Елена Андреева - политология четвърти курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

 

     Едно от най-големите постижения в човешкото развитие е хората да са толерантни един към друг, да се приемат със своите индивидуални особености и с различието в характери и темпераменти, с различните цветове на кожата, националности, религии, убеждения

 

 

     През своята дълговековна история българската нация е дала убедителни доказателства и примери за търпимост и отзивчивост по отношение на останалите народи, дори и спрямо онези, с които е воювала. Незабравимо ще остане гостоприемството на нашите сънародници, посрещнали бягащите от османския ятаган арменци, както и сплотената ни национална съпротива срещу опитите за унищожаване на българските евреи. Преживели кошмарните столетия на чуждото робство, още в зората на своята свобода, българите гарантират в първата си конституция правата на всички човешки същества, независимо от тяхната раса, пол или религия. 

     Но днес всичко това е минало свършено и забравено. За съжаление, близо 18 години след неуспешно извървения ни преход и 1 година след превръщането ни в член на така жадуваното от нас, общоевропейското семейство. Нашите нови европейски партньори започнаха деликатно и тактично да натрапват своите съмнения относно толерантността на българския народ. Но липсата на тази толерантност е оправдана. И с цел да избегна злъчните нападки на европейската върхушка, ще работя с теоретични факти и ще си позволя да цитирам чл.1 ал.1 от Декларацията за принципите на толерантността, приета на 16.01.1995 г.    

     Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите на проява на човешката индивидуалност

Толерантност - това е хармония в многообразието, не само морален дълг, но и политически и правен дълг. Толерантност - това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяна на културата на войната с културата на мира. 

     Въпреки че се твърди, че България отдавна е модел за етническа толерантност на Балканите и може да се гордее с мирното съжителство между различните етнически групи, в условията на съвременната демокрация, е малко трудно да поддържаме мита, че сме толерантни. Изследването на тази налагана заблуда за българската толерантност има както религиозни, етнически, така и дълбоко политически измерения. 

     Нека да започнем с постоянно дискутираната в публичното пространство религиозна и етническа толерантност, или по-точно с доказателствата за липсата й. Като започнем с, за щастие, все по-намаляващите агитки по-стадионите, подвикващи нецензурни реплики на чернокожите, преминем през обичайното за повечето ни сънародници взиране в хората с тъмна кожа и стигнем до миловидната реплика, отправена от майка към детето й - Виж мамо, негър. Освен това, я си представете каква толерантност ще се развихри примерно в София, ако се окаже, че има квартал, дано не и гето, населен с африканци. Страхувам се да го потвърдя, но за жалост реакциите и поведението на хората биха били в пъти по-остри спрямо онези към свободно живуркащото си ромско население. Днес дефицитът на подобна етническа толерантност става все по- очебиен. Но както вече споменах, този дефицит си има своите дълбоки основания. Още по-очебиен става и опитът за налагане на така наречената криворазбрана толерантност. Почти всеки ден из родните ни медии се разиграват псевдодраматични скандали, поставящи на прицел толерантността на нашия етнос спрямо малцинствени групи и различни вероизповедания. Почти дежурна е темата за нарушаване човешките права на нашите цигани, които от своя страна демонстрират пълен непукизъм към законите и правилата. Внушават ни, че ние българите трябва да се съобразяваме с условията на пазарната икономика, т.е да си плащаме безропотно всички данъци и сметки, а виж за циганите трябвало да се направи изключение да живеят безплатно и безметежно, както в мечтаното царство на комунизма. Поучават ни също така да си траем, когато някои категории чужденци ни се подиграват в лицето и открито ни мамят по време на бандитските приватизационни сделки или при алчното и незаконно изкупуване на свещената българска земя. А ако случайно се изпуснеш или възнегодуваш срещу измамниците, те обявяват за расист или ксенофоб. 

     Още по-комична е и ситуацията в областта на вероизповеданията, където наскоро бе обявено, че са регистрирани близо 90 религиозни вероизповедания - абсолютен световен рекорд. Още по-парадоксално става положението, ако всички те предявят претенции за равнопоставеност и, не дай боже, за реципрочно изучаване в нашите учебни заведения. Всеки опит да се сложи в ред религиозният хаос се посреща със заплашително мърморене от чужбина, където открито ни наричат нетолерантни и съвсем безскрупулно се опитват да ни наложат насилствено толерантно отношение. Те обаче незнайно защо забравят, че докато ни натискат да коленичим пред многообразния етнически и религиозен натиск, техните собствени правителства трудно допускат представители на малцинствата или друговерци до върховете на политическата си власт. Толерантна Америка например за първи път от 230 г. предостави място за мюсюлманин в законодателната институция на Щатите. Доста често критикуваната България още от освобождението си от турско робство избира в своя парламент представители на довчерашните си поробители. Така от нас се иска непрекъснато да произвеждаме толерантност, без да ни се отвръща със същото. Известно е обаче, че когато балансът се наруши, неминуемо се чупи и целият кантар. Защото безкрайното търпение често се изражда в безконтролни действия и болезнени поражения на цялата система - и на излъганите, и на измамниците. 

