Василена Анатолиева Кавалджиева - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

                  

 

Библиотеките в Пловдив и студентите

 

 

Библиотечното законодателство в България води началото си от първите години след Освобождението и не само че остава нерешен до наши дни, но и се задълбочава. Мисията на библиотеките е да обслужват обществените интереси във всички области на знанието. За да я осъществят, те се нуждаят от активната подкрепа на обществото. За съжаление днес библиотеките са в едно незавидно положение, оставени сякаш на доизживяване. Финансовият колапс, в който се намират, поставя под въпрос тяхното оцеляване и затова е още по-необходимо да се обърнем назад и да видим отношението на първите законотворци към книгата и библиотеката.
          Първият нормативен документ, поставил началото на библиотечното законодателство у нас, е от 1878 г.  Губернаторът на София - Алабин написва проекто-устав за откриване на публична библиотека.  През 1879 г. княз Дондуков-Корсаков издава Декрет за създаване на тази библиотека.

На 5.06.1879 г. учредителното Народно събрание в Търново решава Софийската дружествена публична библиотека да се нарича Софийска народна библиотека. Така се създава Националната библиотека на Княжество България.

Същата година в Пловдив се създава областно книгохранилище, към дирекцията на Народното просвещение в Източна Румелия по личната инициатива и с усилията на видния възрожденски учител и деец Йоаким Груев, тогавашен директор на Народното просвещение. 

Народна библиотека "Иван Вазов" – Пловдив е втора по големина в Република България.

Първият ù уредник е известният руски публицист Ал. Башмаков. Основата на нейния фонд полагат книгите на Венелиновата библиотечна сбирка, собственост на българското ученическо дружество в Одеса, пренесена в България през 1876 г. и предадена на пловдивското училище "Св. св. Кирил и Методий" с активното съдействие на Найден Геров и граф Н. Б. Игнатиев.

През 1881 г. Областното събрание на Източна Румелия приема "Закон за свободата на печата". Съгласно чл. 3 от този закон всяко печатно произведение, издавано в Пловдив и в другите градове на Румелия, е предавано в 2 екземпляра на библиотеката.

Така тя става национален архив на Южна България до 1885 г.

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885 г.) библиотеката продължава да се развива и урежда като втора национална библиотека в нашата страна. Със закон за депозита на печатните издания, утвърден през 1897 г., отново е определена да получава и съхранява всяка печатна единица, издадена в България, задължение, което се регламентира и от най-новите правителствени документи. За организацията, устройството и развитието на библиотеката в първите й години голям принос имат Петко Каравелов, Константин Величков, Иван Вазов, Захари Стоянов, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов и др. Библиотеката е била ръководена от родолюбиви и високообразовани директори като Ал. Башмаков, Стефан Ботев, Стоян Аргиров, Борис Дякович, Иван Радославов и др.

Преместването в нова сграда през 1974 г. спомага за утвърждаването на съвременната й структура и модернизиране на дейността й. 

Персоналът на библиотеката наброява 134 души, от които 90 висококвалифицирани и ерудирани специалисти, между които и научни сътрудници.

Библиотечният фонд надхвърля 1 милион и 500 хиляди библиотечни единици в настоящия момент.  

Библиотеката поддържа обменни връзки още от 1886,г., които в момента са с над 20 библиотеки от 11 страни на три континента. В резултат на тяхната дейност в Народната библиотека “Иван Вазов” са формирани следните отдели, които образуват и нейната обща структура: 

● “Комплектуване и периодика” - отделът се състои от два сектора: комплектуване и периодика. Основната дейност на комплектуването е набавяне, допълване и обогатяване на библиотечния фонд чрез покупка, депозит, дарения и книгообмен на всички съществуващи видове носители на информация - книги, ноти, аудиовизуални материали, репродукции, албуми и др. Набавянето е около 13 000 тома средно на година.

Сектор "Периодика" предоставя на своите читатели информация за вестници и списания, издавани у нас и в чужбина, като подборът е по-пълен на български заглавия и ограничен на чужди езици.                

● “Обслужване на читателите и книгохранение” - централната сграда на Народна библиотека "Иван Вазов" обслужва читатели над 14-годишна възраст. Предоставя възможности за избор на литература и некнижни материали за домашно ползване от всички области на знанието и художествената литература. Открити са 8 читални зали с общо 220 читателски места: филологическа; обществено-политическа; техника, точни науки, медицина, биология, селско стопанство; изкуство; специални сбирки; текуща периодика; библиотековедска (ет. 3, стая № 40); Немска читалня.

