Елена Арнаудова

 

 

 

Кафенетата по света и у нас

 

 

 

 

    Събужда ни аромата на току-що приготвено кафе. Отиваме на работа и по път минаваме да си вземем чаша кафе. Току-що събудили се, още по пижама, пием чаша кафе, докато прелистваме днешния вестник. Кафето несъмнено е станало част от ежедневието на стотици милиони хора по света.

    Кафе се добива в около 80 страни в света. Бразилия е най-големият световен експортьор на кафе и произвежда една трета от световната продукция на кафе, като една трета се консумира от самата страна. Но пътят на кафето е дълъг преди то да достигне до далечна Бразилия. Родината на кафето е Етиопия, Африка. От там то преминава през Арабският свят и Турция, за да достигне Европа, а след това с Великите географски открития и до Америка и Бразилия. Но кафето не винаги е било така популярно по целия свят както днес. То предизвикало две радикални изменения в системата на хранене. От гръцката античност било утвърдено сутрин да се закусва с хляб, натопен във вино или бира. Постепенно тази попара била изместена от чаша кафе, най-често на гладно. Другата промяна е усвояването на непознатия преди това навик да се пият горещи течности.

    Преди да проследим пътят на кафето, ето и няколко любопитни факти за него :

Любопитни факти за кафето

 

·   Кафето е най-популярната напитка в света – на година се изпиват над 400 милиарда чаши кафе. Кафето е втората най-купувана стока след нефта. Всяка година хората харчат по милиарди долари, за да си набавят “ароматното злато”. Олимпийски рекордьори по консумация на кафе безспорно са скандинавските страни. Там се изпиват по двеста литра на глава от населението всяка година. Това означава, че всеки скандинавец пие по пет чаши кафе на ден. Следващите големи консуматори са САЩ и Германия. Пет килограма кафе изпива един германец за година.

·    Мъжете пият повече кафе от жените (1.7 чаши на ден срещу 1.5 чаши при жените).

·    57% от кафето се пие на закуска; 34% - без връзка с хранене; 13% - след обяд и вечеря.

·    Първоначално кафето е било известно в Европа като „Арабското вино”.

·    Холандците са първите, които пренасят кафето в Европа, култивират го и започват да го продават.

·    Първото кафе в Европа се е продавало в аптеките през 1615 г. като лекарство.

·   До X век кафето е било считано за храна. Етиопските племена са забърквали зърна кафе в животинска мазнина, правели са топчета от тях, с които са се хранели на дълъг път.

·    В Африка суровите зърна кафе се накисват във вода с подправки и след това се дъвчат като бонбони.

·    В Гърция и Турция кафето се сервира първо на най-възрастния в стаята.

·    Френският философ Волтер изпивал по 50 чаши кафе на ден.

·   В древния арабски свят кафето е играло такава важна роля в семейния живот, че една от разрешените причини за развод, която е записана в закона, е отказ на съпруга да сервира кафе на жена си .

·   Според изследване на Харвард сред 20 000 души, при редовните консуматори на кафе 1/3 по-рядко се появяват симптоми на астма в сравнение с хората, които не пият кафе.

·    За по-хубава кожа и премахване на бръчки японците обичат да се къпят в смес от кафе и ананас.

 

История на кафето по света

 

Легенди

    Историята с откриването на напитката кафе се губи далеч назад във вековете. Една от легендите е за етиопския пастир Калид (или Калди), живял през 9 век. На него му направило впечатление, че козите му, след като са пасли листа и плодове от един храст, ставали доста игриви, дори и нощем. Като любопитен и любознателен човек, той самият опитал от плодовете на този храст и сам почувствал необикновен прилив на сили и добро настроение.

    Съгласно друга легенда, първите усетили ободряващия ефект на кафето и възползвали се от това си откритие, били монасите от християнските манастири в Етиопия. Те приготвяли отвара от кафейните плодове, с която снемали умората и изтощението по време на продължителните религиозни церемонии. Те пък я наричали „Кава“ в чест на персийския владетел Кай Кавус, който съгласно преданието, възторжено се възнесъл на крилатата си колесница в небето - така въодушевено се чувствали и те, пиейки тази напитка. Но това са все легенди.

Африка

    За родина на кафето се смята Етиопия, където и до днес се среща и като диворастящо растение. Но своята популярност кафето дължи не на родината си, а на Йемен — от там започва триумфалното му шествие и завладяване на света. Именно от там арабските търговци първи започват разпространението му. Все още дори и специалистите спорят за произхода на името му. Някои смятат, че „кафе“ се образува от арабското „кауе“, което означава сила, енергия. Други го свързват с названието „кахва“, идващо също от арабски и означаващо „вино“. Третата версия е на база името на провинция Каффа в южна Етиопия, където и до днес из горите се среща диворастящо кафе.

Арабският свят

    Първите и по-обстойни сведения относно кафето са открити в арабски източници, датиращи около 1000 г. от новата ера. Най-известният и считан за най-добър сорт кафе „Мока“ е наречен така на името на йеменското пристанище Мока, откъдето е тръгнало разпространението на кафето. Но най-първи от арабите започнали да пият кафе не йеменците, а жителите на изчезналия по-късно град Джулфара на територията на емирата Рас ал-Хайм. При разкопките на този легендарен град археолозите открили вероятно най-древните зърна на Арабския полуостров, които се отнасят около началото на 12 столетие от новата ера.

