Галин Дурев - политология втори курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

За сухото дърво или защо индустриалната революция не поведе България по пътя на Запада.

 

     Днес животът на всички тече неусетно, съпътстван от автомобили, самолети, компютри, мобилни телефони, интернет и много други чудеса на технологичната мисъл. За някои  от нас дори мисълта за тяхната липса ни поставя на прага на лудостта. Но мислейки за тези на пръв поглед независими едно от друго открития, не си даваме сметка, че изобретяването или откриването на едно или друго нововъведение и неговото внедряване в нашия живот води до несъмнена технологична, икономическа и културна промяна във всички аспекти на човешкия живот. Една иновация за осъществяване на своите функции несъмнено се нуждае от множество фактори, като по този начин стимулира развитието на други отрасли, движението на парите, взаимоотношенията между хората, а от тук и цялостното развитие на обществото. Следвайки този ред на мисли, стигаме до извода, че дори едно малко нововъведение би могло от своя страна да доведе до всеобщ индустриален бум и дори революция, като по този начин се получава една дървовидна структура, където всичко ново води до необходимостта от други новости, които имат същите нужди.

   Именно това става в Западна Европа с появата на парната машина на Джеймс Уат. Нейното внедряване води до освобождаване на голям брой работна ръка от дребното домашно производство и праща големи маси хора от селото в градските фабрики. Освен технологична промяна това води и до значителна социална промяна, която оказва силно влияние върху обществения живот като цяло. Това явление не показва обаче тенденция към всеобща валидност. В някои общества казаното се потвърждава, а в други не. Къде се коренят причините за различната реализация и усвояване на плодовете на обществения прогрес от различните общества? Защо едни и същи иновации, намерили приложение както в Западна Европа, така и в България, не довеждат и в нашата страна до индустриална революция?

   Причините за липсата на индустриален бум в България, който да бъде следствие от предходни нововъведения, са комплексни, но като основни можем да определим историческата съдба на страната и националните особености на българския народ. Държавата ни губи своята самостоятелност в критичен стадий на своето развитие, точно тогава, когато в части от света започват да се разпространяват първите прогресистки идеи, целящи промяна на света. Този факт предопределя в голяма степен изсъхването на българското дърво. Засилването на консервативното източно мислене води до закостеняване на българина. В рамките на Османската империя той е лишен от свободния си дух и възможността за интелектуално развитие. Робството засилва усещането за силата на колектива, изразено идеално в българското хоро. Колективните действия водят както до колективни облаги, така и до колективна отговорност, но когато степента на риска надделява, намалява желанието за неговото поемане. Колективното мислене на българина му дава едно тайно успокоение, че отговорността ще бъде споделена между колектива, а няма да бъде понесена индивидуално. Колективните действия и идеи обаче в същността си са съвкупна част от действията и идеите на отделните членове на колектива. По този начин мисловният поток бива насочен в една посока, вместо да следва индивидуалните особености на всеки човек. По този начин закърнява способността за самостоятелно мислене, като най-често се следва открояващото се мнение. Тази особеност е пряко свързана с неспособността за вземане на лични решения и поемането на отговорност. Така се съкращава значително възможността за развитие в принципно непознати сфери на човешкото познание, като по този начин се очертава праволинейността на мисловния процес. Освен като неволна защитна реакция колективното мислене на българина е подхранено и от нашата религия. За разлика разпространилото се в повечето страни от Западна Европа протестанство стимулира индивидуалните прояви на индивидите. Протестантската етика изповядва максимата, че изкупването на греховете се постига чрез труд. Съвкупността от трудолюбието и самодисциплината са основна предпоставка за бурното развитие на протестантските страни след Индустриалната революция. Стимулът е собственото развитие и самоусъвършенстване. При нас нещата стоят по-различно. Дълго време хората биват отчуждавани от продукта на своя труд, като по този начин те си изграждат негативно отношение спрямо ползата от самия труд. С дейността си хората осигурявали прехраната на семействата си, осигурявали спокойствието си, но били малцина тези, които успявали да получат печалба. Липсвала и възможността за развитие на по-голямата част от обществото. Малцина били тези, получили солидно образование, а това оказало влияни върху формирането на българската буржоазна класа. В България отсъствали основните стимули, които биха способствали за развитието на обществото. В последните  години на робството това положение бавно започва да се променя, но страната вече е значително изостанала по този критерии от индустриалните страни. След Освобождението, въпреки че хората са вече свободни, у тях трайно са се насадили негативни стереотипи, които оставят трайни травми в съзнанието на българите. Колективизмът се възражда в съзнанието след 9 септември 1944 година, когато колективните взаимоотношения стават валидни отново в трудов, социален и икономически аспект. Въпреки че вече са минали няколко поколения от Освобождението, тази нова промяна в обществото не позволява да бъде изхвърлено окончателно от съзнанието архаичното мислене от робството.

    Освен всичко казано дотук трябва да споменем и характерните особености на психологията на българина. Наша отличителна черта е стремежът да не позволяваме никой да излезе напред пред масата. Всеки, който се отличава с инакомислие и новаторство, вместо да бъде поощряван с цел да се развива, на него се създават всевъзможни препятствия, за да не бъде той пред другите. Тази наша специфика естествено се явява огромна спънка за развитието на индивида. Вместо чрез взаимопомощ и разбиране да се търси максимално рационалното развитие на възможно повече индивиди, то обществото се стреми да бъде в баланс, но на прекалено ниско равнище. Стремежът към икономическо равенство далече не е добра предпоставка към икономическо развитие. Не на последно място нека не забравяме, че страните, станали фактор след Индустриалната революция, целенасочено са работили в посока на развитие на естествените науки и техниката, като са придобили значителен опит в тези си начинания. На тази база те са осигурили необходимите им фактори за една бъдеща промишлена революция. При нас повечето новости идват наготово и по този начин се къса веригата на прогреса, защото поради липсата на знания за постигнатото се губи възможността за достигане на напредък. В нашето общество отсъства изследователската традиция, която да подтиква творческата мисъл за постигане на непостижимото.    

    

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.