 

“Немска читалня”

Тя е резултат от специалната програма на правителството на Федерална република Германия за разпространение на немската култура в страните от Централна и Източна Европа в България бяха оборудвани 3 германски културно-информационни центъра: във Варна, Русе и от 1998 година в Пловдив.   Немската читалня дава информация за Федерална република Германия, за немската култура, литература, общество и история.       

Регистрацията на читателите се извършва целогодишно съгласно Правилник за обслужване на читателите. В него са регламентирани правата и задълженията им. Библиотечно, библиографско и информационно обслужване на читателите се осигурява във всички звена на обслужване. В читалните зали се предлага достъп до всички бази данни, поддържани в локалната автоматизирана библиотечно-библиографска система както и ИНТЕРНЕТ.

Съществува Междубиблиотечна заемна служба, която осигурява липсващи в Народната библиотека материали от други библиотеки в страната и чужбина, за нуждите на свои читатели (ет. 1, стая № 23). В отдела работят 44 висококвалифицирани библиотечни специалисти, които осъществяват 12-часово обслужване на читателите в 6 дни от седмицата и 8 часа - в неделния ден. През цялата година в залите на библиотеката се експонират разнообразни изложби на художествено-творческата интелигенция от града по повод годишнини, събития и дати, както и от богатите фондове на библиотеката.

Структура на отдела

1. Сектор "Регистрация на читателите"

Зав.сектор: Росица Ковачева - вътр. 148
email:rositsakovacheva@abv.bg

2. Сектор "Литературни науки и художествена литература"

Зав.сектор: Екатерина Полякова - вътр. 148,   

e-mail: ketipol60@abv.bg

3. Сектор "Общественополитически науки"

Зав.сектор: Станислав Александров - вътр. 156
e-mail:stamboal@gmail.com

4. Сектор "Техника. Точни науки. Медицина. Естествени науки"

Зав.сектор: Елизабет Бранекова - вътр. 157,  

e-mail: lizi1954@abv.bg

5. Сектор "Изкуство"

Зав.сектор: Трендафилка Литовойска - вътр.157,     e-mail: teri53@abv.bg

6. Сектор "Книгохранение"

Зав.сектор: Христина Грудева - вътр. 114,

 

● “Специални сбирки” - още със създаването на библиотеката, започват да се събират ръкописни книги, български исторически архив, българска възрожденска книжнина, редки и ценни издания, портрети и снимки, а от 1949 г. сбирките се оформят в самостоятелен отдел. Ръкописни книги - славянски и чужди - датират от ХІІ-ХVІІI в. Писани са на пергамент и хартия. Български исторически архив - възлиза на 11 хил. документа. Това значително архивно богатство обхваща периода от ХVІІ до ХХ век. За тях се поддържат азбучен, хронологичен и предметно-тематичен каталог. Българска възрожденска книжнина - наброява над 3500 тома, издадени през периода 1806-1878 г. Описани са в азбучен каталог в две поредици - за книги и за периодични издания. Редки и ценни издания - по-голяма част от тези издания са единствени. Включените издания са инкунабули, първи издания на класиците на българската и чужда литература, първи преводи, книги със старинна и оригинална подвързия и отпечатани по особен начин, издания с необикновен формат. Фигурират в азбучен и систематичен каталог в две поредици - кирилица и латиница. Портрети и снимки - те са над 3600 екземпляра, групови и единични портрети на лица, свързани с историята на страната. Първите постъпления датират от 1884 г.    &n 

● “Детски отдел” - създаден като самостоятелно звено на 2 декември 1946 година. Обслужва ежегодно над 3500 читатели - ученици, студенти и учители, с детска художествена и научно-популярна литература, срещу ежегодна такса от 2 лв. за ученици до VІІІ клас и 5 лв. - за всички останали. Предоставя на своите читатели 75 хил. броя библиотечни материали, а ежегодното книгораздаване е над 80 хил.     

● “Автоматизация на библиотечните процеси” - от 1979 г. е изградена локална автоматизирана мрежа, която първоначално работеше в среда на Novel 4.11 на базата на програмния продукт CDS/ISIS, но с увеличение на работните станции и обема на въвежданата информация се подмени съществуващата мрежа и се премина към по-бърза 100 Mbit's в среда на LINUX с помощта на специализираните софтуерни продукти на фирма Софт Либ – София.        