    Предците на тези „джулфарахци“ си приготвяли напитката, варейки цели зърна и изсушени листа. Този начин на приготвяне се използва и до днес на някои места в Арабския полуостров. Бедуинското светло кафе „Далля“ (по названието на медния съд, в който се приготвя) е необичайно силно и затова го пият в специални, мънички чашки, колкото за 2-3 глътки. „Далля“ и фурмите са бедуинските „хляб и сол“, с които се посрещат желани и скъпи гости и до днес.

    Многочислените ислямски поклонници, посещаващи Мека, бързо станали почитатели на любимото питие на местните. Скоро започнали да отнасят по родните си места и зърна кафе от Мека, наричайки го „ислямско вино“. Дори поради особено засилилата се страст на арабите към кафето, в 1511 г. висшето ислямско духовенство създало в Мека „Съвет по кафето“. На този съвет след дълго обсъждане било решено, че кафето развращава разума и чувствата на правоверните и ги отвлича от правата вяра.  Кафето било забранено наравно с виното, макар за това да няма и нито дума в корана. Но не след дълго забраната, касаеща кафето била постепенно и благополучно забравена.

Турция

 

    От арабските страни най-напред кафето преминало в Турция. Турците започнали масово да го пият през първата половина на XVI век по времето на султан Сюлейман Велики. Кафето било приготвяно и поднасяно, като се спазвали определени традиции, които създали понятието "кафе а ла турка". Кафеджията го приготвял в медно джезве, на слаб огън от дървени въглища. То трябвало да кипва бавно, за да се образува отгоре каймак. Поднасяли го в чашки - филджани. Турците го пиели бавно, на малки глътки и с шумно сърбане (с кеф).

 

Кафето в Европа

 

Италия

    Към средата на XVII век кафето проникнало и в Европа. Вероятно първият товар с кафе е пристигнал във Венеция през 1615 г. с венециански кораб, а първата чашка кафе за венецианците е приготвил папския посланик в Персия Дела Вале, след завръщането му в родината през 1662 г.

    Италианците така се влюбват в кафето, че много скоро то става елемент от ежедневието им. Нещо повече — то става и тема на редица театрални представления като например известната пиеса на Карло Голдони "Магазинче за кафе". Феновете на кафето издавали и списание - "Il Caffe", което просъществувало само от 1764 до 1767 г., но дискутирало темите, които се обсъждали в кафенето: политика, право, наука и литература, карнавала.

    А според легендата монасите-капуцини от един от манастирите, разположени северно от Рим, открили капучиното — може би най-известното днес италианско кафе. Като всички аскети, и те били лишени от земните радости. Е, измислили своя мъничка такава — да пият кафето само с мляко, което преди това разбивали над гореща пара до получаване на обилна, пухкава пяна. Но за да бъде млечната пяна по-устойчива, в процеса на разбиването добавяли и по лъжичка гъста сметана. Така нелекият им път към Бога станал даже прекрасен. Славата на чудесната напитка бързо се разнесла из цяла Италия.

    И понеже светът все върви към усъвършенстване, самоукият механик Дузепе леко изменил технологията на приготвяне, изобретявайки първата "машинка" за капучино. Тя се състояла от две отделения. В първото се нагрявала вода до пара, която по тръбичка попадала във второто отделение, а там с бъркалка се разпенвало млякото. И до днес всички кафеварки за капучино работят на този принцип. Появили се нови термини с италиански произход, отнасящи се до кафето: "баристас" - тези, които умеят да приготвят еспресо, капучино, кафе-латте (кафе с мляко), кафе-ристретто (много силно), кафе-макиато (еспресо с мляко), кафе кон панна (кафе със сметана) ... И, мамма миа! - през 1948 г. италианският "баристо" Ашил Гаджия изобретил кафеварка-еспресо, което довело до революция в приготвянето на кафе-еспресо, т.е. "кафе под налягане".

Австрия

    През арабските страни и Турция кафето достига и до Австрия. Това става след поражението на турската армия пред Виена, където на 12 септември 1683 година тя е разбита. След като напуска полесражението, оттеглянето бързо се превръща в паническо бягство. Твърди се, че победата на съюзническите войски при Виена е била решена с помощта на поляк, достигнал висок чин в турската армия. Фамилията му е Колчитски. В последния момент той изоставил турската армия, промъкнал се през обсадата във Виена и дал изключително ценна информация, която помогнала да се спечели битката. Сред трофеите, които били завладени, са намерили и десетки чували “камилски боб”. Така нарекли съюзниците зърната, които отначало били сметнати за храна на камилите. Опитът да бъде сварена чорба от този “боб” завършил безуспешно. Единствен Колчитски знаел какво точно се съдържа в чувалите. Той поискал за информацията, която предоставил, наградата да бъде “камилския боб”. Искането му било изпълнено с удоволствие и така Колчитски се сдобил със солиден запас кафе.