     Съвсем друг е въпросът с политическото измерение на толерантността. Освен че толерантност и подобно отношение в родната ни политика липсва, липсват и кадърните и добросъвестни управници, които да имат поне капка желание за налагане отвън на насилствена толерантност. Този неразбираем и неоснователен инат на уж много знаещата и компетентна политическа върхушка води до сериозни и опасни последици за милата ни родина и съответно за нейните граждани в условията на съвременното ни демократично общество. Защото основна ценност на демократичното политическо управление е толерантното политическо отношение и диалог между управляващите като представители на парламентарно и извънпарламентарно представените политически партии. Индикатор за това е, на първо място, появата на, ще си позволя да го нарека, политическия изрод партия АТАКА, която се създава уж с цел защита на националните интереси, играещи ролята на маска, зад която доста неумело и безсрамно са прикрити липсата на религиозна и етническа толерантност и чиста, честна и открита политическа игра. Друг пример е ДПС, в чиято абревиатура гордо е упоменато движение за права и свободи. Но какви права и свободи се стреми уж да задвижи" това движение, освен тези, свързани с 99% от неговите поддръжници и избиратели - турското етническо малцинство. По-голяма проява на толерантност не съм виждала. Не, грешка, ами отношенията на дълбок толерантен диалог и комуникация между политическите партии? Спомняте ли си екзотичната и комична холандка мадам де Грьон, която поиска регистрация на една антидържавна групировка у нас, маскирана като организация за защита на македонското малцинство у нас. Тогава за пръв път българските политици реагираха единодушно, като отхвърлиха посегателството не само срещу държавните ни интереси, но и срещу националната ни история. Закъснялото единство на нашите политици щеше да бъде още по-респектиращо, ако беще засвидетелствано преди няколко месеца, когато същата тази дама плюеше отровна злъч и квалификации срещу партия АТАКА и нейния лидер. Та тогава нашите мастити политически лидери тайно се радваха на нападките срещу своя опонент, без да се замислят, че повтарят печалния опит на разединените родни владетели, позволили на османските орди да разпокъсат и унищожат българската държава. Подобни примери за толерантно отношение в политическите среди са доста често, да не кажа перманентно политическо явление. И тъй като именно тази политика изгражда основите на съвременното демократично общество, за каква толерантност можем да говорим въобще? 

    В условията на съвременната демокрация е много модерно да се говори за толерантност и мнозина обичат да прибавят към името си този епитет. Жалко е обаче, че голяма част от нашите съвременници не разбират смисъла на това понятие. Относно политическата толерантност, тя е от изчезващ вид, тъй като през почти 18-те години на изстрадан преход сме били свидетели на фалшива, престорена и интересчийска толерантност, която, за съжаление, продължава своя възход и днес. Но изглежда най-криворазбрана е религиозната толерантност. Мнозина считат съществуването й за невъзможно, тъй като религията върви ръка за ръка с фанатизма. Допускащите пък нейното съществуване разбират пълна безкритичност към всички религиозни учения. Е, надали точно това е имал предвид Джон Лок в своето Писмо за толерантността, където сочи, че религиозната толерантност е не само препоръка, а неотменно условие за мирно и справедливо съжителство на гражданите на една държава, но поне след него тя се превръща в изконно човешко право, в свобода на съвестта, подчинена на разума. Толерантните отношения са възможни само когато има убеждения за необходимостта от толерантност. Така преминало през окървавения XX в. човечеството отново търси толерантността. Въпреки многобройните прикрити и явни политически борби, днес повикът за единство и разбирателство е с добри подбуди, но не бива да се забравя, че в него нерядко се прикриват престореност, надпревара в измами, пресметливост по отношение на интереси, които подкопават толерантността като хуманно и алтруистично понятие. Това е и причината за дефицита ни откъм толерантност. Това е и причината, днес около себе си да виждам или нулева толерантност към другото мнение, към различната позиция и преценка, или криворазбрана и натрапена отгоре, от външни кукловоди", които създават лесно експлоатирано и наивно общество от марионетки.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.