане чистотата на работните места, провеждане на текуща дезинфекция.

 

Изпълнението на Националната програма по безопасност и хигиена на труда е важен фактор за разгръщане на движението за висока здравна култура в промишлените и другите производствени обекти.

 

 

Особено внимание се обръща на състоянието на обществените тоалетни в населените места. Те следва да се поддържат чисти винаги, да се провежда текуща дезинфекция и да се осигуряват сапун и тоалетна хартия. При лошо поддържане обществените тоалетни да се спират временно от експлоатация, като се налагат санкции на виновните лица, след като останалите форми на разяснителна работа не дават резултат.

 

 

Подчертава се, че благоустрояването, хигиенизирането и озеленяването на стопанските обекти и дворове на АПК, ПАК, НПК и др. трябва да бъде постоянна задача на ръководствата на окръжните аграрно-промишлени съюзи с активното участие на кооператори и механизатори.

 

Решено е определянето на градове и села за превръщането им в образцови в хигиенно и благоустройствено отношение следва да бъде допълнено и с излъчване на образцови райони, квартали, улици.

 

Изисквания за присъждане на званието „образцов град”

 

  1. Над 80% от районите (кварталите) на града да са обявени за образцови, а останалите да се поддържат в приветлив вид.

  2. Да са водоснабдени 100% от жилищните сгради и да е достигната водоснабдителната норма в литри на жител в денонощие за съответния функционален тип. Да е изградена 90% от канализационната мрежа. Да е изградена пречиствателна станция за отпадъчните води.

  3. Да е образцово енергийното стопанство.

  4. Да са благоустроени и поддържани в добро състояние общоградските градини, паркове и места за краткотраен отдих.

  5. Да са организирани в съответствие със съвременните изисквания сметосъбирането и сметоизвозването.

  6. Да има добре уреден обществен транспорт.

  7. Да са обявени 80% от улиците за образцови, а останалите да се поддържат съгласно изискванията в добър вид.

  8. Да е създаден добър обществен ред.

 

 

Изисквания за присъждане на званието „образцов квартал (секция)”

 

  1. Да е централно водоснабден и да е изградена водопроводната и канализационната мрежа в застроената част на квартала. Да са образцови енергийните системи.

  2. Да са обявени 70% от улиците за образцови, а останалите да са благоустроени и да се поддържат съгласно изискванията в добро състояние.

  3. Да са изградени категориите зелени площи съгласно предвижданията на градоустройствения план и да се поддържат в образцов вид.

  4. Да са образцови най-малко 80% от жилищните блокове и индивидуалните дворове, а останалите да се поддържат в приветлив вид.

  5. Да са образцови 90% от предприятията, заведенията за обществено хранене и търговия с хранителни продукти, комуналните, учебно-възпитателните и здравните заведения на територията на квартала, а останалите да отговарят на хигиенните изисквания.

  6. Районът на квартала да се поддържа в чист и приветлив вид.

  7. Да са определени, подходящо оформени и да се поддържат добре местата за съдовете за смет.

  8. Да има определени места за паркиране на леките коли.

  9. Да са осигурени съобразно изискванията площадки за игра на децата и места за отдих на възрастните.

  10. Да се поддържат на високо естетическо ниво намиращите се на територията исторически и културни паметници и пространствата около тях.

  11. Да се спазват наредбите за поддържане и опазване на чистотата и обществения ред.

  12. Предприятията, учрежденията, търговските, учебно-възпитателните, здравните и другите заведения на територията на квартала да вземат активно участие в благоустрояването и хигиенизирането на квартала, района и града.

 

 

Изисквания за присъждане на званието „образцово село”  

 

  1. Входовете на селото и прилежащата им територия да са архитектурно-художествено оформени и поддържани в добро състояние.

  2. Главната и най-малко 50% от другите улици да са обявени за образцови, а останалите да се поддържат в добро състояние.

  3. Всички заведения за обществено обслужване, предприятията и стопанските дворове да са обявени за образцови.

  4. Обществените зелени площи (паркове, градини) и насажденията по улиците да се поддържат в образцово състояние, преминаващите през селото реки и дерета да са коригирани или да бъдат с оформени и озеленени брегове и да са чисти; да са култивирани заблатените и ерозираните терени в територията на селото.

  5. Неизмазаните нови жилищни сгради да не превишават 10%  от общия брой. Обществените и жилищните сгради да са боядисани в светли тонове.

  6. Да са водоснабдени 90% от жилищните сгради.

  7. Канализацията да обхваща всички обществени и не по-малко от 10% от жилищните сгради; останалите сгради да са обезпечени с попивни ями.

  8. Електроснабдителната мрежа да бъде изградена и поддържана в добро техническо състояние за обезпечаване на безавариен режим на работа. Да са електрифицирани всички обитаеми сгради.