Англия

    Все пак в края на краищата основна напитка на англичаните си останал чаят, а не кафето, благодарение на Източноиндийската компания, която доставяла доста по-евтин чай от Индия. Но в Англия все пак кафето било обречено да остане в сянката на чая - ритуалната напитка на английския следобед.

Франция

    Първото публично представяне на кафето във Франция се осъществило през 1664 г., когато на официален обед в Лувъра Людовик XIV го опитал за пръв път. Впоследствие кралят издал указ, с който одобрил харесалата му напитка.

    Представителят на турския султан Мехмед IV — Сюлейман Мустафа Ага бил приет в двореца Сен Жермен ан Ле. До самото си заминаване той черпел гостите си с неизвестна напитка. Дипломатическите контакти не донесли някакъв положителен резултат, но затова пък кафето очаровало французите. Екзотиката на турската кафейна церемония — ярки, пищни и скъпи дрехи, слуги-негри, гореща, черна напитка с непривичен вкус и възбуждащ аромат се преплитал с уханието на тежък и омайно сладък ориенталски парфюм — всичко това поразило въображението и „запалило“ френските аристократи.

Германия

    Германците познали кафето в края на XVII век.  Забрана за внасянето му станала причина за възникването на безредици през 1766 г. По онова време всеки, който пиел кафе се наказвал с глоба от 10 талера.

Русия

    Първият кафеман в Русия очевидно бил царят Алексий Михайлович Романов, комуто придворният лекар Самюел Колинс в 1665 г. започнал да предписва "познатото от перси и турци варено кафе" като "изрядно лекарство против надменност, настинка и главоболие". Но църквата считала, че кафето размътва мозъка и се стараела всячески да се противопостави на разпространението му.

    Синът му Петър І пък се „заразил“ от кафемания при посещението си у Николас Витсон —- предприемач и търговец на кафе в Холандия. С присъщото си усърдие Петър I започнал да внедрява чудодейната напитка сред своите поданици. Царят повелил щедро да черпят с напитка от задморската билка на всички големи събирания и балове в двореца, дори и просителите в канцеларията и посетителите на царския музей. След Петър I покровителка на кафето станала Анна Йоанновна Романова, императрица Всероссийска, по чието нареждане през 1740 г. като едно от увеселителните заведения се открива „Дом на кафето“. Малко по-късно нов тласък в разпространението на кафето в Русия дали руските офицери, пребивавали във Франция през войната от 1812 г. Там те придобили навика да пият кафе и при завръщането си го въвели като елемент при посрещане на важни гости.  Кафеманията дотолкова се разраснала, че в края на 19 в. дори женската прислуга, постъпвайки на работа, се уговаряла за полагаща се „кафе-почивка“.

    През 1884 г. в Петербург се открила международна изложба по градинарство. На нея всички многобройни желаещи имали възможността да се научат на изкуството да пекат кафе и да приготвят напитка от него. След тази изложба вносът на кафе в Русия се увеличил неимоверно.

 

    Така кафето бавно, но сигурно следвало своя път.

 

Култивиране на кафето

 

    Но монополът над кафето бил от голямо значение, затова пътят на култивирането на кафето по света също бил дълъг и труден. Нека да проследим този път в някои от по-големите държави.

 

    Първоначално разпространението на кафето ставало бавно. Използвали го главно като лечебно средство при слабост и умора. Освен това самата „одисея“ по разпространението на кафейното дърво се оказала доста дълга и сложна. Арабите, стремейки се да съхранят тайната на своето откритие, отказвали да изнасят сурови семена кафе, обяснявайки, че ако не са предварително изсушени и изпечени, ще се повредят и станат негодни за употреба.

 

 

Холандия

    Холандците били първите европейци, на които се удало да отгледат фиданка кафейно дърво. Много търговци, пътешественици и дипломати се опитвали да откраднат и тайно да пренесат в Европа ценните семена. Едва в 1616 г. щастието се усмихнало на холандеца Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока. Завръщайки се в родината си, той незабавно посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се погрижил по-натам за тях, и отгледал от тях няколко фиданки „Кафе Арабика“.

о. Цейлон

    По-късно, през 1658 г. предприемчивите холандци създали и своя плантация кафе в колонията си на о. Цейлон (днес Шри Ланка).

Франция

    И само няколко години след това, за разлика от холандците, французите получили една шепа качествени зърна кафе без да крадат, по съвсем честен начин. Тези зърна били подарък за краля на Франция — Людовик XIV, от султана на Йемен в знак на благодарност, че френският кралски лекар излекувал сериозно заболялото му ухо. И така през 1714 г. било засадено и първото кафейно дърво в парижката ботаническа градина.

Америка

    Първата лицензия за пренасяне на кафеено дърво в Америка е от 1670 г. на името на Дороти Джонс от град Бостън.

    От израсналите фиданки в парижката ботаническа градина впоследствие били създадени кафейни плантации във френските колонии в Южна и Централна Америка и Карибите.