● “Обработка и каталози” - отделът извършва всички процеси по обработката на новите библиотечни документи: книги, албуми, нотни издания, грамофонни плочи, аудиокасети, компактдискове, видеокасети, CD-ROM - мултимедия, картографски издания (карти и атласи), листова графика, служебни издания. Ползването им става достъпно чрез системата от каталози и картотеки: служебни каталози на книги, систематичен ка-талог на книгите, постъпили след 1960 г., азбучен каталог на албуми, систематичен каталог на албуми,каталози на листова графика, систематичен каталог на картографски издания, систематичен каталог на нотни издания, систематичен каталог на видеокасети, азбучен каталог на видеокасети и др. 

    

 

● “Краезнание” - създаден е през 1960 г., като самостоятелен отдел е обособен през 1970 г. Приоритет на отдела е издирването, обработването и предоставянето на точна и пълна информация за обществено-политическия и икономическия живот, наука, култура, образование и изкуства в Пловдивския край от древността до наши дни чрез традиционните форми на библиотечно-информационното обслужване и автоматизирани бази данни. служи за информационен посредник между потребителите и фонда на библиотеката. Отделът извършва устни справки и информационно издирване, като се предоставят и разпечатки от базите данни. Изработват се писмени тематични библиографски справки срещу заплащане.                 

● “Редакционно-издателска дейност” - издателската дейност на Библиотеката съпътства многогодишната ù история. Читателското предназначение на отпечатаното е многоаспектно: библиографски указатели, методични сборници, художествена литература, малки акцидентски форми и др. От 1973 г. беше подновено издаването на Годишник, излизал в миналото в продължение на 40 години (1904-1941). В него се отразяват постиженията в решаването на специални библиотечни проблеми. Народната библиотека "Иван Вазов" реализира издателската си дейност в собствена печатна база – дигитален и офсетов печат, книговезница и фотолаборатория. Извършва се компютърен набор, сканиране и предпечатна подготовка. Услугите за външни клиенти се заплащат по ценоразпис, одобрен от ръководството.           

● “Методичен” - предоставя координационна и експертно-консултантска помощ за библиотеките от Пловдивска област. Отделът събира, обработва и анализира информацията за библиотеките от областта и я предоставя на заинтересованите лица и институции за взимане на управленски решения.
       Експертно – консултантската  дейност на ОМ е по основните направления на  библиотечната практика: библиотечен мениджмънт и маркетинг, управление на проекти, управление на библиотечните колекции, управление на финансовите ресурси, поддържане на стандартизираната документация, библиотечно-информационно обслужване, управление на персонала.

Специализираният фонд от книги и други видове документи съдържа около 2500 библиотечни единици - на български и чужди езици. Ежегодно фондът се обновява с нови документи, постъпващи по покупка, обмен и дарение.   

            

Днес 129 години след нейното създаване, Народната библиотека “Иван Вазов” е първокласен културен институт, общодостъпна, универсална научна библиотека, второ национално книгохранилище на българската книга, утвърден справочно-библиографски, информационен, краеведски и методичен център както за Пловдив и пловдивския край, така и в много отношения за цяла България.

 

Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив, като един от центровете на българската духовност и като специализирано висше училище по изкуствата с национална и международна значимост, притежава библиотека с богат и многообразен фонд.     

Академичната библиотека се развива като съвременен информационен център с важната мисия на средище между артистичната култура, науката и образованието.

Нейните основни задачи са:                

- партньорство на преподавателския екип и студентите в тяхната учебна и научна дейност;

- съдействие при организирането на художествено-творческите академични изяви;  

- поддържане на архив за културната памет на Академията.

Библиотечният фонд е структуриран от издания във всички свързани с академичната специфика области на знанието, в това число нотни издания, репродукции, аудио- и видеозаписи. Функционира обособена фонотека и видеотека.
      Ценни за специалистите са колекциите от специално дарените на Академията лични библиотеки на именитите български композитори Константин Илиев и Иван Спасов. Дарители на библиотеката са много преподаватели, както и изявени дейци на науката, изкуството и културата.

Текущо се попълва колекцията фонд "Никола Кенов", съставена от ноти, книги и албуми на западни езици. Във фонд "Духовен център" - Серес, са събрани дарения от Гърция на книги, ноти и компактдискове. Обособена е специална сбирка, съдържаща издания с антикварна стойност, както и сбирка "с автограф" - с личните посвещения на авторите на издания. 

Като специализирана библиотека по изкуствата към висше училище, библиотеката има ограничен достъп за ползване - преди всичко от студенти, преподаватели и служители на Академията. При определени условия обаче от нейните фондове могат да се ползват и външни лица.      