  9. Да са обявени за образцови 90% от домовете, а останалите да са приведени в добро хигиенно състояние.

  10. Да е организирано редовно сметоизвозване и сметищната площадка (сметището) да е устроена съгласно хигиенните изисквания.

 

 

Хигиенни изисквания към съвременния дом и бит

 

 

В годините на комунизма населените места у нас са се развивали планово. Всяко селище има градоустройствени и регулационни планове, въз основа на които се осъществяват редица благоустройствени мероприятия. Министерството на строителството и архитектурата изготвя типови проекти и примерни схеми, съобразени със съвременните технически и санитарно- хигиенни изисквания.

 

Жилището трябва да е добре осветено от слънцето и да се проветрява добре. Спалнята трябва да бъде най-хигиеничната част от жилището. За спални са се определяли най-хубавите стаи в жилището с южно или югоизточно изложение, добре осветени от слънцето и добре проветрими. Важен хигиенен момент е кубатурата въздух на човек в жилищната стая. Хигиенната норма е 25 – 30 куб.м.

 

Кухнята е най- важното спомагателно помещение с голямо хигиенно и битово значение. Тя може да бъде източник на замърсяване на въздуха в цялото жилище. Затова тя се отделя от останалите помещения с изолационно предверие. Тя трябва да се използва само за това, за което е предназначена, т.е. за приготвяне на храна, затова в нея е необходимо да има образцова чистота.

 

Санитарният възел се състои от клозет, баня и пералня. Клозетът трябва да се предвижда във всяка новострояща се къща. При липса на водоснабдяване той не се ползва, но това се предвижда да стане, след като се осигурят течаща вода и канализация.

 

Жилището трябва да има тераса или балкон, които имат важно хигиенно и битово значение. Терасата дава възможност на обитателите да прекарват повече време на чист въздух и слънце и да укрепват здравето си.

 

Трябва да се знае, че от чистотата на жилището се съди за културата на живеещите в него.

 

От хигиенно гледище най-добрата температура в жилищните помещения е 18-20 градуса. В спалните, където хората са добре завити, може да е 14 – 16 градуса ( за ученици не по- малко от 17 – 18 градуса а за деца 18 – 20).

 

В жилищните помещения трябва да се поддържа и нормална влажност на въздуха. От хигиенно гледище тя не следва да  бъде под 30% и да не надминава 60% относителна влажност.

 

Хигиенната стойност на едно жилище се определя до голяма степен и от неговата вентилация, т.е. обмяната на затворения нечист въздух в помещението с чист атмосферен въздух. Затова стаите трябва да се проветряват често – най- добре през така наречените форточки. Форточката е малко прозорче на горната част на прозореца. Въздухът в стаята трябва да се обменя един-два пъти на час, без да се образува течение.

 

Светлината има голямо значение за човешкия организъм. Естественото осветление на стаите трябва да бъде достатъчно. За да е добре осветено, застъклената повърхност на жилището трябва да се намира в определено съотношение с повърхността на пода. Това е т.нар. светлинен коефициент. За жилищни стаи се препоръчва той да бъде не по- малко от 1:7 до 1:8.

 

Жилищата със самостоятелно водоснабдяване чрез кладенци постепенно намаляват. Към 31.12.1981 г.  97,5 % от населението получава питейна вода от централни водоснабдявания, качеството на която отговаря на изискванията на стандарта. Благоустрояването и хигиенизирането на жилищата е тясно свързано с канализацията на населеното място. Нечистите води са добра среда за микроорганизмите – причинители на заразни заболявания – и за развъждане на мухи и гризачи. Затова тези води трябва да се отвеждат в каналната мрежа на селището, ако има такава, или в закрита яма чрез закрит канал. Ямата трябва да бъде близо до жилището, свързана с кухнята и банята и на удобно място за изгребване от цистерната на комуналните предприятия. За препоръчване е тоалетната да бъде в жилището, особено ако то е водоснабдено и канализирано. Тоалетната, построена според санитарно-техническите изисквания и при правилно ползване и поддържане, не е източник на миризми и нечистотии. Отходното място трябва редовно да се измива и дезинфикцира, а ако е яма – периодически да се изчиства. Прозорецът да е замрежен и в тоалетната винаги да има тоалетна хартия.

 

 

Домашната смет трябва да се пази в плътни съдове, недостъпни за мухи и гризачи, и редовно да се прибира от комуналните предприятия по чистотата. В селищата, където не е организирана такава служба, сметта се изхвърля в смето-торовата яма или на компостната площадка.

 

 

 

 

Един от показателите на общонародното движение за изграждане, благоустрояване и хигиенизиране на селищните системи е увеличаване броя на образцовите жилищни домове и блокове при повишените изисквания за развито лично животновъдство. Към 31.12.1981 г. 50,9% от жилищните домове и блокове са обявени за образцови.

