Иван Тодоринов                        

 

 

ОПИСАНИЕ НА 5 КАФЕНЕТА 

 

 

В нашето ежедневие неусетно е навлязло явлението “хайде да пием по едно кафе”,явление имащо голямо социално значение за нашето съвременно общество. Много големи решения в съвременната ни история са взети на по едно кафе.

В моето есе ще говоря за 5 кафета от моя роден град Пазарджик-“Максим”,”Дейзи”,”Селект”,”Фихтелберг”,”Амиго”.

Всяко едно от тях е кафене  е от различен тип заведение, както ще стане ясно по-надолу в есето. В всяко едно тях обаче има и еднакви елемента явно присъстваши в всяко едно себе уважаващо се кафене. На първо място персонал-барман, севрвитьорки, чистачки и ако е по-голямо управител; после задалжително има бар на които са утрупани маркови бутилки алкохол най-често за красота, маси на които да седят клиентите и санитарен вазел. Oбщо взето това са обшите показатели на този наш социален център на обшествения живот.

 

“Максим”

 

 Това кафене е от типа “квартално кафене” това за мен е мястото,  където ходя по анцунг да разпусна с най-близките ми приятели, без да се притеснявам как изглеждам. Носи името на сина на собственика на завението. За него характерното са по ниските цени, приятели които работят като сервитьорки или бармани. Интересното за него е че има кухня тъй като цели кллиентела тип “млади клиенти” и “квартални пияндета” които с пиенето  да порачат и нешо за мезе. Кафенето се намира по една голяма кооперация далеч от центъра на града, близо до училище “Георги Берон” в Пазарджик. Отвън има тераса за сядане, вътре не е много просторно. Има 14 маси, стари. Обзавеждане, което обаче те кара някак да се отпуснеш и да се почувстваш у дома си. Има  характерните за всяко кафе хладилна камера за питиета, но и хладилник за породуктите-картофи крилца, бутчета и т.н. Има голяма видео стена,з а гледане на футболни мачове пак сварзана с привличането на определен тип клиенти. За мен това е любимо кафе, на което бих дал висока оценка поради добрия персонал, доброто отношение с клиентите и  уютната атмосфера. Няма голямо сициално значение за живота на града.

 

“Дейзи”

 

 

Кафенето “Дейзи” се намира близо до сградата обшината на град Пазарджик в центъра на града. Интересното за това кафе, че то е кафе само през топлите месеци на годината, през останалия период на годината то е бар, тъй като има и вътрешна част. Кафенето има само ваншен бар, койото се намира на тераса, защото както казах, е лятно кафене, вечерта става на открит клуб, но с малко маси около бара, докато външните маси функционират като кафене с работно време до 24 часа. Кафенето е много голямо, има около 50 маси, както се вижда на снимката. Посещава се от млади хора, мафиоти, ученици, майки с деца. Има голямо значение за социалния живот на град Пазарджик. Столовете са от плат и мрежа, не бих ги нарекъл удобни. Вътрешния бар е с около 20-тина места с 2 големи сепарета и маси за правостоящи срещу него. Има големи хартиени фенери тип китайски, които определено правят атмосферата далеч приятна. Добро кафене, посещавано от голям брой клиенти, добар персонал, бързо сервиране.

 

“Селект”   

 

 

Кафене “Селект” е едно от най-новите в град Пазарджик и  се намира на булевард “Стамболийски”. Мястото принципно е близо до центъра на града, но този булевард се използва от жителите на града като пътна артерия и рядко спират на него. Луксозна обстановка, но кафнето е типичен пример как неподходящото място може да съсипе един добър проект.То няма почти никаква клиентела, която да запълни 14 те маси разположени на булеварда, вътре  в самото кафене и в  градината. Персонала е любезен. Бих дал висока оценка на това кафене за добрия интериор, добрата идея с градината, но като място е почти на 0. Няма никакво значение за обществения живота на града.

 

 

“Фихтелберг”

Кафене с традиции, познато на покаления пазарджиклии, преди 20 години събира елита на града. Намира се на главния булевард на града “България”, който води до град Пловдив. В днешни дни то е едно от 6 те кафенета разполейени на централна улица на Пазарджик. В момента има само външен бар, тъй като за вътрешното посещение се водят съдебни битки за собствеността. Има около 30 маси, които се намират на тротоара и на терасара на заведението. Кафенето постоянно е пълно с хора от всякакви социални прослойки и възрасти. Персонала е груб, защото има постояно работа, обслужването обаче е барзо. Санитарния възел е от задната страна за терасата, и не е в особено добро състояние. Столовете са прости и неудобни.

 Кафенето е едно от най-важните места за социалния живот на града, но не бих му дал висока оценка. По мое мнение единствените му предимства са разположението му и традициите.

 

 

“Амиго

 

 

 

 

Кафе “Амиго” е на един мой добър прятел.Историята на кафенето е много интересна тъй като то в течение на годините се превърна по скоро в закусвалня. Намира се до пазара на града и целта е да привлече хората, които ходят на пазар, търговците и т.н. Има седем маси и е много тясно като помещение. Персонал от 3-ма души. Целта му е клиентите да се менят бързо. Масите са дървени, изключително простовати.Типичното семейно кафене.

 

 

 

В заключение искам да кажа че това са малка част от кафенета в града.Моя роден град е известен че има повече кафенета отколкото жители.За нас пазарджиклии да идеш “на кафе” е от свещено значение за нашето ежедневие. Без тези заведения града би се променил и не би бил същия. 

                                            

                                                                                                 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени