Иван Друмчийски - политология втори курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Прогресът на една страна

Прогресът на една страна неизбежно се свързва с неиния икономически просперитет, напредъка на здравеопазването, внедряването на нови технологий и т. н. Годините на 19 в. са години на забележителен прогрес в Европейската история, тъй като именно тогава се поставя началото на масовото фабрично производство, автомобилостроенето, развитието на здравеопазването, усиленото подобряване на градската инфраструктора.

Стремежът към новооткритието и внедряването на новото, като стремеж към себеизява, като опит за осъществяване на икономически просперитет и накрая като опит за достигане на лидерски позиции, завладява всички Западновропейски народи  през 18-19 в.. Докато модерна Европа усилено вече върви напред, то Балканските народи дълго преди това са принудени да свържат съдбата си с една ретроградна сила - Османската имрерия. Нешо повече. Забавя се темпът на тяхната естествена историческа еволюция и те остават  в Средновековието. Както често се случва обаче, след всеки един негативен период в българската история идва и позитевен. С началото на Третото Българско царство, българите получават възможност да поемат съдбата си в свои ръце.

Но това означава и сблъсък с предизвикателствата на тогавашното време. Реално погледнато, българите трябва да изградят една модерна държава, която не само че трябва да се доближи и достигне до постиженията на Западните сили, но и в определени случаи да се стреми да ги надмине. Навлизането на модерни европейски стоки и първите опити да се построи държавата по европейски образец променят до известна степен живота на българите. Големият проблем обаче е, че тези първи първи контакти с тогавашна Европа са твърде ограничени. Липсва усиленото изграждане на модерни фабрики, масовото използване на автомобили, изграждането на градската инфраструктора,  строежът на жп линии върви с нищожни темпове.Това от своя страна пречи да се осъществи нужната трансформация на българското ежедневие, да се премине към по-модерен начин на живот. Пък и трябва да се отбележи, че докато в Западна Европа всичко това е вследствие от естествения ход на събитията, то при нас тези новости навлизат твърде спонтанно. Този рязък и внезапен допир с европейските постижения събужда известно недоверие в и без това консервативната природа на българина. Не е за пренебрегване и фактът, че стандартът на живот на тогавашния българин е доста далеч от този на европееца. Това от своя страна не позволява масовото ползване и потребление на  модерни стоки, което би довело до така нужната положителна промяна. Всичко това пречи да бъде разчупено старото и консервативно ежедневие на българина, а от там и да се премине към по-модерен начин на живот.

В заключение може да се каже обаче, че главното, което пречи да бъде разчупено сивото българско ежеднивие и да се премине към модерен начин на живот, е невъзможността да навлязат масово модерни европейски стоки, наи-вече поради твърде ограничените средства на обикновения българин.    

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.