 

 

 

 

 

Изисквания за присъждане на званието „образцов дом”

 

 

  1. Дворът да е ограден съгласно изискванията на техническата служба и да има добро функционално разпределение и озеленяване.

  2. Да има цветен кът, добре подреден стопански сектор – за отглеждане на зеленчуци, плодове, животни и птици, устроен съгласно санитарните и ветеринарните изисквания.

  3. Да има пътеки от твърда настилка до стопанските и обслужващите помещения.

  4. Да е осигурено водоснабдяване. Местният водоизточник (където има такъв) да е покрит и устроен за механизирано черпене на вода. Отпадъчните води да са отведени в помийна яма или в канализация (ако има такава в селището).

  5. Сградата и двора да са електрифицирани, фасадите на жилищните сгради да са измазани, боядисани в светли тонове и освежени с цветя (в сандъчета, саксии и др.), а дограмата – остъклена и боядисана. Да има баня и вътрешна тоалетна и изградена канализация.

  6. Тротоарът да е устроен и поддържан съгласно указанията на техническата служба на селището. Да има овощки, а за лозарските райони асми или декоративни дървета, храсти и цветя, които да се поддържат грижливо.

  7. В двора да има определено и устроено място за събиране на отпадъците и съхраняване на тора.

  8. Домакинството активно да участва в движението за изграждане, благоустрояване и хигиенизиране на селищните системи.

 

 

Изисквания за присъждане на званието „образцов жилищен блок”

 

  1. Фасадите на блока да са облицовани или измазани и боядисани по одобрени архитектурни проекти. Вертикалното озеленяване да бъде разработено цялостно и свързано с околните сгради и среда. Дограмата включително тази на таванските и избените помещения, да е боядисана, а прозорците – остъклени.

  2. Да е водоснабден, канализиран и по възможност топлофициран.

  3. Жилищната сграда и входовете й да са добре обозначени. Да се поддържат чисти входовете и стълбищата. Районът – улиците, тротоарите, зелените площи около сградата, да се стопанисва от обитателите.

  4. Да има образцова енергийна система, пощенските кутии, звънчевата и домофонната инсталация да бъдат изправни, в добър вид, с красиви надписи.

  5. Балконите и терасите на фасадите към главните улици да не се загрозяват с видими предмети и чрез простиране на дрехи.

  6. Да са устроени места за игра на децата и за отдих на възрастните.

  7. Да се съхраняват съдовете за смет в предвидените за целта помещения или на площадки, покрити с трайна настилка, позволяваща измиване. Същите да са оградени с подходяща храстова растителност или ограда от материали, съответстващи на сградите, до които са оформени.

  8. Да са организирани места и да е регламентиран редът за изтупване на килими, одеяла и др.

  9. Да са обозначени местата за паркиране на леките автомобили.

  10. При наличие на търговски и други заведения в партерния етаж дограмата, витрините, фирмите и осветлението да са естетически оформени. Да е осигурено съхраняване на амбалажа на закрито място.

  11. Управителните съвети на етажната собственост и домсъветите да имат утвърдени правилници за вътрешния ред и да спазват наредбите на общинския народен съвет.

  12. Извлечението на Наредбата за чистотата и списъкът на живущите да са поставени в красиви рамки във входовете.

  13. Живеещите в блока да поддържат зелените площи и да участвуват в трудовите инициативи, организирани от Отечествения фронт и народния съвет.

 

 

Проектиране на санитарни помещения в жилищни и обществени сгради

 

Правилата и нормите за проектиране на санитарни помещения придобиват задължителен характер след 1 юли 1967 г.

Санитарните помещения, предназначени за обществено ползване, се устройват за непрекъснато обслужване и поддържане или за периодично (ежедневно) поддържане, като разликата между двете се основава предимно на съдържанието на допълнително обслужваща площ, която може да бъде обособена или като отделно помещение (в самостоятелни обществени клозети), или като увеличение на площта за изолационно предверие (умивални).

 

Минималният брой на клозетните клетки в общодостъпните санитарни помещения е 2 - по 1 за мъже и жени. Всички колозетни клетки в обществените сгради (с изключение на обществените клозети) са индиректно достъпни чрез изолационно предверие и на подходящи места се монтират по мивка на всеки три клетки. Когато броят на клозетните клетки е повече от 2, минимум до 50% от тях се устройват със фаянсови седала, а останалите- с клекала. В санитарните помещения задължително се монтират закачалки и подходящи уредби за клозетна хартия. Стените в обществено достъпните сгради и заведения се облицоват с фаянсови плочки или друг подходящ материал, а подовете - с теракот или с друг подходящ непоглъщащ миризма и мазнини материал.

 

                        

 Обществените клозети в населените места се разполагат на около 250 метра един от друг и на най-малко 20 метра от най-близката точка на сградите при спазване на съответните изисквания - да имат на 2 метра околовръстен плочник, предотвратяващ просмукването на атмосферните води и навлажняването на стените или противовлажна изолация на стените от по-съвършен вид. Необходимо е мястото около обществените клозети да бъде засадено с храсти.