    Първите няколко екземпляра кафейни дървета попаднали на о. Мартиника в Карибско море около 1720 г. благодарение на огромните усилия на Габриел де Клие, който първоначално се опитал да убеди парижките власти да му дадат няколко кафейни дръвчета, които да засади на острова. Получил отказ и сам откраднал 3 броя. Според преданието, по пътя му се случили разни случки — опитали се да му откраднат скъпоценната стока, обявили го за холандски шпионин, който нарочно изнася фиданките от Франция, макар че Мартиника си бил френска колония. Водата за пиене започнала да не достига, наложило му се да дели своята дажба вода с фиданките. В крайна сметка до острова все пак достигнало едното от кафейните дръвчета, което за радост, след засаждането успяло и да се прихване. От развилата се кафейна плантация на о. Мартиника впоследствие разнесли кафето из Хаваите и Мексико, и на болшинството острови в Карибско море.

Бразилия

    Бразилия станала кафейна държава по малко романтичен начин. В XVIII век между френска и холандска Гвиана се случил пограничен конфликт. Роля на посредник за урегулирането му приела Бразилия. За глава на делегацията бил назначен Франческо де Мело Палета. До приключване на мисията си той се сприятелил с местния губернатор и го помолил за фиданка кафе, но понеже износът бил строго забранен, той, уви, му отказал. Палета успял да помири страните и преди да си тръгне организирал банкет в чест на подписването на примирието. На този банкет били поканени видни гости, естествено и губернаторът с жена си. А тя очевидно харесала умиротворителя, защото при изпращането му на следния ден му подарила букет цветя, сред които имало и резници от кафейно дърво ... След известно време благодарение именно на тях, Бразилия се превърнала в кафейна империя, чиито огромни плантации са "родени" от букета на една жена.

 

История на кафенетата по света

    Кафето оказало много голямо влияние върху социалният живот на хората по света. То не останало само по домовете на хората, а се изнесло в така наречените кафенета, където различни хора се събирали и обсъждали различни теми. Но преди да преминем към видовете кафенета, нека проследим и развитието на кафенетата по света.

Арабският свят и Турция

    От 15 век кафенетата са представлявали място за социални събирания в страните от Близкият изток, където хората са се събирали за да пият кафе (обикновено Арабско кафе) или чай, да слушат музика, да четат книги, да играят шах и табла и може би да слушат как някой рецитира творбите на Антар или Шахнамех. През 1457 първото кафене - Кива Хан - било отворено в Истанбул, само 4 години след завладяването му от Османската империя. Кафенетата в Мекка не след дълго станали място за политически събирания на имамите, които ги забранили. През 1530 г. първото кафене било отворено в Дамаска и не дълго след това в Кайро се появили много кафенета.

   

    Турските кафенетата били посещават и от хора с различни интереси. Заговорило се за политика, издигали се лозунги за справедливост и против деспотичната власт на султана, кроили се заговори. Султанът научил за това "разположение на духовете" от употребата на "дяволското питие" и издал следната заповед, от която може да си паднеш от смях:

   

 

    "Величественият, най-прочутият, най-силният в света владетел и господар, халиф и падишах Мурад IV, господарят на света взе мъдро решение: затваря всички кафенета. От тази вечер нито едно кафене няма да работи. Няма да се продава тази язва, този стълб от шатрата на пиянството и разврата. Нека не се намери неразумен човек, който да не се вслуша в заповедта, защото отсичането на главата му ще бъде най-малкото наказание..."

    На хорицата тогава обаче не им е било никак до смях. Същата нощ Мурад, придружен от голям патрул, излязъл да извърши проверка. Резултатът - 146 кафеджии и клиенти били заловени, заклани и после окачени за назидание на останалите.

    Всичко това предизвикало недоволство у хората. Съчинявали се позиви, които нощно време били разлепвани по къщите. Ето един подобен позив: "Свирепи султане, преди да поставиш извън закона арапина (зърната на изпеченото кафе), разпръсни, тиранино, парите, които се издигат от кръвта, която проливат палачите ти всеки ден, бунтувайки угнетените ни души."

    Султанът бил принуден да отмени заповедта и кафенетата били отново отворени.

Италия

    В Италия кафенето се появява в средата на 17 век. Венецианските търговци, узнавайки за чудотворното му въздействие върху организма, незабавно реагират и през 1645 г. на площад „Сан Марко“ във Венеция се открива първото кафене — „Кафе Флориан“. И до днес то е едно от най-известните и скъпи кафенета не само във Венеция, а и в целия свят. Това е и първото кафене извън арабския свят.

     Байрон, Гьоте и Пруст са опитвали кафето на най-стария салон в Европа. На 286 лета е най-старото кафене в Европа. Носи името на първия си собственик, живял през XVIII век. Намира се в сърцето на Венеция, пред Базиликата с мощите на един от четиримата евангелисти - св. Марко. Пътищата на всички поети, минали през Венеция, водят при “Флориан”. Техните думи отекват във времето и са най-добрата му реклама.

    Венецианските търговци създават първия европейски пазар за сурово кафе. Триумфалният поход на напитката нашир и надлъж европейския континент започва заедно с постепенно изграждащата се култура на кафенетата през 18 век. Да не забравяме, че по онова време кафето е било скъпа стока и само богатите граждани и аристократите са можели да си позволят тази напитка. По-бедните слоеве на населението са замествали кафето не само по време на криза с напитки от малцово кафе и цикория.

