СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

пролет

автори

без редактор

   КОСОВО

ЮСМЕНИ И МАЙНИ В ХИКСЛАНДИЯ

животоописания

идеалният тип човек при капитализма

мечтата за българия

автори

без редактор

 

Любомира Милева - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008  

         

Религия на циганите в Пловдив

 Цигани е събирателно название на няколко близки етнически групи. Роми е българизирана форма на ромα, самоназванието на част от циганите /от гръцки асинганос - гадател/. Друго разпространено название в България и Република Македония е гюпци или егюпи. Те са етническа общност, вероятно произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, живееща днес в целия свят - в Южна Европа, Балканите, Югозападна Азия, в части на Латинска Америка и някои щати на САЩ. Общият им брой се оценява между 5 и 10 млн. души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, Сърбия и Словакия. Говорят ромски език /романо чшиб/, най-близко свързан с езиците пенджаби и потохари. Допуска се, че роми произлиза от древната индийска дума „рдоми”, с която са назовани ковачите и музикантите – все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот.

 

Момичета от ромски произход

  

Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти /рома, пара/ и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От V-VI в. техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни от Средна Азия през V-VI в. и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през VII-VIII в. Според повечето лингвисти след VI в. започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други - персийски, арменски, гръцки. Към VIII в. циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към X в. те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. От Египет през Егейските острови и Гърция през XI в. циганите попадат в Европа, а през XIV в. вече скитат из повечето европейски страни.

 

Група „Ромски ритми“, Празник на Розата, Казанлък, 2006 г.

 Танцьорка на ромския фестивал

 

Настанили се масово на Балканите през XIII-XIV в., а през XIX в. те вече са отколешни съжители на разнородното население, обитаващо европейската част на Османската империя, и въпреки това продължават да заемат най-ниските стъпала на социалната йерархия - и властите, и отделните конфесионални и етнически групи приемат с недоверие циганите. Социалният им статус не зависи от това дали са уседнали или чергари, дали са християни или мюсюлмани. Причините за това положение на циганите могат да се търсят най-вече в непоследователното им религиозно поведение и културата им. Изключително адаптивни, те бързо усвояват езика и някои религиозни ритуали на заобикалящите ги етнически групи, като показват определено предпочитание към религията на доминиращите. Предимно християни до завладяването на полуострова от османците, те скоро приемат религията на завоевателя и през XIX в. броят на циганите-мюсюлмани значително надхвърля този на християните. Вътрешногруповата ендогамия гарантира запазването на собствения език, семейната организация и традиционните занаяти. Практикуваната от тях религия остава в сферата на ритуала и няма връзка с по-високи теологически пластове. В циганската религиозно-обредна система спокойно съжителстват мюсюлмански и християнски празници, но представите им за добро или зло идват от собствените им предмонотеистични митологични и религиозни конструкции. Всичко това е повод за постоянно пренебрежение и санкции от страна на двете монотеистични религии - християнството и исляма.

Още от началото на циганското разселване в Западна Европа (XIV-XV в.) европейците забелязват, че навсякъде циганите държат на правната си автономия, т.е. - да бъдат съдени само от вождовете си и своите закони. На водачите на таборите (войводи, чери-баши) се дава правото да изпълняват и наказанията, понякога потвърждавано даже в грамотите, които са издействали от папи и императори. В някои страни, в т.ч. и сред уседналите цигани на Балканите, и до днес се е съхранила една особена институция - циганският съд (романо крис), която в България се нарича мешере. Жалбите до мешерето обикновено са за побегнали булки или обезщетения, но се вземат решения и по проблеми от неправен характер -актуални въпроси от циганския живот, също за  поведението в конкретна политическа ситуация. Членовете на съда са нечетен брой хора, ползващи се с уважението на съплеменниците си, които се канят винаги по конкретен повод. Мястото в мешерето не е наследствено, а заслужено чрез репутация на рода и конкретния човек, като понякога - ако спорът е между хора от различни групи - може да се поканят съдии от трета, незаинтересована в случая общност. Не всички цигански групи признават мешерето. В България това са племенните общности на калдерашите. Според закона в България институцията мешере не съществува, въпреки че наличието й е факт и че през 1997 г. е учредено Върховно ромско мешере.

 Според най-разпространената версия, в България циганите идват през XI-XII в. през Византия. Някои автори обаче приемат, че в началото на IX в. в Тракия са се заселили атцигани заедно с павликяните от Мала Азия. Въпросът за етническите и религиозни специфики е твърде съществен и заслужава много задълбочено изследване. Събитията през последното десетилетие показват, че съвременните етноси имат сложна бисоциална природа, в която се съчетават обективните етнодиференциращи признаци (език, религия, екзистенциални ценности, константни черти на националния характер и др.) и съответната йерархия и интензивност на съпреживяната обща етническа идентичност и солидарност между хората от различните групи.

 

Традиционни ромски танци на ромския фестивал

 Етническата и религиозната композиция на българските граждани са качествени демографски показатели с огромно значение за националната сигурност на страната. Това е така, защото най-често етническата и религиозната принадлежност са основната предпоставка за духовната спойка, за културно-историческото, икономическото, политическото и духовното единство между гражданите. В развитите западни общества единението на хората отдавна вече е постигнато не върху основата на етническото деление на хората, а на базата на осъзнатия и възприет от техните граждани демократичен правно-политически конституционен ред. Справката с историята показва, че след Освобождението на България от турско робство, българският етнос съставлява основното ядро и определя облика на етнонационалната българска държава, която включва всички български граждани, независимо от техния етнически произход. В рамките на държавата отделните етнически групи стават неделима съставна част от българската нация.