 

За всички санитарни помещения се осигурява директно проветряване, което е задължително и се осъществява чрез вертикални канали, изведени над покрива или чрез механична уредба.

 

В заведения за обществено хранене, неустроени за непрекъснато обслужване и поддържане, задължително на всяка мивка се монтира сешоар за ръце, както и уредба за течен сапун на подходящо място за умивалниците.

 

Монтаж на душ трябва да се извършва по начин, който дава възможност за самостоятелно преграждане със завеса от подходяща материя, предпазваща от пръскане на останалите уредби в помещението.

 

При типови санитарни помещения за масово строителство, отклонения в размерите и модела на отделните уредби и в разстоянията между тях са възможни единствено чрез мотивировка от съответната проектантска организация (институт) и съгласно Министерството на архитектурата и благоустройството.

 

Капацитет на санитарните помещения

 

1.  На главни улици и площади с голямо движение

При население над 5000 души се предвиждат минимум по 2 клозетни клетки - по една за мъже и жени, като във всяко отделение има и по 1 мивка. Към мъжкото отделение се предвиждат минимум по 10 писоара.

2. На площади около жп гари, пристанища, бензиностанции, в паркове и градини за отдих, при зеленчукови и други пазари

Предвижда се по 1 клозетна клетка и 1 мивка на 500 посетители и 1 писоар на 250 посетители.

3.  Детски ясли

За всяка група в умивалнята трябва да има по 2 мивки, 1 вана за къпане на бебета, а в тоалетната - 1 вана за накисване на гърнета.

4.   Детски градини

За всяка група се предвижда по 3 мивки и 1 крачна вана, а в тоалетната - по 3 клозетни клетки, съдържащи предимно малък тип седало и душ. На всеки 6 групи в залата се пада по 1 изолация с клозетна клетка и мивка.

5.  Училища

     На всяка учебна паралелка се пада по 1 клетка и 1 писоар за момчетата към нея, а на всеки две паралелки - по 1 мивка и 1 фонтанка. В училища с 16 и повече класни стаи се предвижда отделно помещение за хигиена на девойката.

Към всички учебни кабинети, работилници, лаборатории, учителски стаи, лекарски и зъболекарски кабинети и канцеларии е пригодена мивка.

6.  Физкултурни салони

Предвижда се по 1 клозетна клетка на 30 спортисти, по 1 мивка и 1 душ на 10 спортисти.

7.   Общежития

При ученическите общежития се предвижда по 1 клозетна клетка на 15 мъже и 12 жени, 1 писоар на 20 мъже, 1 мивка на 8 души, 1 душ на 15 души.

Към студентските общежития са пригодени по 1 клозетна клетка за 12 мъже и 10 жени, 1 писоар за 12 мъже, 1 мивка на 8 души и 1 душ за 15 човека. Подобно е и положението с работническите общежития.

8.   Административни сгради

1 клозетна клетка на 20 служители, 1 мивка и 1 писоар - на 40. на всеки етаж има отделно помещение за хигиена на жената.

9.  Хотели

В зависимост от категорията на хотела, която се посочва задължително в заданието за проектиране, се монтират и съответните санитарни прибори.

Категория Лукс <А> - в санитарния възел към всяка стая или апартамент се монтират вани, клозетно седало, фаянсови мивки, отговарящи на броя на леглата. За всяко време на денонощието е осигурена топла и студена вода, като в целогодишните хотели има централно регулируемо отопление с непрекъснато действие.

Категории <Б> и <В> - съдържат същите прибори, както санитарните помещения от категория <А>, с изключение на това, че ваните са заменени с душове. В голяма част от стаите няма самостоятелен санитарен възел, а е предвидена единствено мивка. В този случай се устройват общи санитарни възли на всеки 15 легла.

10.  Мотели

Санитарните прибори се монтират в зависимост от категорията на мотела.

За I-ва категория - към всички стаи има санитарно помещение с мивка, клозетна чиния и душ. Всички санитарни помещения са снабдени с топла и студена вода, като отоплението е централно с възможност за включване по блокове.

За II-ра категория - към стаите с 1 и 2 легла има мивка, клозетна чиния и душ, а за останалите съществуват общи санитарни помещения, в които на всеки 20 легла се по 1 клозетна чиния и душ.

11.  Почивни станции

При групови санитарни помещения по 1 клетка поотделно на 12 мъже и 10 жени, 1 писоар на 12 мъже, 1 мивка на 8 души и 1 душ - на 15 човека.

12.  Хижи

Капацитетът на санитарните помещения в хижите наподобява този на почивните станции.