Австрия

    Традиционният разказ за произхода на Виенските кафенета започва с мистериозните чували с зелени зърна, които турците оставили след поражението си в битката при Виена през 1683 г. Всички чували били подарени на победителят - полският крал Жан ІІІ Собиески, който от своя страна ги дал на един от офицерите си - Колчитски. Именно Колчитски отворил първото кафене във Виена. Но сега вече е много по-широко разпространено, че първото кафене било всъщност отворено от един арменски търговец на име Йоханес Диодато.

Англия

    В консервативна Англия първото кафене било своевременно открито, но не в столицата, а в академичен Оксфорд  в 1650 г. от евреина Якоб.  По това време кафето струвало едно пени, а основните клиенти били студентите, които дори смятали, че срещу едното пени в кафенето научават повече, отколкото на лекциите в университета. Две години по-късно дошъл ред и на второто кафене — вече в Лондон. Негов собственик била арменката Паскуа Розе. Тя била служител на търговеца с турски стоки Даниел Едуардс, който внасял кафето и помогнал на Розе за кафенето. През 1654 било открито още едно кафене в Оксфорд - "Кафенето на кралица Лейн", което съществува и до днес.

    Въпреки, че Чарли ІІ се опитал да забрани кафенетата в Лондон като ги обявил за "места, където непокорните се срещали и разпространявали скандални доклади относно ръководството на Негово величество и неговите министри", обществеността се застъпила за тях и неговият опит бил неуспешен. Те са представлявали отлични социални изравнители, отворени за всички мъже, независимо от социалният статус и като резултат те се асоциирали с равенство и републиканство. Кафенетата основно станали място, където можело да се осъществява бизнес, да се обменят новини и да се чете The London Gazette, в който имало правителствени новини.

    До 1739 г. вече имало 551 кафенета в Лондон като всяко от тях привличало определена клиентска група, различаващи се по професия или поведение, като например тори и виги, търговци и адвокати, издатели и писатели и др. Като например юристите се събирали в "The George", а за медиците любимо място станало "Baston". Според френски посетител кафенетата, "където имаш право да четеш всички вестници - за или против правителството", са "центърът на английската свобода".

Франция

    Паскуа Розе отворила и първото кафене в Париж през 1672 г. на площад Сен Жермен и държала монопола на кафенетата в града докато Фрначеска Прокопио де Колтели не отворила кафенето "The Cafe Le Procope" през 1686 г. Това кафене съществува и до днес. То е било посещавано от Волтер, Русо и други френски интелектуалци и дори се смята, че това е родното място на "Encyclopédie" - първата модерна енциклопедия.

     Собственик му бил арменецът Паскал. През 1690 г. един грък открил ново много популярно кафене - първото кафене шантан, където посетителите пеели песничка, възхваляваща кафето. Друго любимо на парижаните кафе, наречено "Прокоп", на името на собственика си италианеца Прокопио дел Кастел, отворено през 1686 г. продължава да съществува и до днес. Знаменитото кафене е посещавано от Волтер, Русо и Бомарше, по-късно от Марат, Робеспие и Далтон. Твърди се, че капитан Наполеон Бонапарт заложил там шапката си след слаба игра на шах.

 

 

    Ориенталската привичка явно много бързо се наложила, защото според една карта от XVIII век броят на парижките кафенета бил между 700 и 800. Те бавно започнали да изместват кабарето от всекидневието на французите и скоро в двата вида питейни заведения се оформила различна публика. Докато за кабарето е характерно пиенето на вино и забавления с лековати жени, кафенето по правило предлага вестници и предразполага към по-сериозни политически разговори. Забавленията тук са игра на карти, шах и билярд. През юли 1789 г. парижките кафенета около "Пале роял" били пълни и шумни. Някакъв малък дял от това, което предстояло да се случи, трябва да е имало и ободряващото и възбуждащото сетивата кафе.

 

(Картина на парижко кафене)

 

Германия

    През 1680 г. в Хамбург било отворено първото кафене, а петнайсет години по-късно примерът му бил последван от Лайпциг. Малко след това на изкушението се поддали Нюрнберг и Щутгарт. Първото кафене в Берлин отворило врати през 1721 година. Най-старото кафене в Германия е „Zum Arabischen Coffe Baum“ в Лайпциг – любима място на композиторите Шуман и Вагнер.

    Забраната жени да посещават кафенетата не била универсална, но е много често явление в Европа. В Германия обаче жените често ги посещавали.

Русия

    Кафенето играло и известна роля в Октомврийската революция. В една история на европейските кафенета между другото се споменава, че през есента на 1916 г. Тристан Царя играл шах в цюрихското кафене "Одеон" с руснак на име Ленин, който чакал някакъв пломбиран влак, да го закара в Русия.

    В Русия също били открити кафе-сладкарници, но по правило в тях влизала само светска отбрана публика. Не след дълго обаче в Москва и Петербург се появили и първите "литературни кафенета", където започнала да се събира интелигенцията.

САЩ

    Кафенетата в САЩ произлизат от италианските кафенета за еспресо на италианските имигранти в главните градове там, особено в Малката Италия на Ню Йорк Сити и Гриинуич Вилидж, Норт Енд в Бостън и Норт Бийч в Сан Франциско. С еволюирането на културата през 60те години на 20ти век, неиталианци съзнателно копирали тези кафенета. В САЩ от кря на 50те години на 20ти век кафенетата също са представлявали и място за забавления, най-често фолк певци. 