Университета по Хранителни технологии в град Пловдив има полувековна история и богати традиции. Основана още през 1953 г., библиотеката на УХТ се оформя като най-голямата техническа библиотека в Южна България.

Притежава фонд от над 130 000 регистрирани издания в областта на технологията на храни и напитки, биотехнологиите, техниката, икономиката, туризма и природните науки. Обслужва около 2 000 читатели годишно в централната библиотека и в нейния филиал в студентски общежития “Марица”.

През 2004 година в централната библиотека е изградена съвременна локална компютърна мрежа. От месец януари 2005 година библиотеката е свързана с Интернет. С помощта на специализиран библиотечен софтуер се създава електронен каталог  на фонда, видим в университетската мрежа на УХТ на адрес: http://library-uht.

Читалнята на библиотеката разполага с 65 читателски места, две от които са компютъризирани.

Наред  с традиционните носители на информация: книги (85 000 тома), ценни справочници, енциклопедии и периодични издания (32 000 тома) библиотеката притежава и специални фондове: дисертации, защитени в УХТ, стандарти и патенти по ХВП, преводи, статии, отчети от научноизследователски разработки.  

Чрез междубиблиотечно и международно книгозаемане се осигуряват монографии и статии от фондовете на други библиотеки в страната и чужбина.

Справочно-информационната дейност в библиотеката се осъществява главно на базата на електронни носители на информация.

От началото на 2008 г. в УХТ е осъществен абонаментен он-лайн достъп до рефератна база данни Food Science and Technology Abstracts с архив от 1969 г.

 

Библиотеката при Европейския колеж по икономика и управление се развива като съвременен информационен център, който предоставя библиотечни материали, отговарящи на образователните изисквания и нуждите на студентите и подпомага научно-изследователската дейност на преподавателите.

Студентите имат право да ползват над 1800 тома специализирана литература по икономика и управление в библиотеката на Колежа. От април 2007 г. стартира и виртуална библиотека, която улеснява достъпа на студентите до върховите постижения на икономическата мисъл със своите над 10 000 книги, статии, реферати и други документа.                            

Книжният библиотечен фонд е структуриран по следния начин:

- справочен фонд -  общи и специални енциклопедии и справочници, терминологични и езикови речници, наръчници;

- основен фонд -  материали, свързани със специфичните за Колежа области на знанието - икономика, социология,  право, математика и информатика, чуждо езикознание. По вид това са монографии, специализирани издания от български и чужди автори, сборници, доклади от конференции;

- учебников фонд - учебници, учебни помагала и сборници, издания на Колежа; 

- периодични издания - вестници, бюлетини, информационни издания, български и чужди списания;

- продължаващи издания - годишници, алманаси, трудове на ВУЗ.

Библиотечният фонд е обособен върху многообразни носители:

- книжни - книги, списания, вестници;

- аудио - учебници, учебни помагала;

- видео - учебни  и документални филми;

- DVD - учебници, учебни помагала, езикови речници, филми;

- CD-ROM - учебни помагала, езикови и терминологични речници.

Осигурен е достъп до една от най-големите в света колекции от бази данни - Ebsco Publishing, която предлага пълен текст на около 4 700 списания по различни дисциплини, пълен текст на около 7 800 документа в областта на бизнеса, мениджмънта и др.

В библиотеката се извършват тематични и библиографски справки в направления "Фирмена култура", "Предприемачество", "Маркетингови проучвания и реклама", "Бизнесплан", "Европейски съюз", „Икономически теории” и др.

 

Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” е водеща културна, образователна и научна институция в Република България. Той е най-голямото висше училище в Южна България и второ по големина в страната след Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Университетската библиотека е основана през 1961 г. заедно с основаването на Университета.

Тя обслужва: научна изследователска дейност, която се провежда в ПУ; научно-педагогическата дейност на преподавателския състав; възпитателния и образователния процес на студентите; външни специалисти по съответните отрасли; други библиотеки от териториалната и отрасловата библиотична система; националната библиотечна и информационна система.                                           &nbs;                             

Библиотечният фонд е изграден в съответствие с потребностите на Университета и като част от националния библиотечен фонд. Съдържа около 280 000 библиотечни документa от всички области на науката.         

Ползването на библиотечните ресурси е безплатно.            

Университетската библиотека има мрежова структура, съставена от централна библиотека и шест филиални библиотеки: 

                                   

● Библиотека по математика и информатика;

                                         

● Педагогическа библиотека;

                                  

● Библиотека „Западни филологии и американистика”;

                         

● Библиотека по новогръцки език, култура и литература;

                          

● Юридическа библиотека;

                                   

● Икономическа библиотека.