13.  Библиотеки

    Монтирани са по 1 клозетна клетка и 1 писоар за 50 мъже и 1 клетка - за 15  жени. На всеки 3 клетки се пада по 1 мивка.

14.  Читалища

Пада се по 1 клозетна клетка на 70 места в залата, като 2/5 от тях са предназначени за мъже, а 3/5 - за жени.

15.  Театри и кина

По една клозетна клетка и 1 писоар на всеки 75-100 места в залата, като 2/5 от тях са за мъже, а 3/5 -  за жени. На две клетки се пада по 1 мивка.

16.  Промишлени предприятия

Броят на мъжете и жените, за които се устройват санитарните помещения се посочват предварително в заданието за проектиране. Така на всеки 25 души се пада по 1 клетка - отделно за мъже и жени; от 26 до 55 души - съответно по 3; за до 100 души - по 6, а за над 100 - по една допълнителна.

Броят на санитарните прибори се определя се определя спрямо броя на служителите от най-голямата смяна.  При чисто производство на всеки 4 клетки се предвижда по 1 мивка; при замърсено - на 3 клетки по 1 мивка, а при отровни вещества - на 2 клетки по 1 мивка.

17.  Столове

На всеки 75 мъже и 40 жени се пада по 1 клетка, като броят на писоарите е 2 пъти по-голям от броя на клетките, предвиден за мъже. Една мивка се предвижда на 50 столуващи. При големите столове с капацитет над 200 столуващи се устройват умивални.

18.  Заведения за обществено хранене

На 60 места за сядане се пада по 1 клетка, като броят на клетките за мъже и жени е еднакъв. За всяка клетка има по 1 мивка. При заведения с над 120 места за сядане са предвидени отделни умивални.

Допуска се в закусвални и сладкарници, чийто капацитет е до 50 места да не се устройват клетки и писоари за посетителите.

19.  Стадиони

За 2500 посетители е пригодена по 1 клозетна клетка; 1 писоар - за 750 посетители и 1 мивка на 5000 посетители.

 

Броят и видът на приборите в санитарните помещения в жилището и неговото архитектурно решение се определят в зависимост от броя на обитателите.

 

- за 1 обитател - едно помещение за клозет и баня, включващо седало, умивалник, душ без или с вана.

- за 2-3 обитатели - общо помещение за клозет и баня, включващо седало, умивалник, вана с душ или само душ, пералня, шкаф за сушене на дрехи

- за 4 и повече обитатели - поотделно помещение за клозет, за баня и за пералня, включващи съответно клозетно седало; умивалник, вана с душ и клозетно седало; пералня, центрофуга и шкаф за сушене.

 

 

Културата на банята в България

 

Историята на банята в България започва с минералните бани, поради наличието на тези природни ресурси в страната и присъствието на римската култура на територията й. Широката популярност на топлите минерални извори в нашата страна се наблюдава през почти всички етапи на историческото й развитие.

 

Траките – древните обитатели на българските земи издигали в култ изворните води. Те започнали да разработват минерални бани на базата на познанията им по природна медицина и влиянието на римската култура. В България са открити многобройни археологически останки от такива бани в близост до минерални извори (Кюстендил; Хисаря; София; село Баня и т.н.). Римските бани във Варна са били най-големите в България и трети по големина в Европа. Древните римляни, а също така и българските ханове през Средновековието, посещавали баните за благотворни процедури. Баните били много просторни и с невероятно красива архитектура – място за почивка и релаксация. Състояли се от три отделни помещения: тепидариум – топлото помещение, което се подгрявало през пода и стените и температурата в него била между 37 и 390C; калдариум – горещата парна баня; лаконикум – топлото сухо помещение за размисъл и релаксация.

 

През Средновековието минералните извори в България се използвали основно за хигиенни нужди. Със завладяването на България от Османската империя, начинът на живот, традициите и битовите практики попадат под влиянието на една съвършено различна култура.

 

През годините на Възраждането турските бани са особено популярни сред българското население. Турската баня /хамам/ е комбинация между традиционната турска баня и римските и византийски бани. За разлика от римските бани, до които имали достъп само заможните граждани, хамамът бил място за срещи на хора от всички прослойки на обществото, място за завързване на запознанства и разрешаване на обществени проблеми. Жените, също като мъжете, били допускани в банята, но в различни часове или в отделни помещения. Почти във всеки български град все още съществуват турски бани (Каварна, Плевен, Разлог, София и т.н.). Макар че по-голямата част от тях са преустроени в художествени галерии или други сгради, те все още пазят културната си идентичност. Именно от турските бани водят началото си обществените бани и модерните спа центрове.

 

Съвременната лична (домашна) баня в България е по-малка в сравнение с баните в останалите европейски страни. Българите все още ценят най-много функционалността, а не толкова естетиката и дизайна. Настоящата култура на банята в България е свързана с политическата и икономическата история на страната. По времето на комунизма, разнообразието от продукти от санитарен порцелан е сведено до минимум – пазарът предлага само 2-3 вида от даден продукт и само и единствено в бял цвят. Продукти, които биха придали някакъв лукс, просто липсват.

