Емилияна Мутафчиева - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

 

Константин Велики

 

 

Междуособици след абдикацията на Диоклециан

 

Приемникът на Диоклециан, Галерий назначил своя племенник за цезар на източните провинции, а военачалникът Флавий Валерий Север - за цезар на Италия и африканските провинции.

Умира август Констанции Хлор. Армията му провъзгласява за цезар на Запада неговия син Флавий Константин, Галерий не бил съгласен, но като имал предвид силата на галската аристокрация, бил принуден да го признае.

Усложнения възникнали и в Италия, през 306 г. Галерий лишил Рим и околните области в Италия от вечната им привилегия да не плащат данъци. В резултат избухнало въстание. Въстаниците провъзгласили за цезар Максенций, който се обявил за запазване на старомодните порядки. Опитите на Галерий да го лиши от власт не се увенчали с успех. Максенций се споразумял с Константин, но след като Константин започнал да осъществява политика на търпимост спрямо християните, Максенций се обявил за защитник на старомодните традиции. Константин предприел активни военни действия срещу Максенций и през 312 г. изпратил в Италия галската си армия. Максенций бил разбит край Верона и отстъпил към Рим. Константин го преследвал и удържал решителна победа в битка близо до Рим. Под властта на Константин  преминали Италия и обширните владения на Максенций в Африка и Испания.

 

 

 

Константин Велики

 

Константин I е роден около 280 г. Той е император на Рим от 306 г. до 337 г. Константин възстановява единството в империята и продължава укрепването й, започнато от император Диоклециан. С изключение на отношението към Християнството останалите реформи на Константин във вътрешната и външната му политика са пряко продължение на Диоклециановите реформи. През цялото си управление Константин издава едикти, с цел нормализиране на данъчните постъпления в хазната.

Започналото при Диоклециан закрепостяване на колониите продължило. Бягството от колониите водело до запустяване или влошена обработка на големи участъци земя. Това причинявало затруднения при събирането на данъците.

Успешните погранични войни на Константин увеличават броя на военноплениците-варвари в империята. Константин завършва успешно започнатата от Диоклециан военна реформа, но при него армията все повече се попълвала  с отряди от варварски племена.

Варваризирането на армията се отразило върху нейната структура. Легионите станали  по-малки, а броят на началниците се увеличил. Постъпващите на римска служба варвари получавали Римско гражданство. За заслуги те били повишавани и можело да достигнат високи чинове. По този начин варварите получили достъп до висшите длъжности в империята.

През 332 г. Константин Велики скючва договор с готите. Римляните давали на готите земя за заселване край Дунава и уговаряли условията за търгуване. За улесняване на търговските връзки Константин построил мост на Дунава, но договорът с готите бил развален, след като те разбрали, че Константин същевременно сключил тайна спогодба със сартаните, стари врагове на готите.

През 313 г. Константин I издава указ, който остава в историята под името „Милански едикт”, с който християнството се обявява за равноправна религия. През годините на гонения срещу християните, църквата показала своята сила и авторитет. Освен това висшето християнско духовенство показало, че църквата не се обявява против Рим, а напротив готова е да го подкрепя. С признаването на християнството за равноправна религия Константин използва църковната организация като допълнителна опора на своята власт. Въпреки това Константин продължава да бъде езичник. Той приема християнството малко преди смъртта си през 337 г.

През 325 г. Константин Велики свиква събор в град Никея, с цел да се разрешат религиозните разногласия. На този събор е приет църковния християнски  календар и е уточнена системата на християнската йерархия.

Още в края на III век Рим престанал да бъде резиденция на императорите. Източната част на Римската империя, сравнително по-малко от западната страдала от набези на варварски племена. Константин премества столицата на империята от Рим в старогръцкия град Византион, който е наречен на негово име Константинополис - Константинов град. През 330 г. Константинопол официално е обявен за новата столица на империята. Това има важни последици за тракийските провинции, които попадат в непосредствено съседство с новата столица и води както до временно стопанско оживление, така и до засилени мерки за отбраната й от нови варварски нашествия.

По отношение на евреите Константин взима законодателни мерки, забранява им да притежават роби християни. Преминаването на християни към юдаизма се забранява. Забранени са събиранията за религиозни служби.

Реформите на Константин променят характера на императорската власт. Те подготвят  прехода от Античността към средновеко

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd All rights reserved.