 

В централната библиотека е разположен и Европейският докумен-тационен център. Основните цели на ЕДЦ при ПУ “Паисий Хилендарски” са:                                                    

- задоволяване на местната общественост с информация относно европейския интеграционен процес и в частност, информация и документа-ция по въпросите, свързани с интегрирането на България в Европейския съюз;                                          

- подпомагане и координация на образователната и изследователска-та дейност в областта на европейската интеграция в различните специално-сти на пловдивския университет в бакалавърската и магистарската степен на обучение;                                                                                                      

- участие в дебати по европейска проблематика с други информационни мрежи;                                                                                                      

ЕДЦ – Пловдив е разположен в обособена за целта зона на Централната библиотека на ПУ “Паисий Хилендарски”. Съдържа книги и периодични издания в следните области: икономика, право, политически отношения и европейска история и цивилизация.                                        

Още с откриването на Пловдивския държавен университет “Паисий Хилендарски” се създава и библиотеката в Медицинския университет, която има начален фонд 1000 тома.

Само за 5 години фондът нараства на 38 000 тома.

С обособяването на двата факултета на Пловдивския университет в самостоятелни учебни заведения през юни 1950 година, университетската библиотека се разделя. Библиотеката на Медицинската академия получава фонд от 18 000 тома. През 1959 година в медицинската библиотека се обособяват няколко функционални отдели: комплектуване  с международен книгообмен, обработка на библиотични материали и справочно- библиографски, а през 1974 година се създава филиална библиотека в Стоматологичния факултет както и сектор по научна информация към библиотеката.                                                                                   

 

 

Заемна служба

 

Стуктурата на библиотеката на Медицинския университет има следния вид:                                                                                                

Директор

Блага Кирова
032/602 967; blkirova@yahoo.com

Централна библиотека
бул. “Пещерско шосе” 66
Хирургични клиники 


Отдел “Комплектуване, каталогиза-ция и управление на библиотечните фондове” 

 


Отдел “Комплексно информацион-но обслужване” 

       


Системен администратор

 

 

Нач. отдел: Мая Урумова 
032/602 967;
medlib_plovdiv1@yahoo.com
Галина Мамарова  gmamarova@mail.bg 
Галина Илиева 

Нач. отдел: Йорданка Хаджийска
032/44170 в.472; hadgijska@yahoo.com
Ана Петрова   anaplovdiv@gbg.bg
Кристина Кирякова


Дора Едрева 032/602 522
doraed@yahoo.com

Филиални библиотеки 

 

Медицински факултет - База 1
бул. “В. Априлов” 15А
 
 
Стоматологичен факултет
ул. “В. Търново” 24
 
 
 

 

Студентско общежитие
ул. “Царевец” 2

Зав. филиал: Невена Щръклина  032/602 522;
Лина Николова  gizdova_lina@abv.bg 
 
Зав. филиал: д-р Ж. Маслинкова
032/628 957; maslinkova@yahoo.com
Румяна Лазарова – 032/6114 вътр. 252
r_lazarova@abv.bg 
   

 

Надежда Тодева 032/642 674

Основната дейност на библиотеката е: 

                                                    

- Комплектува, каталогизира и предоставя литература по медицина, стоматология и фармация с цел осигуряване на учебния процес и научноизследователската дейност на МУ – Пловдив;

 

- Осъществява сътрудничество и обмен с научни институции и организации в страната и чужбина; 

 

- Извършва тематични, библиографски и фактографски справки;

 

- Издирва и доставя първични документи от електронни бази данни;     

 

- Участва в междубиблиотечното заемане; 

 

- Извършва електронна доставка на документи; 

 

- Провежда обучение на потребители за работа с електронни продукти и информационни ресурси.

 

Като цяло работата на горе посочените библиотеки във връзка с обслужването на студентите (читателите) е регламентирана от “Правилници за обслужване на читателите на библиотеката”, които са индивидуални за всяка отделна библиотека и съдържат условия свързани с: услугите, които читателите на библиотеката имат право да получат; заемане на библиотечни материали за дома; заемане на библиотечни материали в читалните; задълженията и отговорностите на читателите и т.н. Като често пъти тези условия повече пречат, отколкото да обуславят взаимоотношението между студентите и библиотеките.

В заключение може да се каже, че се наблюдава тенденция, която сочи намаляване посещаемостта на библиотеките. 

 


Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd All rights reserved.

 

             ;  

 ;