 

Предпочитанията са насочени към семплите и изчистени форми. Българите не са изолирани от най-новите технологични въведения и новаторски концепции в банята. Най-новата българска култура на банята се формира в момента, следвайки европейските тенденции, но същевременно запазва своята национална идентичност.

 

 

За обществените бани

 

Правилникът за вътрешния ред, експлоатацията и санитарните изисквания в обществените хигиенни бани е обнародван в Държавен вестник бр.100/1969 г. Съгласно този правилник обществените хигиенни бани се експлоатират от комуналните предприятия при народните съвети или от общински народни съвети. Техните ръководства поемат отговорността за подобряване организацията на работата в тези бани, за бързо и културно обслужване на населението. Обществените бани се ръководят от управител или домакин, домакин-касиер.

 

Разположението на хигиенните бани се извършва по градоустройствения план за изграждане на даденото селище. Едно от основните изисквания е те да са изградени на лесно достъпни места, които осигуряват удобна и пряка връзка с всички краища на района, който обслужват. Предвидено е парцелът за малки хигиенни бани да е най-малко 2,5 декара, а за средни и големи - 5, като за предпочитане е мястото да бъде в парк или в съседство с парк, с добро слънчево изложение и с възможност за изграждане на паркинг.

 

Баните се разполагат в самостоятелни сгради, високи не повече от 2 етажа, като тези, които са с капацитет до 20 места имат само едно отделение - за поредно къпане на жени и мъже, а по-големите - ве самостоятелни отделения.

Точно определен е и броят на местата за събличане: в общи съблекални - 80%, от които 20% с кабини за събличане и 80% с индивидуални гардероби; а в индивидуални бани или душ-кабини - съответно 20%. При хигиенни бани със 100 и повече места за събличане има спортни плувни басейни.

 

Броят на местата за къпане се определя в зависимост от местата за събличане. Той е 60% от тях в общи съблекални, като близо 80% от местата за къпане са душове, а останалите 20% - седящи места с подвижни ръчни душове.

 

Други помещения в обществените бани са чакалня, каса, канцелария, склад за инвентар, складове за чисто и мръсно бельо - поотделно, бръснаро-фризьорски салон, кабина с кушетка за масаж, фонтанка за пиене на вода, клозет за посетителите.

 

В проектирането и строителството на обществени хигиенни бани изключително важно място заемат канализацията, отоплението и вентилацията, електрическите инсталации.

Едно от най-важните изисквания за пускането в експлоатация на обществени хигиенни бани е осигуряване на водоснабдяването им. При липса на водопровод в населеното място е необходимо да има водоизточник с достатъчен дебит, като водата трябва да има хигиенните качества на питейна вода. При установяване на висока временна твърдост на водата се изгражда инсталация за омекотяване.

 

За всички бани се предвиждат резервоари за изравняване налягането на водата с обем, равен на едночасов разход от общото количество вода за къпане.за по-големи помещения са пригодени минимум 2 резервоара - за топла и студена вода, като към тях има механична или автоматична уредба, чрез която е възможно осъществяването на контрол върху нивото на водата.

 

За отвеждането на отпадъчни води от къпалните помещения се използват подови сифони, като помещенията се направени по начин, който да осигурява необходим наклон за оттичане на водата, без да се пресичат главните и странични проходи.

 

Отоплението и вентилацията на обществените бани се проектират при спазване изискванията на Техническите норми и правила за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации. За къпалните помещения се допуска естествена вентилация, която се осъществява посредством вертикален канал (шахта) в най-високата точка на свода на помещението. Не се допуска разполагането на вентилационни канали във вътрешните и външни стени на помещенията.

 

Топлинната мощност на топлоизточника се определя с оглед задоволяване нуждите от топлина за отопление и вентилация и за снабдяване с топла вода. Складовете за гориво се оразмеряват в зависимост от вида на горивото и начина на снабдяване.

 

Електрическата инсталация също отговаря на изискванията на Техническите норми и правила. Изкуственото осветление обхваща къпални, чакалня, съблекални, индивидуални вани, душове и кабини, машинни помещения, като се използват предимно луминесцентни лампи. За хигиенни бани с капацитет над 80 места има светлинно-сигнална инсталация за съобщаване чрез светлинни цифри поредните номера за влизане в съблекалнята.

 

Основното предназначение на обществените бани е да задоволят по-пълно хигиенните нужди на населението. За тази цел те изграждат дневен график, одобрен от съответния общински народен съвет, който определя продължителността на работното време - не повече от 16 часа на ден и не повече от 6 дни в седмицата.