 

Облик на кафенетата

 

    Кафенетата могат да имат външна част - тераса или тротоар -  с места, маси и чадъри и навеси. Това е особено характерно за европейските кафенета. Кафенетата предлагат много повече отворено пространство в сравнение с традиционните кръчми, които те са заместили и които са били доминирани от мъже предимно с цел пиене на алкохол.

    Едно от първоначалните предназначение на кафенетата като място за размяна на информация и комуникация било възродено през 90те години на 20ти век с откриването на Интернет кафенетата и кафенетата Hotspot (wi-fi), но за тях ще говорим повече по-късно.

 

Видове кафенета по света

 

Холандия

    В Холандия кафенетата се различават главно по това какво предлагат. Едните кафенета там предлагат ликьор, а другите предлагат, законният в някои части на Холандия канабис.

САЩ

    Американските кафенета са често свързани с джаз музика и са място за непълнолетни младежи, на които не е позволено да посещават баровете.

Англия

    В Обединеното кралство, традиционните кафенета за събиране на младежи вече не били на мода след 60те години на 20ти век, но тази концепция е възродена през 90те години на 20ти век. В британските кафенета не се сервира алкохол.

Франция

    Във Франция кафенетата сервират и алкохол. Някои френски кафенета сервират и сандвичи, като може да имат и секция тип ресторант.

Австралия

    В Австралия доминират традиционните европейски кафенета в резултат на имиграцията от континентална Европа през 19ти и 20ти век.

Други

    В Малайзия и Сингапур традиционните кафенета за кафе и закуски са наречени "kopi tiams". Думата е комбинирата от думата кафе на малайски език и думата за магазин на диалекта Hokkien.

    В съвременен Египет, Турция и Сирия кафенетата привличат много мъже и момчета за да гледат телевизия или да играят шах и да пушат shisha.

 

Интернет кафенетета

 

 

    Интернет кафе или киберкафе е място, където може да се използва компютър с достъп до Интернет, в повечето случаи срещу такса за час или минута. Може да има и неограничен достъп с парола за ден или за месец. То може да работи и като обикновено кафе с храна и напитки, които се сервират.

История на интернет кафенетата

    Историята на интернет кафенетата започва и отварянето на първото Кафе Киберия в Лондон на 1ви септември 1994 г. Собственичката е Ева Паскоу, която работи върху докторската си степен по това време. Идеята й дошла когато си пийвала кафенцето докато сърфирала из Интернет. Кафе Киберия започнало с 6 HP компютъра свързани с Интернет. С успехът на това кафене, бизнесът с Интернет кафенета се разраснал и до лятото на 1995 г. вече имало над 60 подобни кафенета.

Интернет кафенетата в САЩ

    Въпреки че първото Интернет кафене стартирало в Европа подобна активност вече е имало и в САЩ и преди това. SFnet, което било отворено в Сан Франциско през 1991 г., първоначално като табло за съобщения, не било точно Интернет кафене, а по-скоро мрежа от 20 компютъра. Първото истинско Интернет кафене в САЩ било отворено в Чикаго през април 1995 и наречено Интернет Център Суба.

История на интернет кафенетата 1995 - 2000

    От десетките киберкафета до средата на 1995 г. тази индустрия се разраснала до хиляди такива до 1997 г.

    Един вид Интернет кафене наречено PC bang (подобно на LAN центровете за игри) станало много популярно в Южна Корея когато играта Starcraft излезнала на пазара през 1997.

    Интернет кафенетата не само станали нормалният начин за пътуващите да изпращат и получават електронни писма, но също и начин чрез който местните имали достъп до най-новите софтуерни приложения.

История на интернет кафенетата 2000 - до днес

    Повишаващият се успех на преносимите компютри с WiFi Интернет достъп, заедно и факта, че все повече и повече хора имат Интернет достъп вкъщи означава и по-малко посещаваемост на Интернет кафенетата.

    Обаче като динамична индустрия много нови киберкафета, както и много от старите започнали да предлагат повече услуги освен кафето и компютрите за да привлекат повече клиенти. Например услуги за геймъри. Тези кафенета предлагат последните компютърни игри. Успехът на игрите в мрежа довели до идеята за LAN партита в тези Интернет кафенета и организирането на турнири. През 2002 г. игралните киберкафета вече имат огромен успех по света.

    Но оригиналната идея на киберкафетата - да предоставя просто достъп до Интернет - все още е на мода в някои части на света. В Индия например има над 50 000 Интернет кафенета с над повече от 500 000 клиенти месечно. 

 

 

История на кафето и кафенето в България

 

    В България кафето било пренесено от турците, тъй като тогава България е част от Османската империя.

    Кафенето става средище на обществения живот през Възраждането.

    Една от интересните институции в социалната и културна картина на българското Възраждане е тази на кафенето. Именно през Възраждането то става център на една нова средищност на социален живот; става фокусна точка за комуникация между жителите на дадено населено място, както и за навлизането на нови културни влияния и практики.

    Неговата поява по българските земи, неговото постепенно навлизане и съответно създаване на статут на институция и неизменна част от пейзажа на българския град (и до известна степен село) от Възраждането.