Момичета, облечени в традиционни носии

  

В наше време на територията на България живеят повече от 30 обособени етнически общности. Сред тях най-големи са тези на българите, турците и ромите. Съвременната българска нация е хомогенна, защото  статистиката сочи, че към последното преброяване от 2001 г. българското население съставлява 83,6% (6 661 000) души. Следват групите – турци 9,4% (758 000 души) и ромите 4,7% (370 908 души). Тази цифра се нуждае от анализ. Според Европейския център за правата на ромите за 1998 г. те са 892 000. Разликата м/у двете цифри има обяснение, защото циганите в България са три групи - калдераши, йерлии и рудари. Циганските групи са феномен, непознат за другите етноси в Европа. Имат много голяма приспособимост. В Европа живеят представители на различни групи от тази общност – мануши; житани; кало; романичели, рома и др. В България по-голямата част от циганите са от групата рома. Значителен процент от циганите въобще не се определят към никой етнос и затова съществува разлика в данните. Циганите на Балканите бързо и лесно сменят религиите си. Склонни са да се включват за малки облаги в различни секти. Тяхната философия е  „бог е един, само че на турски се нарича Аллах, на български и румънски е Бог, а на цигански - Давала”. Впечатляващо е периферното етническо самосъзнание, проявление на което е публичното деклариране на друга нециганска принадлежност - турска, българска.

 Ромска сватба

 

Третата по численост етническа общност у нас е циганската или както се възприема в най-ново време да се назовава това население - ромската. Сложната историческа съдба на циганите и вековните взаимодейстия и контакти с инородното население стават причина за обособяването на три основни групи цигани - „български” и „влашки”, изповядващи  християнството, които ползват като първи или втори език българския или пък влашкия диалект, и „цигани-мохамедани”, някои от тях говорещи на турски език.

За разлика от техните събратя в Западна Европа и по-специално във Франция, където циганите имат свои градове, то в нашата страна изцяло цигански селища няма. Днес 53,7% от циганите в България живеят в градовете, а селското население е по-малката част. За разлика от българската и турската общност циганите са относително равномерно географски разпределени. В България циганските общности се делят на различни групи и подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят. Основните групи са значително обособени една от друга. Подгрупите обаче не са така ясно диференцирани и е възможно да бъдат променяни в хода на индивидуалния жизнен цикъл, в зависимост от смяната на занаята или района на местоживеене. Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени и уседнали цигански общности границите между групите са отстъпили място на цялостно циганско самосъзнание.

Пловдив е на първо място в България по разнообразие на религиите и етносите. При преброяването през 1885 г. етническото разпределение е както следва: 45% българи; 25% гърци; 21% турци; 6% евреи; 3% арменци. Днес естествено преобладава българският етнос, а други големи етнически групи са арменци, евреи, гърци, турци, цигани и др. Истинският брой на циганите в Пловдив е много относителен, тъй като естественият прираст сред ромското население е висок. Предполага се, че наброяват около 80 000 души или 20% от населението  на Града на тепетата. За разлика от другите по-малки общности в града, като арменците, евреите, турците и гърците, които живеят разпръснато, циганите са съсредоточени в четири махали, където представляват почти 100% от населението. Това са кварталите Столипиново; Шекер махала; Хаджи Хасан махала и Арман махала.  

Мъж от ромски произход, придружаван от маймунка.

След приемането ни в ЕС тази гледка вече е рядко явление.

 

Както навсякъде из България, така и в Пловдив циганите свързват своето етническо самосъзнание в тясна връзка с груповото си деление и историческата им съдба. Самосъзнанието при ромите напомня много ситуацията с религията и езика им. При възможност да избират – при смяна на местоживеене, при натиск от страна на държавата - те демонстративно се обявяват за членове на най-престижната според тях народност. Това показва стремежът им да повишат обществения си статут. Основното, което оприличава етнокултурните особености на различните цигански групи, е механизмът им за бърза адаптация към религиозните традиции. Когато става въпрос за религията на циганите, те се разделят на цигани-християни и цигани-мюсюлмани. Но независимо коя религия изповядват, циганите като цяло възприемат елементите на празнично-обредния живот на българите, но и на мюсюлманите. В зависимост от това каква религия изповядват ромите, се определя и тяхната обредна и празнична система, свързана със съответната религия. Така християнският празник Васильовден е преминал при ромите като Банго Васил. Сред големите празници на ромите-християни се нареждат Гергьовден през май и Голяма Богородица през август. Ромите-мюсюлмани празнуват Байрямите и се родеят с турския етнос и културни традиции. Независимо от факта коя религия изповядват ромите - християнство или ислям, те ще си останат верни най-вече на техните вярвания като ендогамията им, единни и общи представи за живота, единство в ценностните ориентации, единни морални принципи.
                                                                                                                                

 

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

есен

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

есета по зададена тема

 

автори

без редактор

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.