 

Използването на обществените бани от гражданите става срещу билет, като цените и таксата, която се плаща за съхраняване на ценности и пари в касата на баните, се определят от Окръжния народен съвет. За предприятия, организации, училища, военни поделения и др. има възможности за предварително закупуване на билети или абонаментни карти за къпане. Времетраенето на едно изкъпване е един час и включва събличане, изкъпване и обличане.

 

При липса на клиенти в къпалнята се допускат чакащи граждани. С право на влизане без чакане и с удължено време на къпане се ползват бременни жени; майки-кърмачки с деца до 8-месечна възраст; многодетни майки; слепите и инвалидите от I и II група инвалидност; граждани над 65 години, работници и служители в банята.

 

 С право на безплатно къпане в общите къпални се ползват деца до 5 ненавършени години; признатите за активни борци срещу фашизма и капитализма, както и инвалидите от войната; работниците и служителите в баните; други категории служители с решение на общинския народен съвет.

 

С право на къпане с намалени цени се ползват войници от военни поделения и строителни войски - с 50% от установената такса; многодетни майки, деца от 5 до 16 години, ученици и редовни студенти - половин такса; граждани а абонаментни карти за къпане - до 20% от цените на билетите.

 

Всички тези привилегии и права могат да се ползват единствено срещу предоставянето на официален документ, удостоверяващ тези права, както и  редовен билет с надпис „безплатен”.

 

С цел опазване общественото здраве се забранява ползването на баните от душевно болни хора и от лица със заразни кожни обриви или открити рани, освен в случаите, когато се предоставя официален документ от здравен орган, потвърждаващ безопасността на заразата.

 

Използването на обществените хигиенни бани превръща гражданите в носители на определени задължения и отговорности. Те са длъжни да спазват установения ред за ползване на банята; да пазят от повреда банското имущество, да съблюдават за правилното използване на банските съоръжения съобразно предназначението им; да възстановяват или заплащат стойността на нанесените щети.

 

Персоналът на обществените бани има задължения да създава необходимите условия и удобства за посетителите, като същевременно следват редица изисквания и вземат мерки за опазване здравето по време на престоя. Задължени са да се съобразяват с предписанията на Хигиенно-епидемиологичните институти, като отговорността за неизпълнението им носят директорът на комуналното предприятие, началникът на Отдел „Бани” и управителят, а за бани, които са на бюджетна издръжка - съответното натоварено лице.

 

Управителят на банята ръководи, контролира и отчита цялостната дейност на баните; осигурява изпълнението на производствения план на банята, при съставянето на който участва; грижи се за материално-техническото снабдяване на банята; спазва и провежда нарежданията на санитарни и други контролни органи по опазване здравето на къпещите се  и служителите и по обезопасяване на машините и инсталациите в банята; контролира осигуряването на редовното почистване на помещенията, доброто стопанисване и опазване на инвентара, следи за повредите и нарушенията в банята и търси отговорност от причинителите им.

 

Чистотата в баните се поддържа непрекъснато, като след приключване на работното време помещенията, инвентарът и съоръженията се почистват основно и се подлагат на дезинфекция. Обръща се особено внимание на почистване на съблекалните, къпалните, кабините и тоалетните. Измиването се осъществява с гореща алкална вода или горещ сапунен разтвор, хлорна вар и т.н. След престоя на всеки клиент се сменя бельото на кушетките. Тези дейности се извършват от работниците в кабините или от работник-чистачите. Те следят за правилното манипулиране със съоръженията за изкъпване и за икономично изразходване на водата от къпещите се, контролират и отговарят за спазването на реда и поддържане на чистотата на помещенията, басейните и отходните места.

 

 

Училищната хигиена след 9 септември 1944 г.

 

 

За развитието на училищната хигиена като наука и за нейното приложение в България голяма роля има Н.А.Семашко – първия комисар на здравеопазването в Съветска Русия, основател и пръв директор на Института по социална хигиена и на Института по физическо възпитание и училищна хигиена. Той издава редица трудове върху теорията на съветското здравеопазване, върху развитието на хигиенната наука, включително и на „училищната хигиена”.

 

След  9 септември 1944 г. училищната хигиена у нас се развива изцяло под влияние на съветската училищна хигиена. Училищната хигиена по руски образец получава названието „Хигиена на детската и юношеската възраст”. По примера на съветското здравеопазване е организирана Държавна санитарна инспекция и Санитарно-епидемологична станция (1951), което означава широко внедряване на санитарно-хигиенния и профилактичен принцип. Във всички окръжни ХЕИ в страната се създават отдели по „Хигиена на детската и юношеската възраст”.

 

Нараства значително броят на училищните лекари – през 1948 г. те са 10 пъти повече в сравнение с 1944 г. за пръв път в училищата освен лекари се назначават и медицински сестри.