    Кафенето като публично място е типично за източните общества и навлиза по българските земи[1] именно от там чрез османците. Още през XVII в. кафенето вече се установява като една характерна социална институция, където главно турската [мъжка] част на населението прекарва час или два на ден, пиейки кафе и пушейки наргиле или тютюн. В това начало кафенето се свързва преди всичко с етническия принцип (тоест кафенето е част от турските културни практики), като в голямата част от балканските земи кафенето през този период има негативен образ. Едва в началото и най-вече към средата на деветнайстото столетие кафенето започва да бъде част от културния фон на българския град и постепенно да започва да има роля на средище на социален живот за българите, като изпълнява различни функции.

    Кафенето преди всичко се свързва с градските пространства, като дори бихме могли да кажем, че то е една от чертите, чрез които за даден период в XIX в. може да се отличи градът от селото. До началото на XIX в. градоустройството на повече български градове предимно следва източния модел – донесен от османците.  Той е съставен от множество малки, тесни улички (сокаци), чиято обективна цел е била да служат за траснпортиране на жителите от домовете им до храма (главно се визира джамията) и до чаршията. Друг елемент от градоустройството на подобен тип селище е площада или мегдана. Този тип отворени пространства в градската зона, обикновено са възникнали не специално, а са следствие от пресичането на няколко улици. В голямата част от българските градове мегдана е комуникационният център, тъй като от него се отива към останалите ключови обекти – чаршията, училището, храмa.

    Кафенето е запълнило една ниша, произтичаща от липсата на достатъчен брой подходящи публични пространства в градската зона, където да могат да се дискутират дадени теми, да се правят срещи и т.н. Тази ниша дава възможност за реализирането на кафенето като средище на социален живот и поради друга причина - създава се ново място в града, различно от храма, училището и чаршията, където е възможна реализацията на общата събитийност на общността.

    Една от функциите, на които става средище кафенето, е установяването му като място, където се обменят вестите – както тези за самата общност, така и извън нея. Пример за това може да послужи литературния откъс от Вазовите “Чичовци”, където Джаковото кафене е именно едно такова средище на новини. От друга страна, там не само се обменя информация. Комуникацията тече и на ниво оценка. Погледнато към общността, кафенето е публично пространство, където се дават оценки от посетителите към различни събития. С тази оценъчна функция, кафенето се установява и като една институция със социален елемент, пряко отнасящ се до живота на общността.

    Кафенетата стават местата, където се разпространяват и четат вестници. Това се дължи на две причини. Първо не всички са могли да бъдат абонирани за вестници и второ четенето на един вестник почти винаги, в рамките на едно кафене, е свързано с дискусия на темите и статиите на въпросната публикация.

    Политиката като основна тема на разискване е важна с оглед на тази функция на кафенето като “един малък парламент” в рамките на общността, тъй като в доста по-късен етап след Възраждането (след Освобождението) именно от кафенето тръгват различните политически идеи и течения.

    Кафенето през Възраждането, макар и с подобни и събирателни черти, не е едно и също навсякъде. Наблюдават се различни типове кафенета. Те се обособяват по няколко признака: етнически (български, турски, арменски, т.н.); чорбаджийски; младежки; еснафски; махленски и т.н.

    През Възраждането в голяма част  от кафенетата са се комбинирали няколко функции – тоест кафенето освен в качеството си на такова е било и бръснарница, магазин и т.н. Това съчетание е било продиктувано от чисто практически причини – издръжка на въпросното предприятие.

 

Видове кафенета в България

 

    Сега в България кафенето е част от ежедневието на почти всеки един човек. Както в миналото, така и сега кафенетата се различават по посетителите им. Различните социални групи хора посещават различни видове кафенета с различна цел и по различно време. Много са хората, които посещават кафенетата съвсем не с цел да пият кафе !!!

Едни от най-честите посетители на кафенетата са младите хора. Тийнейджърите прекарват голяма част от деня си в различни кафенета - както сутрин за да изпият чаша ароматно кафе, така и вечер за да се срещнат с приятели и да се забавляват. Това е една отличителна характеристика на кафенетата в България - те имат много дълго работно време. Други млади хора, които посещават кафенетата са майките с деца. Те се срещат с приятелки и обменят клюки докато дечицата им играят на катерушките до кафенето. За това и тази социална група предпочита кафене близо до парк с катерушки или кафене, което има собствени катерушки, люлки или някакъв детски кът.

Посетители на кафенетата могат да бъдат и по-възрастни хора. Те предпочитат да се събират в по-елементарните квартални кафенета, които силно се различават от модерните, елитни кафенета по центъра на града.

    Забелязва се, че различните посетители предпочитат различни видове кафенета. Но по какво се различават кафенетата ? Първата разлика, която може да се види и с просто око е външният вид на кафенето - неговата големина, реклама, маси и столове, други видови аксесоари и украси като например цветя, палмички, фонтанчета и др. Разположението на едно кафене е също ключов фактор. Най-посещавани са кафенетата разположени на централно място, тъй като хората имат навика да се срещат на централни площади в селищата още от миналото. От значение може да бъде и улицата, на която се намира кафенето - дали може да се паркира на нея и има ли някакъв обособен паркинг наоколо.

