Галин Дурев  - политология втори курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

 

 

 

Промените в град Сопот през последното десетилетие

(есе)

 

 Последното десетилетие на двадесети век изигра повратна роля в българската история. На прага на новото хилядолетие в нашата страна все още не беше изяснен въпросът “от къде идваме и накъде сме тръгнали”. Този преломен период изигра ключова роля в живота на много хора. За жалост обаче за повечето от тях тази роля далеч не е положителна. В съзнанието на тези хора все още се таи споменът за страха, несигурността, безпомощността и мизерията. От другата страна на барикадата държавата ту я имаше, ту я нямаше. Станахме свидетели на период, в които тя беше частично “демонтирана”, като сдаде част от своите правомощия в ръцете на различни групировки. Вече не беше ясно кой ни управлява. “Приватизацията” на държавата естествено постави частния интерес над публичния, което от своя страна доведе до моментално рухване на социално-икономическия ред. Кулминацията настъпи в края на 1996 година. Стана най-страшното - гладният народ отново бе на улицата, бранейки хляба си от лошия “великан”, който бе решил да му отнеме и него! Всички тези процеси, рефлектирайки, обхванаха цялата страна. Отразиха се и върху град Сопот.

 Гледайки назад в миналото забелязваме, че китното балканско градче винаги е било културно и търговско средище. Населението се е отличавало с добро благосъстояние.

През Възраждането Сопот е занаятчийски център. Поради тази причина е наричан Кючук Манчестър (Малък Манчестър). В града процъфтяват множество занаяти, сред които: тъкачество, килимарство, абаджийство, кожухарство, тепавичарство, стъкларство, бакърджийство и други. Паралелно с икономическите аспекти градът се развива и културно. Създадено е третото в страната новобългарско училище през 1836 година. Сопотненци участват дейно в освободителното движение. Тук Левски създава един от първите комитети през 1869 година. Гражданите вземат дейно участие в Руско–турската освободителна война, като през юли 1877 избухва масово въстание, организирано от местния революционен комитет. В резултат на тези действия Сопот е опожарен, а част от жителите му са избити. Оцелелите бягат към Балкана. Градът посреща свободата на 13.1.1878 година. След Освобождението Сопот се съвзема с бързи темпове. В първите десетилетия на 20 век неслучайно градът е избран за строежа на новата държавна военна фабрика. През 1936 година е направена първата копка. По-късно това решение изиграва голяма роля за развитие на града. Разширявайки се с бързи темпове, Вазовските машиностроителни заводи ангажират трудово по-голямата част от населението на града, а и на региона. Икономическата сигурност на индивида през този период му позволява да отделя повече време за култура и самоусъвършенстване. Характерни за Сопот отново стават множеството културни прояви. Градът вървеше напред към благополучието. На приказката обаче бе сложен край през 90-те години. Кризата удари силно малкото градче. Честа “атракция” за преминаващите бяха не природните забележителности и културни обекти, а барикадирани пътища и железопътни линии. Тежкият удар бе породен от липсата на алтернатива за трудещите се. Бяха предприети реформи в ВМЗ, като то често преминаваше от едни ръце в други. Мерките обаче се оказаха неефективни. Хората в Сопот бяха обречени на мизерия, като пътищата за преодоляването и бяха блокирани. Остана само един път – големият град. Урбанизационните процеси се отразяват с отрицателен знак на малките градчета и села. Сопот не бе изключение. През последвалото кризата десетилетие много хора напуснаха родните си места, търсейки препитание другаде. От своя страна останалите трябваше да се примирят с настъпилото положение и да приемат занижения стандарт на живот. Това пораженско поведение, нехарактерно за иначе гордите сопотненци, остави трайна следа в социалните отношения. Икономическата несигурност доведе до отчуждаване на хората. Господстващият елемент вече бе Хомо икономикс. Изчезна във времето и някогашната културна ангажираност на хората. Отношенията придобиха предимно икономическа база. Конкуренцията за препитание бе жестока. Човекът стана чужд не само на околните, но и на себе си. Къде отидоха борбеността и революционният дух, толкова дълго време сплотявали хората? Те сякаш потънаха в забрава, погълнати от икономическите несгоди. Целият социален ред бе разбит с един удар на множество съставни елементи. Всеки се затвори в собствения си свят и стана “герой” в него. Похвална е обаче липсата на каквито и да били религиозни и етнически конфликти, породени от социалното разслоение. Въпреки хомогенното население винаги съществува известна рискова степен. За щастие протичат успешни интеграционни процеси. Хората живеят в мир и съгласие и са образец за религиозна и етническа търпимост.

  През последните години се наблюдава стремеж към повторно сплотяване на населението. Този процес обаче няма как да се осъществи без да бъде вдъхнато ново самочувствие на хората, но самочувствие различно от придобитото през кризисния период, чиито фундамент е от материален характер. Съществено за процеса е също и икономическото състояние на хората. Трудно е да обясниш на гладен човек каквото и да било за друга сфера на обществения живот освен за финансовата. През последните години по този въпрос настъпиха някои съществени изменения. Забелязва се навлизането на инвестиционни потоци в града. През 2002 година част от ВМЗ беше продадена на шведската SKF. До голяма степен това бе успешно решение. Чрез стабилни инвестиции се прокарва  пътя за развитие и на местни предприемачи. Все повече започва да се залага и на най-ценния местен ресурс, а именно красивата природа. Сравнение с предходните години туризмът в региона бележи значително развитие. Този ресурс обаче не бива да бъде експлоатиран, а управляван в разумни граници. Прекомерното влияние на човека би нарушило дивата красота.

 От политическа гледна точка през последното десетилетие можем да откроим един съществен момент, които да е постигнал траен ефект. На 5 септември 2004 година с указ номер 318 на президента Георги Първанов е създадена община Сопот. Този акт е плод на дългогодишната борба на сопотненци за отделяне от община Карлово. Това решение е съпътствано с позитивни очаквания, но ако не друго, то поне ще се отрази положително на самочувствието на хората.

 От казаното дотук едно е ясно - Сопот все още се намира в “тунела”, но светлина има, има и тя се вижда, но е още прекалено рано да кажем дали това е светлината на входа, или на изхода на “тунела”.       

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd All rights reserved.