 

Особено внимание се отделя на физическото възпитание и спортна дейност на децата и подрастващите. Откриват се много спортни площадки, стадиони, туристически бази и др. За проучване ролята на физическото възпитание и физическата култура за укрепване на здравето се  формира по подобие на руския (съветски) опит „Институт за физическо възпитание и училищна хигиена” към БАН (1961).

 

За подготовката на лекари за сферата на училищното здравеопазване се създава Катедра по училищна хигиена при ИСУЛ (1968). В списъка на медицинските специалности „Хигиената на детско-юношеската възраст” се оформя като самостоятелна, отделна специалност, необходима за получаване правото да бъдеш училищен лекар.

 

При създаването на Центъра по хигиена (1972) се формира голямо научно звено по ХДЮВ, в което се разгръща многоаспектна научно-изследователска, научно-приложна и методична дейност за цялата страна.

 

След промяната на 10 ноември 1989 г. звеното ХДЮВ се запазва, а сега е включено в Националния център по опазване на общественото здраве като самостоятелно направление „Здраве на децата и учениците”.

 

 

Националният център по хигиена, медицинска екология и хранене (НЦХМЕХ)

 

 

Националният център по хигиена, медицинска екология и хранене (НЦХМЕХ) е научен институт към Министерство на здравеопазването. Създаден е през 1972 г. чрез обединяване на три водещи института с десетилетна история в областта на хигиената, околната среда, храненето и трудовата медицина: Научен институт по хигиена, Институт по хранене и Научен институт по охрана на труда и професионални заболявания.
НЦХМЕХ участва активно в разработване и изпълнение на националната здравна стратегия по отношение профилактиката на незаразните болести, подобряване условията на труд и почивка, намаляване замърсяването на околната среда, правилното хранене, безопасността на храните и стоките, имащи значение за здравето, оптимизиране условията на обучение, формиране на здравословна среда за живеене.
НЦХМЕХ е колабориращ център към СЗО (Световната здравна организация),
FAO (Световната организация по селско стопанство и прехрана), МОТ (Международната организация по труда), UNICEF.
В НЦХМЕХ работят 318 научни работници, специалисти с висше и средно специално образование, помощен персонал, разпределени в структурни звена съобразно основните направления.

 

 

Пазарът на продукти за лична хигиена у нас

 

 

По общо мнение на търговците пазарът на продукти за устна хигиена в България има значителен потенциал за развитие в тази насока. Потреблението на продукти за грижа за устата е все още в пъти по-ниско от останалите европейски страни поради ниската здравна култура на потребителите в България, коментират от Colgate-Palmolive. Докато в Европа четката за зъби се сменя средно четири пъти в годината, на един български потребител през 2006 г. са се падали средно 0.7 четки годишно.30 млн. лева годишно е пазарът на пасти за зъби в България, по данни на GfK Bulgaria.


- В България паста за зъби се употребява средно 12 пъти седмично (по данни за март-април 2007 г.), т.е. по-рядко от два пъти на ден.
- През същия период най-много четки са си купили хора на възраст между 25 и 34 години, а най-малко - пенсионерите.
- Жените купуват четки за зъби по-често от мъжете. Най-склонни към покупка са висшистите.

 

Сапунът и другите продукти за лична хигиена сравнително добре са утъпкали своите пътища в България. През 90-те години на XX век в страната навлизат множество чужди марки, което е съпроводено с успешната модернизация на местното производство. В същото време темповете на растеж и развитие, наложени на българските производители от световните лидери Henkel, Procter & Gamble,Johnson & Johnson и Unilever, се превръщат в предизвикателство за по-малките по своите мащаби местни компании.

 

След "отварянето" на България към Европа през 1998 г. на местния пазар идва и Henkel, основана в Германия още през 1876 г. Компанията изчаква бурните промени след 1989 г. да започнат да отшумяват, преди да съсредоточи вниманието си върху динамично развиващия се пазар на Балканите. През 2006 г. Henkel, която присъства в 125 страни, отбелязва продажби от 12.7 млрд. евро, което е ръст от 6.4% в сравнение с 2005 г.

 

Продажбите на козметични продукти и тоалетни принадлежности през 2006 г. нарастват с почти 9% в сравнение с 2005 г., а тези на продукти за битовата хигиена - с 4.6%.

 

 

С всяко изминало десетилетие се обръща все по-голямо внимание на хигиената - лична, комуналната, социалната и други, като необходимо условие за здравословното съществуване. Разликата между настоящото столетие и средата на миналия век се състои предимно в средствата за реализирането й.
В голяма част от населените места днес не съществуват или поне не функционират обществени бани. Това се дължи предимно на обстоятелството,че почти всеки български дом разполага с баня и тоалетна
- вътрешна или външна. Една от отрицателните тенденции, които се наблюдават обаче, се свежда до занемаряването на значителна част от обществените тоалетни, бани, а често и цялостния пейзаж на места.

 

       

 

 


 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd All rights reserved.