 

         

 

         

 

    Има разбира се и съвсем други видове кафенета. Това са малки бутки или павилиончета, в които също можеш да си купиш и чаша кафе. Някои от тях имат маси и столове, други имат само плот, на който можеш да оставиш кафето си и да се облегнеш, а други нямат никакви подобни съоръжения и хората са принудени да пият кафето си на крак. Тези "кафенета" се посещават от хора, които имат забързано ежедневие.

          

    Стигаме и до една друга важна разлика между различните кафенета, а това е менюто, което те предлагат. Някои кафенета са строго специализирани и предлагат предимно кафе и други горещи напитки, но имат в менюто си и други безалкохолни напитки. Има и други видове кафенета, които работят до много по-късно и съответно включват алкохол в менюто си. В павилиончетата често се продават цигари и други неща за хапване, които можеш да изядеш в движение. Има и кафенета, които сервират и храна. Те също много се различават едно от друго. Една част от тях сервират закуски и сандвичи и съответно приличат на закусвални, а други пък предлагат салата и други готови храни и наподобяват повече на малки ресторантчета или ханчета.

    Говорейки за сервиране стигаме до друга значима разлика между кафенетата, а това е именно обслужването. В някои от кафенетата има много персонал, който се грижи за доброто обслужване на посетителите - посреща ги с усмивка, взима поръчката им, сервира им и им отсервира. Но има и кафенета, които са на самообслужване или с много малко обслужване.

    Всички изброени до тук характеристики се отразяват и на цената на кафето. В по-елитните, централни кафенета, в които има много персонал и различни видове аксесоари цената на кафето се покачва значително. Докато в едно квартално кафене можеш да си закупиш чаша кафе за 0,60 лв, то в едно елитно кафене сигурно същата чаша кафе би ти струвала 3,60 лв. Разликата разбира се съвсем не е в технологията по приготвянето на кафето или в самият сорт кафе. Разликата е, че в по-елитните и скъпи кафенета те посрещат с усмивка и през по-топло време можеш да седнеш отвън сред приятна зелена градина, а при по-студено време да се наслаждаваш на аквариума с рибки вътре или на жива музика и в същото време кафето се сервира заедно с едно изкушително шоколадово бонбонче и какви ли не още екстри, които то може да предложи, само за да може да има основание за високата цена.

                             

    Кафенетата може също да бъдат интегрирани в по-големи комплекси като търговски центрове, летища, гари и автогари. Съответно техните клиенти са и клиенти на комплекса, които могат да спрат да си починат и да пийнат хо чашка кафе или просто да убиват времето си в тях докато чакат полета си.

         

    Такъв вид кафенета може да се забележат и по почти всички бензиностанции. Там хората могат да изчакат докато колата им минава на автомивка или ако са на дълъг път просто да си починат. Такива кафенета на магистрални пътища може да има и без бензиностанции. Обикновено цените там са също много високи, защото просто в близост няма никакви други заведения.

    Като отделен вид кафенета може да се обособят и кафенетата-галерии. Техните посетители пък са хора, които обичат изкуството и се наслаждават на чаша кафе съчетана с великолепна картина едновременно.

    Както и на всякъде по целият свят в България също има Интернет кафенета. Някои от тях предлагат и най-новите компютърни игри, но други се концентрират предимно на Интернет достъп както и принтиране и сканиране на документи.

    Все по-популярни стават именно кафетата с безплатен безжичен Интернет - така наречените WiFi кафенета. Тяхното предимство е именно и безплатният Интернет. Но пък те не разполагат с компютърна база - посетителите трябва да носят своите преносими компютри, а те не са все още толкова масово разпространени в България.

    Един от най-новите видове кафенета в България са така наречените Букмейкърски пунктове, където хората правят залагания за футболни мачове, като едновременно с това гледат различни мачове и четат вестници и пият кафе, безабкохолни или бира.

     Не на последно място ще спомена за много модерните, както аз ги наричам - "банкомати" за кафе. Това са автоматите за кафе, в които срещу няколко монети можеш да закупиш току що приготвена ароматна чаша кафе, като освен това имаш широк избор от различните видове кафета.

 

 

Бъдещето на кафенетата

 

    Кафенетата несъмнено ще останат част от нашето всекидневие за още много поколения напред. Те ще се видоизменят, много нови видове ще се появяват с появата на различни социални групи и потребности. С развитието на високите технологии и всички други сфери също ще се появяват все по нови и интересни видове кафенета. Кафенетата, които сега познаваме като видове може напълно да изчезнат и да бъдат заменени със съвсем различни кафенета. Пиенето на кафе също може постепенно да бъде заместено от нещо ново. Но главната идея на кафенетата не е кафето. Кафе хората могат да пият и в домовете си. Кафенетата са по-скоро място за социална събирания на различни групи от хора с различна цел.

    С кафе или без кафенета винаги ще има, дори и да не се наричат кафенета, те ще изпълняват същите социални функции и ще имат същата социална роля в обществото.

         

(някои кафенета, които са сякаш забравени от времето - може би това е съдбата на кафенетата, които днес познаваме ?)

                   

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd All rights reserved.