Десислава Костова - политология четвърти курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Любовта

Първата характеристика, която бие на очи при любовта на себеактуализиращите се хора, е откритостта. Изследванията на Маслоу потвърждават извода, че отсъствието на тревога при връзката е първи белег на любовта при здравите хора.

- За да обичаш, се иска сила, а за да бъдеш обичан - да притежаваш способност за това. Ето я втората отличителна черта на любовта при здравите хора - те могат да обичат и да бъдат обичани. Това не са просто думи - за разлика от тях повечето хора искат да се обичат, но не знаят как да го направят. Здравите знаят как да обичат, като ясно различават това чувство от простото харесване, дружелюбие или умерено и неангажиращо чувство.

В любовта на здравите хора се претопява и другo: от една страна силна автономност и развита индивидуалност, от друга - способност да се слееш с другия, да станете едно цяло. Няма по-автономни хора от тях, но в любовта единият преживява потребностите на партньора си като свои, а своите - като присъщи и на другия. "Сливането" с другия не означава претопяване на неговата индивидуалност, напротив - изследванията показват, че присъщо на здравата любов е "утвърждаването на индивидуалността на другия, желанието за израстването на другия, присъщото уважение към неговата или нейната индивидуалност и уникална личност".

Нещо повече - за да е способен на его-трансценденция, човек трябва да е изградил зряла, пълноценна его-идентичност. А и с акта на трансценденция тя получава допълнителни сили, разгръщане, пълнота.

Друга особеност на истинската любов е нейната самоценност. Тя не е средство за постигане на други цели или начин да се разрешат други проблеми. Възхищението от другия е едно "незаинтересовано" чувство. Подобна постановка се различава от третирането на влюбения по-скоро като тласкан, като жертва, отколкото като привлечен, като субект. Способността за подобна "незаинтересована", безкористна любов е естествена човешка способност за споделена взаимност - с това Маслоу се дистанцира и от авторите, които смятат, че подобни високи алтруистични чувства могат да се изживяват само към Бога.

По подобие на видовете мотивация и начини на живот, Маслоу дефинира два вида любов: дефицитарна любов и битийна любов.

Дефицитарната любов възниква като отговор на липса, дефицит, които се стремим да запълним - липса на сексуален партньор, липса на сигурност, на самочувствие, на начин да се самоопознаем чрез реакциите си към другия, липса на контакти и пр. Другият ни дава липсващото, той ни интересува дотолкова, доколкото задоволява потребностите ни. Интересът ни към него спира дотук.

  

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.