Благовест Андонов - политология втори курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Промените в Пловдив през последните 10 години 

 

   Древен и вечен! Това е девизът на един от най-древните градове на Балканите, съвременник на митичния Троя.

 Основан от траките, превърнат в администиративен център на региона от римляните, владян от византийци, латинци, отоманци, българи. Град с голямо значние за всички, които са го притежавали.

 В третата бългрска държава Пловдив се е обособил като кулутрен център на България не само заради историята му, но и от оставеното му наследство.

 По времето на комунизма Пловдив все още е бил поддържан като културна столица. Редица музеи, исторически и географски забележителности като амфитеатъра, стария град, хълмовете са привличали хиляди турсити от цял свят (най-вече от побратимите страни, от източната част на желязната завеса).

 През зората не демокрацията Пловдив рядко присъставаше по новините, макар тогава дете все още помня, че новините започваха с престрелки в София, Варна или други големи градове и свършваха с тях. Като липсваха и кардинални промени в града, както бе в другите бълграски градове. Като цяло Пловдив бе спокоен град, можеше да видиш деца по улиците дори и през нощта, а родителите им бяха спокойни, дълги години чувството за равенство стоеше в хората, без някои да се има за повече от другия.

  През последните десет години самочувствието на хората, че живеят във втория по големина град в България и същевременно един от най-древните и красиви градове, започна да пада. Проблемите на хората идваха от икономическото състояние, липсата на работа, лабото образование, слабото управление.Градът просто замираше, а и продължава.

След падането на комунизма Пловдив може да се каже, че спира развитието си. Ако разликата между София и Пловдив не е била толкова голяма преди 1989 г., то сега расте всекидневно. В Пловдив няма инвестиции, не се откриват работни места за висококвалифицирани лица, вследствие на което всички високообразовани хора напускат града, като завличат със себе си и научния потенциал. Връстниците ми все по-често напускат града, с претекст че или нямат добра работа, или че просто им се спира развитието.

 Като обстановка самият град не се различава особено от преди, нито се е разрастнал толкова, нито е направено или открито нещо значително, може би с изключение на редица амфитеатри,но това е нещо, което хората не приемат за съществено, макар че навсякъде по света това е повече от историческо и културно богатство.

 Общо взето, Пловдив през последните 10 години, не може да излезе от кризата, като постепенно се превърна в средно балканско градче, което се слави с красотата и историята си, но стандартът на живот не е от най-високите.

 Основните проблеми на Пловдив са главно три инфраструктурата, икономическо състояние и циганското малцинство.

 Като последният може да се счита като водещ, в Пловдив има три ромски квартала, като Столипиново е най-големият в България с близо 60 хиляди жители официално, а неофиациално бройката може да е далеч повече. Всекидевно има проблеми в циганското гето освен че е картелът на наркотиците, проституцията и др.,кварталът е и проводник на напрежение между малцинството и останалите граждани - незаконните жилища, отказ за плащане на сметките за електричество, данъците и  др. озлобява и настройва негативно обществото към ромите, като демографският бум в кварталите, огромните привилегии, с които се ползват, прави обстановката още по-сложна. Проблемът може да се реши чрез постепенна интеграция на циганите.

  Като общината и администрацията трябва да вземат мерки в четири основни пункта:

1. Бедност и социално подпомагане

 Ромите са бенефициенти на множество социални програми, по които получават значителни средства. При интеграция ромите няма да се нуждаят от толкова социални помощи, което ще облекчи държавния и общинския бюджет. От друга страна, дизайнът на част от социалните програми в момента създават зависимост и стимули за избягване на /легална/ работа. Промяна в социалните програми, насочена към повече стимули за труд, обучение, повишаване на образованието, поставяне на срокове за получаването им може да промени значително ефектите от тези програми.

 2. Реформи за увеличаване на заетостта

Пред заетостта на ромите има значителни пречки, премахването на които може да отвори множество възможности пред тях. Сред пречките можем да откроим високото данъчно-осигурително бреме върху труда, недостатъчните темпове на икономически растеж, неефективна система за търсене на заетост, образователното равнище, Постигането на сериозен напредък в преодоляването на посочените пречки е предпоставка за значително увеличение на заетостта сред ромското малцинство, което от своя страна ще доведе до по-високи доходи.

 3. Достъп до качествено образование

Един от сериозните проблеми, който оказва сериозни негативни ефекти върху развитието на ромите, е свързан с тяхното образователно равнище. В момента образователната система не успява да ги обхване напълно, още по-малко да им даде необходимото ниво на грамотност, знания и умения. Решаването на този проблем може да се търси чрез промяна на стимулите в образователната система. Включването на учителите чрез подходящи стимули и диференцирано заплащане, но не в сагашния си вид, който създава още по-голми пречки, както и децентрализацията на управлението на образователната система също би било важна стъпка.

4. Жилища, условия на живот и сегрегация

Според изследванията ромите живеят на тясно, в нетрайни постройки (бараки) и без достъп до базови санитарни условия. Причините са бедност, лоша инфраструктура в сегрегираните ромските квартали, несъобразени с регулаторните изисквания жилища, заселване на общинска земя без разрешение. Подобряване на ситуацията може да се случи чрез увеличаване на доходите и преместване в други квартали и чрез подобряване на условията в ромските квартали. Един от проблемите е свързан със собствеността върху земята и законността на постройките. Като разсейването на ромските гета е ключов момент. Това може да стане, чрез стоирителство на нови жилища, в другите квартали, където живущите в него да не са само роми и др. методи от този тип.

 Другите два проблема инфраструкурата и икономическото състояние, са в основата на развитието на самия град и облика, който трябва да има, за да може да разгърне потенциала си. За да върне славата си на клутурна столица на България, но за това се искат сериозни реформи в инфраструктурата, образованието и в редица други области. Като най-много трябва да се инвестира в историческите и географски забележителности, които са изключителни, но и от дълго време са занемарлени. Историческият туризъм е един от проспериращите, като Пловдив определено може да се развие в тази посока с неговите дадености. Също градът може да стане университетски център, но се изисква доста сериозна реформа в нормативната база на университетите, но проблемът тук изхожда и от нивото на образованието в цяла България.

  Пловдив - древен и вечен, културната столица на България, дали тази максима ще се запази, може да се каже, може бе поне след още 10 години. Но за съжеление индикации за Възраждането на Пловдив за сега няма. Градът е загубил блясъка си и само времето може да покаже дали ще успее да си го върне.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd All rights reserved.